Серия
Огънят на драконите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Blood, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 38 гласа)

Глава 21

Клаудия

Полетът обратно в Земята на събирачите беше отвратително студен срещу трескавата ми кожа. Силните ветрове дърпаха косата и дрехите ми и ме изпълваха с поражение. Нямаше безопасно място, където да отида, нито начин да се погрижа за сестра си. Не знаех какво да правя. По времето, когато драконът започна да се снишава над един разрушен небостъргач, част от руините на Стария Далас, се чувствах напълно изгубена и сама.

Докато кацахме осъзнах, че това е същата разрушена офиссграда, където бяхме преди. Имаше работещи мивки, но не и много други неща, и вместо да бъда облекчена, че има течаща вода, погледнах уморено кабинетите и бетонния под. Беше удобно, но не и успокояващо. Не беше дом. Започвах да се чудя дали някога отново ще имам дом.

В момента, в който Каел ме пусна долу и махна ноктите си, паднах на колене. Бях смазана от всичко случило се и не можах да спра сълзите на самосъжаление, които започнаха да текат.

„Разстроена си.“ Обяви Каел в ума ми, мислите му се взривиха като оръдие. „Кажи ми какво те безпокои.“

Да му кажа какво ме притеснява? Откъде да започна? Но не исках да говоря за това.

— Нищо — казах, подсмърчайки. Така или иначе нямаше да разбере. — Просто искам одеяло и топло легло — нито едно от които имаше тук. Огледах празния офис отвратено. Мразех това място.

„Но ти харесваше това място“, отговори той, очевидно объркан и слухтящ в мислите ми. „Беше доволна от водата.“

— Това е единственото добро нещо тук — обвих ръце около себе си, мразейки, че въпреки дрехите върху мен, мръзнех. Тънката, износена тениска и дънките не бяха достатъчни, че да ме топлят през нощта. Трябваше да бъда благодарна, че поне имах дрехи, но вятърът се беше усилил и беше по-студено в сравнение с предишните дни. Не знаех какво щях да правя, ако не успея да намеря нещо по-топло.

Не знаех какво ще правя през зимата.

Или през остатъка от живота си.

Обикновено бях много добра във фокусирането върху нещата, които мога да контролирам. Но сега? Чувствах все едно съм загубила сестра си и най-добрия си приятел… и единствената безопасност, която имам. Ейми и Саша бяха загубени без мен. Саша щеше да трябва да спи с обичащия да я бие приятел и Ейми… не знаех какво щеше прави моята сладка, крехка сестра. Това не бях аз, но се чувствах толкова… безпомощна и без контрол.

„Мога да те стопля, Клаудия. Ще те държа цяла нощ.“ Имаше дрезгава нотка в мисления му глас.

О, Боже. Последното нещо, което исках точно сега, беше да ме гушка дракон, при положение че точно той беше причината да съм прогонена от човечеството. Обърнах се към него и видях, че бе в човешката си форма и крачеше към мен със сменящи цвета си очи. Освен това беше очевидно „развълнуван“ от присъствието ми. Знаех какво означава това. Поклатих глава.

— О, не. Не точно сега.

Черното в очите му веднага се оттегли и на негово място се завърна успокояващото златно.

„Не? Не искаш ли да те топля? Преди се наслаждаваше на устата ми върху твоята. Чух те да викаш от удоволствие и опитах соковете ти. Искам да го направя отново, ако ми позволиш, Клаудия. Беше доволна, когато те вкусих.“ Погледът му стана увещаващ. „Да ти покажа ли?“

Мислех си, че тук беше студено? Сега бях гореща и изчервена, мислейки за последната ни „среща“. Харесах езика му върху мен. Прекалено много. И харесвах начина, по който се почувствах, когато ме сложи на земята и, о, колко внимателно тласна в мен този голям член. Това беше невероятно. Нещата, които дойдоха след това, разрушиха всичко.

— Искам просто да спя, благодаря много.

Той наклони глава, изучавайки ме.

