К. Дж. Чери
Сайтин (25)

I

Имаше нови записи. Донесе ги Мади. Мади поръчваше такива неща, защото майка й нямаше нищо против, а чичо Денис казваше, че щяло да избухне скандал, ако били на сметката на Ари.

Ари просто искаше да се отпусне и те седяха и гледаха записите, упоени, освен Флориан и Катлин, и пиеха — освен Флориан и Катлин. Сам разля чашата си, което ужасно го засрами. Но Катлин му помогна да попие локвата, заведе го в банята и му помогна по друг начин, което си беше нейна идея, защото Сам и Ейми имаха проблеми.

Господи, животът ставаше сложен. Ейми бе влюбена в Стеф Дитрих. Безнадеждно. Сам, от друга страна, беше влюбен в Ари и това беше проблемът. Страшно й се искаше Сам да си намери някоя. Която и да е.

Ала той не си намираше. И Сам бе една от причините, поради които Ари не ходеше в банята със Стеф, Томи и другите — това щеше да го нарани и нямаше да е честно. И все пак…

Само той от всички момчета харесваше единствено нея, самата нея, още преди да разбере коя е.

И понякога това я натъжаваше, защото всички други щяха да мислят за себе си и какво означава това за тях, че тя е специална, богата и някой ден ще стане администратор, че е много важно да я направят щастлива…

Сам беше различен — той я обичаше, наистина я обичаше. И тя го обичаше — когато не се дразнеше, че Сам съществува и че я обича по този начин, че тя си изкарва всички други проблеми върху него, нещо, което той не заслужаваше…

Защото дори Сам да го нямаше, Ари нямаше да спи със Стеф Дитрих.

Защото това щеше да убие Ейми.

И Ари оставаше сама — да гледа записите, и после, след като Флориан и Катлин изпратеха всички, да лежи на дивана и меланхолично да зяпа тавана. Дори те не можеха да я разсеят.

— Елате в леглото, сера — каза Флориан.

Загрижен за нея.

Загрижен и абсолютно предан.

Таванът се замъгли пред очите й. Ако премигнеше, сълзите щяха да потекат и той щеше да ги види.

Но сълзите така или иначе потекоха.

— Сера? — Гласът му излъчваше ужасна тревога. Той избърса лицето й — нежно, едва доловимо докосване.

По дяволите. Тя мразеше да я съжаляват.

„Аз съм по-умна от Ари Старша. Поне не оплетох конците със Сам и Ейми. Те се оплетоха помежду си. Не разбирам гражданите. Наистина не разбирам гражданите. Азите са много по-мили. Но и те не могат да ми помогнат.“

— Сера. — Флориан постави ръка на рамото й. — Кой ви обиди?

„Да го убием ли?“ — представи си следващия въпрос Ари. Кой знае защо, това й се стори истерично смешно. Тя се разсмя и продължи да се смее, докато не я заболя коремът и от очите й не потекоха сълзи.

— Съжалявам… — накрая задъхано промълви Ари. Флориан и Катлин бяха ужасно смутени. — Просто съм уморена. Онзи проклет доклад…

— Докладът ли, сера? — попита Флориан.

Ари тежко въздъхна.

— Работя прекалено много. Простете ми. Гражданите правят такива неща. О, Господи, Мониторът! Надявам се, че не сте препрограмирали системата…

— Не, сера.

— Чудесно. По дяволите, всичко ме боли. Оная работа с Бюрото щеше да е капак на цялата отвратителна седмица! А и Ейми се прави на глупачка, и Сам обикаля немил-недраг — гражданите са много гадни, нали знаете?

— Сам изглеждаше щастлив — отвърна Катлин.

— Радвам се. — От това, кой знае защо, я заболя. Тя отново въздъхна и избърса очи. — Господи, развалих си грима. Сигурно изглеждам ужасно.

— Вие винаги сте красива, сера — каза Флориан.

 

 

— Какво е това? — попита Джъстин и я погледна сериозно. — Ари, откъде взе това?

— Просто свят, който си измислих. Като Геена. Започваш с тези модели. И им казваш, че трябва да защитават тази база и да учат децата си да я защитават. И им даваш тези записи. И имаш този параметър между А и У в матрицата, после имаш този модел между В и У и така нататък. Съществува пряка връзка между промяната в А и останалите промени — затова направих прецизен механичен модел.

— Виждам. — Джъстин мръщеше чело. — Това наистина не е Геена, нали?

Ари поклати глава.

— Не. Това е секретна информация. Въведох проблем, който ще се запази в продължение на няколко поколения. Въпросът е дали всички модели се променят с една и съща скорост, това ме интересува.

— Искаш да кажеш, че едновременно интегрираш цялата колония. Без външни хора.

— Те могат да се появят след третото поколение. Като с Геена. Страница триста и трийсета.

Той прелисти доклада.

— Просто искам да поговорим за това — каза Ари. — Хрумна ми, че ако изградя система със съзнателно въведени проблеми, можем да видим как действат те. Промених всичко. Не се безпокой, не ти казвам нищо, което не искаш да знаеш. Просто се замислих за Геена и затворените системи, затова ти направих модел. В приложението е. В него има нещо като вирус. Няма да ти кажа какъв, но мисля, че можеш да го видиш. Страница триста и трийсета. Една от идеите е на Ари. За ценностите и потока. Ти ми казваш много неща. Прегледах бележките на Ари и потърсих нещо, което да ти помогне. Нейна е и хипотезата за груповите модели. Това е истински случай. От архива. Реших, че можеш да го използваш. Честна размяна.

Това бе ужасно опасно. Подобни неща можеха да всеят паника сред геенците. Или нещо още по-лошо.

Но всички в Рисюн размишляваха над геенските записи и учените в лабораторията не разговаряха с външни хора, пък и без това никой нямаше да ги разбере. Тя се страхуваше, че той ще види онова, което не биваше. Защото беше много умен. Но Джъстин работеше с микросистеми. Тези на Ари бяха макросистеми — във възможно най-широк смисъл.

— Не трябваше да ми показваш това — прошепна Джъстин. Все едно ги подслушваха. Или просто по навик, също като нея. — По дяволите, Ари, знаеш го… Какво се опитваш да направиш?

— Как иначе ще се науча? — също прошепна тя. — Съвсем сами сме.

— Положила си много труд за този доклад.

Ари кимна. Заради него се бе наложило да отмени друга задача. Ала не му го каза. Просто зачака.

И Джъстин видя. Тя го прочете на лицето му. Той не се опита да скрие, че е разстроен. Просто дълго я гледа.

— Наблюдават ли ни? — попита Джъстин.

— Чичовците ми — отвърна Ари. — Навярно. Може да правят записи за архива. Предполагам, че използват всяка възможност да ме записват, тъй като отдавна ги изхвърлих от спалнята си. Не се безпокой. Няма значение какво чуват. Просто не са в състояние да ми се месят, когато става въпрос за моето образование. Нито пък да направят нещо на теб.

— За човек, който се справи със Съвета в Новгород — рече Джъстин, — ти все още си прекалено наивна.

— Няма да го направят. Казвам ти.

— Ти не управляваш Рисюн. Чичовците ти го управляват. И ще го управляват още дълги години. Ари… Боже мой, Ари…

Джъстин отблъсна стола си назад, изправи се и излезе.

Ари остана сама с Грант в малкия офис. Той втренчено я гледаше, не съвсем като ази, а много студено и предпазливо, като че ли е виновна за нещо.

— Нищо няма да стане! — каза му тя.

Грант се изправи, приближи се и вдигна доклада от бюрото на Джъстин.

— Това е негово — рече Ари и постави ръка върху разпечатката.

— Ваше е. Можете да си го вземете. Или ще го прибера в сейфа. Струва ми се, че днес Джъстин повече няма да ви учи, сера. Предполагам, че ако го оставите тук, той ще го прочете много внимателно. Но вие го излагате на опасност. Не се съмнявам, че същото се отнася и за мен. Службата за сигурност никога няма да повярва, че не съм замесен в това.

 

 

Джъстин за кой ли път препрочиташе страница 330.

— Господи — каза той. Търсеше думи. — Тя говори за ценности. За преплитането на самолюбието и ценностните модели в азипсихиката и начините на интеграция — защо някои са по-добри от други. Имах страшна нужда от това — още в началото. Трябваше да стигна до тези изводи. По дяволите, Грант, още колко неща съм направил, които вече са в архива и просто си лежат там? Това е невероятна идея, нали?

— Но не е вярна — отвърна Грант. — Ако беше, Ари щеше да напише този доклад.

— Струва ми се, че зная защо съм я интересувал — каза Джъстин. — Поне донякъде. — Той отпи от чашата си и запрелиства разпечатката. — Чудя се каква част от всичко това е на нашата Ари. Дали й го е предложила Ари Старша. Може би й е дала общите очертания. Или Ари го е разработила сама. Това си е истинска дипломна работа. И сега виждам как Ари трябва да е гледала на моя проект — когато бях на седемнайсет и адски наивен в програмирането. Но моделирането й е първокласно.

