К. Дж. Чери
Сайтин (8)

Транскрибиран откъс от:
ПРИНЦИПИ НА РАСТЕЖ
Учебен запис по генетика: №1

Рисюнски образователни публикации: 8970-8768-1

Одобрени за 80+

Всеки, който някога е взимал запис с опиати, е запознат със сензорната лента. Най-простите домашни апарати използват еднопосочен сърдечен сензор, обикновена лепенка, която следи сърдечния ритъм. Всеки запис, независимо дали е развлекателен, или информационен, е в състояние да предизвика сериозен емоционален стрес, при който съдържанието задейства спомени или съпреживяване. Например, когато записът е класическата пиеса „Отело“, зрителят пренася действието върху собствения си житейски опит и може да се отъждестви с един или друг герой до степен, каквато не може да се очаква от масов запис.

Този зрител преживява естествен за драмите стрес. Пулсът се ускорява. Сензорът го регистрира и го предава на мониторните вериги на апарата. Ако превиши равнището, установено от запасния оператор, записът автоматично превключва на друга програма, която осигурява само успокоителна музика.

Този младеж е дошъл в образователна клиника, за да придобие определено умение — калиграфия. Цифрите на лентите съответстват на онези, които операторът взима от записното ръководство. За такъв вид умение той не трябва да е задължително лицензиран психотерапевт. Поставянето им върху кожата над посочените в ръководството мускули дава възможност на апарата да регистрира активността на отделен мускул или мускулна група и незабавно да излъчи или да прекрати излъчването на импулси.

Тази жена е отлична калиграфка. Докато пише упражнението, тя носи същите сензори. Мускулните й действия се записват. Това е моментът на действително създаване на записа.

Докато чака опиата, младият студент е малко нервен. Това е първият му запис с опиат. Операторът го успокоява, че няма почти никаква разлика от развлекателните записи. Лепенките са неудобни, но само за момента. Младежът вече е под въздействие на опиата и операторът проверява дали е готов. Записът започва и когато вижда упражнението, студентът е подложен на стрес. Операторът тихо го успокоява. След малко младежът усеща мускулните действия на жената, която взима писалката и започва да пише. Той преживява успеха, вижда формата на буквите, усеща прецизните движения на ръката и пръстите, чувства спокойствието на калиграфката.

Възможно е да са необходими няколко сеанса, но когато след събуждането си младежът изпълнява упражнението, напредъкът е очевиден. Той държи писалката спокойно, вече не я стиска силно и цялата му поза се усъвършенства. Резултатът го удивлява и радва. През деня студентът ще повтори упражнението няколко пъти, за да затвърди умението. Ще го направи пак точно след закуска и още няколко пъти на другия ден. Упражненията ще затвърдят навика. Може да повтаря записа, докато той и родителите му останат доволни от резултата.

Този ази от клас бета е назначен в специалните сили. По молба на оператора той търпеливо стои с напрегнати гръбни мускули. Затворил е очи, очевидно отегчен от процедурата, която толкова е изнервяла младия студент. С нетърпение очаква записа, но умението, което усвоява, изисква цялото тяло. През по-голямата част от живота му са го подлагали на това два пъти месечно и според него биосензорите са по-важни от опиата. Придобил е умение за записно обучение: той е много по-съсредоточен от студента. Знае имената на мускулите, може сам да поставя лепенките и отделя много от свободното си време за самообразоване под съвсем малка доза опиат, защото се е научил да изпада в нужното състояние, без да използва външни средства.

В края на месеца той получава друг вид запис, който не е достъпен за граждани. Това е много лично преживяване, което той не може да опише с думи, защото в основната си част е несловесно. Нарича го „добър запис“. Най-често използваният термин в Рисюн е „запис-награда“.

Жената, която му дава записа, не е оператор. Тя е отговорничка на ази клас бета и използва много по-сложен апарат. Той анализира кръвта и инжектира ободряващи химикали — процедура, прилагана при гражданите само когато се изисква психоадаптиране.

За азите, които са взимали такива записи през целия си живот, преживяването е приятно и те го ценят повече от другите награди.

За разлика от интервенцията при пациенти граждани, която зависи главно от научните умения на психолога да съчетава записи, този запис е прецизно насочен и е разработен от същите програмисти, които са създали психомодела на въпросния ази. Точността му е непостижима при граждани, чийто живот се оформя от незаписани преживявания. Получил психомодела си със записи, този ази е много по-известна величина, дори след като е служил във въоръжените сили и е живял сред естествено родени граждани.

Всеки, който някога е имал власт над него, е бил подлаган на специално обучение за работа с ази. Никоя отговорничка няма право да повишава глас. Дисциплината се постига с награди или липса на награди и доверието между този човек и всяка психоложка-отговорничка е по-голямо, отколкото между майка и дете. Няма значение дали отговорничките се сменят всеки месец. Щом се уверят, че са лицензирани, азите им имат пълно доверие.

Хората, които за пръв път работят с изолирани от всякаква среда ази, обикновено заявяват, че отначало изпитвали желание да шепнат, а после оставали поразени от емоционалната привързаност, която мигновено проявявали към тях азите.

Почти всички казват: „Те ми вярват прекалено много“.

