Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Варварите от ледената планета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice planet barbarians, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 56 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Варварите от ледената планета

Преводач: Ralna

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: desi7y; galileo414; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10162

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Вектал

Половинката ми се срина, а моето кхуи, заблъска силно в гърдите ми. Сграбчих я, преди да успее да падне на земята.

— Джорджи!

— Моля, позволете й няколко минути, за да се възстанови — каза странният глас идващ от стената.

Изръмжах към него, към въздуха. Не знаех откъде идва този глас без лице, но ако бе наранил моята Джорджи, щях да разкъсам това място камък по камък, докато не го намеря. Притиснах половинката си към гърдите си, неспособен дори да поема дъх от страх. Сложих ръка над сърцето й, където тя нямаше защитна броня. Тя бе прекалено мека и уязвима, моята малка човешка жена.

Но сърцето биеше стабилно в гърдите й и въздъхнах облекчено. Притиснах устни към странното й гладко чело и я задържах притисната към себе си, докато в стаята ставаше неприятно горещо.

Странният глас проговори отново.

— Моля индикирайте дали имате още въпроси към този компютър. В противен случай, ще бъде активиран спящ мод.

Държах Джорджи срещу себе си, милвайки косата й, лицето и хладката й кожа, която не можеше да задържи достатъчно топлина, че да се чувства удобно. Игнорирах странния глас, въпреки че май в момента говореше на моя език. Когато Джорджи бърбореше нещо на своя език, гласът изпрати червена светлина и накара Джорджи да припадне. Не исках да направи същото с мен, затова присвих очи и зачаках.

Спящото лице на Джорджи се обърна към мен и тя потърка нос в гърдите ми.

— Ммм.

— Джорджи? — попитах докосвайки бузата й. — Добре ли си?

Очите й се отвориха и грозното бяло със слабия син кръг и черната точка бяха най-прекрасното нещо, което някога бях виждал.

— О, аз те чувам — каза тя на моя език. — Думите ти. Те са… — Тя се замисли за миг, и по лицето й се разля усмивка. — Прекрасни.

— Как научи езика ми? — попитах шокиран.

Тя завъртя глава и размърда чаровно носа си. Сякаш обмисляше нещо. След това се усмихна отново. — Думите ти са малко по-различни от тези в главата ми. Може би заради ди-а-лек-та, както каза ком-пю-тъ-ра. — Някои от думите не ми бяха познати. И нямаха смисъл.

— Ком-пю-тъ-ра? — попитах.

Джорджи махна с ръка във въздуха.

— Гласът. Корабът. Той ме научи.

— Магия? — попитах със съмнения. Единствената магия, която знаех, бе тази на кхуито, и то не учеше езици.

Тя се изкикоти, а звукът бе весел и прелестен. След това очите й се замъглиха леко и тя потърка челото си.

— Не е магия — каза тя. — Учене. Вероятно не го обяснявам правилно. — Очите й се затвориха отново и тя се сгуши срещу гърдите ми. — Главата ме боли. Ще ме подържиш ли още малко?

— Винаги — казах й, притискайки я към себе си. Моето кхуи вибрираше в гърдите ми и за момента бях доволен. Пълен с въпроси и удивление, но доволен.