К. Дж. Чери
Сайтин (23)

I

Камерите и микрофоните бяха безброй. Зад тях беше армията от репортери с техните диктофони и индивидуални, ревниво пазени комуникационни връзки.

Зад нея — Флориан и Катлин. И безброй сътрудници на чичо Джиро. Осем от тях бяха от рисюнската Служба за сигурност, въоръжени.

Тя бе избрала син костюм, напомнящ за момиченцето с гипсираната ръка, момиченцето, изгубило майка си и предизвикало съчувствието на хората из целия Съюз. Беше помислила дали да не повдигне косата си в известния на всички кок на Ари Старша, но само я раздели по средата и я прихвана с шноли с мънички бели цветчета от кварц. Съвсем малко грим… само колкото за пред камерите: лицето й се бе издължило, с оформени скули, зрялост, която нарочно омекотяваше с усмивки към любимите си репортери и едва забележим проблясък в очите, знак, че ги е познала.

Така че можеха да не й зададат всички мъчни въпроси. Хората обичаха да се чувстват важни, а онези, към които проявяваше благоразположение, бяха същите, които се отнасяха добронамерено към нея. Например старият Йеви Харт, който имаше репутация на упорит журналист и който все пак се бе държал мило след смъртта на майка й. Тя го Работеше от години, специален поглед, разочарование, когато й задаваше опасни въпроси. Този път го погледна с онзи блясък в очите, който подсказваше, че само те знаят някаква тайна. Той щеше да зададе първия въпрос. „Добре, Йеви, давай, и на двамата ни е ясно, че просто си вършиш работата: и въпреки това си приятел.“

Той я погледна и за миг като че ли изгуби нишката на въпроса си. Киселото му лице придоби обезпокоен вид. Харт си пое дъх и пъхна ръка в джоба на палтото си.

— Млада сера…

— Все още съм Ари, Йеви. — Накланяне на глава, тъжна усмивка.

— Ари, ти си подала молба за статут на пълнолетна. Центристите съдят Бюрото на науката, за да не го допуснат. Как ще отговориш на обвиненията им, че си била подложена на дълбочинно обучение и си била подготвена за представянето си тук, че си създадена като оръжие, позволяващо на Рисюн и твоите роднини да сложат ръце върху собствеността на Емъри?

Тя искрено се засмя. Наистина й беше забавно.

— Първо: никога не съм взимала дълбочинни записи. Уча като всички граждани. Второ: ако центристите искат да кажат, че съм била подготвена за конкретни отговори на репортерски въпроси… ако имахме записи, които да ме учат на такива неща, щеше да е чудесно — можехме да ги продаваме из целия Съюз и това щеше да донесе на роднините ми много пари. Но центристите със сигурност знаят, че не е така. Искали са да кажат, че съм подготвена за въпросите и това означава, че вие позволявате на Рисюн да се запознае с тях поне един ден предварително. Това не е вярно, нали?

— Категорично не. — Йеви бе притиснат в ъгъла. — Но ако…

— Трето. — Трети пръст. Хор от неясни гласове. — Един момент, не искам да прескачам въпрос. Сер Корейн твърди, че роднините ми ме създали като марионетка, която да им осигури контрол над състоянието на моята предшественичка, и че не бивало да получа статут на пълнолетна, защото това било просто трик, целящ да запази тайната за участието на Емъри в проекта „Геена“. Всъщност това са два въпроса. Първо: ако съм пълнолетна, всичко е мое, а не на роднините ми и това значи, че юридически губят контрола си над собствеността ми. Те ще продължават да ме съветват, но всеки бизнесмен се консултира за технически неща като инвестиции и проучвания. Рисюн не е само моите роднини — има хиляди хора, в чието мнение трябва да се вслушвам, също като моята предшественичка, когато е била член на Съвета. Второ…

— Ари…

— Нека само довърша другата част. После ще продължим с изясняващите въпроси. Второ, обвинението, че пълнолетието ми било номер за запазване в тайна участието на Емъри в проекта „Геена“. Аз имам достъп до записките за този проект и съм готова да дам показания пред Съвета веднага щом стана пълнолетна. Дотогава не мога да го направя. Струва ми се, че всъщност центристкият съдебен процес представлява опит за скриване на някои неща, защото ако наистина искат да научат какво зная, защо не ми позволят да го направя под клетва? Тези файлове се отварят само с моя глас и дори компютърни специалисти не са в състояние да проникнат в тях, без да объркат нещо и навярно да изгубят много важни части. Дори роднините ми не могат да четат файловете за „Геена“. Аз съм единствената, която има достъп до тях, а сер Корейн започва съдебен процес, за да ми попречи да свидетелствам.

Репортерите се развикаха.

— Каква е причината за това? — попита Йеви.

— Иска ми се да мога да попитам сер Корейн — отвърна Ари.

— Какво пречи на чичовците ви да прочетат файловете?

Сериозен въпрос.

— Аз. Имам специална програма, която ми остави моята предшественичка. Гласът ми е почти като нейния и генотипът ми е същият, така че когато станах достатъчно голяма, за да ме идентифицира компютърът, получих достъп до тези файлове. Но трябва да съм сама, иначе те просто няма да се отворят.

— Не можете ли да ги запишете? — викна една жена.

Втори сериозен въпрос. Трябваше да запомни тази репортерка и да внимава с нея.