„Разбирам. Ще те държа, докато спиш, така че ще бъдеш в безопасност.“

Преди да успея да протестирам, той се преобрази в драконовата си форма. В следващия момент бях притисната към голямото му златно тяло и закътана от предния му крак. Едно крило се разгъна и ме покри, защитавайки ме от силния вятър.

„Спи, Клаудия. Ще те пазя в безопасност.“

— Не съм в безопасност тук с теб — възразих. Но топлината ме заобикаляше и се почувствах сигурна, сгушена срещу него. Дългият, безкраен ден ме беше изцедил и знаех, че не можех да спечеля тази битка — или която и да е битка. Да съм прегърната от драконовия топъл крак беше по-удобно от твърдия бетонен под. Затворих очи и се отпуснах.

Докато потъвах в съня, Каел душеше косата ми.

„Спи, Клаудия. Всичко ще бъде наред.“

Вече не казваше името ми погрешно. Хм.

* * *

Когато се събудих, бях великолепно затоплена. Завъртях се в леглото, обвивайки се около възглавницата.

Голям нос докосна косата ми.

„Искаш ли да ядеш, половинке? Имаш ли някакви нужди?“

Бързо отворих очи. Седнах, осъзнавайки, че съм в люлката на големите, люспести предни крака на Каел вместо на възглавници. Той подуши мръсната ми коса, сякаш бе най-прекрасното нещо. Бях слаба и отвратителна, защото се почувствах в безопасност и обичана.

Проклет дракон. Да бъда с него беше много объркващо. Прокарах длан по лицето си, опитвайки се да се отърся от съня.

— К-какво?

„Имаш ли нужди, половинке?“

Ъъъъъх.

— Може ли да не казваш това? Моля?

„Кое?“ Не ми харесваше, когато звучи толкова объркан.

— Че съм ти половинка? И, а, това нещо за нуждите — размахах ръка във въздуха, сякаш не беше голяма работа, но истината бе, че когато го кажеше, не мислех за храна или вода, мислех за… нечисти нужди. Бях доста сигурна, че не това имаше предвид той.

Мисля.

„Ти си ми половинка.“ Мислите му бяха силни в главата ми, ясни като камбана. „Белязах те и ти дадох огъня си. Отровата си. Тя те свърза с мен. Умовете ни сега са свързани в едно. Сега можеш да приемеш семето ми, без да те изгори.“

Изправих се в прегръдката му, опитвайки се да осмисля това, което чувах.

— Отрова? Отровил си ме? Кучи син!

„Защо си оскърбена? Споделих с теб същността на живота си, за да се свържем. Сега си в безопасност.“

— Да, но не си ме питал.

„Прие ме в обятията си. Това не беше ли разрешение?“ Можех да почувствам сериозността в мислите му.

И… по дяволите. Започвах да чувствам смесица от вина и разочарование.

— Случайният секс не съществува ли при твоя вид? Не можем ли да правим секс, без да се обвързваме завинаги или нещо такова? — Все още бях ядосана за това, което се беше случило по време на акта, но възмущението ми към него започваше да изчезва. Ако това беше начинът, по който действаха хората му, разбира се, че нямаше да види проблем в него. — Мислех, че правим случаен секс. Просто за забавление.

„Но ти си малка и крехка.“ Той подуши отново косата ми и тогава ме остави внимателно на земята, сякаш бях най-ценния предмет. „Само обвързана половинка може да приеме семето на мъжа й.“

— Така че ме обвърза? С отрова? — Ръката ми се вдигна към гърлото ми и почувствах врата си все още горещ. Всъщност чувствах всичко пламнало и трескаво, въпреки че започвах да свиквам. — И сега можеш да свършваш в мен? Сериозно?

„Ти не си толкова топла като Дракони. Не исках да те изгоря, когато имахме удоволствие и ти дадях семето си.“

— Имам новина, за мен не беше удоволствие, не и след това — при тревогата в ума му поклатих глава. — Забрави. Не искам да обсъждам това. Искам да знам повече за тези глупости с отровата. Можем ли да я махнем?

„Ти си партньорката ми. Защо искаш да промениш това?“ Голямата, клиновидна глава се сниши към мен, очите му бяха кехлибарени с намек за черно.

