Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиансът и Съюзът
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cyteen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
sadeyes (2018 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2018 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018 г.)

Издание:

Автор: К. Дж. Чери

Заглавие: Сайтин

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-122-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1012

История

  1. — Добавяне

Транскрибиран откъс от:
ПРИНЦИПИ НА РАСТЕЖ
Учебен запис по генетика: №1
„Интервю с Ариан Емъри“: II част

Рисюнски образователни публикации: 8970-8768-1
Одобрени за 80+

Доктор Емъри, навярно имаме време за още няколко въпроса, ако не възразявате.

Питайте.

Вие сте специална. Някои хора казват, че може би сте един от най-великите умове в историята на човечеството от мащаба на Да Винчи, Айнщайн и Бок. Как намирате това сравнение?

Иска ми се да съм ги познавала. Мисля, че щеше да е интересно. Между другото, струва ми се, че се досещам какъв е следващият ви въпрос.

О?

Задайте го.

Сравнявате ли се с други хора?

Мммм. Не е този. С други хора. Не съм сигурна. Живея много затворено. Изключително уважавам всеки, който може да кара камион в пустинята или да пилотира космически кораб. Или да управлява новгородското метро. (Смях.) Предполагам, че и аз бих могла. Никога не съм опитвала. Но животът винаги е сложен. Не съм сигурна дали ми е нужно повече време, за да разработя генотип, отколкото на човек с нужните способности да направи някое от нещата, които ме плашат.

Интересна идея. Но смятате ли, че шофирането на камион е също толкова ценно? Трябва ли да назначаваме специални да го вършат? Какво ви прави важна?

Уникалното ми съчетание от способности. Никой друг не може да прави това, което правя аз. Точно това означава „специален“.

Какво е да си специален?

Това е приблизително въпросът, който мислех, че ще ми зададете. Да си специален в много отношения е като да си съветник или да заемаш някакъв пост: почти никакъв личен живот, много охрана, повече обществено внимание, отколкото би трябвало.

Бихте ли обяснили последните думи?

(Смях.) Молили са ме подробно да опиша любимата си храна. Питали са ме дали вярвам в прераждането. Аз съм психохирург, генетик и понякога философ и в този смисъл последният въпрос ме вълнува повече от първия, но какво значение има всичко това за публиката? По-голямо от науката, ще кажете вие. Не. Репортерите се стремят към нещо, което да постигне равновесие между моята душа и техния демографски идеален зрител — който едновременно е мит и реалност. Въпросите им могат да отегчат всеки. И това най-после ни навежда на въпроса, който очаквам да ми зададете.

Това е много обезкуражаващо.

Задайте го. Ще ви кажа дали е той.

Добре. Мисля, че стигнахме до следния въпрос: знаете ли нещо, което не знае никой друг?

О, това ми харесва повече. Дали знам нещо, което не знае никой друг? Интересно. Никой не ме е питал за това. Да ви кажа ли какъв е въпросът, който винаги ми задават? Какво е да притежаваш способности на специален? Вашият въпрос е много по-интелигентен. Накратко ще отговоря на първия. Да притежаваш способности на специален означава да си изолиран и различен. И да си в състояние да разбереш причината за това.

На втория въпрос. Знам, че съм сравнително важна и не работата ми е от огромно значение. Ето какво пропусна журналистът, който ме попита какво обичам да ям. Обичам вино, но това е нещо абсолютно тривиално, освен ако не се интересувате от личната ми биохимия, която интересува мен, естествено, но определено няма нищо общо със статия за храната на великите хора, каквото и да значи това. Ако онзи журналист открие реална връзка между гения и сиренето, тогава вече ще се заинтригувам и ще го интервюирам аз, а не обратното.