— Бих могла, но няма да го направя. Моята предшественичка е взела много мерки за сигурност и ме предупреди да се отнасям към тези неща много сериозно. Така и направих, макар че не разбирах защо, и никой в Рисюн не се опита да ме накара да му кажа какво има във файловете. Сега мисля, че идеята е била добра, защото изглежда, че е нещо важно, и според мен Съветът трябва да реши кой има право на достъп, а не едно петнайсетгодишно момиче, нито която и да било част от правителството, защото заради всичко това се води разгорещена борба, и аз не знам как да реша на кого да кажа. Такива решения трябва да взима Съветът. Поне така смятам. Сер Ибанес?

— Бихте ли ни казали дали във файловете има нещо, което според вас ще навреди на репутацията на вашата предшественичка?

— Ще ви кажа, защото ако с мен се случи нещо, хората непременно трябва да го знаят. Геена трябва да остане под карантина. Моята предшественичка е изпълнявала поръчка на Бюрото на отбраната, но това я е плашило и поради тази причина е оставила файловете запечатани за всички, освен мен. Сер Хана?

Настъпи хаос. Всички викаха.

— Предшественичката ви не е ли постъпила безотговорно — щом е било чак толкова важно? Защо го е запазила в тайна?

— Било е военна тайна. Тя все пак е казала на някои хора. Но много от тях са мъртви, а другите навярно не разбират какво е направила. Самата аз все още не разбирам всичко. Това е лошото: трябва да си умен като нея, за да можеш да работиш върху проблема. Тя е мъртва и никой друг не разбира онова, което е разбирала тя. Аз съм специална и някой ден ще съм способна да разбера какво се е случило. В момента никой не може. Но тя е оставила инструкции и аз няма да ги дам на никого, докато Съветът ме помоли да го направя под клетва, защото нямам намерение да разкрия всичко преди да мога да се закълна, че ще кажа истината. Ако го направя по друг начин, хората могат да оспорят думите ми.

Беше ги Изработила. Абсолютно. Бе отговорила точно на онези въпроси, на които искаше.

II

— Обвиненията са напълно безпочвени — каза пред камерите Халид. — Автор на тази измислица е Джиро Най и чрез запис я е внушил на едно малолетно дете, което не е в състояние да осъзнае потенциалните международни последици. Това е отвратителна тактика, която се стреми да използва свободната преса за собствени цели. Моля ви да помислите дали някога ще видим въпросните документи, файловете, които едно петнайсетгодишно момиче твърди, че само то било виждало, файлове, които то не може, повтарям, не може да представи, файлове, които едно впечатлително петнайсетгодишно дете твърди, че му били оставени от неговата предшественичка. Имам сериозни подозрения, че Ариан Емъри никога не е създавала такива секретни файлове, че Ариан Емъри никога не е създавала такава програма, за да дава призрачни напътствия на своята наследничка. Подозирам, че ако съществува, тази програма е била написана от съвсем други личности, че детето е било програмирано, буквално програмирано — процес, в който Рисюн е истински майстор и по който самият съветник Най е признат авторитет — всъщност специален, получил статута си в резултат на успехите си тъкмо в тази област. Детето е пионка, създадена от Рисюн, за да постави законови и емоционални пречки на пътя на въпроси от огромен национален интерес, и грубо използвано и манипулирано, за да запази привилегиите на неколцина богаташи, чиято макиавелистка тактика представлява опасност за мира…

 

 

Репортерите чакаха в хотела.

— Известни ли са ви обвиненията на Халид, съветник Най? — извика някой.

— Чухме ги на идване — отвърна чичо Джиро.

— Аз имам отговор — обади се Ари, без да обръща внимание на ръката на Флориан, който се опитваше да преведе нея и чичо Джиро през вратата. — Искам да му отговоря. Може ли да отидем в залата за пресконференции?

 

 

— Благодаря ви — каза момичето, като направи съвсем детски жест с двете си ръце и отметна косата зад раменете си, после сбърчи лице и заслони очи с длан от прожекторите. — Ох. Бихте ли намалили тази светлина? — После се наведе напред и внезапно стана делова. Толкова много напомняше на Емъри Старша, че стомахът на Корейн се сви. — Какъв е въпросът ви?

— Какво мислите за твърденията на Халид? — надвика останалите някакъв репортер.

Хаос. Пълен хаос. Прожекторите отново осветиха лицето на момичето и то потръпна.

— Изключете това — извика някой. — Нямаме нужда от него.

— Благодаря. — Светлината угасна. — Искате да ви кажа какво мисля за изявлението на адмирала, така ли? Мисля, че тяхната безпочвеност му е известна. Той е бил шеф на разузнаването. Би трябвало да е наясно. И не е много умно да твърди, че съм програмирана. Аз мога да пиша психопрограми. Той се опитва да манипулира всички и аз мога да ви кажа по какъв начин, искате ли?

— Продължавайте — извикаха няколко гласа.

Момичето повдигна един пръст.

— Първо: той твърди, че във файловете няма нищо за карантина. Твърди, че не знаел какво има в рисюнските файлове: ето от какво се жалва. Така или иначе, той или се опитва да ви измами, или лъже за съдържанието на файловете.

Второ: той твърди, че чичо ми със запис ми е внушил всичко това. Адмиралът изобщо не разбира от записи. И просто не е вярно.

Трето: той твърди, че не разбирам какви биха могли да са последиците в международната политика. Щом няма представа какво съдържат файловете, той не е по-наясно от мен какви ще са тези последици.