Но този човек е войник и работи с нелицензирани граждани. Изградил си е емоционална защита и свободно общува с естествено родените си другари. Неговият командир е изкарал курс и е издържал изпит, който му дава право за работа с ази, но не е лицензиран и не се отнася към въпросния индивид по-различно, отколкото към другите си подчинени. Командирът знае само, че ако този човек поиска консултация, трябва незабавно да изпълни молбата му, а ако поиска намеса на бетаотговорничка, трябва бързо да бъде упоен и пратен в болница, защото макар че азите много рядко имат проблеми и емоционалната защита на социализираните ази обикновено е също толкова здрава, колкото на всеки гражданин, азипсихомоделът не е създаден от личен опит, а чрез инструкции и защитата не представлява мрежа от социални зависимости като в нормалния човешки ум. Ази, който чувства, че защитата му е отслабнала, е изключително уязвим. Той се намира в нещо като записно състояние, в което е все по-неспособен да отблъсква нараняващите го стимули.

Записът, на който се наслаждава този човек, също утвърждава ценностната му система и самочувствието му. В момента вярата му е абсолютна. Той преживява нещо недостъпно за гражданите в обикновения свят: влиза в допир с абсолютната истина и се приема точно такъв, какъвто е.

Това е Рисюн, където е роден нашият войник. Този тригодишен ази, много по-малък от нашия студент, се готви за нещо, което обикновено наричат „дълбочинен запис“. Притеснява го не процедурата, на която вече се е подлагал, а самият апарат. Психохирургът го прегръща, успокоява го, накрая сбърчва лице и го кара да се засмее. Детето му помага да постави сензорите.

Получава много голяма доза опиат. Всичките му задръжки отпадат и кръвта му постоянно се следи.

Записът утвърждава ценностната му система с думи, които е в състояние да разбере.

Той му казва как да спечели одобрение. Казва му какви са неговите заложби и кои са силните му страни.

Може да му напомни, че трябва да избягва определени свои склонности, почти по същия начин, по който родителят казва на детето си да не се цупи. Но записът постоянно набляга върху позитивните неща и похвалите.

След това отговорничката му казва ключова дума, която той ще запомни. Следващия път операторът ще проникне в тази група от инструкции със същия ключ. Колкото повече расте обектът, толкова по-абстрактен става дълбочинният запис. Словесните ключове се интегрират във все по-големи комплекси, психоструктурите му се сливат в цялостен психомодел и той ще приеме внушените му ценности с типичната за ази пълна откритост към лицензирана отговорничка.

Тъй като детето е проявило страх от апарата, отговорничката го успокоява, докато все още е податливо на инструкции. Колкото и да са незначителни, всички отрицателни емоции, които азите свързват с тези процедури, грижливо се следят, за да се открие и отстрани причината им.

Тук, в тези обикновени наглед офиси се създават всички азизаписи. Те се разработват от програмисти, мнозина от които също са ази. Голяма част от работата се извършва с помощта на компютри, които анализират изключително подробните психологически тестове на ази — например координацията ръка-око в конкретен азипсихомодел, време за реакция, равновесие, зрение, слух, физическа сила, хормонална активност, степен на интелигентност по Резнер, реакция към стрес. Когато създава запис, предвиден специално за този генотип, предназначен конкретно за силните и слабите му страни и свързан с конкретен психомодел, програмистът взима предвид всички тези неща.

Програмистите се консултират с рисюнската библиотека, за да изберат генотип, който да получи конкретни умения, необходими за някоя нова технология.

Те поемат азите, върнати в лабораторията от техните отговорнички поради сериозни проблеми. Подлагат ги на изследвания и разговарят с тях, за да открият дали причината за проблема е в отговорничките, или в азите. Създават записи, за да се справят с проблема — или издават заповед за работата с всички ази от този генотип, в която конкретно е посочено какви задачи могат да изпълняват.

Програмистите са предопределили това момче за работа в цивилните служби за сигурност, промяна на военното обучение, което обикновено получава този генотип. Като цяло, те са консервативни при насочването на даден генотип към нови области, защото искат да постигнат сигурен успех. В Рисюн, където за опити се използват ази, психохирургът въвежда ключова дума в изследвания комплекс, така че да може да се изолира за продължително време преди да се интегрира в психомодела. Малкото ази, които се занимават с краткосрочните тестове, са специално обучени да изолират и да се справят с тези интервенции и лично преценяват дали да приемат конкретен експеримент. В Рисюн се експериментира бавно и промените се извършват една по една.

Също като обикновените хора, отделни ази развиват сериозни психологически заболявания.

Много от тях се пращат в Рисюн, където програмистите и психохирурзите работят с тях и се опитват да открият решения на психологическите проблеми, решения, които също са от полза за науката и намират място в общата психотерапия.

В някои случаи решението е промяна на психомодела, което изисква изтриване на ума и продължителен период на възстановяване. При азите с доказан генотип и психомодел проблем от такава величина винаги се дължи на тежка травма и Рисюн предприема съответните законови мерки.

В други случаи решението е в генетичното крило. Рисюн забранява възпроизвеждането на неуспешен генотип, докато програмистите не открият изход от проблема.

В много редки случаи няма изход и когато екипът от квалифицирани специалисти не успее да намери хуманно решение, единствената възможност е унищожаване.