К. Дж. Чери
Сайтин (6)

Транскрибиран откъс от:
ПРИНЦИПИ НА РАСТЕЖ
Учебен запис по генетика: №1

Рисюнски образователни публикации: 8970-8768-1

Одобрени за 80+

Внимание, оператор

Серия МЛ-8986: Серия БИ-9806: крайкрайкрай

Компютрите дават сигнал за завършване на операцията и искат човешка намеса. Главният лаборант свиква персонала и започва родилният процес.

Няма изненади: утробните резервоари бавно се движат и контрахират. Те разполагат с всевъзможни сензори. Двата екземпляра МЛ-8986, женски, клас Мю, са достигнали установената родилна тежест от 4,02 кг. Не се наблюдават видими аномалии. Двата екземпляра БИ-9806, клас Гама, също са в добро здраве. Лаборантите знаят задълженията си. Извънредно активните БИ-9806 са всеобщи любимци, вече имат имена, но само временно: контактът им с лаборантите ще е съвсем кратък.

Утробите навлизат в родилно състояние и накрая съдържанието им се плъзва надолу в пълните с течност контейнери и в ръцете на очакващите ги лаборанти. Няма кризи. Само известно напрежение. Женските от клас Мю са с широки лица, спокойни, с безцветна коса. Двете вети са по-високи, с тънки крайници и кичури тъмна коса, не толкова красиви, колкото Мю. Те гримасничат и лаборантите се смеят.

Пъпната връв е завързана, плацентата е изхвърлена от дъното на контейнера и бебетата са изкъпани с чиста топла вода. Лаборантите формално ги претеглят и въвеждат данните в досиетата им, които са открити със зачеването преди двеста деветдесет и пет дни.

Поемат ги азисътрудници, увиват ги в меки бели пелени, прегръщат ги и ги люлеят.

В интервалите между смяната на пелените и храненето те лежат в креватчета, които, подобно на утробите, бавно се люлеят под звука на биещо човешко сърце и далечен глас, същият глас, който им е говорил в утробата, тих и успокояващ. Понякога им пее. Друг път само говори.

Някой ден той ще им дава инструкции. Гласът е запис. Засега действа само върху подсъзнанието им. Дори на тази ранна възраст той възнаграждава доброто поведение. Някой ден ще им говори неодобрително, но все още няма простъпки, само известно безпокойство от страна на бетите…

Серия ЗМД-789ЕКС: извънредно положение

ЗМД-789ЕКС е в беда. Експерименталният генотип е неуспешен и след съвещания на екипа един от лаборантите изключва животоподдържащата система и изважда ЗМД-789ЕКС за аутопсия.

Ази лаборантите изпразват утробата, многократно я измиват и главният лаборант започва процеса по покриването й с биоплазма.

Щом обвивката е готова, в резервоара ще се настани нов обитател. Екипът очаква резултатите от аутопсията, за да се опита да реши проблема.

Междувременно в утробата е поставена яйцеклетка на ЗМД-894, мъжки екземпляр от същия вид. Това не е първият провал. Инженерните адаптации представляват сложен процес и неуспехите не са рядкост. Но ЗМД-894 е друг индивид с подобно изменение: има вероятност да се получи. Дори да се стигне до нов провал, опитът ще даде материал за ценни сравнения.

Само тераформирането не е достатъчно, за да направи някоя планета годна за обитаване от хора. Сайтин не разполага с милионите години на адаптиране, свързали земните видове в сложни екосистеми.

Рисюн играе ролята на времето и естествения подбор. Подобно на природата, той губи отделни индивиди, но много по-бързо взима решения и се ръководи от човешки разум. Някои твърдят, че това има определени последици, например изчистване на орнаменталните и нефункционалните елементи, които придават на земния живот неговото разнообразие, или засилване на едни особености за сметка на други.

Но Рисюн не е изгубил нищо. Той оставя космически Ноеви ковчези, обикновени метални контейнери, орбитиращи около някои звезди, съдове без двигатели, евтини за производство, защитени от радиация складове за генетичен материал. Те съдържат генетични образци, дигитални записи на генотипите и информация, позволяваща на всеки разум да разчита тези генотипи.

Един милион години са били достатъчни на човечеството, за да еволюира от примитивните си предшественици до разумни същества, пътуващи в космоса. Благодарение на тези Ноеви ковчези след един милион години човечеството ще разполага с генетична информация за собственото си минало и за миналото на всеки вид, до който Рисюн е имал достъп, за генетичното наследство на Земята и всички други познати ни светове, съхранено от промените и времето…

Ковчезите съхраняват дори фрагментарни кодове, извлечени от човешки образци на хиляди години, отпреди създаването на генетичните банки през двадесети век, както и от животински и човешки останки, запазили се през вековете в лед и други среди, предпазващи вътрешната клетъчна структура.

Представете си какво щеше да е днес, ако такива ковчези бяха съхранили генетичната информация от геологичното минало. До този момент уникална по своите, свидетелства за катастрофално изчезване на висши форми на живот, Земята би могла да възстанови богатството на всичките си еволюционни пътища и да реши вечните загадки на миналото си…

Рисюн не се отказва от никоя генетична възможност. Той се грижи за запазването на тези възможности до степен, безпрецедентна в историята на човешкия вид, и съхранява всички мутации…