Четвърто: той се подиграва с идеята, че моята предшественичка ми е оставила програма. Това е манипулация. Особено, че не било възможно. Определено е възможно. Това е елементарна мултифункционална програма, която се активира от моя глас. Има и други предохранителни мерки, които няма да обсъждам пред екрана. Бих могла да я напиша и аз, освен скрамблинга, а от тези неща разбира собственият ми телохранител, който също е на петнайсет. Убедена съм, че и съветник Халид е наясно, щом е бил в разузнаването, така че и това е манипулация.

Пето: той твърди, че чичовците ми били написали всичко това. Поредната манипулация, защото той може просто да го каже и всички ще започнат да си задават въпроси. Аз бих могла да направя същото, като заявя, че Халид е спечелил изборите, защото е пуснал слуха, че Городин е против закона за военните пенсии и заради разпространението му сред екипажите на космическите кораби, това беше точно преди гласуването и резултатите вече се регистрираха, когато Городин го опроверга. Чух го по новините. Но предполагам, че хората забравят кой измисля лъжите.

— О, Господи… — промълви Корейн и скри лице в шепи.

— Според мен това е достатъчно — каза Делароса. — Съветвам ви, сер, да проведем конференцията без Бюрото на отбраната. Мисля, че трябва да изработим позиция по този въпрос.

Корейн прокара пръсти през косата си.

— По дяволите, той дори не може да я съди за клевета. Тя е малолетна. И всичко това се предава на живо.

— Според мен е факт, сер, че военните навярно са имали съвсем реални основания да предпочетат Халид, въпреки слуха. Но репутацията му сериозно пострада. Сериозно. Трябва да се дистанцираме от това. Трябва да дадем изявление за предполагаемите секретни файлове.

— Трябва… — отвърна Корейн. — И трябва да поискаме комисия на Бюрото на науката да се заеме със случая и да прецени компетентността на момичето. Но по дяволите, ти видя изпълнението й. Момичето срази Халид, при това без да е подготвено. Той успя с мръсната си игра в Бюрото, защото никой не можеше да го обвини, но в този контекст случаят няма да се забрави.

— Най й е казал.

— Не се заблуждавай. Халид току-що го направи. И е мъртвец. Политически мъртвец. Не може да отвърне на удара.

— Тя може да обвини всеки, след като има достъп до проклетите файлове!

— Тя можеше да обвини Халид. Но не го направи. Което сигурно означава, че те съществуват и че ще ги разкрие. Ще ти кажа какъв е другият проблем, приятелю. Халид вече е бреме за военните.

— Трябва да подаде оставка.

— Няма да подаде! Не и той. Ще се бори до последна капка кръв.

— В такъв случай, сер, преди да обмислим възможността за връщане на Городин, който според закона няма право да се кандидатира в продължение на две години, предлагам да проучим кой друг от Бюрото може да е ценен за нас. Колко време ще продължи всичко това според вас? Ще се разприказват и други хора. Само още един, и ще започне истинска надпревара за камерите.

— По дяволите!

Нямаше никакъв начин да отговорят на обвиненията, освен да забавят изслушванията на Бюрото. Които Най щеше да придвижи със свръхсветлинна скорост. Това означаваше нови пресконференции на момичето.

Нямаше начин. Опозицията трябваше да премине в отстъпление.

Тогава момичето щеше да си осигури изслушването в Съвета.

И последствията от разкритията за Геена щяха да стигнат до посланиците на Лигата и Земята.

Момичето не блъфираше.

— Тя има право в едно отношение — каза Корейн. — За Бога, намери в Бюрото на отбраната човек, който може да пише разбираеми речи.

III

Джъстин попиваше всеки нюанс, всеки детайл от повторението. Беше отсъствал цял следобед, заровен в социологическата лаборатория, и сега гледаше записа на пресконференцията.

— Забележително точна памет — каза Грант. — За гражданин. Тя постигна всичко, което искаше, определено. И ги обърка за останалото.

Записът стигна до второто опровержение на Халид, студеното, безстрастно изявление, че Ари е отправила това обвинение по внушение на Джиро Най, че Джиро я е използвал като свой глас, защото иначе рискувал да бъде даден под съд.

Джъстин отново поклати глава.

— Може и да има нещо вярно. Но хлапето безупречно точно избра момента.

— Халид е сбъркал противника си — отвърна Грант. — През цялото време е смятал, че това е Джиро.

— Изключи видеото — каза Джъстин и Грант го изключи и попита:

— Мислиш ли, че Халид… е способен да й направи нещо?

— Мисля, че е способен на всичко. Не знам. Той няма да нанесе удар — поне не срещу нея. Тя е прекалено опасна мишена. Ще се обадя на Денис.

— Защо?

— Гражданска лудост. Политика. Тя е прекалено опасна мишена. Джордан работи за Бюрото на отбраната.

— Не бива да се свързваме по Монитора. Трябва да отидем при него.

— Как ще ни пуснат при Денис по това време, по дяволите?

— В Службата за сигурност — рече Грант. — Ще го помолим да се срещнем в Службата за сигурност.

 

 

— Оценявам загрижеността ви — каза Денис. Те седяха на два твърди стола в стаята за разпити. Сийли стоеше до стената.

Джъстин си спомняше това място — прекалено добре.

— Сер, аз не… не смятам, че това е ирационален страх. Наредете му да не отговаря на никакви обаждания от базата.

— Официално не бива да предприемаме действия срещу Бюрото на отбраната — отвърна Денис. — Само по себе си това… би могло да привлече излишно внимание към баща ти. Прекалено се безпокоиш…

— Халид има основание да иска нещастен случай, сер. И баща ми е абсолютно беззащитен. Могат да му кажат какво ли не. Нали?