— Тя разполага с огромна база в компютрите на Дома — отбеляза Грант. — Има колкото си иска компютърно време, докато на нейната възраст ти дори не можеше да се консултираш…

— За неща, за чието съществуване изобщо не подозирах. Да. И нямах нейния опит и много други неща… Бях по-млад, отколкото е сега тя — в много отношения. По дяволите, тя е свършила адски много работа. Мисля, че докладът е неин. Целият модел е страшно наивен, заложила е две фатални бомби със закъснител в главния модел, което е прекалено, ако се опитва да постигне провал. Може би е искала да сравни двете тенденции. — Още една глътка скоч и поклащане на глава. — Знаеш ли какво е това? Това е подкуп. Гаден подкуп. Две прозорчета към онези архивни бележки, и двете показващи абсолютно непубликуван материал… А аз седя тук и се чудя още какво може да има там. Това може да направи работата ми остаряла още преди да свърша… или да се окаже ключ към онова, което мога да постигна, което можех да постигна, ако Ари не беше убита… Всички онези изгубени години, през които нямах връзка с Джордан. Нито един от двама ни можеше да не…

Гласът му секна. Джъстин отпи и впери очи в стената.

— Защото няма избор — каза той, след като изпи още няколко глътки. — Дори не знам защо, нито коя част от този доклад е истинска, нито каква част от Геена е представена тук. — Обвиняваше се за това, че се е озовал в такава ситуация, защото сега Грант нямаше да замине за Планис, нито Грант, нито той.

Сега техните мъчители имаха повод, ако изобщо им трябваше повод.

— Нямах представа — рече Джъстин. — Нямах никаква представа върху какво е работила и накъде е водило всичко това.

— Ари не е съвсем наивна — отвърна Грант. — Ако наистина е работила върху Геена, а тя иска да работи върху този проблем с теб, тя знае, че някои кръгове няма да го приемат добре.

— Тя знае нещо, нещо свързано с Геена, което не е известно на никого.

— Внимавай — повтори Грант. — Джъстин, за Бога, внимавай.

— По дяволите… — И заплака. Не бе плакал от години.

— Някой ден положението ще се промени — каза Грант. — Изчакай. Това е единственият начин. Резултатите от гласуването ще станат известни до есента. Цялото положение може да се промени, не за една нощ, но въпреки това ще се промени.

— Халид може да спечели.

— Може да ни удари метеорит. Трябва ли да се тревожим за такива неща? Допий си уискито и върви да си лягаш.

Джъстин потръпна, изгълта на един дъх остатъка от скоча и отново потръпна. Не бе успял да се напие достатъчно.

II

„Ари — каза по Монитора гласът на Джъстин, — ела сутринта при мен.“

И тя дойде — и докато отваряше вратата, Джъстин рече:

— Дължа ти извинение, Ари. Ужасно извинение за вчера. — Носеше доклада. Остави го на бюрото и разлисти страниците. — Ти си го написала. Сама. Идеята е била твоя.

— Да — потвърди тя.

— Забележително е. Наистина забележителна работа… Не казвам, че е вярно, разбери, но ще ми трябва още време, за да свърша, не само защото докладът ти е дълъг. Показвала ли си го на чичо си?

Тя поклати глава. Беше й прекалено трудно да говори свързано. Не бе спала много.

— Не. Написах го за теб.

— А аз дори не ти благодарих. Прости ми. И аз съм минал по същия път, с Яни. Не исках да се държа така.

— Разбирам защо си разстроен — отвърна Ари. — Наистина. — Грант щеше да влезе всеки момент и тя искаше да свършат преди това. — Джъстин, Грант ми се разсърди. И беше прав. Но и аз съм права. Ако положението на Рисюн се стабилизира, ти ще можеш да пътуваш. Иначе нищо няма да помогне и това няма да причини вреда никому — всъщност така си в по-голяма безопасност, защото няма начин да дойдат при теб или баща ти, без да минат през мен, защото баща ти е работил по твоята програма и това означава, че работи с теб, а ти работиш с мен, и ако иска моята помощ, просто не трябва да прави нищо срещу мен, нищо, Джъстин. Изобщо не ми пука дали ме харесва. Просто искам да работя така, че нещата да стават по-добри. Мислих за опасността да работя с теб, мислих, много мислих, но ти си човекът, който ми трябва, защото работиш мащабно, работиш с ценностни модели и това ме интересува. Аз не съм глупаво момиченце, Джъстин. Знам върху какво искам да работя и Яни вече не е в състояние да ми помага. Никой не може. Затова трябва да дойда при теб. Чичо Денис го знае. Той казва… казва да внимавам. Но също така казва, че си честен. Доизслушай ме. Няма да ти открадна работата. Помисли за това. Ами ако издадем статия с имената на двама ни и на баща ти? Не смяташ ли, че това ще ги стресне?

— Денис ще трябва да даде съгласието си, Ари, а не мисля, че ще го одобри. Убеден съм, че Джиро ще се възпротиви.

— Знаеш ли какво ще кажа на чичовците си? Ще им кажа, че някой ден ще трябва да управлявам Рисюн. Опитвам се да оправям нещата. Не искам да продължават така, както са ги правили те двамата.

За миг Джъстин я уплаши. Лицето му се вцепени и пребледня. После влезе Грант. Джъстин дълбоко си пое дъх и се обърна към него.

— Добро утро. Кафето не е готово. Все още.

— Намек — отвърна Грант, сбърчи нос, взе каната и излезе да донесе вода.

— Ари — каза Джъстин, — желая ти успех с чичовците ти. Само това ще ти кажа. Виж, може да изчезна. Ще ме пратят в ареста. Очаквам да се случи още днес. И не съм сигурен, че можеш да им попречиш, каквато и власт да си мислиш, че имаш в Дома. Надявам се да греша. Но ще работя с теб. Ще направя всичко, каквото мога. Като начало имам няколко въпроса. Защо си въвела две променливи?

Тя отвори уста. Искаше й се да говори за другото. Но Джъстин не искаше. Вместо това й задаваше важен въпрос. А и Грант се върна с водата. Те я Работеха — бяха разчели момента и всичко останало. И той беше казал каквото искаше да каже.

— Защото едната е глагол, а другата — съществително. „Защитавайте“ ще се промени, също и „база“. И няма да има враг от друга планета, само вероятността за такъв, ако тези думи се предават от поколение на поколение. И след първите няколко години те няма да имат записи. Както се е случило на Геена.

— Знаеш, че баща ми е специалист по образователни модели. Че случаят с Геена има политически последствия. Говориш за моята работа с него. И сега ми подхвърляш това. Ясно ти е какво може да ми струва. И на него. Ако нещо се обърка, ако нещо се прецака, ще отговаряме ние с него. Разбираш ли?

— Няма.

— Няма. Знаеш ли колко несигурно ми звучи това? За Бога, бъди по-разумна. Не по-умна. По-разумна. Чуваш ли ме?

„Господи. Усложнения. Усложнения с военните. С политиците. С него. С всичко.“

— Е, вече знаеш — продължи Джъстин. — Просто искам да не го забравяш… Идеята ти за семантичната промяна и потока е много добра — но малко елементарна, защото ще има професионални различия, които оказват влияние на семантиката и така нататък…

Отново промяна на посоката. Твърда и категорична.

— Те остават земеделско общество.

Джъстин кимна.

— Хайде да започнем стъпка по стъпка. Ще ти кажа моите възражения, ти ще си ги отбележиш и после ще ми отговориш…

Ари се съсредоточи, както я бяха учили Флориан и Катлин, но не бе лесно: тя не беше ази, а в него имаше толкова много, с него имаше безброй усложнения, той винаги говореше толкова внимателно, пълна противоположност на Яни. Можеше да нанесе удар изневиделица и да я изненада. Почти никой друг не беше способен на това.

Можеше да е бесен и в следващия момент — толкова мил… страшно бърза промяна. И двете състояния изглеждаха съвсем реални.

Ари усети неодобрението на Грант. Обаче беше наясно: спечели Джъстин и ще спечелиш и Грант. Съвсем просто. А тя вече имаше преднина с Джъстин. Тя събра стойностите в различните графи и си помисли, че като цяло, колкото и сложно да бе, той й беше дал много.

III

— Той се държа мило — каза тя на вечеря на Флориан Катлин. — Наистина. Мисля, че е искрен.

— Ще го наблюдаваме — отвърна Флориан.

Вече почти не ходеха в общежитията. Само от време на време, когато имаха Учения, при това за не повече от ден. Днес бяха имали Учение. Катлин се беше прибрала с издрана ръка и охлузена брадичка, но бе доволна от себе си.

Ари удари с длан по масата и те подскочиха, като че ли е избухнала бомба.

— Видяхте ли — рече тя. — Все още сте достатъчно бързи. Адски бързи.

— Добър номер, сера — отвърна Флориан. — Но не бива да ни плашите така.

Ари се засмя.

— Вие сте моя охрана. Ще правите каквото ви кажа аз. Не Денис. Не вашите инструктори. Никой.

Така че когато Флориан повтори: „Ще го наблюдаваме“, в гласа му се долавяха зловещи нотки.

— Той ми е приятел — напомни им Ари.

— Да, сера — отвърна Катлин. — Но ние не приемаме нищо за даденост.

 

 

Беше много странно. В известен смисъл Нели все още си бе Нели — и протегна ръка и оправи яката й и Ари се усмихна, въпреки че инстинктивно се отдръпна, защото на света, вече никой друг не би направил това.

Но още в началото на обяда разбра, че не е трябвало да се поддава на носталгията си и да води Нели в апартамента.

Клетата Нели никога нямаше да разбере на какво напрежение е подложена, нито какво има в записната й библиотека.

