Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни грешки

ДЕСЕТА ГЛАВА

В отговор на повикването му майор Стилман се препъна на прага и тежко се просна на стола. Очите му бяха зачервени, а обикновено безукорната униформа — съвсем мъничко измачкана. Двамата си размениха прозявки и Конуей заговори.

— До няколко дни ще разполагам с разчетите за снабдяване и разпределение, които трябват, за да се заемем с лечението на тази планета — каза. — Всяко сериозно заболяване е било отразено заедно с информация за възрастта, пола и географското местоположение на пациента, количествата лекарства са пресметнати. Но преди да дам разрешение за заливане на планетата с медицински препарати, ще ми олекне много ако можех да знам как въобще е възникнала тази ситуация. Честно казано, притеснявам се — продължи, — да не се заемем с подмяна на стъкларията докато бикът още е в стъкларския магазин.

Стилман кимна, но Конуей не би могъл да каже дали защото е съгласен или от изтощение.

Планетата представляваше жив развъдник на зарази. Защо тогава децата бяха в цветущо здраве, а смъртта, предизвикана от усложнения или инфекции по време на раждане — толкова ниска? Защо съществува ясна тенденция децата да са здрави, а възрастните — хронично болни? Немалък процент от поколението се раждаха слепи или бяха физически увредени по наследство, но много малко от тях умираха млади. Те пренасяха деформациите и недъзите си до късна средна възраст, когато според статистиката мнозина приключваха живота си.

Имаше и свидетелства, че етланците упражняват масов ексхибиционизъм при все заболяванията си. Широко бяха разпространени неприятни кожни болести, както и заболявания, които с времето предизвикват деформации на крайниците и, допълнително, някои извънредно кошмарни комбинации от двете. А костюмите на местните по никакъв начин не скриваха уврежданията им. Напротив, Конуей имаше чувството, че понякога се държат досущ като гордите малки момченца, които едно на друго си показват наранените коленца…

Той осъзна, че мисли на глас, когато Стилман го прекъсна внезапно.

— Грешите, докторе — каза с неприсъщо остър тон. — Тези хора не са мазохисти. Каквото и да е тръгнало на зле поначало, те се опитват да го оправят. Стараят се, с много малка чужда помощ, повече от век и губят през цялото време. Изненадва ме, че въобще са успели да запазят цивилизацията си. А носят подобни разголени костюми понеже вярват, че чистият въздух и слънчевата светлина са добри за заболяванията им, и в повечето случаи не грешат. Тази вяра им се набива в главите още в ранна възраст — продължи Стилман, тонът му постепенно омекваше, — както омразата към извънземните и убеждението, че изолирането на инфекциозните заболявания е ненужно. Опасно е обаче, понеже те вярват, че причинителите на една болест се бият с причинителите на друга и така и двете отслабват…

Той потръпна при тази мисъл и млъкна.

— Нямах предвид да се подигравам на пациентите ни, майоре — оправда се Конуей. — Просто нямам смислени отговори за тези неща и съзнанието ми подхвърля глупави. Но ето, споменахте липсата на съдействие, каквото етланците получават от тяхната Империя. Бих искал да получа повече подробности по това, особено как се разпределя медицинската помощ. Нещо повече, бих искал да разпитам имперския представител на Етла по въпроса. Вече успяхте ли да го намерите?

Стилман поклати глава и каза сухо:

— Тази помощ не пристига във вид на готови пакети. Има и лекарства, разбира се, но повечето от тях са под формата на последните медицински издания, свързани с условията тук. Как достига до хората е въпрос, който все още изясняваме…

На всеки десет години каца имперски кораб и го посреща имперският представител, продължи с обяснението майорът, и след като разтоварят и връчат нещо, което очевидно се явява запечатани заповеди, корабът напуска за броени часове. Очевидно гражданите на Империята не искат да остават на Етла и секунда повече отколкото е необходимо, това е разбираемо. После имперският представител, личност на име Телтрен, се заема с разпределянето на медицинската помощ.