Денис се намръщи, сключи дебелите си пръсти, после отпусна ръце на бюрото.

— Сийли. Действай. Веднага.

— Да — каза Сийли и излезе.

— Какво ще направи Сийли? — викна Джъстин и скочи. — Това не беше нареждане. Какво ще направи?

— Успокой се — каза Денис. — Седни. Седнете и двамата. Има планове за извънредни ситуации. Вие не сте първите, които се сещат за такива възможности.

— Какви извънредни ситуации?

— Не възнамеряваме да сторим нещо на баща ти. Седни. Моля те. Тази вечер въображението ти е много развинтено.

— Какво ще направи?

— Просто ще отиде на пропуска и те ще излъчат код, който няма нужда да знаеш и в резултат на който лабораторията в Планис просто ще обяви пълна тревога. Това означава, че рисюнската Служба за сигурност не вярва на никой, който не е от рисюнската Служба за сигурност. И в лабораторията няма да влиза или излиза никой, който не е от рисюнската Служба за сигурност. Просто ще заявим, че се е случил лабораторен инцидент. Съвсем просто, и тъй като Джордан е с най-висок достъп в Планис, няма да разговаря с никой друг, освен нас.

Джъстин седна. Грант го последва.

— Така — въздъхна Денис. — Благодаря ви. Разбирам защо се страхуваш, Джъстин. Бог знае, че имаш основание. Никога не подценявам инстинкта. Предчувствие за буря, Сийли не се нуждае от метеорологични предупреждения. Не е ли странно — в един толкова рационален разум? Какво мислиш за нея?

Неочаквано. Джъстин мигновено възвърна предпазливостта си — и това само по себе си бе реакция, каквато не искаше.

— За Ари ли? Беше блестяща. Кой е очаквал нещо друго?

— Гордея се с нея — каза Денис. — Знаете ли, че за по-малко от един месец резултатите от психотестовете й се повишиха с шест процента — когато на малкото дяволче му скимна, че така трябва. Точно това заявих на комисията. А те не искаха да ми повярват, че ни лъже. Извини ме. Ужасно нервен съм, докато Ари е извън Рисюн.

— Аз също. Честно.

— Вярвам ти. Наистина ти вярвам. Трябва да ти кажа… По време на това пътуване нашата загриженост за баща ти придоби съвсем нов контекст. Обещах, че ще те предупредя… когато Ари научи за… смъртта на своята предшественичка.

— Значи сте й казали?

— Не всичко. Все още. От друга страна… тази пресконференция страшно ме измъчи. По едно време бях сигурен, че в отговор на въпроса защо първата Ари не е взела повече мерки да предаде информацията, Ари ще каже, че предшественичката й е била убита. И тогава репортерът щеше да стигне до връзката на убийството с тази информация. Такава връзка не съществува, разбира се. Но за миг ми се стори, че нещата вървят натам — и после Ари смени посоката. Слава Богу. Не искам за пръв път да чуе думите „случаят Уорик“ пред камерите. Или на изслушването. Довечера си пристига. Абсолютно непланирано заминаване. Бюрото на науката следи самолетите с всички възможни радарни системи. Виждаш, че и ние се страхуваме. Джиро — определено. Това ще му съсипе нервите.

IV

— Ари — каза Джиро и седна на освободената от Флориан седалка срещу нея. — Всичко е наред. Радарът е съвсем чист. Ескортът ни е достатъчен, за да не посмеят да ни нападнат. Предполагам, че нямаш търпение довечера да спиш в собственото си легло.

„О, по дяволите, когато се приберем, първо трябва да направим пълна проверка, а Флориан и Катлин са не по-малко уморени от мен. Просто искам да си легна. А няма да мога да заспя.“

— Днес наистина се безпокоях за нещо, с което можеха да ти нанесат удар — продължи Джиро. — И… изобщо не искахме да засягаме този въпрос. Но мисля, и Денис е на същото мнение, разговарях с него по системата на Бюрото, че трябва да знаеш.

„Изплюй камъчето най-после!“

— Известно ти е, че твоята предшественичка беше убита. От човек в Рисюн.

— От кого?

— От мъж на име Джордан Уорик.

Тя запремигва. В Рисюн имаше само един Уорик.

— Кой е Джордан Уорик?

— Специална личност. Абсолютен авторитет по образователно програмиране. Баща на Джъстин Уорик.

Ари разтърка очи и впери поглед в Джиро.

— Не исках да го научиш пред камерите. Определено не искам да го научиш другата седмица в Съвета. Джордан и Ари имаха лични и професионални противоречия. И политически. Той я обвинил, че се намесва в работата му и му отнема почестите. Скарали се… Искаш ли да чуеш подробностите?

Тя кимна.

— Най вероятно, а и той твърди така, убийството не е било умишлено. Сбили се и тя си ударила главата, той изпаднал в паника и се опитал да прикрие следите. Случило се в хладилната лаборатория в мазето на Първо крило. Този сектор е много стар, криогенните тръбопроводи са изцяло оголени. Джордан пробил тръбата, затворил вратата… тя и досега заяжда, сигурно е свързано със слягането на сградата и не може да се поправи, но поне демонтирахме ключалката. Накратко, Ари замръзнала от изтеклия азот. Било е сравнително безболезнено, тя вече била в безсъзнание от удара. Тъй като е специален, Джордан Уорик беше изправен на изслушване в Съвета. Случаят беше абсолютно безпрецедентен — специалните не извършват убийства. А неговият ум, каквито и да са недостатъците му, е защитен от закона. Той прие да бъде прехвърлен на друго място. Сега живее в Планис. Джъстин от време на време го посещава.