Поклатих глава.

— Не мога да ти бъда другарка. Аз съм човек. Едното не е като другото. Не съм като теб, не мога да се променям в драконова форма.

„Видът ти е малък и деликатен, но ти си плодовита. Ще бъда внимателен с теб. Обещавам ти. Членът ми между краката ти пасва чудесно, а вкусът ти е възхитителен. Мога да те ближа с часове. Особено ти харесваше, когато докосвах онази малка издатина там. Виковете ти бяха наистина приятни.“

О, Боже, мръсните приказки на дракон не трябваше да са възбуждащи. Някак си това беше в пъти по-секси, отколкото когато мълчеше и просто изпълваше имената ни с всякакви намеци. Не исках да го чувам. Не трябваше.

— Млъкни.

„Не искаш да говорим колко ми харесва да доставям удоволствие на половинката си? Да се променя ли в двукраката ми форма и да ти покажа?“

— Ййюю! Не! Не искам да ми показваш нищо сега! Мръсна съм — исках да се ударя, че използвах това като извинение. Да съм мръсна не беше причината, поради която не исках да ме докосва. Най-малкото не би трябвало. Но всеки път, когато бях около него, се разтрепервах и мислех за неща, за които не трябваше да мисля. Например като факта, че в човешката му форма езикът му беше грапав.

Спри се, Клаудия. Това е опасен път.

Мислите на Каел се промъкнаха в моите.

„Какво е това «мръсно»? Не разбирам.“

Хванах шепа от косата си и я разклатих.

— Това. Противна съм. Мириша, помниш ли?

„Миришеш като останалите хора, половинке. Усещам миризмата, но я търпя за сега.“

— Господи, благодаря ти.

„Изказваш благодарности, но не те са в мислите ти.“ Можех да чуя ироничната му подигравка в ума му. „Не мисля, че са напълно честни.“

— И аз не мисля, че съм фен на тези умствени неща. Как можеш да говориш в главата ми?

„Нашият вид обича въздуха и морето. В света ни имаше груби, силни ветрове, които могат да са особено силни на някои места. Преди много години се научихме да общуваме чрез мислите си и да се свързваме със семействата си. Това беше най-добрият начин да си говорим директно. Светът ни не е като твоя. Не е като това ужасно място, което мирише на хора и се разпада. Не ми харесва тук.“ Докато говореше мислите му станаха диви, с безнадежден оттенък, и почти очаквах да видя как очите му стават черни от емоцията.

Автоматично вдигнах ръка, за да го успокоя и погалих люспите на предния му крак. Незабавно мислите му затихнаха и тревожните му емоции изчезнаха.

— Ако мразиш да си тук, защо не се върнеш? Сигурна съм, че хората ще са съгласни с това — по дяволите, като цяло, човечеството вероятно щеше да подскача от радост.

Не бях сигурна как щях да се чувствам и мразех, че се спрях и се запитах. Като цяло драконите бяха врагове. Но Каел… Каел беше различен и мисълта да си тръгне и никога да не го видя отново, не ме изпълваше с чувство за облекчение, а с див, нещастен копнеж.

„Няма връщане назад. Небето се отвори и ни откъсна от дома. Оттогава съществуваме в лудост. Няма нищо друго, освен разрушения и смърт, и безкрайна нужда да се правят и двете.“

Бях почувствала допира на лудост в мислите му.

— Как я управляваш, за разлика от другите? — Продължавах да галя люспите му, за да го успокоя. — Имам предвид, че си зъл, но не и към мен.

„Никога към теб.“ Той се наведе и муцуната му леко докосна косата ми. „Ти си това, което ме държи закотвен за здравия разум. Свързването с теб ме предпазва от загубата на контрол. Без това, ще бъде…“ Почувствах пауза. „Не искаш да знаеш.“

— Искам — казах тихо. — Трябва да разбера — толкова много недоразумения и усложнения имаше между нас. Ако щяхме да сме заедно, трябваше да разберем начина, по който работи другия. — Можеш ли да ми покажеш?