Само че вместо да използва масови средства за разпространение и да осведоми местните власти за тези нови методи, и да даде на докторите време да се запознаят с теорията и процедурите преди лекарството да пристигне, Телтрен се намърдва върху тази информация като кокошка в полога си, докато не дойде време да нанесе лична визита. Тогава връчва всичко като един вид личен дар от техния славен Император, не иска за себе си и късче слава, понеже бил само куриер и данните, които биха могли да бъдат в ръцете на всеки лекар на планетата за три месеца, ги достигат частично в период от около шест години…

— Шест години! — възкликна Конуей изумен.

— Телтрен, поне доколкото сме открили до момента, не е особено енергичен човек — обобщи Стилман. — Това, което влошава положението е, че на Етла се правят съвсем малко или почти никакви оригинални медицински изследвания поради липсата на най-жизненоважното оръдие на изследователя, микроскопите. Етла не може да произвежда прецизно оптическо оборудване и очевидно на имперския кораб не са и помисляли да доставят такова. Така че всичко се свежда до факта — заключи мрачно майорът, — че Империята извършва всичките клинични изследвания на Етла вместо нея и доказателствата сочат, че в медицинско отношение Империята хич я няма.

Конуей каза твърдо:

— Бих искал да видя дали има връзка между пристигането на тази помощ и възникванията на зарази непосредствено след това. Ще можете ли да ми помогнете?

— Има един пресен доклад, който може да свърши работа — отвърна Стилман. — Става дума за записи от болница на Северния континент, които стигат назад чак до последното посещение на Телтрен при тях. Записите показват, че в този случай е донесъл някои полезни данни за акушерството и ваксина за заболяването, което ние наричаме Б-18. Случаите на Б-18 там бързо намалели само за няколко седмици, но общият брой заболели останал същият, понеже горе-долу по същото време започнали да се появяват случаи на Ф-21…

Б-18 беше аналог на тежък грип, фатален за децата и младежите в четири случая от десет, Ф-21 представляваше по-мека, несмъртоносна треска, траеща три до четири седмици, по време на която по цялото лице, крайниците и тялото се появяваха големи, сърпообразни язви. Когато треската преминаваше, белезите потъмняваха до тъмнопурпурно и оставаха такива през остатъка от живота на пациента. Конуей гневно поклати глава:

— Едно от нещата, които определено не са наред на Етла, е тъкмо имперският представител!

Стилман се изправи:

— И ние бихме искали да му зададем няколко въпросчета. Толкова широко сме разпространили това по радиото и печата, че вече сме почти сигурни, че Телтрен се крие от нас много внимателно. Вероятно причината е в това, че изпитва вина по повод лошото си справяне с длъжността тук. Но за Лонвелин сме изготвили психопрофил на базата на доказателства от втора ръка, които сме успели да му съберем. Ще помоля от кораба да ви пратят едно копие.

— Благодаря.

Стилман кимна, прозя се и си тръгна. Конуей почовърка превключвателя на комуникатора си, свърза се с „Веспасиан“ и помоли за аудиовръзка с отстоящия на петдесетина мили Лонвелин. Все още се притесняваше и искаше да се отърве от този камък на плещите си, само дето не знаеше дори какъв точно камък е това.

— … много добре сте се справил, приятелю Конуей — каза Лонвелин, след като изслуша отчета, — с изпълнението на вашата част от проекта тъй бързо. Аз наистина имам голям късмет с качествата и енергичността на асистентите си. Досега сме завоювали доверието на етланските доктори в повечето области и скоро ще имаме възможност да започнем пълноценен инструктаж по най-последните ви лечебни техники. Следователно ще можете да се върнете в болницата си след няколко дни, а аз настоявам да не си тръгвате с усещането, че не сте изпълнили възложената ви задача по възможно най-задоволителния начин. Тези съмнения, които споменавате, са безпочвени.

— Предложението ви Телтрен да бъде изваден от преориентировъчната програма или поне преместен, е разумно — продължи Лонвелин настойчиво, — и аз вече имах нещо подобно предвид. Допълнителна причина за свалянето му от поста е твърде добре документираният факт, че той до голяма степен е отговорен за поддържането на това широко разпространено недоверие към извънпланетните форми на живот. Другото ви предположение, че тези опасни идеи може да произхождат не пряко от Телтрен, а от самата Империя, може да е, а може и да не е вярно. Това обаче не налага незабавно издирване и разследване на Империята, за каквото настоявате.