Нели просто се радваше, че отново е открила едно от бебетата си. И Ари си отбеляза да каже на Отговорника в яслите, че трябва да й даде възнаграждаващ запис. Това беше най-доброто, което можеше да направи за нея — освен да й покаже, че първото й бебе се справя чудесно.

Че първото й бебе е… каква бе тя… Нели нямаше да е в състояние да разбере.

А после отиде на гробището, до малкия камък с надпис: „Джейн Щрасен. 2272-2414“. И дълго седя до него.

— Знам защо не ми писа — каза тя и погледна нагоре, защото маман бе отлетяла към слънцето, също като Ариан Емъри. — Знам, че си ме обичала. Ще ми се Оли да ми пишеше. Но се досещам защо не го прави — и се страхувам да му пиша.

IV

— Няма да стане — каза Джъстин. — Виж. Потокът в микромоделите ще се увеличи. Мога да ти кажа какво ще стане.

— Но може да е пропорционален. Това те питам. Ако е пропорционален, тогава ще е както казвам аз, нали?

— Знам какво казваш. Аз обаче ти казвам, че е малко сложно. Погледни тук. Предвидила си матрилинеарно образование. Проблемът е, че имаш голям брой алфи, може би повече, отколкото трябва. Какво според теб ще разберат от инструкциите ти?

— Попитах Флориан и Катлин как тълкуват инструкцията да защитават базата. Флориан каза, че просто щял да построи отбранителни съоръжения и да чака, ако е сигурен, че на планетата няма други разумни същества. Катлин прибави, че щяла да обучи хората си за следващото поколение. Флориан се съгласи, но каза, че всички те нямало да са специалисти, някой трябвало да върши и другите работи. Но техните психомодели не са като в групата. Питай Грант.

— Грант?

— Склонен съм да се съглася с тях, само че всички ще трябва да се обучат до известна степен, иначе няма да могат да изпълняват главната директива и някои ще я схващат само като абстракция — каза Грант. — Щом получите тази абстракция — например че отглеждането на картофи е защита, започва съществена промяна. Всичко става взаимносвързано. Вашата дефиниция на „база“ може вече да се е променила и ако бях на ваше място, щях да се безпокоя за това.

Ари въздъхна и се замисли. „По дяволите, той е умен. И социализиран. И е над тридесет. Може би това е проблемът при мен и Флориан. Флориан и Катлин все още се учат. Аз също. Но Грант… Грант е програмист. Това е различно.“

— Предвидила съм тази абстракция — отвърна тя, — така че има подобна промяна. Защото те не са подложени на стрес и отначало няма Враг. Но мисля, че си прав — двете променливи ще създадат адски много проблеми.

— „Поддържайте“ е по-променлива дума от „защитавайте“ — каза Джъстин. — Но „защитавайте“ носи всевъзможни значения, ако някой от групата ти е социализиран. А ти приемаш, че има трима такива. АИ, БИ и един от ИУ. Което означава, че имаш трима, които най-вероятно ще направят това тълкувание и първоначалното поточно мислене. Което означава, че ценностните ти модели сериозно ще се отклонят от тези три точки. Което отначало ще ги държи заедно, защото всички са военни модели. И ще разберат, че „защитата на базата“ е проблем на много поколения. Но твоят алфа не е толкова комуникативен, колкото бетата. Затова приемам, че тя ще е твоят водач. Бетата.

— Но алфата може да се движи заедно с нея.

— Като съветник. Но колкото по-умен е алфата, толкова по-малко вероятно е неговите инструкции да бъдат незабавно разбрани. Той ще ръководи, докато става въпрос за азипсихомодели. Но ще изгуби властта си, когато порасне следващото поколение. Нали? Освен ако не е по-социализиран от бетата.

— Те нямат подмладяване. Животът е суров. Ще умират на петдесетина-шейсет години. Така че децата ще остават сами на не много повече от двайсет.

— Инструкциите на твоята бета ще са по-конкретни, по-разбираеми за младите.

— Моят алфа основава религия.

— Тогава би трябвало да е адски добре социализиран. И безскрупулен. Освен това азите не постъпват така.

— Просто е практичен.

— Но като се има предвид какво прави, дали децата ще разберат ценността на инструкцията? И няма ли да запомнят само външната страна и ритуала? Ритуалът е адски неефикасно средство за предаване на информация и поражда собствени проблеми… Мисля, че е по-добре да поработим по броя и моделите и да получим малко твърди данни преди да навлезем прекалено навътре в предположенията. Не съм сигурен, че твоят алфа може да надделее над бетата. Най-вероятно ще изгубиш цялата тази информация. И в този случай ще получиш матрилинеарна култура.

 

 

Тя обядва с Мади и научи последната новина за враждата между Ейми и Стейси.

Мислеше за проблема с колонията и почти не слушаше разказите на Мади. „По дяволите, в момента, в който някой ази стане гражданин, всички се побъркват!“

Когато се върна, офисът беше заключен. Тя зачака пред вратата и накрая Джъстин се появи. Бе задъхан.

— Извинявай — рече той и отключи. (Макар че Ари можеше да накара База едно да отвори вратата чрез Система за сигурност 10, но това щеше да е прекалено и се регистрираше в Службата за сигурност, което означаваше писмени обяснения.)

— Грант провери някои неща в Социологията — каза Джъстин. — Обработва едни материали вместо мен. Аз имам и друга работа, освен тази…

Беше в добро настроение.

— Да приемем — започна Джъстин, — че независимо дали роднинските връзки са инстинктивни, твоите социализирани ази най-вероятно ще копират културата, от която произхождат.

— Логично — отвърна тя.

— При това навярно много точно. Защото ще я приемат абстрактно, както и източника на заповедите.

Ари не за пръв път забелязваше навика му да хапе устни, когато разсъждава. Струваше й се момчешко, въпреки че той изглеждаше толкова зрял. И миришеше приятно. Почти като Оли.

И тя не можеше да престане да мисли за това.

Двамата с Грант бяха любовници. Знаеше го от клюките в Дома. Не можеше да си го представи.

Освен нощем, когато лежеше в мрака, загледана в тавана, и се чудеше какво ги прави такива и дали…

… дали той изпитва някакви чувства към нея, дали просто страхът от Службата за сигурност не го кара постоянно да търси близостта на Грант. Сякаш имаше нужда от закрила.

Тя обичаше да е близо до него.

Знаеше кое е най-важно в крайна сметка. Усещаше потока достатъчно силно. В гърлото й заседна буца и тя не чу следващия въпрос.

— Извинявай…

— Второто поколение. Ако приемеш, че обществото е матрилинеарно…

— Джъстин… — О, Господи, това беше страшно. Можеше да стигне прекалено далеч. Но вече бе започнала. — Някога имал ли си проблем с това, че си по-голям от някого? — Тя си пое дъх, плъзна ръка на рамото му и седна на страничната облегалка на стола.

Ала той скочи — толкова бързо, че Ари трябваше да стане, за да не падне.

— Мисля, че е най-добре да поговориш за това с чичо си — каза Джъстин.

Нервен. Адски нервен. Навярно чичо Денис му беше казал нещо. Това я вбеси.

— Денис не може да ми нарежда какво да правя. — Ари го хвана за ръката. — Джъстин… не ме интересува никой на моята възраст. Никой. В това няма нищо лошо. Искам да кажа, че спя с когото поискам.

— Чудесно. — Той измъкна ръката си, обърна се и вдигна някакви документи от бюрото си. Трепереше. — Връщай се при тях. Поех ангажимент да те уча, а не… няма значение.

Ари не очакваше такава реакция. Беше страшно, че един мъж реагира така.

Вратата се отвори. Беше Грант.

— Прибирам се — каза Джъстин. — Как мина опитът?

— Добре — отвърна Грант, влезе и остави разпечатките, които носеше, без да обръща внимание на Ари. Без да обръща внимание на онова, което ставаше.

— Глупости — викна Ари. — Искам да поговорим, Джъстин.

— Не днес.

— Какво правиш? Гониш ли ме?

— Не те гоня. Прибирам се вкъщи. Хайде да си дадем възможност да се поуспокоим, става ли? Ще се видим утре сутрин.

— Не знам какво ти е говорил чичо ми, но аз ще измисля какво да му кажа. Само се опитай да излезеш оттук! Махай се, Грант! С Джъстин имаме разговор!

Грант обаче избута Джъстин навън и му викна:

— Веднага се прибирай!

Ари внезапно се уплаши — и още повече се уплаши, когато Грант се обърна и затвори вратата.

— Мога да повикам охраната — каза тя. — Само да ме докоснеш с пръст и ще се закълна, че го е направил Джъстин.

— Не — вдигна ръка той. — Не, млада сера. Не ви заплашвам. В никакъв случай. Моля ви да ми разкажете какво се случи.

Ари с мъка си пое дъх.

— Казах, че момчетата са ми омръзнали. Казах, че искам да видя дали е по-различно с мъж. Имам нужда от него като учител и само го помолих да спи с мен. Не мисля, че това е обида! — По дяволите, болеше я. Очите й се замъглиха. — Кажи му, че трябва да ме учи. Кажи му, че трябва!

Лицето на Грант стана безизразно като на ази и Ари си спомни, че той наистина е ази, което с него лесно се забравяше, и тя бе сгрешила, беше се разкрещяла на Грант, а не на Джъстин.