Очите му срещнаха моите и когато го направи, можех да почувствам как отваря ума си. Мозъкът ми незабавно беше изпълнен с интензивна бъркотия от картини, всички крещящи и невъзможни за приемане. Беше сякаш бях обстрелвана от стотици телевизионни канали едновременно, всички на висок звук, и залитнах. След една кратка секунда картинния поток спря и се подпрях на него от облекчение. Главата ми туптеше от това малко „споделяне“. Той докосна дланта ми с нос, сякаш се опитваше да ме утеши.

„Това е за мен да бъда в твоя свят. Но с теб като моя котва, няма да го чувам повече. Вместо непрекъснат рев сега е леко бръмчене за фон и се игнорира лесно. Ти внасяш светлина и успокояваш света ми. Ти си моят свят.“

Бях претоварена, не само от това, което току-що чух, но и от сладките му думи. Нищо чудно, че имаше пристъпи на насилие. С целия този хаос в ума си, ден след ден, беше чудно как изобщо може да говори с мен сега. Разтърках веждите си, мислейки за целия този хаос.

— Значи заради това няма да ме оставиш? Защото държа ума ти спокоен?

„Защото си ми половинка. Ще ми донесе невероятна радост да се грижа за теб и да те защитавам. Живея за щастието ти. Мъжкият Драконѝ е изцяло посветен на партньорката си. Ще ти покажа колко отдаден мога да съм на нуждите ти.“ Ниско, тътнещо мъркане започна да се чува от него. „И много бих искал да те опитам отново, моя Клаудия.“

О, милостиви Боже. Автоматично притиснах бедра едно към друго в отговор. Колкото бързо ме удариха желанието и нужната, толкова бързо го направи и страха. Умът ми се наводни от спомени на тези големи зъби, забиващи се във врата ми и горещата болка, която донесоха със себе си.

— Не съм сигурна, че искам да ме докосваш. Мисля, че искам да си отида у дома.

„Домът ти е с мен.“ Той трепна с крила развълнувано.

— Не, домът ми е във Форт Далас — казах му, упорито придържайки се към това. — Там имам сестра и приятели. Но не мога да се върна, защото ти си решил да ме имаш за половинка. Разруши го. Взе живота ми, изборите ми, всичко това, защото мислиш, че ти принадлежа.

„Ти… не искаш да си с мен?“ Тонът му беше учуден, сякаш не разбираше как мога да кажа не.

— Харесвам те, Каел. Наистина. Но мразя това, което направи. Дори и не си помислил да ме попиташ. Ти просто си решил какво искаш за мен и си свързал умовете ни. И сега, защото си решил, че трябва да ме имаш, целият ми живот е прецакан. Не само моя, но и този на сестра ми и приятелката ми — само мисълта за Ейми направи голяма буца в гърлото ми. — Не можеш просто да избереш да съм ти половинка. Трябва и аз да го искам.

„Ти… не искаш да си ми партньорка?“ Ярост премина през съзнанието му и трябваше да си напомня за съкрушителните картини, които ми беше изпратил.

Знам, че не го правеше нарочно. И каза, че не би ме наранил, така че го притиснах повече.

— Защо бих искала да съм? Нямах избор, Каел. Не изглежда да го разбираш, но нека ти го кажа отново. Това е моят живот, не твоя. Откакто те срещнах, бях изложена на опасност, заплашвана и отнета от любимите ми хора. Защо да те избера?

„Искаш друг мъжки?“ Отново светкавица от ярост покри мислите му.

— Не е задължително, но…

Драконът се изправи на крака, стоварвайки ме на земята от удобното ми място върху крака му.

„Ще избереш друг мъжки пред мен? Къде е той? Ще го унищожа!“ Лудостта беше толкова плътна в ума му, че можех да я почувствам как изтича.

— Не това казах… — започнах.

Но моят дракон се изстреля в небето, бълвайки пушек и огън от ярост. Въздъхнах, слагайки ръце на бедрата си и гледайки го как лети. Е, това мина добре. Опитай се да бъдеш малко независима и драконът губи разсъдъка си. Буквално.