Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Варварите от ледената планета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice planet barbarians, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 56 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Варварите от ледената планета

Преводач: Ralna

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: desi7y; galileo414; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10162

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Вектал

Другите наблюдаваха мен и Джорджи внимателно през цялата вечер. Всеки път щом докоснех косата й или помилвах бузата й, погледите им ставаха предпазливи. Дали бе, защото показвах привързаността си пред тях? Моите хора не се притесняваха от такива неща. Джорджи изглежда нямаше нищо против докосването ми, а близостта й караше кхуито ми да мърка доволно.

Когато другите човешки жени започнаха да се прозяват и се оттеглиха в далечния край на пещерата с кожите на Джорджи, се ядосах. Знаех, че им е студено, но тя бе моята половинка, малка и крехка, като всички тях. Когато предложих да вземе едно одеяло за себе си, тя поклати глава.

Гледах да изкажа високо протестите си, за да може да ги чуе жената със сериозното лице и мидата на ухото, която ме разбираше. Миг по-късно, тя подаде кожите си на Джорджи, и когато моята сладка половинка възрази, тя настоя и отиде да се сгуши до друга от жените. Така щяха да са на топло. Странната пещера бе защитена от вятъра и въпреки миризмата бе достатъчно топло, че да не замръзнат. Между огъня и телесна топлина, температурата вътре стана дори приятна.

Но нямаше никой, който да пази. Или жените имаха прекалено доверие в това, че са в безопасност, или бяха прекалено болни и изтощени и не могат да останат будни. Подозирах, че е второто. Тогава аз щях да ги пазя.

Но първо, щях да прекарам време с половинката си. Моето кхуи настояваше за това.

Джорджи се прозя и се обви в одеялото, пристъпвайки, за да се сгуши до другите жени. Сложих голямо дърво в огъня, за да осигури топлина за много часове напред, и отидох, вдигайки я на ръце и отнасяйки я в другия край на пещерата, където да имахме някакво усамотение.

Едно от момичетата се засмя и извика нещо.

Дръжго момише — каза друга.

После трета се обади.

Гледйте дсте по-тихи. Туксе опитфме дспим!

Джорджи просто зарови лице в гърдите ми.

Отведох я толкова далеч от останалите, колкото можех. Тук не можеше да се види много без светлината от огъня. Сложих Джорджи до стената и легнах пред нея, за да скрия тялото й със своето.

Кхуито ми запя песента си. То искаше отново да съединим телата си и нямах търпение да го направя.

Тя притисна малкото си тяло срещу моето и студените й ръце се мушнаха под дрехите ми, докосвайки голата ми кожа.

Толкоф топл — промърмори тя. — Толкоф хубфо.

Кхуито ми завибрира шумно в гърдите ми, когато тя се отърка в мен. Очите й бяха затворени и не бях сигурен дали осъзнава колко много ме изкушава. Членът ми се надигна в отговор на сънените й докосвания, но тя не ми даде нищо повече. Трябваше да я събудя, за да знае какво искам от нея.

Затова помилвах шията й и завъртях главата й към себе си, за да притисна устните си към нейните и да преплета езика й с моя.

Джорджи простена тихо и ме облиза в отговор. Харесвах човешкия обичай за съединяване на устите и погалих половинката си с език. Това не бе нещо, за което съм се сещал да правя преди, но сега с Джорджи изглеждаше толкова естествено. Обичах да усещам вкуса на страстта й. Защо не и този на устата й? Пъхнах ръка между бедрата й, но тя носеше странните си кожи. Намерих връзките на кръста и ги задърпах, решен да усетя топлината й.

Тя простена и ръката й притисна моята.

— Вектал.

Обожавах да чувам начина, по който изричаше името ми. Изръмжах доволно и моето кхуи започна резонансната си песен. Прокарах пръст през нежните й гънки, в търсене на странното трето зърно. Намерих го и тя веднага се задъха, притискайки лице към рамото ми.

Фсишки знемккфо прфите. — прошепна глас в другата част на пещерата.

Негледй — обади се друг — Зспифйте.

Обзлгм се, шеимъ огоменчлен.

Той път Джорджи притисна лице към гърдите ми и избута ръката ми.

— Не — промърмори тя срещу кожата ми.

Не? Когато моето кхуи трепти почти болезнено в гърдите ми от нуждата, която изпитвах за половинката си? Бях шокиран. Нима бе заради другите в пещерата, които бяха будни и можеха да ни чуят? Защо това бе от значение? Бях виждал и чувал други са-кхуи да се чифтосват много пъти преди. Ние не бяхме срамежлив народ. Обаче човеците явно не бяха като нас. Джорджи не искаше да я докосвам, докато другите ни слушаха.

Изръмжах отново, но махнах ръката си.

Тя издаде тих тъжен звук и се притисна по-силно към тялото ми.

И точно разочарованието, което носеше тази въздишка, бе единствената причина да не стана да изхвърля останалите човеци от пещерата.