— Той знае ли за това?

— Джъстин нямаше представа какво ще се случи. Беше едва седемнайсетгодишен. Опита се — като използва връзките на баща си да измъкне Грант от Рисюн и да го прехвърли в Новгород. Джордан искаше да го назначат за директор на „Рисюнспейс“ и статутът на Грант като експериментален означаваше, че може би ще е трудно да го вземе с тях. По връзките, които използва Джъстин — приятели на баща му, случайно се оказаха в контакт с аболиционистите, които опитали да подложат Грант на изключително некомпетентна интервенция. Винаги съм подозирал, че спорът между Джордан и Ари по някакъв начин се е отнасял за Грант. Трябваше да го спасим. Онази нощ остана в болницата, в много тежко състояние — и Джъстин е бил при него по времето, по което е било извършено убийството, така че нямаше съмнение за неговото алиби. Той не е знаел, че баща му ще отиде при Ари. И определено не е имал представа какво ще извърши Джордан.

Малко й се пригади.

— Той ми е приятел.

— Когато се случи това, Джъстин беше на седемнайсет. Само две години по-голям, отколкото си сега ти. Той не е виновен за нищо. Предполагам, разбираш защо толкова се притеснявахме от контактите ти с него. Но той никога не се приближаваше пръв. Винаги стриктно спазваше правилата, което му позволи да живее в Рисюн. Завърши образованието си, създаде си дом, не причинява неприятности на никого и не беше честно да го накажем заради нещо, в което не е имал абсолютно никакво участие, или да го пратим някъде, където нямаше да има възможност да работи. Той е много интелигентен. И е много измъчен човек, много объркан понякога, но се надявам, че ще реши проблемите си. Най-много ни безпокоеше вероятността да направи или каже нещо, което да те нарани — но той издържа. Нали?

— Да. — „Внимавай кой е източникът — щеше да каже Ари Старша, всъщност наистина го бе казала, когато я съветваше как да се справя с измами. — Внимавай кой е източникът.“ — Защо не го пратихте на „Крайна“? Като Валъри. Валъри беше едва на четири години и никога не е наранил никого.

— Честно казано, искахме Джъстин да ни е пред очите — прескочи въпроса за Валъри Джиро. Разбира се. — И не искахме да влиза в продължителен контакт с екипаж на кораб или да получи достъп до външни комуникационни средства. Приятелите на баща му… Роучър и другите от същата сган, аболиционистите… са една от причините сега да летим с ескорт.

— Разбирам. — Трябваше да помисли за това. Нямаше желание да го обсъжда с чичо Джиро, не и в момента.

— Знаехме, че ще се разстроиш — каза той. Очевидно очакваше реакцията й.

Тя го погледна и остави всичко да тече покрай нея, сякаш е сляпа, нощта, другите самолети, новината за Джъстин, избегнатият въпрос за Валъри. Можеха да ги взривят. Целият свят бе безумен. Ала Ари беше съзнавала опасността, когато взе решение да спомене за Геена — когато бе предупредила чичо Денис и чичо Джиро за намерението си. Но Джиро имаше едно достойнство: когато нещата придобиеха инерция, той действаше хладнокръвно, прецизно и в съвършено избран момент. Ако трябваше да избира кой да е с нея в Новгород, Ари пак щеше да се спре на него. И онова, което й казваше, трябваше да е истина: беше прекалено лесно да се провери.

Тя въздъхна.

— Наистина ме разстройва, но се радвам, че научих. Трябва да помисля за това.

Той я погледна за миг, после бръкна в джоба си, извади малък пакет и го остави на масичката пред нея.

— Какво е това?

Джиро сви рамене.

— Този път не ходихме на пазар — отвърна той. — Но си спомних, че бяхме видели тая дреболия в един магазин. Накарах охраната да я купи.

Ари взе пакетчето, разви хартията и отвори кутийката. Вътре имаше златна игла с топази във всички оттенъци.

— О! — възкликна Ари.

— Ти наследи ужасно много бижута от Ари — каза Джиро и се изправи, за да се върне на мястото си в дъното. — Реших, че трябва да имаш нещо, което си е само твое.

— Благодаря ти, чичо Джиро. — Ари окончателно изгуби равновесие.

И още повече, когато погледна Джиро. Светлината падаше отгоре му така, че в този момент кожата му приличаше на пергамент. Той се приближи, сложи ръка върху нейната и тя усети дълбоките бръчки по дланта му. Старец. Разбира се.

„Нещо, което си е само твое.“

Беше успял да я смае, определено.

Нещо, което да е само нейно. Тя имаше толкова малко неща.

Ари и Ари се сливаха в едно, разделяха се и отново се сливаха, вече с все по-голяма лекота. През живота си Ари Старша бе натрупала сериозни проблеми, но какво от това, тя също не харесваше Враговете на Ари. Те бяха убили Ари и сега трябваше навсякъде да ходи с охрана, защото иначе не бе сигурна, че ще се прибере у дома, в леглото на Ари, при удобствата на Ари, в лабораторията на Ари…

Нямаше нищо против да е Ари. Не беше лошо. Само малко странно. И малко самотно, но какво от това, имаше достатъчно хора, които щяха да я спасят от прекалената самота. Не искаше да е Мади, нито Стейси или даже Ейми, Ейми, може би най-близкият й човек, предпочиташе да е Ари, да пътува до Новгород и да има Катлин и Флориан. Не биваше да го забравя: Ейми нямаше ази.