— Ще му кажа, сера — каза той. — Моля ви, не се обиждайте. Сигурен съм, че няма да има проблеми.

— Нямало да има проблеми! Глупости! — Помисли си за работата с него, ден след ден, и изгуби самообладание. — По дяволите! — От очите й бликнаха сълзи. Ари се запъти към вратата, но Грант я спря. — Махни се от пътя ми!

— Моля ви, сера. Не отивайте в Службата за сигурност.

— Не отивам там! Просто му зададох любезен въпрос!

— Ще направя каквото желаете, сера. Когато желаете. Нямам възражения. Тук, ако желаете. Или във вашия апартамент. Само трябва да ми кажете.

Грант бе висок, много висок. Съвсем тих и много нежен. Тя отстъпи назад. Сърцето й биеше като чук.

— Това ли желаете, сера?

— Не — задъхано отвърна Ари.

Желаеше го, по дяволите, но той беше прекалено голям, прекалено странен, прекалено студен.

— Сера не е дете. Сера има достатъчно власт, за да прави каквото желае. Сера трябва да се научи да контролира желанията си преди да получи повече от онова, за което се е договорила. По дяволите, вие му струвахте баща му, свободата му и работата му. Още какво ще му отнемете?

— Пусни ме!

Той я пусна, поклони се и отвори вратата.

Ари трепереше.

— Когато желаете, сера. Винаги съм на ваше разположение.

— Не ми дръж такъв тон.

— Както желае сера. Моля, заповядайте утре. Обещавам ви, че никой няма да повдигне въпроса, ако не го направите вие. Никога.

— Глупости!

Тя изскочи навън и се затича по коридора. Боляха я гърдите. Всичко я болеше.

Сякаш онази част от нея, която бе самата тя, не Ари Старша, се бе разпаднала на парчета.

„Влюбвах се горе-долу също толкова често, колкото всяко нормално човешко същество. Давах всичко от себе си. И в замяна получавах злоба. Искрена омраза.

… откъсната от собствения си вид…“

Ари стигна до асансьора, влезе и натисна бутона.

Не плачеше. Не. Внимателно избърса очите си, като се опитваше да не размаже грима си, и когато излезе в коридора на долния етаж, вече беше възвърнала самообладанието си.

Знаеше какво ще й каже първата Ари. Бе го чела много пъти.

V

Грант влезе в тоалетната на втория етаж и завари Джъстин да се мие.

— Ари си отиде — каза Грант.

— Какво каза? — попита Джъстин. — Какво й каза ти?

— Направих й предложение. Предполагам, че това е точната дума.

— Боже мой, Грант…

— Младата сера имаше нужда да мисли за нещо друго. Тя отклони предложението ми. Не бях сигурен, че ще го направи. Излишно е да споменавам, че бях облекчен.

— Не се шегувай. Не е смешно.

— Добре ли си?

— Имам записни спомени. О, Господи, Грант, аз… изгубих представа къде съм. Просто… отплувах. Не можех да се ориентирам. Тя е… Бог знае какво съм казал. Връхлетя ме толкова ненадейно… тя…

— … тя е имала нужда от категоричен отказ. Това несъмнено е нещо ново за нея. Успокой се. В настоящето си.

— Аз… бях ужасно груб, ужасно, просто…

— Когато влязох, ти изразяваше учтив и цивилизован отказ. Не си виновен, че младата сера не знае значението на думата „не“. Младата сера може да се обади на Службата за сигурност и да повдигне обвинения, нямам абсолютно никаква представа. Но ако го направи, ти имаш свидетел и няма никакъв проблем да дам показания под сонда. Младата сера иска услуги от теб. Любезно я посъветвах да обмисли проблема, който създаде, и утре да дойде с цивилизовано отношение. И тогава аз ще съм там, и винаги отсега нататък, уверявам те. Тя е на шестнайсет. С една година по-малка, отколкото тогава беше ти. И много по-опитна, доколкото чувам, но не в това да се държи като възрастна. Прав ли съм? Тя няма представа с какво си има работа. Не повече, отколкото навремето ти.

— Връщай се в офиса.

— Къде отиваш?

— При нея. Ако ме приеме. Което далеч не е вероятно точно сега.

— Не. Изслушай ме. Не го прави. Щом имаш записни спомени, за Бога, не го прави.

— Ще изчистя нещата. Веднъж завинаги. Ще й разкажа какво се случи…

— Не! — Грант го хвана за ръката. — Администрацията ще те обезглави. Даже да застане на твоя страна, тя няма достатъчно власт, за да те защити.

— А ние какво ще правим, по дяволите? Какво ще правим, когато ни приберат и ни стоварят обвинение в изнасилване — какво ще стане, когато се озовем в болницата, според рисюнския закон? Нужно е само Ари да заяви…

— И ти ще отидеш в апартамента й и ще разговаряш с нея? Не.

— Не в апартамента й. Мисля, че няма да мога да го понеса. Някъде другаде.

VI

Докато сервитьорът в „Промени“ водеше тримата към тяхната маса — Ари в ледено зелена блуза с металически сиви мъниста, Флориан и Катлин в официално черно облекло — Джъстин отпи от скоча.

Вечерите в „Промени“ бяха модно събитие. Двамата с Грант бяха положили всички усилия. Официални ризи и сака.

— Благодаря — каза Ари, когато сервитьорът отмести стола й. — Водка с портокал за трима ни, моля.

— Да, сера. Ще желаете ли менюто?

— Малко по-късно — отвърна Джъстин. — Ако си съгласна, Ари.

— Разбира се. — Тя седна и скръсти ръце на масата.

— Благодаря, че дойде — каза Джъстин. — Извинявам се за следобед. От мое име и от името на Грант. Аз съм виновен. Не ти. Абсолютно.

Ари се размърда на мястото си и се усмихна със стиснати устни.

— За чия сметка е тази вечеря?

— За моя — рече Джъстин. — Не се безпокой. Първо искам да те уверя… че с радост ще продължа да работя с теб. Искам да ти кажа… че онова, което правиш… е пълно с проблеми. Но не е празно упражнение. Ти имаш някои идеи, които са доста… авангардни. Все още не знам до каква степен си направила модела на реална основа или си го заела от предшественичката си. Ако е предимно неин, пак ще е забележително, че толкова млад човек изобщо работи по интеграциите. Докладът ти е оригинален. Впечатлен съм. Ако работех по-бързо и не отделях време да ти обяснявам проблемите, просто щях да пристъпя към проучванията, защото смятам, че моделът ти е полезен.

— Можеш да го направиш, ако искаш. — Не злобно. Разумно. Тихо.

— Навярно ще направя и двете. С твое разрешение. Защото се боя, че данните ти са секретни.

— Грант може да го направи.

— Грант може да го направи. С твое разрешение. И с разрешението на Яни. Ние работим при него.

— Защото отказа да те прехвърля. Все още мога.

Не го беше очаквал. Той отпи от скоча си. И осъзна присъствието на Грант, който щеше да понесе последствията от всичките му грешки.

— Не предполагах, че си готова на това след днешната сцена — отвърна Джъстин.

Заобикаляне. Промяна на посоката.

Ари отпи от коктейла си. Шестнайсетгодишна и крехка — физиологически. И емоционално — алкохолът можеше да притъпи или изостри това състояние. Еманация на поточното мислене, би казал Грант. Пубертет, побеснели хормони и етилов алкохол.

„О, Господи, дете, откажи се: не ми прави услуги.“

— Радвам се, че искаш да поговорим за това — каза Ари. — Защото имам нужда от теб. Чета бележките на предшественичката си — под опиат. Знам много неща. Разговарях с Денис да отпечатаме материалите. В момента организирам всичко. Казах му, че искам ти да го направиш, и той се възпротиви. Пратих го да върви на майната си.

— Недей да ругаеш, Ари.

— Извинявай. Но това бяха точните ми думи. Можех да му заявя, че няма да отстъпя. Но ако в момента Бюрото се заеме с това, ще има положителен политически ефект. Нещо като доказателство, че съм истинска. Така че съвсем скоро ще научиш каква част от доклада е моя и каква на Ари. Ще ти кажа нещо, за което можеш да се досетиш: няма да публикуваме всички бележки. Някои не са довършени. Други са секретни. — Тя отново надигна чашата си. Течността в нея почти не бе намаляла. — Мислих за това. И имам проблем, защото единствено ти работиш по дълбочинни модели, единствено ти си способен да ме научиш на нещата, които ми трябват. Джиро е много умен, но не работи в същата насока. Денис е умен. Практичен. Работи с реални проблеми. Искаш ли да чуеш истината? Джиро всъщност не е специален. Някой е трябвало да стане такъв, за да получи част от закрилата, от която тогава се е нуждаел Рисюн. Специалният е Денис, но той не е искал да стане, защото това щяло го направи прекалено публична личност. И затова уредил да дадат статута на Джиро.

Джъстин я гледаше смаяно. Чудеше се дали е вярно, дали може да е вярно.

— Пише го в бележките на Ари. Сега знаеш нещо за Денис, Обаче няма да му кажа, че съм ти казала. Това ще го разстрои. Но тъкмо затова трябва да внимаваш. Години наред съм се учила от чичо Денис. И все още се уча. Но искам да работя с макромодели и ценностни структури. Само ти се занимаваш с нещата, върху които Ари е искала да работя. Аз я слушам.