Транслираният говор на Лонвелин беше бавен и по необходимост лишен от емоции, но Конуей май започна да долавя охлаждане в тона му, когато той продължи:

— Аз възприемам Етла като изолиран свят, държан в карантина. Проблемът следователно може да бъде разрешен без отчитане на имперските влияния и без напълно да разбираме различните несъвпадения, които ни озадачават и двамата. Това ще се изясни, след като бъде приложено лечението и отговорите, които търсим, са от вторична важност за всепланетното облекчение на страданията. Хипотезата ви, че посещенията на имперския кораб — продължи той, — които се правят на всеки десет години и траят само няколко часа, са важна част от този проблем, е неправилно. Готов съм да предположа дори, че е възможно подсъзнателно да отдавате прекалено много значение на този факт, поради желанието да задоволите любопитството си по отношение на тази империя.

Толкова си прав, помисли си Конуей. Но преди да може да отвърне, ЕПЛХ продължи:

— Бих искал да третирам Етла като отделен проблем. Въвеждането на Империята, която сама по себе си може да се нуждае от медицинска помощ, а може и да не се нуждае, само би разширило обхвата на тази операция извън границите на достъпните ни ресурси. При все това обаче, само за да премахна очевидното ви недоволство, — додаде Лонвелин, — може да кажете на съществото Уилямсън, че има разрешението ми да потърси тази империя и да докладва за условията около нея. В случай че бъде открита, обаче, не трябва да се споменава какво правим тук на Етла, докато операцията не приключи.

— Разбрано, сър — каза Конуей и прекъсна връзката. Според него беше определено странно, че първо Лонвелин го накастри за прекомерното любопитство и почти веднага след това му разреши да го задоволи. Дали извънземният се притесняваше за имперското влияние тук повече, отколкото беше готов да признае или пък големият звяр просто бе омекнал с напредването на възрастта?

Повика капитан Уилямсън.

Капитанът изхъмка няколко пъти, когато Конуей приключи с обясненията си и в гласа му определено прозвуча определена притеснена нотка, когато отговори на свой ред:

— Доста наши офицери, и медици, и от културния контакт, търсят Империята през последните два месеца, докторе. Един от тях е успял и ни е пратил първоначален доклад. Откривателят е медицински офицер, който не е взимал участие в етланския проект и поради това не знае почти нищо за положението тук, тъй че може и да не ни е толкова полезен, колкото бихте искали. Ще ви пратя доклада му заедно с материала по Телтрен — като се изкашля учтиво, Уилямсън завърши. — Лонвелин също ще бъде информиран за това, естествено, но ще оставя на вашата дискретност кога да му кажете.

Внезапно Конуей се разсмя сърдечно.

— Не се притеснявайте, полковник, ще поприкрия информацията още малко. Но ако вие бъдете разкрит, винаги можете да напомните на Лонвелин, че функциите на добрия слуга са да отгатва предварително какво би желал господарят му.

Продължи да се смее и след като Уилямсън прекъсна връзката, после изведнъж верижната реакция се задейства.

Конуей не се беше смял особено много след пристигането си на Етла. И не ставаше въпрос за самоидентифициране с пациентите му — нито един що-годе приличен доктор с добро отношение към отговорностите си не би извършил такова престъпление. Просто на Етла никой не се смееше кой знае колко. В самата атмосфера сякаш имаше нещо, което предизвикваше усещания и за спешност, и за безнадеждност, които като че ли се усилваха с всеки изминал ден. Беше донякъде като атмосферата в операционна, където пациентът е на умиране, помисли си Конуей, само че дори и при тези обстоятелства хората намираха време да разпукат леда и да се отпуснат за по няколко минути между кризите…

Започваше да му липсва Галактическата болница. Радваше се, че след няколко дни ще се прибере, при все усещането за недоволство по отношение на всичките възли, които оставаха неразвързани. Замисли се за Мърчисън.

