Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни грешки

ПЕТА ГЛАВА

С времето пациентът ЕПЛХ, казваше се Лонвелин, беше изписан и безкрайната поредица от поверявани на грижите му извънземни постепенно изтри спомена за него от паметта на Конуей. Не знаеше дали ЕПЛХ се е върнал в родната си галактика или все още обикаля из тази в търсене на благородни подвизи за извършване, пък и беше прекалено зает, за да се интересува от това поначало. Но както се оказа, не беше приключил все още с този ЕПЛХ.

Или, по-точно, Лонвелин не беше приключил с него…

— Какво ще кажете да се измъкнете за няколко месеца от болницата, докторе? — попита О’Мара, когато Конуей докладва в кабинета на главния психолог в отговор на спешно повикване по болничната система. — Ще е един вид почивка… почти.

Докторът усети как първоначалното му притеснение бързо прераства в паника. Имаше спешни лични причини да не напуска болницата за няколко месеца. Опита се да извърти:

— Ами…

Психологът вдигна глава и фиксира Конуей с непроницаемите си сиви очи, които виждаха толкова много и се отваряха към ум, тъй дълбоко аналитичен, че буквално придаваха на О’Мара телепатични способности. Сухо заяви:

— Не се затруднявайте да ми благодарите, ваш собствен проблем е, че лекувате такива могъщи, влиятелни пациенти — и продължи енергично. — Това е голяма задача, докторе, но става дума предимно за чиновническа работа. По принцип бихме пратили някой от диагностиците, но този ЕПЛХ, Лонвелин, работи на планета, за която казва, че спешно се нуждае от медицинска помощ. Поискал е подкрепа от мониторите, а също и болничното съдействие по този случай и специално е настоял вие да ръководите медицинската част на проекта. Очевидно за работата не се изисква голям интелект, а просто човек с по-особено виждане за нещата…

— Много сте любезен, сър — отбеляза Конуей. Ухилен, О’Мара продължи:

— Казвал съм го и преди, тук съм да изпускам въздуха, не да го помпя в главите на колегите. А сега, ето ви доклад за ситуацията към момента… — той плъзна по бюрото папката, която четеше, и се изправи. — … Можете да се запознаете със съдържанието когато се качите на кораба. Бъдете на док 16 за настаняване на „Веспасиан“ в 21:30, а междувременно очаквам да си оправите нещата тук. И, Конуей, постарайте се да не изглеждате така, сякаш всичките ви роднини са починали внезапно. Твърде е вероятно да ви изчака. Ако не стане така, все още разполагате с двеста и седемнадесет женски ГБГЖ, с които да се занимавате. Довиждане и късмет, докторе.

Пред кабинета на О’Мара Конуей се опита да измисли как да си „оправи работите“ за шестте часа, които му оставаха до времето за качване. Предвиждаше се да прекара група практиканти през лекция по основна ориентация след десет минути, а пък беше прекалено късно да прехвърли тази задача другиму. Това щеше да ликвидира три от шестте му часа, четири, ако няма късмет — а днес не се чувстваше късметлия. После му трябваше около час да вкара инструкциите по отношение на по-сериозно болните си пациенти, и предстоеше вечерята. Можеше и да се справи. Конуей се забърза към док 7 на сто и осмо ниво.

Пристигна в операторската на дока точно навреме — вътрешният люк вече се отваряше — и докато си поемаше дъх, започна наум да проверява практикантите, които минаваха покрай него. Двама келгианци ГБЛЕ, които пълзяха като гигантски среброкосмести гъсеници; един ПХТЙ от Иленса, очертанията на кокалестото му мембранесто тяло бяха полуприкрити от хлорната атмосфера в защитната му обвивка; вододишащ крепелиански октопод с класификация АМСЛ, чийто костюм издаваше бълбукащи звуци. Следваха ги петима ААЦП — раса, чиито древни предци са били нещо като подвижни зеленчуци. Движеха се бавно, но CO2 бутилките, които носеха, изглеждаха единствената им необходима защита. Още един келгианец…

Когато всички влязоха и шлюзът се затвори зад тях, Конуей им се представи. Доста ненужно и просто за да разчупи първоначалния лед, той попита:

— Всички ли са тук?

Неизбежно беше да му отвърнат в един глас и транслаторът му избухна в нечленоразделен вой. Той с въздишка започна обичайната процедура на представянето си и пожеланията за добре дошли на новите колеги. Едва в края на тези любезни формалности той вметна внимателна забележка относно принципите на действие на транслатора и че е желателно да говорят един по един, за да не го претоварват…

На техните родни светове те са били твърде важни личности — в медицинско отношение. Само че тук, в Галактическата болница, щяха да бъдат новаци, а за някои от тях преходът от медицинско светило към чирак-практикант щеше да е труден, тъй че беше нужен много такт, за да ги овладее човек на този етап. По-късно обаче, когато започнеха да се успокояват, щяха да ги кастрят за грешките им както всеки друг.