— Слушаш Ари…

— Бележките й. Тя има да ми казва адски много. Много съвети. Понякога не я слушам и обикновено после съжалявам. Като днес следобед.

— В тези бележки… споменава ли се за мен?

— Има някои неща. Че тя е уговорила Джордан да направи КР. Че с Джордан много са обсъждали проблема с клонинга на Бок, психиката на КР при жив родител — и при неговото отсъствие, като в случая с Бок. Интересни неща. Ако искаш, ще ти ги дам да ги прочетеш.

— С удоволствие.

— Има и за Грант. Ще ти дам и тях. Онези за теб ще бъдат изключени от записките за Бюрото. Защото баща ти нямало да одобри, казва чичо Денис.

Джъстин отпи от уискито. Беше изгубил равновесие и съзнаваше, че тя го е довела дотам, стъпка по стъпка.

„Тя не е дете. Събуди се, глупако. Спомни си с кого си имаш работа. Осемнайсет години сън. Събуди се.“

— Дошла си тук въоръжена — каза той. — И в двата смисъла.

Ари го погледна в очите.

— Защо не ме обичаш, Джъстин? С жените ли имаш проблем?

Отново изгуби равновесие. Но използва гнева си, за да се овладее, още преди да усети, че Грант го докосва по коляното.

— Ари, аз съм в неизгодно положение в този разговор, защото ти си на шестнайсет.

— Хронологически.

— Емоционално. И не бива да пиеш тая проклета водка.

Това предизвика едва забележим проблясък в очите й.

— Помага ми да не се отегчавам от глупаците. Пияна съм също толкова шантава, колкото и всички останали.

— Грешиш.

— Ти не си ми майка.

— Искаш ли да поговорим за това? — Отклоняване на темата. — Виж какво ти причинява алкохолът.

Ари поклати глава.

— Не. Да се върнем на предишния въпрос. Искам прям отговор. Заради жените ли е, или защото съм по-умна от теб? Или защото не можеш да понасяш компанията ми?

— Искаш открит сблъсък, нали? Не съм дошъл за това.

— Аз съм на шестнайсет, не забравяй. Ари казва, че пубертетът бил гадост. Според нея връзките с граждани винаги ти отнемали приятел. Защото хората не обичали да те приемат толкова близо. Никога. Тя казва, че никога нямало да разбера гражданите. Самата аз… заради собственото ми образование… поне веднъж бих искала някой да ми го обясни — защо не ме обичаш.

Аромат на портокалов сок. На мускусен парфюм.

„Това е всичко, миличък.“

Той си пое дъх. Усети собствената си паника, усети, че някой го е стиснал за китката.

— Твоята предшественичка — внимателно каза Джъстин — имаше слабост към юноши. Какъвто бях тогава аз. Тя ме шантажира. И мен, и баща ми. Заплаши, че ще започне да използва Грант за експериментални програми — експерименти с алфа, отгледан като гражданин! Най-вече, струва ми се, за да се добере до мен, макар че навремето не го разбирах. Ти нямаш никаква, абсолютно никаква вина. Знам го. Да речем, че когато бях на твоята възраст, допуснах грешка, като си мислех, че ще мога да се справя с определена ситуация. Да речем, че изпитвам вътрешна съпротива към момиче, по-малко, отколкото бях тогава аз, въпреки че ти имаш нейното лице, нейния глас и използваш нейния парфюм. Това няма нищо общо с теб. Само с онова, което извърши тя. Предпочитам да не навлизам в подробности, но не се и налага. Тя направи запис. Възможно е да, е в твоя апартамент, просто не знам. Или може да ти го даде чичо ти. Когато го видиш, ще получиш всичко необходимо, за да ме раздробиш на парчета. Но какво от това? И други хора са го правили. Това няма нищо общо с теб.

Ари дълго седя, опряла лакти на масата.

— Защо го е направила? — накрая попита тя.

— Би трябвало да разбираш. В много по-голяма степен от мен. Навярно защото е умирала. Тя имаше рак, Ари, и беше на сто и двайсет години. Прогнозата не беше благоприятна.

Ари не го бе знаела. За един КР това беше опасна информация — времевите граници на генотипа.

— Имаше външни фактори — продължи Джъстин. — В нейната младост Сайтин е бил по-див. По някое време през живота си тя е поела глътка местен въздух. Това е щяло да я убие.

Ари прехапа устни. Край на враждебността. Край на защитните средства.

— Благодаря, че ми каза — прошепна тя.

— Допий си чашата — отвърна Джъстин. — Ще ти поръчам още една.

— Знаех… кога е умряла. Но не и за рака.

— Значи бележките ти не ти казват всичко. Аз ще ти го казвам. Попитай ме пак дали искам да ме прехвърлиш.

— Искаш ли?

— Питай Грант.

— Както каже Джъстин — отвърна Грант.

VII

— Имаме човек в поддържащия персонал в Планис — каза Вагнер. — Пари, не съвест.

— Не искам подробности — отговори Корейн. — Интересува ме дали можем да установим контакт с Уорик.

— Той е под строго наблюдение. Синът му все още е в Рисюн.

— Спомням си сина му. Нещо за него?

— Нищо. До този момент абсолютно неизвестен, просто активен КР граждански номер. Бюрото на отбраната разполага с повече информация. Двойник на баща си, това е сигурно. Но явно един от двамата е притиснал Рисюн достатъчно силно, за да позволят на сина да пътува до Планис. Той е на трийсет и пет. Гражданин на Рисюн. Когато пристигнал в Планис, имало толкова много охрана, че човек можел да го помисли за председател на Съвета. Има и един ази. Алфа. Спомняте ли си историята с аболиционистите в Биг Блу?

— Случаят Уинфилд. Спомням си го. Беше свързан с убийството на Емъри. Това е била една от причините за спора между Уорик и Емъри.

— Уорик го приема за свой приемен син. Не го пускат извън Рисюн. Не можем да получим абсолютно никакви данни за него, освен че е жив, живее със сина и Уорик все още го смята за член на семейството. Ще ви дам цялото досие.

— Не на мен! Тези неща остават на по-долните равнища.

— Разбирам.

— Но можеш да стигнеш до Уорик.

— Мисля, че вече не може да понася положението си. Колко минаха, осемнайсет години? Той работи по проекти на Бюрото на отбраната, но Рисюн го държи в абсолютна изолация. Разберете, сер, рисюнската охрана е непробиваема. Но Уорик не е обикновен затворник. Психохирург. Клиник. Много е трудно да открият хора, на които да не е в състояние да въздейства. Въпросът е дали да действаме сега, или да изчакаме и да видим как ще се развият събитията.

Корейн прехапа устни. Два месеца след края на изборите за съветник от Бюрото на отбраната, в момент, в който се очакваше избухването на нова бомба…

Имаше вероятност Жак да победи Халид и да назначи Городин за секретар.

Но силите на Жак отслабваха. Милитаристката фракция в Бюрото на отбраната упражняваше огромен натиск… носеха се упорити слухове за здравето на Городин и някои обвиняваха Халид, че отново е техен източник.

Да чакат — и да се надяват, че новата ръка на руля на Бюрото на отбраната ще им позволи заедно с военните да се свържат с Уорик в Планис. Или да се доверят на собствените си способности и да действат сами. И да рискуват сериозен скандал. Това беше проблемът.

Ако отново спечелеше, Халид нямаше да забрави, че собствената му партия е допринесла за изборите. И нямаше да дължи услуги на никого.

Тогава наистина щеше да стане много опасен.

— Мисля, че е най-добре още сега да се опитаме да установим контакт — каза Корейн. — Но за Бога, внимавайте. Не искам да останат никакви следи, водещи към Бюрото.

VIII

— Не знаех, че ще го направя — каза Джъстин и хвърли парченце хляб на рибките. — Но тя щеше да научи за записа, нали? Някой ден. По-добре сега — докато е достатъчно наивна, за да се шокира. Иначе — Бог да ни е на помощ.

— Чувствам се много по-спокойно, когато предварително обмисляш тези неща — отвърна Грант.

— По дяволите, наистина нямах право да й кажа, без да те предупредя, но бях притиснат в ъгъла… Това беше единственият момент, в който можех да уредя другия въпрос…

— Заради записа ли?

— Значи разбираш.

— Разбирам, че това е най-агресивната личност, която съм срещал. Даже Уинфилд и неговите хора не ме впечатлиха до такава степен. Ще ти кажа истината: и преди ме е било страх. От Уинфилд например. Или от силите на Службата за сигурност, когато ме измъкнаха оттам — мислех, че ще ме убият. Опитах се да анализирам ситуацията в офиса и потокът в мен беше толкова силен, че не успях. Знам само, че в момичето имаше нещо ужасно… настойчиво и ми беше трудно да реагирам без поток. — Грант говореше спокойно, тихо и прецизно, все едно обсъждаше записка програма. — Но пък… това възприятие може да е свързано с равнището на адреналина ми — и с факта, че момичето наистина е Отговорничка. Навярно не съм разбрал правилно входящата информация.