За щастие моите сътрудници ме пазят от любопитни репортери. Държавата ми е дала статут на специална личност, защото държавата, народът, ако щете, знае, че ако имам свободата да работя, аз ще работя, ще работя заради самата работа. Защото съм естет по отношение на работата си. Един много древен специален го е нарекъл „търсене на Красотата“. Мисля, че всеки може да разбере това, поне донякъде. Онзи древен го е отъждествил с Истината. Аз го наричам „Равновесие“. Отъждествявам го със Симетрията. Това е природата на специалния, ето какво всъщност търсите вие: специалният разсъждава с абстракции, надхвърлящи ограниченията на всеки съществуващ език. Просто защото комуникативният език принадлежи на масите. А Думата, Думата с главно „Д“, която специалният вижда и разбира в принципния смисъл на термина, е извън опита на всички други преди него. Затова я нарича „Красота“. Или „Истина“. Или „Баланс“ и „Симетрия“. Специалният често се изразява чрез изключително гъвкавия език на математиката, а ако неговата дисциплина не използва математически език, трябва да създаде специално значение на някои думи в контекста на работата си и да се опита да ги натовари със семантичната тежест, която неговият език е натрупал през вековете. Моят език отчасти е математически, отчасти биохимичен и отчасти семантичен: аз проучвам биохимични системи — човешки същества, — които реагират предсказуемо на стимули, преминаващи през система от рецептори — хардуер — с биохимически установена чувствителност, чрез биохимичен процесор с биохимически установена ефикасност — пак хардуер, — зависещ от самопрограмираща се система, която също е биохимична и произвежда уникално разработен софтуер, способен да получава информация от друго човешко същество с равнище на конкретност, ограничавана главно от собствения му хардуер, от собствения му софтуер и семантика. Все още не сме започнали да говорим за хардуера и софтуера на другото човешко същество. Нито сме се занимавали със сложните измерения на културата или възможността за създаване на математика на социалните системи, игрите, които играят статистиците и демографите. Аз оставям по-голямата част от работата върху микроструктурите на учените от своя екип и прекарвам повече време в мислене, отколкото в лабораторията. Мога да опиша порядъка на това мислене само като състояние на простота. Много мащабна простота. Неща, които не са изглеждали близки, се оказват свързани. Подреждането им в система носи приятно усещане, което все повече мами мислителя към измерения, нямащи нищо общо с усещанията. Става ми все по-трудно да разбирам ежедневния живот и понякога изпитвам потребност да се уверя, че съм от плът, че мога да изпитвам усещания, защото иначе просто няма да съществувам. И ще съществувам навсякъде.

Накрая ще поговоря за Думата и това се отнася за човечеството. Знам, че ще ме разбере поне един човек. Това е емоционалната страна. Но ако съм успяла, моят наследник ще постигне нещо, което едва съзирам в далечината: в известен смисъл и аз го правя, защото съм извървяла част от пътя към него. Но плътта трябва да си почива от прозрения. Животът е кратък, дори животът, продължен чрез подмладяване. Аз ви давам Истината. Някой ден някой ще разбере бележките ми.

Аз говоря език, непонятен дори за друг специален, защото неговата Красота е друга. Ако сте религиозен, навярно ще си помислите, че сме видели едно и също нещо. Или че трябва да стигнем до едно и също нещо. Самата аз не съм религиозна, определено. Ние сме зарове в Божиите ръце. С това отговарям на един друг специален.

Казах ви повече, отколкото на който и да било друг репортер, защото ми зададохте най-добрия въпрос. Съжалявам, че не мога да ви отговоря с прости думи. Средният гражданин вече е в състояние да разбере Платон, някои може би разбират Айнщайн. Повечето учени все още не са разбрали Бок. След няколко века ще разберете онова, което знам сега аз. Но човечеството в макрокосмоса е мъдро: защото като маса, вие имате мащабния поглед на всеки специален, вие ми давате моята свобода и аз доказвам основателността на вашето решение.

Значи не можете да обясните това, което виждате.

Ако можех, щях да го направя. Ако съществуваха думи да го опиша, аз нямаше да съм това, което съм.

Десетилетия наред сте били в законодателния орган на държавата. Това не е ли изгубено време? Не е ли работа, която би могъл да върши друг?

Чудесен въпрос. Не. Не и точно сега. Не и тук. Ние взимаме решения от огромно значение. Доказват го събитията през последните петдесет години. Освен това имам нужда от връзка с действителността. Имам полза от това — в духовен смисъл, ако щете. В смисъл, който влияе върху собствените ми биохимични системи и ги поддържа в равновесие. За организма не е полезно да остави абстракциите да се развиват откъснати от възприятията. По-просто казано, това е средство срещу интелектуалната изолация и услуга, която правя на съседите си. Абстрактният математик навярно си няма и представа от космическия фючърсен пазар или от преимуществата и недостатъците на медицинската система за търговците на станциите на Съюза. Поради самия характер на работата си аз имам такава представа и се вълнувам за съдбата на човешкото общество. Знам, че хората смятат нашата система на управление за губене на времето на експерти. Ако осигуряването на експертно мнение за обществото, в което всички ние живеем, е загуба на време, каква полза от нас? Разбира се, някои теоретици не са способни да общуват извън конкретната си област. Но други могат и трябва да го правят. Често експертите са на различни мнения. Понякога, защото един от нас не разбира нещо в друга област. Обикновено, защото и най-големият ум в две области не може да проумее даден практичен въпрос. Точно затова е най-добре спорещите да са експерти: в Съвета и на частни срещи са изковани някои извънредно полезни интердисциплинарни решения, резултат от взаимодействие на отделни познания, които поддържат този уникален социален експеримент, който наричаме „Съюз“.

Това е един от аспектите на простотата, които мога да ви обясня: интересите на всички хора са взаимносвързани, включително моите, и политиката не е нищо друго освен временен израз на социална математика.