Нямаше да има нищо против и да е Джейн. Внезапно си спомни за Оли и я заболя, защото той никога не й пишеше, но Оли нямаше да й пише, Оли бе абсолютно коректен, когато трябваше.

Можеше дори вече да не е жив. На „Крайна“ умираха хора, а новините пътуваха ужасно дълго.

V

Ари, тук е Ари Старша.

Вече си пълнолетна. Ти си на 15 хронологически години. Тази програма се отнася към теб като към седемнадесетгодишна. Достъпът ти е разширен.

Сега можеш да четеш всички работни бележки до годината на смъртта ми и цялата история до 2362 г., годината, в която се оттеглих като администратор на Рисюн, за да заема мястото на съветник от Бюрото на науката.

Когато бях на 17, през 2300 г., Съюзът се обяви за държава и започнаха Войните на компанията.

Когато бях на 35, през 2318 г., замествах болната Лила Голдщайн в Съвета на Сайтин.

Когато бях на 37, през 2320 г., отстъпих мястото на Юрген Филдинг от Сайтин. Гласуваха закона за специалния статут и аз бях една от 5 личности, получили тази привилегия.

Когато бях на 48, през 2331 г., наследих починалата Амели Щрасен на поста директор на Първо крило в Рисюн. През същата година се подложих на подмладяване.

Когато бях на 62, през 2345 г., наследих чичо си Джофри Карнат на поста администратор на Рисюн. През онези години флотът на Земната компания успя да отблъсне бойните кораби на Съюза и се опита да попречи на търговците да поддържат контакт със Сайтин и „Крайна“. Тежките загуби на кораби и нуждата от работници и обучен военен персонал доведоха до включването на Рисюн във войната: от 2340 до 2354 г. лабораторията се разрасна с над 400%.

Дейността ми през този период: създаване на производствени центрове, автоматизиране на много процеси, построяване на фабрики за ограничаване на зависимостта от нередовния транспорт, развитие на селското стопанство, установяване на Моривил като пристанищен център, създаване на „Рисюнеър“ като цивилен превозвач за района на Волга, установяване на юридически права на Рисюн над производствените центрове, установяване на Рисюн като законен настойник на всички ази, независимо къде са произведени, установяване на Рисюн като единствен производител на всички записи над, равнището на тези за умения.

Последните мерки, благодарение на които Рисюн напътства и контролира всички ази в Съюза, са сред най-важните неща, които изобщо съм правила поради властта, която носят, поради морални съображения за доброто на азите и поради две не толкова очевидни причини. 1. Това ни дава възможност да прекратим производството на ази в някой бъдещ момент, за да не допуснем институционализиране на робството в Съюза или където и да било другаде. 2. Вж. файл под ключова дума: социогенеза.

Когато бях на 69, през 2352, Съюзът започна последната си голяма офанзива и се обърна към мен с очертанията на проекта „Геена“.

Вж. личен файл под ключова дума: Геена.

Когато бях на 71, през 2354 г., Войните на компанията завършиха с Пелския мирен договор.

Когато бях на 72, през 2355 г., беше създадена колонията на Геена като извънредна мярка за сигурност. Адм. Азов, съветник от Бюрото на отбраната, пренебрегна отрицателното ми становище.

Когато бях на 77, през 2360 г., предизвиках Юрген Филдинг за мястото на съветник от Бюрото на науката.

Когато бях на 79, през 2362 г., бяха обявени окончателните резултати от гласуването и аз влязох в Съвета, където съм и в момента на написване на тези бележки.

Едно е да изучаваш възрастни хора като психологически факт, млада Ари, съвсем друго е да съзнаваш психологията на старостта в самата себе си — защото остаряваш вътрешно, въпреки че подмладяването поддържа физическата ти възраст повече или по-малко постоянна.

Подмладяването предизвиква изключително сериозна промяна в човешката психика. Помисли: без подмладяване тялото започва да се променя от 50-годишна възраст, появяват се тежки проблеми и особено се изострят през следващите 20–30 години. За да се стигне до пълна безпомощност. Това е естественият процес на остаряването, който води до естествена смърт между 60 и 110 години, в зависимост от генетиката и околната среда.

При индивиди, неподложени на подмладяване, периодът на отслабване на функциите, последван от период на дегенерация, действа като значителна психологическа промяна. През епохите, в които подмладяването не е било възможно, или на места като Геена, съществуват социологически институции, предвидени за хората, претърпяващи това бавно упадане на физическите и в някои случаи умствени способности. Тези институции и обичаи обаче невинаги са задоволителни за индивида, сблъскал се с психологическата увереност, че процесът е започнал. С подмладяването ние малко увеличаваме продължителността на живот, средно между 100 и 140 години, като се има предвид, че това все още е ново явление и в бъдеще продължителността на живот може още повече да се увеличи. Но тази процедура е открита на Сайтин и за пръв път е била възможна по времето на поколението на майка ми. В моята младост социологическите промени все още бяха изключително бързи. Ключови думи: стареене, Олга Емъри, теза.

По времето, когато пиша тези бележки, основната промяна не е толкова продължителността на живот, макар че тя оказва огромно въздействие върху семейните структури и законите поради факта, че днес повечето хора живеят близо до родителите си в продължение на около век и често влизат във финансово партньорство с тях, така че наследяването е съвсем рядко: собствеността обикновено се разраства, а не се прехвърля от един индивид на друг.