— Не. Съвсем прав си. Опитах се да й направя психологически профил… тайно. Същото, каквото направи с мен нейната предшественичка. Решенията, които взима в своя модел, поведението й, ако беше на мястото на геенците — тя е адски агресивна и с невероятен инстинкт за самосъхранение. Доколкото можах, схематизирах поведенческите фази — менструални цикли, хормонални промени. В момента тя има страхотен хормонален поток. Но това не е всичко. Така беше и с предшественичката й. Блестящ ум. Когато е в поток, аналоговите функции стават безумно спекулативни. Наблюдавал съм го. Нещо повече, тя е създала цялата теория за поточната матрица. Смяташ ли, че не разбира собствените си цикли? И че не ги използва? Но младата Ари ме накара да разбера нещо, до което трябваше да стигна и сам — ние толкова прецизно работим с други хора, докато към самите себе си се отнасяме като лаици. Ари има проблем с дефинирането на собствената си същност. При КР това е нормално, трябваше да се досетя, и положението при нея може само да се влошава. Ето защо поисках да ни прехвърли.

— За да се залепи за нас ли?

— Тя е уязвима. Търси някакви признаци за човешки същества — на онази плоскост, на която живее. Имам усещането, че може би беше също толкова искрена, колкото бях аз. Затова се възползвах от момента. Помислих си: тя има толкова силен инстинкт за самосъхранение, че навярно това е единственият ми шанс. — Джъстин неволно потръпна. — Господи, мразя работата с реални проблеми.

— Това, че я мразиш, не означава, че не си добър в нея — рече Грант. — Ще ти кажа какво подозира един ази — че тя ще съжалява за онова, което е причинила на един от нас. Мисля, че това не се отнася за гражданите. Ако Ари някога се възползва от предложението ми… Не. — Грант вдигна ръка, когато Джъстин понечи да възрази.

— Първо: не смятам, че ще го направи. Второ: ако го направи, довери ми се, ще се справя. Довери ми се. Съгласен?

— Не.

— Но няма да се намесваш: реагирай изненадващо и ме остави да направя същото. Мисля, че си съвсем прав. Изненадата ангажира ума — и аз предпочитам отношенията ни с нея да са на рационална основа, уверявам, те. Щом можеш да ангажираш и двама ни със своята преценка, довери се и на моята и не ме карай да се страхувам.

IX

— Има запис — каза тя на Денис. И му каза какъв.

— Откъде научи за него? — попита я той.

— От моята База.

— И това няма нищо общо със снощната вечеря в „Промени“, така ли?

— Няма — без да й мигне окото, отвърна Ари. — Обсъждахме културните колебания.

Денис мразеше шегите, когато беше сериозен. Какъвто бе винаги.

— Добре — намръщи се той. — Няма да го крия.

И прати Сийли да го донесе.

— Не взимай опиат, когато го гледаш, не го показвай на Флориан и Катлин и, за Бога, не го оставяй на място, където може да го открие някой.

Тя се поколеба дали да не го попита какво е съдържанието му. Но положението беше достатъчно напрегнато. Затова заговори за други неща — за работата си, за проекта, за Джъстин, без да споменава за последния случай.

После се прибра вкъщи — с Катлин, защото бе нервна, докато записът беше в чантата й. Бе нервна и докато мислеше дали да го пусне.

Неувереността й изискваше Флориан и Катлин да са до нея, когато го гледа…

Но това щеше да е безотговорно. Емоционалните въпроси бяха в нейната област, не в тяхната.

Тя затвори вратата на библиотеката и я заключи, после пъхна касетата в плейъра — без да изпие хапче. Не бе глупачка, че на сляпо да вземе дълбочинен запис.

Седна, отначало очарована от вида на познатото място и познатите лица, Флориан и Катлин, най-малко на сто и двадесет, Джъстин, момчето очевидно беше Джъстин, въпреки лошия зрителен ъгъл, трябваше да е бил на седемнадесет, и самата Ари, елегантна, самоуверена: бе виждала нейни снимки на тази възраст, но само от интервюта.

И слушаше — долови нервността в гласа на Джъстин, финото манипулиране в, гласа на Ари.

Трябваше да го изключи. Веднага. Но продължаваше да гледа.

X

— Дадох й записа — каза Денис. — Ти ме изненада, Джъстин, наистина ме изненада.

„Джиро не е специален. Специалният е Денис…“

— Поласкан съм, сер. Но не затова го направих. Нека ви обясня. Ари…

— Нямам нужда от твоите обяснения.

— Това е просто младежко увлечение…

— Тя е сексуално активна от тринайсетгодишна възраст. Поне. Което изцяло се вписва в програмата. Не това ни безпокои. Същото е било с нейната предшественичка. А това, че си млад, мъж, и работиш в тясна близост с нея… Несъмнено.

— Аз не съм я окуражавал!

— Не си, разбира се. Но си се опитал да я манипулираш.

— Не е така. Не.

— Грях на сърцето, ако не на разума. Ти се съгласи да я учиш и се опитваше да я насочваш — признай го.

— Но само това…

— Това само по себе си е интервенция — каза Джиро.

— Не за да й навредя — отвърна Джъстин. — Нито на себе си. — Джиро трябваше да каже само няколко думи и той започна да реагира, опиатна реакция, проникваща дълбоко в него. Не можеше да забрави плющящия като бич глас… от кошмарите си. Джъстин усети, че се разтреперва, и погледна към Денис. — Опитвах се да овладея положението.

— До вчера — рече Денис, — когато си решил да се справиш сам със ситуация, предизвикана от самия теб. Това е интервенция, ти си оператор, знаел си точно какво правиш и искам да ми го изложиш, с ясни думи — съзнателно и подсъзнателно.

— Защо? — Сърцето му бясно биеше. — Това е излишно усилие. Защо просто не идем в Службата за сигурност и да си спестим времето и труда?

— Искаш сонда?

— Не. Но това никога не ви е спирало.

— Отговори на въпроса — каза Джиро.

— Направих го, за да си спася главата. Защото тя е адски опасен враг. Защото спокойно можеше да насочи удара във ваша посока. Какво друго щеше да е достатъчно, за да я накара да преосмисли положението?

— Това е сравнително приемлив отговор — рече Денис. Искаше да го обърка. Джъстин зачака атака от фланга. — Въпросът е какво смяташ, че си предизвикал. Накъде води твоята интервенция? Какво е в момента психическото й състояние?

— Надявам се — вече с овладян глас отвърна той, — адски се надявам, че това ще я накара да внимава.

— И да ти съчувства, нали?

— Достатъчно е да внимава.

— Ти я ухажваш.

— Господи, не!

— Да, определено. Не сексуално, макар да предполагам, че ако се наложи, ще се съгласиш и на това — ако успееш да запазиш достатъчно равновесие. Но предпочиташ да не се стига дотам. В секса няма нищо лошо. Да ти е хрумвало подобно нещо?

— Просто се борех за оцеляването си.

— По време на нейното управление. Да. Да, разбира се. Да се защитиш — да защитиш Грант. На нас ни остават само още няколко години, това ли си мислеше? Двама старци — срещу една шестнайсетгодишна, чиято власт навярно е достатъчна, за да работи в твоя полза, ако успееш да я спечелиш. Много опасен курс. Много опасен курс, даже за човек, готов да продаде… онова, което беше готов да продадеш на нейната предшественичка…

— Не ни е нужна сонда — разнесе се дълбокият глас на Джиро, — за да разберем какви са интересите ти… И последният доклад на бюрото ми — мисля, че в известен смисъл това ще ти се стори доста забавно. И в същото време обезпокоително. Пацифистите, нали знаеш, хората, които взривиха новгородското метро, са решили да използват името на баща ти…

— Той няма нищо общо с тях!

— Няма, разбира се. Но новгородската полиция е открила някои интересни документи — в които баща ти е наречен политически мъченик на тяхната кауза и в които се твърди, че новата чудовищност в Рисюн е дело на военните — че убийството на Ари и предизвикването на хаос ще доведе до установяване на пацифистко правителство…

— Това е лудост!

— Разбира се. И разбира се, баща ти не знае нищо.

— Не знае! Боже мой…

— Казах — разбира се. Не се разстройвай. Това продължава от години. О, не пацифистите. Те са сравнително ново явление. Всички тези организации са свързани. И затова е трудно да бъдат проследени. Както и поради факта, че тези бомбаджии са наркомани или просто глупаци, които са толкова отдадени на каузата, че позволяват на аматьори оператори да им извършват частично мозъчно изтриване. Реших, че трябва да ти го кажа — на този свят има хора, на които не им пука за собствения им живот, та камо ли за живота на едно шестнайсетгодишно момиче. И те използват в лозунгите си името на баща ти. Това, че баща ти е убил Ари, не е съвсем стара новина. Онези безумци, които отправят заплахи за живота на нейната наследничка, не престават да го припомнят. Трябва да я накараме да разбере — заради собствената й сигурност. Навярно двамата с нея ще можете да работите заедно по цивилизован начин. Надявам се.

— Аз обаче не бих повдигал въпроса пред Ари — каза Денис.

— Не, сер.

— В това отношение ти си много важен за нас — рече Джиро. — Сигурно ужасно ме мразиш. Свикнал съм с това, разбира се, но все пак съжалявам. Аз не съм твой враг, макар че навярно няма да ми повярваш. Този път съм на твоя страна, до такава степен, че ти желая много дълъг живот. И комисията прие: трийсет и пет години е малко рано за подмладяване — но пък изглежда, няма странични ефекти…

— Благодаря, не.

— Това не зависи от теб. Имаш час в болницата. Двамата с Грант.

— Не!

— Обичайното предложение. Яви се навреме, иначе Службата за сигурност ще се погрижи да те заведе.