И това беше нещо, което не му се беше случвало често на Етла. Два пъти й беше пращал съобщения заедно с етлански проби. Знаеше, че Торнастър от Патологията ще ги види, макар че Торнастър беше ЕЖЛИ с наистина слаб и мимолетен интерес към емоционалните увлечения на човеците-земляни ГБГЖ. Но Мърчисън не беше от най-откритите хора. Сигурно беше сметнала, че ще го окуражи прекалено, ако му драсне поне едно редче в отговор, или пък онази целувка и раздялата им в шлюза окончателно я бяха отвратили от него. Беше особено момиче. Прекалено сериозно настроена, извънредно целеустремена и изобщо нямаше време за мъже.

Първият път, когато се съгласи да се срещнат с Конуей, беше по случай повишението й и тя искаше да празнуват, защото преди това бяха работили заедно по един случай, без той да опита да й пуска ръце. Оттогава насам се бяха срещали с Мърчисън редовно и той беше станал обект на завистта на всички мъжки ГБГЖ-та в болницата. Единственият проблем беше, че няма за какво всъщност да му завиждат…

Мрачният влак на мислите му беше прекъснат от пристигането на монитор, който постави на бюрото му една папка и каза:

— Това са материалите за Телтрен, докторе. Другият доклад е лично за полковник Уилямсън и ще трябва да се копира на неговата Машина. Ще ви го донесем след петнадесет минути.

— Благодаря — каза Конуей. Мониторът си тръгна и той се задълбочи в четене.

Като колониален свят, който не е имал възможност да се развие по естествен път, Етла нямаше национални граници или въоръжени сили, които вървят в комплект с тях, но полицията, която налагаше закона на планетата, всъщност представляваше войници на императора под командването на Телтрен. Именно силите на тези полицаи-войници бяха атакували и все още атакуваха кораба на Лонвелин. На пръв поглед, твърдеше се в доклада, наблюденията показват, че Телтрен е алчна за власт и много горда личност, но обикновено характерната за подобни хора жестокост не беше налице. При връзките си с местното население — имперският представител не беше роден на Етла — Телтрен показваше честност и добросъвестност. Беше явно, че гледа отвисоко на местните — много отвисоко, почти все едно са членове на по-нисшестояща раса. Но не ги презираше, поне открито, и никога не беше жесток с тях.

Конуей захвърли доклада; това беше още едно глупаво парче от и без друго безсмисления пъзел и просто изведнъж му призля от цялата история. Изправи се и се намъкна във външния кабинет, като трясна вратата в стената. Стилман леко трепна и вдигна глава.

— Зарежи всичките хартии до сутринта! — нареди Конуей. — Тази вечер безсрамно ще се наслаждаваме на удоволствията на плътта. Ще поспим в собствените си каюти…

— Сън? — попита Стилман и се ухили широко. — Какво беше това?

— Не знам — каза Конуей. — Мислех, че може ти да си спомниш. Чувал съм, че било ново усещане, истинска благословия и към него бързо се привиквало. Е, ще пробваме ли тази опасност?

— След вас — каза Стилман.

Нощта извън сградата беше приятно прохладна. На хоризонта се виждаше раздърпан облак, но над него нагъсто се надвесваха звездите — ярки и студени. Това беше пренаселена част от космоса — факт, доказван и от метеоритите, които на всеки няколко минути оставяха ярки драскотини по небето. Гледката като цяло беше вдъхновяваща и успокоителна, но Конуей не можеше да се отърси от притесненията си. Беше убеден, че пропуска нещо и раздразнението му се усилваше под открито небе повече, отколкото когато и да е в кабинета.

Внезапно му се прииска да прегледа онзи доклад за Империята колкото се може по-бързо.

На Стилман каза:

— Да си си помислял някога за нещо и после да си се почувствал ужасно засрамен, задето имаш такова мръсно съзнание, което ти подхвърля подобни мисли?

Стилман изсумтя, разглеждайки въпроса като риторичен. Те продължиха към кораба. Внезапно застинаха.

Над южния хоризонт сякаш изгряваше слънцето. Небето беше станало розово, яркосиньо и нагоре преливаше в тюркоазено и черно, контурите на далечните облаци сияеха в розово и златно. После, преди дори да се осъзнаят или да реагират на този величествен, сбъркан изгрев, той угасна в яростно-червено сияние на хоризонта. Усетиха слаба ударна вълна да разтърсва земята под краката им и малко по-късно чуха тътен като от далечна гръмотевица.

— Корабът на Лонвелин! — прошепна Стилман.

Затичаха се.