— Предлагам да започнем обзорната си обиколка от Рецепцията — продължи Конуей, — където се занимават с проблемите по приемане и определяне на необходимото първоначално лечение. После, като се уверим, че околната среда не изисква сериозни защитни мерки за нас и състоянието на пациента не е критично, ще посетим съседните зали, за да проследим как биват преглеждани новопристигналите. Ако някой има въпроси, чувствайте се свободни да ги задавате по всяко време. По пътя към рецепцията — продължи, — ще използваме коридори, които може да се окажат доста пренаселени. Има усложнена система от правила, които управляват отношенията между младшите и старши чинове в медицинския екип, система, която с времето ще изучите. Но в момента има само едно важно правило, което да запомните. Ако срещу вас идва същество с по-големи от собствените ви размери, махнете се от пътя му.

Канеше се да добави, че в Галактическата болница няма доктор, който съзнателно да настъпи колега до смърт, но се отказа. Мнозина извънземни нямаха чувство за хумор и подобна безобидна забележка, приета буквално, би довела до безброй усложнения. Вместо това каза:

— Последвайте ме, ако обичате.

Конуей ги подреди така, че петимата ААЦП, които бяха и най-бавнодвижещите се от групата, да го следват и да определят темпото на останалите. След тях идваха двамата келгианци, чиято гърчеща се походка беше съвсем малко по-бърза от тази на предхождащите ги растителни форми на живот. Хлордишащият вървеше след тях, а крепелианският октопод се влачеше най-отзад, бълбукащият звук от костюма му подсказваше ясно на Конуей, че петдесетярдовата му опашка е цяла и невредима.

Както се бяха разтегнали назад, нямаше смисъл да се опитва да им говори, тъй че първата част от пътешествието им премина в мълчание — три възходящи рампи и към няколкостотин ярда прави и криви коридори. Единственият, който срещнаха да идва от противоположната посока, беше нидианин с превръзка на ръката, маркирана със знака на двегодишна интернистка практика. Нидианите средно бяха четири фута високи, тъй че никой не беше в опасност да го стъпчат до смърт. Стигнаха вътрешния шлюз, който даваше достъп през секцията на вододишащите.

В предходящата зала за преобличане Конуей надзираваше двамата келгианци, докато се напъхат в костюмите си, после и сам се намъкна в един лек защитен костюм. ААЦП-тата казаха, че техният растителен метаболизъм им позволява да прекарват под вода доста продължителен период без защита. Иленсианецът и без друго си носеше костюм заради външната кислородна атмосфера, тъй че също толкова отровната за него вода не го притесняваше. Но крепелианецът беше вододишащ и искаше да свали костюма си — имаше осем крака, които ужасно се нуждаели от раздвижване. Конуей обаче му забрани — щяха да прекарат само петнадесетина минути във водата — в най-лошия случай, според него.

 

 

Шлюзът се отвори към главния коридор на АУГЛ, огромен сенчест басейн с топла зеленикава вода, двеста фута дълбок и петстотин фута дълъг. Конуей бързо откри, че придвижването на практикантите от шлюза към входния коридор в другия край е като да се опитваш да прекараш триизмерно стадо крави през зелено желе. С изключение на крепелианеца, те до един губеха усещането си за посока във водата още през първите няколко минути. Конуей безкрай трябваше да плува напред-назад, да жестикулира и да крещи указания, а при все охлаждащите и подсушаващи елементи в костюма му, вътрешността скоро се превърна в пренагрята турска баня. Няколко пъти си изтърваше нервите и препращаше подчинените си към място, несвързано с входния коридор.

А по време на един особено хаотичен момент пациент АУГЛ — един от четиридесетфутовите, рибоподобни аборигени на Чалдърскол II — доплува тромаво до тях. Приближи на около четири ярда, предизвиквайки паника сред ААЦП-тата, изсумтя: „Студенти!“ и отново си отиде. Чалдърите си бяха извънредно необщителни по природа, но инцидентът с нищо не помогна на ядосания Конуей.

Доста повече от петнадесет минути по-късно те най-сетне се събраха в коридора в другия край на басейна. Старши лекарят им каза:

— Триста ярда по-нататък се намира преходният люк към кислородната секция на рецепцията, който е и най-доброто място да видите какво става там. Тези от вас, които носят защита срещу водата, само да си свалят костюмите, останалите минавайте направо…

Докато плуваше заедно с тях към шлюза, крепелианецът каза на единия ААЦП:

— При нас се предполага да е пълен с пренагрята па̀ра, но ти сигурно си сторил нещо ужасно, за да те пратят тук.

На което ААЦП отвърна:

— И в нашия Ад е горещо, но там въобще няма течности…

Конуей се канеше да се извини, задето си е изтървал нервите там в басейна, боеше се, че може и да е наранил някое по-нежно извънземно чувство, но те очевидно не бяха приели думите му особено насериозно.