— Няма никакъв смисъл да ме подлагате на подмладяване — решението е мое, по дяволите!

— Решението е на комисията. И е окончателно. Определено няма за какво да се тревожиш. Медицинските проучвания не показват съкращаване продължителността на живота при ранно прилагане…

— Според проучването, което те са провели. Няма никакъв смисъл от това. Ари е на инжекции, убеден съм…

— Абсолютно.

— Тогава защо правите това, по дяволите?

— Защото си ценен. И ни е грижа за теб. Можеш доброволно да отидеш в болницата. Или да избереш трудния път и да измъчиш Грант — което предпочитам да не правиш.

Той внимателно си пое дъх.

— Имате ли нещо против… сам да кажа на Грант? Половин час. Това е всичко.

— Напълно приемливо. Върви. Половин час, четирийсет и пет минути. Ще те очакват.

XI

Отново чакане. Джъстин лежеше на масата и гледаше към тавана, като се опитваше да изпразни ума си.

Пълно сканиране и кръвна картина, трасираща течност в кръвоносната му система, пак кръвна проба. Зъбна проверка. Дишане. Кръвно налягане.

— Имаш лека хипертония — бе казала Войковски.

И той беше отвърнал:

— Защо ли?

Което лекарката не намери за смешно.

Още инжекции, сканиране, преглед на интимни места и отново чакане докато се опитваха да го успокоят достатъчно, за да получат точни данни.

— Полагам всички усилия — каза Джъстин. — Наистина. Смятате ли, че ми харесва да лежа тук и да зъзна?

Донесоха му халат. И толкова. Накрая го включиха на апарат, докато сърдечният му ритъм се успокои.

— Защо? — беше първият и единствен въпрос на Грант. После: — Е, поне получаваме подмладяване, нали? И това е нещо.

Което за ази можеше да е съмнително. Никога не бе смятал, че Рисюн ще стигне толкова далеч, че да им откаже тази процедура, когато й дойдеше времето, или пък отмъстително да я забави.

Тези мисли му помогнаха да се овладее. Но все пак беше пратил съобщение по База едно: „Ари, тук е Джъстин.

С Грант ни наредиха да се явим в болницата. Трябвало да се подложим на подмладяване. Въпреки възраженията ни. Искам да знаеш къде сме и какво се е случило…“

И нищо повече. База едно прие съобщението. Никой не го прочете. Можеха да опитат да се срещнат с Ари, но тя нямаше да е в състояние да се справи с открита конфронтация с Администрацията.

— Никой не отговаря — беше казал той на Грант.

— Това е само първата процедура — отвърна приятелят му.

Което означаваше, че човек все още може да промени решението си. Приспособяването на тялото продължаваше от три до осем седмици.

Нищо постоянно — засега.

— Ще се наложи да идваш тук за процедурите — бе казала Войковски.

— Защо? За да ме гледате как гълтам проклетото хапче ли? Или ми давате нещо друго?

— Защото в случая изборът не е бил твой. Сам разбираш — отхвърлянето на лекарството има тежки последствия. Колапс на имунната система.

— Аз имам медицинско образование — изсумтя Джъстин. — Клинична психология. Уверявам ви, че всичко ми е ясно. Но искам да зная, докторе, още какво ми слагат в дозите.

— Нищо — невъзмутимо отвърна Войковски. — Можеш да прочетеш заповедта, ако искаш. И да видиш рецептите… каквото искаш. Неантол. Това е нова комбинация на „Новакем“, ще ти дам литература за нея. Най-новото откритие, току-що излязло на пазара. Избягва много от страничните ефекти.

— На Грант същото ли давате?

— Да. Абсолютно.

 

 

В системата на Дома го очакваше съобщение. „В моя офис. Ари Емъри.“

Тя не използваше кабинета си в Първо крило. Беше му го казала. Поддържаше съвсем ограничен персонал, за да върши чиновническата работа, и толкова.

Но сега го чакаше там. В офиса на Ари Старша. Джъстин влезе в предната стая заедно с Грант и видя черно бюро, което си спомняше и на което седеше Флориан — с младежко лице. Много сериозно младежко лице. Той се изправи.

— Грант трябва да почака тук, сер. Сера иска да ви види насаме.

 

 

— Получих съобщението ти — каза Ари. — Отидох при Денис. Нямаше никаква полза. Скарахме се. После се обадих на Иванов. И от това нямаше полза. Следващото нещо, което мога да направя, е да свикам Семеен съвет. И освен това мога да подам жалба до Бюрото на науката и Съвета в Новгород. Което е много опасно — точно в този момент.

Семейният съвет щеше да застане на страната на Денис и Джиро и загубата на първия рунд можеше да е психологически опасна за способността на Ари в бъдеще да упражнява авторитет.

Жалбата до Бюрото щеше да извади от архива случая Уорик. Това искаше да каже тя. Да го извади, докато пацифистите взривяват метрото, като използват името на Джордан, докато резултатите от изборите за съветник от Бюрото на отбраната са под въпрос, докато Ари е прекалено млада, за да се справи.

Ако се обърнеха към Бюрото, можеха да спечелят — но можеха и да изгубят. Имаше прекалено голям риск, докато печалбата щеше да е минимална.

— Стореното — сторено. Това е. Казват, че ни дават нова комбинация, косата ми нямало да побелее, костите ми нямало да станат крехки. Такива неща. Искам да прочета литературата по въпроса преди да реша дали да подам оплакване. Ако е вярно онова, което твърди доктор Войковски, не си струва неприятностите. Ако цената му е такава, каквато казват, би трябвало даже да се радвам, защото нямаше да мога да си го позволя. Само че подозирам други мотиви — именно защото не мога да си го позволя и това означава, че те винаги могат да ме шантажират.

На лицето й не се изписа изненада. Абсолютно никаква.

— Няма да го направят.

— Надявам се.

— Взех записа — каза тя.

Пулсът му толкова се ускори, че още малко и щеше да повърне. Искаше му се да се прибере и да си легне.

— Тя… — рече Ари. — Преди да умре тя е преминала през няколко фази. Имала е проблеми. Вече знам много неща, неща, които никой не искаше да ми каже. Не желая това да се повтаря. Аз направих тази крачка — аз ви преместих при мен. Яни казва: „Слава Богу“. Казва, че щял да те убие заради сметката в „Промени“.

Джъстин намери сили да се засмее, въпреки че го болеше.

— Казах на чичо Денис, че те прехвърлям в своя бюджет и че най-добре да го увеличи. И след онова, което току-що бяха направили с теб, той не посмя да спори. Увеличих месечната ти заплата, дадох ти пълна медицинска осигуровка и поемам сметките за апартамента ти, за двама ви с Грант.

— Боже мой, Ари!

— Това е достатъчно, за да си вземеш секретар, който да върши книжната работа, за да не се налага да отделяте време вие с Грант. Твоите проучвания са много по-ценни за Рисюн. И така ще си свободен да ме учиш. Денис не каза нищо. Просто подписа заповедта. Що се отнася до мен, цялото ми крило е изследователско. Грант няма нужда да се занимава с клинични проблеми, ако не иска.

— Това… това ще му хареса.

Ари повдигна показалец.

— Не съм свършила. Попитах чичо Денис защо не си станал доктор, когато Яни вече не е можел да те учи, и той отговори, че поради политически съображения не искали да те включват в състава на Бюрото. Аз му казах, че са постъпили гадно. Когато чичо Денис те разиграва така и си мисли, че ще му се размине, можеш да измъкваш от него разни неща, стига да не го уплашиш. Както и да е, той обеща, че ако изборите в Отбраната минат според очакванията, ще подаде нужните документи.

Джъстин я зяпна, вцепенен, напълно вцепенен.

— Какво ще кажеш? — внезапно загрижена, попита тя. Като малко дете, което пита: „Може ли?“

— Това е… прекрасно… Благодаря ти, Ари.

— Не изглеждаш много добре.

— Нищо ми няма. — Той дълбоко си пое дъх и остави чашата. — Просто много промени, Ари.

Тя излезе иззад бюрото, приближи се и внимателно го прегърна през раменете. После нежно, много нежно го целуна по челото.

— Прибирай се вкъщи — каза Ари. Парфюмът й го обгърна като облак.

Но докосването й не го накара да потръпне — не предизвика записен спомен. Може би защото в момента бе емоционално неспособен да реагира на каквото и да било.

Тя излезе и Джъстин я чу да казва на Флориан, че трябва да ги придружи до апартамента им и да се погрижи да си легнат.

Което точно сега му се стори чудесна идея.

XII

Б1: Ари, тук е Ари Старша.

Питаш за рисюнската администрация.

Създал я е баща ми: Джеймс Карнат. Казвали са ми, че той имал организаторски талант. Майка ми Олга Емъри определено не се интересуваше от подробностите на ежедневното ръководство.

Даже от ежедневните занимания с дъщеря си, но това е друг файл.

Споменавам го, защото аз се вмествам някъде по средата: винаги съм вярвала в автономността, което означава, че докато управлявах Рисюн, от време на време следях какво става в кухните и родилните лаборатории и винаги — във финансовия отдел.

Администраторът на институция като Рисюн има специални морални задължения, които стоят на първо място в списъка: морално задължение към човечеството, азите, обществото, конкретните клиенти и персонала, приблизително в този ред.