Основната промяна е съчетанието от огромен опит, добро здраве и жизненост. Периодът на деградация обикновено е кратък, често под 2 години и почти незабележим. Смъртта се превърна в много по-внезапно събитие и човек навлиза в четиринадесетото си десетилетие с очакването да умре, но го приема, няма ги потискащите ефекти на дегенеративната болест.

Нарочно се отклонявам. Не мога да предвидя какви ще са твоето време и твоята старост. Зная обаче, че смисълът на по-голямата продължителност на живот оказва сериозно влияние върху Рисюн заради самия характер на нашата работа, която е ужасно бавна. Когато бях на около 70, участвах в началото на проект, чийто край знаех, че може би няма да доживея. Може би и ти няма да го доживееш. Но на сегашната ти възраст тази идея ти е съвсем чужда.

Запомни това, когато четеш материалите за след 2345 г.

Промените са нещо нормално. Ето защо забавих достъпа ти до някои части от дневника ми, отнасящи се за периода след 2362 г. Страх ме е за психическото ти здраве, ако се опиташ да измамиш програмата в това отношение: колкото и да си добра в анализа на тестове и в откриването на отговорите, водещи до получаване на повече информация, моля те да се довериш на зрялата ми преценка и да запомниш, че пиша тези редове от гледната точка на жена, която те познава както никой друг — дори да знаеш как можеш да заблудиш програмата, отговаряй й абсолютно честно. Ако е крайно наложително да получиш тези данни, твоите умения ще ти позволят да излъжеш на теста и да откриеш каквото ти трябва, но имай предвид две неща. Първо, както веднъж ти казах, тази програма е способна да пази Рисюн от злоупотреби и някои действия могат да я принудят да предприеме защитни мерки. Разбира се, ти можеш да я излъжеш и в това отношение, но психическият ти профил в момента не предвижда подобна възможност, иначе сега нямаше да четеш тази информация. Второ, аз няма да огранича достъпа ти до работните ми бележки и скритите части ще бъдат съвсем лични.

Накрая отново ти напомням: аз съм мъртва и нищо не може да ме шокира. Програмата ще прави разграничение между твоите фантазии и действителните ти действия, отразени в архива на Дома. Отнасяй се към нея с абсолютна честност. Понякога на повърхността ще изплува нов въпрос, когато действията ти в Дома или хронологическата ти възраст активират нов аспект от теста. Никога не лъжи, даже да подозираш, че истината може да накара програмата да реагира. Тя е написана така, че да открива лъжи, измами и заобикалки, но от друга страна, аз знаех, че ще си имам работа с изключително умен човек — със собствените ми импулси, ако съм права.

Ще ти кажа също, че през живота си съм убивала и наранявала други хора. Ще ти кажа нещо ужасно: имам някои садистични наклонности, които се опитвам да контролирам. Самоанализът е капан и за да напиша програмата, трябваше да се самоанализирам, което изобщо не ми хареса. Ще ти кажа, че сексуалните ми преживявания с граждани бяха незадоволителни от пубертета ми нататък, че неизбежно завършваха с професионална вражда и погубиха няколко ценни приятелства, че събитията от детството ми, колкото и зловещи да бяха някои от тях, повече допринесоха за моята независимост и отговорност към другите. Че чичо ми беше жесток към мен и моят дом ме научи на състрадание.

Но фактът, че състраданието ми ме направи уязвима за другите, за всички граждани, чието самолюбие не можеше да се примири с независимостта и интелекта ми, ми причини огромна мъка. С други думи, влюбвах се горе-долу също толкова често, колкото всяко нормално човешко същество. Давах всичко от себе си. И в замяна получавах злоба. Искрена омраза. Бог знае, че опитвах да не накърнявам човешкото самолюбие. Напразно. Каквото и да правех, аз наранявах тяхната гордост. Моите ази можеха да ми носят утеха, както могат и твоите. Но се чувствах откъсната от собствения си вид, имах усещането, че никога няма да мога да разбера една част от човечеството — на лично равнище, колкото и блестящи да бяха способностите ми. Това е мъчителна мисъл — за една деветнадесетгодишна жена.

Тази мъка породи гняв и този мой гняв ми помогна да оцелявам и творя. Той ме тласна към другата страна от моята същност, моите проучвания на човешката мисъл и емоции — накратко, като предизвика всичките ми способности, което на свой ред доведе до проблема с бъдещите ми любовници. Мисля, че сексуалната енергия и гневът са преплетени в мен до такава степен, че не мога да ги контролирам по друг начин, освен с въздържание, а както несъмнено разбираш, въздържанието не е в природата ми.

Даже се колебая да те предупредя, защото това разочарование оказа важно, дори благотворно въздействие върху работата ми. През седмото десетилетие от живота си достигнах до момент, в който надхвърлих възможностите на всички около мен. Джейн Щрасен, Яни Шварц, Денис и Джиро Най, и разбира се, Флориан и Катлин бяха сред приятелите, които все още ме предизвикваха. Но аз надминах дори тях. Все повече се затварях и себе си, ставах все по-самотна. Признавам, че бях изключително щастлива в професионалния си живот и успявах да ограничавам сексуалната си енергии до обикновено физическо облекчаване. В известен смисъл бях много самотна, но в основното бях щастлива. Този период беше много продуктивен за мен.

