Конрад Мейсън
Демонската стража (29) (Една история за магия и измама)

Двадесет и трета глава

— И тогава се появи Табита — завърши Груб. Той не бе голям разказвач, но каза всичко толкова точно, колкото можа, от нощта на Голямото тържество до събитията, разиграли се в „Нафиркания дракон“. Първоначално бе изнервен от това, че е застанал в столовата и говори пред Демонската стража. Гласът му даже трепереше. Ако публиката му обаче забеляза това, бе достатъчно възпитана, че да не каже нищо. За него бе странно да е център на вниманието и всички да го слушат. Не бе сигурен, че това му харесва.

Нютън първи направи коментар.

— Трябваше да се досетя, че Хлъзгавия не заслужава доверие.

— Той ни е предал и се е опитал да вземе предмета за себе си — каза Табита, — но това няма значение. Ще накараме този нагъл плъх да си плати.

— О, да — каза Нютън мрачно — и още как. Хол, какво можеш да ми кажеш за дървената лъжица.

Магьосникът се бе изгърбил иззад една маса и съзерцаваше предмета на вещицата, който бе разположен на една носна кърпа. Свали очилата си и се намръщи.

— Хипотезата ми е, че тази дървена лъжица е всъщност вълшебна пръчка, създадена с конкретна цел. Старият елфически заклинател, срещнат от господин Финиъс Клаг, явно обаче е професионалист, тъй като не долавям следи от работата му.

— Обясни.

— Едно некачествено заклинание би оставило вълшебна следа, която да направи идентификацията лесна. Тук обаче магията се е сляла с дървото толкова сигурно, че не е оставила и следа от себе си. Поради тази причина не може да се прецени колко силно е заклинанието и нито дори от какъв тип е. Докато някой не опита да използва лъжицата като магическа пръчка, тя си остава обикновена дървена лъжица.

— Вълшебна пръчка? — попита Франк, пълен със съмнение. — Не трябва ли да изглежда тогава по… вълшебно?

Хол въздъхна и потърка челото си.

— Всеки ден магьосниците трябва да се борим точно с такива глупави предразсъдъци. Всеки може да направи магия, просто научаването й отнема време и изисква търпение. Няма нужда да имате дълга бяла брада и наметало със звездички по него. По същия начин и видът на вълшебната пръчка няма никакво значение. Това, което има значение, е, че вълшебната пръчка е физически обект, който може да канализира магическата енергия. Една дървена лъжица е чудесен избор. Тя е евтина, лесно може да се намери, добре балансирана е и ти спестява усилието да си правиш собствена.

— Добре — отговори Нютън, — разбрах те.

— Ъъ… — намеси се Груб — мога ли да кажа нещо?

— Разбира се.

Всички го погледнаха.

— Значи докато стоях в избата на Ямата, чух крадеца, който я е взел, да разговаря с Джеб. Мисля, че те мислеха, че още спя. Но той каза нещо за каиш.

Веждите на Хол се повдигнаха.

— Какво означава това? — попита Нютън.

— Каишът е много силно заклинание, забранено във всички държави както на Стария свят, така и на Средните острови. То позволява на магьосника да нахлуе в чужд разум и да го манипулира така, както му е угодно. Което означава, че ако знаеш как се използва тази пръчка…

Той вдигна дървената лъжица.

— … можеш да накараш някой да направи каквото поискаш.

Настъпи тежко мълчание.

— Е — каза Франк, — чий ум е бил целта на вещицата.

— Може да е всеки — отговори Табита.

Пади обаче поклати глава.

— Не е всеки. Десет хиляди дуката са много пари, само за да донесат това до Порт Фейт. Който и да търси вещицата, ще да е някой важен.

— Може би губернатор Уърмуд — предположи Франк — в Порт Фейт няма някой, който да е по-важен от него.

Нютън кимна бавно.

— Много е възможно. Контролираш ли губернатора, контролираш и града. Можеш да направиш всичко, което си поискаш.

— А и времето съвпада — допълни Пади. — Защо ще идва в Порт Фейт сега, в навечерието на Фестивала? Може би защото пред губернатора има цяла година управленски мандат. Талин знае какво би сторила вещицата, ако контролира губернатора като марионетка.

Франк се наведе към Груб, намигна му и го ощипа. Груб едва не извика. Болеше.

Но можеше да прецени, че жестът е приятелски.

— Ти си смелчага, знаеш ли това? — попита тролът.

— Ъъ… ама аз нищо не съм направил.

— Грънци. Храбро момче си ти и мислиш бързо. Имал си късмета онези хора да те измъкнат от Ямата, но въпреки това…

— Което ми напомня — прекъсна го Табита, като спаси Груб от ново изчервяване, — забравих да ви кажа, че онези хора от Ямата бяха черни наметала. Почнаха да се заяждат, стана бой и…

Тя млъкна.

Всички я гледаха.

— Табита — каза Нютън, — онези черни наметала… надявам се, че те не са разбрали, че ти си от Стражата? Нали?

Настъпи неловко мълчание. Табита поаленя и започна да си играе с копчетата на палтото.

— О, Табс — въздъхна Пади.

— Но аз… аз не знаех, че те са черни наметала, докато…

— Точно това е — заяви Стария Джон. Груб за пръв път го чуваше да говори. — Не си знаела.

Табита погледна през стаята, но никой не срещна очите й. Никой не я защити. На Груб му се искаше да каже нещо, с което да помогне, но не знаеше какво.

— И защо не ни каза това по-рано? — попита Хол.

— Не се сетих… те бяха изпили толкова грог, колкото да потопи галеон. Едва ли ще си спомнят.

— Не можеш да знаеш това, Табс.

Табита отвори устата си, но не намери какво да отговори. Вместо това сви рамене и се загледа яростно в единия край на стената.

— В беда сме — каза накрая Нютън. — Доколкото познавам Деринджър, той ще отиде право при губернатор Уърмуд, а след това ще тръгне по петите ни.

— Но… — каза Табита.

— Засега мълчи — ледено я отряза Нютън. — Вече стори достатъчно. Добре се справи с това, че откри Джоузеф и магическата пръчка, но отново постъпи безразсъдно. Казах ти, че това не е игра. Все още имаш много да учиш.

Табита изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— Мога да помогна, мога да…

Франк постави ръка на рамото й.

— Всички правим грешки, Табс.

Омърлушена, тя погледна към пода така, че другите да не виждат лицето й.

— Нямаме време — каза Нютън. — Всеки момент Деринджър ще дойде с хората си и…

В този момент се чу изстрел и прозорецът на гостилницата се пръсна.