Политиката по отношение на генетичните и биологичните материали или психологическите методи и терапии е отговорност на главния администратор и решенията в тези области никога не бива да се преотстъпват на друг.

Администраторът трябва да иска съвети от отговорниците на крила и началниците на отдели. Всички други решения и ежедневни операции могат да се поверят на компетентни служители.

Аз разработих програма в системата на Дома, която нарекох МЕНИДЖИНДЕКС и която по твое време вече може да не се използва. Ако я откриеш, тя ще ти каже разходите, приходите, броя на постъпилите жалби, глоби, искания за прехвърляне, редовни отпуски и отпуски по болест, трудови злополуки и оплаквания от ръководството за всеки индивид, група от индивиди, офис, отдел или крило в Рисюн и на базата на тези данни ще оцени ръководството и служителите на всички равнища. Програмата е в състояние да прави сравнения между различните крила и отдели или да определя най-ефикасните ръководители и служители в системата.

Освен това тя прави секретна проверка на всеки индивид, включително сравнение на данните за начина на живот с приходите и разходите.

Програмата не оставя следи в системата.

Запомни, че тя е средство, което може да се използва при евентуални следствия и проверки и не е абсолютно надеждна.

Освен главен администратор, аз бях учен, което означава, че имах петнадесетчасов работен ден. С помощта на джобния ми комуникатор и отличния персонал аз бях постоянно в течение на ситуации, изискващи личната ми намеса, и това се отнасяше както за административните, така и за научните ми задължения. Обикновено пристигах в офиса в 07:00, организирах работата си за деня, преглеждах неотложните дела чрез База едно и разпределях задачите на сътрудниците си. В 09:00 излизах, за да се заема със собствените си проучвания. Връщах се малко след обед, решавах възникналите спешни проблеми и отново си тръгвах.

Имах няколко правила, които ми служеха много добре:

Вършех работата си в офиса, докато все още нямаше никой друг, което ми позволяваше да работя ефикасно. Флориан и Катлин ме избавяха от празни разговори. Флориан се справяше отлично. Което обикновено означаваше, че отиваше при съответния началник-отдел, но понякога идваше и лично разговаряше с мен. Както прави и досега. Всичко това се отнася и за работата ми като съветник от Бюрото на науката. Категорично отказвам да изслушвам лобисти. За това си има съответни служители. Които трябва да ми предават доклади с факти и изчисления. Които след това сравнявам с информацията от рисюнската Служба за сигурност. И накрая, чак накрая, ако има нещо, което ме интересува, провеждам среща със съответната група в присъствието на целия си персонал, но отново в точно определени времеви рамки. Удивително е колко време можеш да изгубиш.

Прехвърляй на други писмената работа. Настоявай хората, които ти подготвят докладите, да включват кратко резюме на съдържанието, заключение и/или препоръки. Освен това трябва да спазват строго определен стил — това ще ти се стори дребнаво, но аз отказвам да търся в докладите информация, която е трябвало да бъде отбелязана.

Давай указания рано и ясно: администраторът, който не е способен да изясни очакванията и правилата си, не е ефикасен. Администраторът, който очаква подчиненият му да усети неизреченото му неудоволствие, просто си губи времето.

Научи по малко за всички видове дейности. В един злощастно известен случай аз се появих в болницата и в продължение на два часа обикалях със сестрите. Не само че установих конкретни проблеми, но през следващите две седмици целият МЕНИДЖИНДЕКС на Рисюн регистрира ефективност, по висока с 4%.

И най-главното: определи онези области, от които най-малко разбираш. Не прехвърляй задълженията си на друг. Проучи ги и назначи изключително компетентни началник-отдели.

Тази програма открива, че имаш ранг: отговорник на крило.

Сега си на седемнадесет и си пълнолетна от: 1 година и 4 месеца.

Имаш персонал от: 6 души.

Имаш един началник-отдел: Джъстин Уорик — Научен отдел.

Той има персонал от: 2 души.

Тази програма стартира МЕНИДЖИНДЕКС.

Има 0 жалби и 0 порицания.

Има 0 редовни отпуски и 0 неплатени отпуски.

Персоналът Ви има общо 187 инцидента, свързани със сигурността, 185 от които решени. Искате ли разбивка?

ЛЕ2: Не. Чела съм файла. Това не се е случило по време на моето ръководство.

В1: Изоставащи проекти: 0.

Проекти с надхвърлен бюджет: 0.

Искания за проекти: 12.

Завършени проекти: 18.

Текущи проекти: 3.

Разходи на крилото за тримесечен период: 688,575.31 кр.

Приходи на крилото за тримесечен период: 6,658,889.89 кр.

Крилото има следните проблеми:

1. Ограничен достъп на: 2 служители. Джъстин Уорик, Грант АЛЕКС.

2. Наблюдение на Службата за сигурност: 1 служител в Администрацията. Ариан Емъри.

3. Предупреждение на Службата за сигурност: връзки между служителите с ограничен достъп и служителя, поставен под наблюдение.

Вашето крило има показател по МЕНИДЖИНДЕКС между 4368 и 5000. МЕНИДЖИНДЕКС поздравява Вас и Вашия персонал и предоставя високите Ви постижения на вниманието на рисюнската Администрация.

Вашият персонал ще получи грамота за отлична работа в постоянен файл.

XIII

Гласовете се регистрираха в горната част на екрана. Джиро отпи от чашата си и каза на Абан:

— Ще успеем.

На предишните избори Панпариж беше гласувал за Халид. Този път Жак водеше с два процента.

— Още не е свършило — кисел както обикновено, отвърна Абан. — Остават гласовете от Уайът.

Звездите, отдалечени от пътищата на евентуална експанзия, представляваха много рискови електорати за всяко място. Гарнизоните бяха предимно местни, противопоставяха се на прехвърляне в други части и упорито гласуваха за центристите.

Но Панпариж предвещаваше успех…

— Казах ти — накрая рече Джиро. — Не попречи дори несигурното здравословно състояние на Городин. Халид категорично не може да създаде трета партия. Определено не е в състояние да го направи — той губи подкрепата на собствения си електорат. Остава да се тревожим само за Жак.

Щеше да е най-разумно да оставят Жак в Съвета за две години, докато Городин — този път слуховете за влошеното му здраве не бяха изфабрикувани — използваше това време, за да подготви свой наследник… защото никой не вярваше, че адмиралът ще остане жив още две години.

Наследник, когото Жак, разбира се, щеше да подкрепи.

— Военните ни герои са на изчерпване — каза Абан. — Съмнително е дали Городин ще успее да намери някой, годен за поста. Новият електорат… Не съм сигурен, че ще реагират на старите заповеди. Това е проблемът.

От войната бяха изтекли седемдесет години — и некролозите на известни личности ставаха потискащо чести.

На екрана се появиха още резултати. Разликата се увеличаваше в полза на Жак.

— Ще ти кажа какво ме тревожи — рече Джиро. — Младият Уорик. Ще е много трудно да го контролираме. Как е нашият човек — онзи със свръзката в Планис?

— Действа.

— Ще го документираме, ще открием някаква удобна връзка с бандата на Роучър или пацифистите и повече не ни е нужно. Или ще създадем такава връзка. Искам да се заемеш с това.

— Добре.

— Трябва да оставим центристите с много позорни контакти… Трябва да има контакти. Това ще ангажира Корейн. И ще накара младия Уорик да си държи езика зад зъбите, ако има дори само капчица здрав разум.

— Възможно е и директно решение.

— О, не. Самият Джорди Уорик може много да ни помогне. Продължаваме да отлагаме разрешението за пътуване. Ще инсценираме скандал с охраната на летището в Планис. Това би трябвало да е достатъчно. Ще му подхвърлим за подмладяването на сина му. Нашият Джорди е адски умен. Просто ще продължаваме да му оказваме натиск и той няма да издържи — ще подхвърли нещо на центристите. И тогава нашият човек ще го насочи право към пацифистите. В този момент ние просто включваме светлините — и ги гледаме как тичат да се скрият.

— Ами младият Уорик?

— Денис иска да го спаси. Според мен това е лудост. Пацифистите ни предложиха чудесна възможност. Миролюбците ги мразят, защото са агресивни, милитаристите ги мразят заради безумните им идеи. Нека нашата Ари открие, че пацифистите подготвят убийството й и че Джордан Уорик е свързан с тях — и инстинктите й ще се превърнат в ярост. Тогава вече образът й ще се промени — по повод гражданско насилие и заговори. Тъкмо онова, което ни трябва. Ще привлече и миролюбците, и милитаристите — и ще създаде врагове, които са само в нейна полза.

— Младият Уорик е опасен в този сценарий.

— Е, ние сме много загрижени за него. Осигуряваме му дълъг живот. Доказва го подмладяването му, нали? И ако е застрашена, Ари ще реагира. Ако Джордан е застрашен — младият Уорик ще подскочи. Само ми дай инцидента, който ми трябва, и гледай как всичко си отива на мястото. Гледай как нашата Ари научава важен урок. — Той пак отпи от виното си. — Ще ти кажа, Абан: ти го знаеш, Ари е много важна за мен. Тя е основната ми грижа. И Рисюн. Проклет да съм, ако оставя синът на Джорди Уорик да създава някакви проблеми.

Най-после се появиха резултатите от станция Сайтин.

— Това е — каза Абан. — Той успя.

— Категорично. Казвах ти. Жак е новият съветник.