Но сега, когато възрастта ми е над един иск, знам, че съм започнала проекти, нито един от които нима да завърша, че правя неща, които могат да спасят или да обрекат на гибел човечеството, и че никога няма да науча резултата.

Сега най-много ме крепи гневът. И досадата от времето и ограниченията на хората около мен. Няма вероятност да спра, да си поема дъх, да си почина. Вече не мога да пътувам свободно, не мога да летя, мечтата да видя космоса е нещо, което нямам право да си позволя, защото става все по-трудно да гарантирам своята безопасност, а е от огромно значение да довърша работата си. Преди сексът облекчаваше напрежението. Сега той се преплита с него, защото гневът е свързан със секса и всичко, което правя.

Най-ужасното нещо — нараних Флориан. Не го бях правила никога. И още по-страшно — това ми достави удоволствие. Може ли едно дете да разбере колко силна е болката? И също толкова страшно — Флориан ме разбира и ми прощава. Каквото и да правиш, млада Ари, използвай гнева, не му позволявай той да те използва.

Защото гневът ще дойде, ще дойде болката, защото ти не си като останалите, не повече, отколкото съм аз.

Ти не си делото на моя живот. Надявам се, че това не уязвява суетата ти и че ще разбереш защо отново се заех с проучванията си на психогенезата и посветих толкова време на твоето създаване. Делото на моя живот не е психогенезата, а социогенезата и никой друг освен теб никога не е чувал тази дума в сериозен контекст.

С нещата, които направих, аз промених посоката на развитие на цялото човечество. Собствената ти уникална перспектива на психогенетичен клонинг ще ти подскаже нещо за щетите, които могат да бъдат нанесени на Съюза, ако хората осъзнаят какво съм извършила.

Но аз работех все по-сама, без проверки, без консултации с никого, защото никой не разбираше онова, което разбирах аз.

Ще ти го обясня накратко, млада Ари, както го обясних на пресата и постоянно го повтарях на Съвета, но изглежда, малцина разбират основите му, защото е противно на краткосрочните цели и представи за благоденствие. Не успях да моделирам достатъчно просто комплекса от уравнения, с които си имаме работа, а се боя от демагози. Но най-много се боя от хора, мислещи само за днешния ден.

Проблемът е човешката диаспора, човешкото разпространение, но отговорът не е центризмът. Темпът на растеж, който поддържа техническите способности, правещи възможна цивилизацията, днес надхвърля темпа на културно адаптиране и разстоянията са по-големи от възможностите на нашите комуникации. Краят все повече ще заприличва на началото, пръснати племена из безкрайна равнина, в безсмислен конфликт или изолирана стагнация, освен ако не успеем да направим изводи от човешкия опит, да ги капсулираме и съзнателно да ги репликираме в дълбочинните модели на гражданите, освен ако психогенезата не може да действа в огромни мащаби, освен ако тя не стане социогенеза и надхвърли самата себе си, както аз се надявам, че ти ще ме надхвърлиш. Като адаптивна реакция на нашия вид, човешката техника вече е неподвластна на средата, на нашата материалност, на ума и мисълта. След като ни изведе от люлката, тя трябва да промени реакцията ни към вселената като цяло. Човешкият опит създава инфопоток с по-голяма скорост, отколкото индивидите са способни да поемат. И тази скорост продължава да се увеличава. Трябва да пристъпим към сгъстяване. Трябва да сгъстим опита по същия начин, по който човешката история се сгъстява във все по-кратки инструкции — а събитията, от които зависи цялата история, само бегло се споменават.

В крайна сметка е важна единствено мъдростта, не събитието, което я е създало. Но човек трябва да знае точно какви са тези неща.

Човек трябва да ги предава по-нататък. Опитът в най-добрия случай е жесток и неточен учител.

А времето, през което цялото човечество ще поддържа връзка помежду си, е съвсем кратко.

Ти ще видиш повече от мен, млада Ари. Спокойно може да се окажеш единственият ум на своето време, способен да схване проблема: надявам се, че събитията са ти предали моята власт непокътната, но независимо от всичко, ако съм те създала достойна за нея, аз съм те създала и способна да я придобиеш. И най-вече да управляваш самата себе си. Ако оцелееш, за да получиш властта, която имах аз, ще стъпваш по тясна граница между мегаломанията и божествеността. Или ще позволиш на гнева да достигне човечеството, или страхливо ще отстъпиш.

Ако съм се провалила с теб, значи съм се провалила във всичко и може да не съм създала нищо по-лошо от онова, което съществува сега, а е възможно да съм обрекла поне половината човечество на войни или ужасяваща тирания.

Ако съм успяла, има за вършене още работа. Ситуациите се менят.

Ако не съм направила абсолютно нищо, предвиждам война, в която човешкият вид може да не оцелее: прекалено голяма част от него обитава две планети и зависи от прекалено малко производствени центрове. Ние сме прекалено млади в космоса, нашите поддържащи системи все още са прекалено крехки и нашите ценностни системи все още съдържат елементи на каменната брадва и копието.

Това убеждение е единствената ми морална утеха.

Изучи Войните на компанията. Изучи историята на Земята. Научи на какво сме способни.

Изучи Геена. Хората оцеляха там. Техните поколения са по-къси от нашите. Геена е алармената система.

Сега имаш достъп в Бюрото на науката с ранг на началник-отдел в административна територия Рисюн.

По-нататъшните обяснения са записани в рисюнската Служба за сигурност: достъп чрез Система за сигурност 10. Ключова дума: достъп.

VI

— Не, сер — каза Ари. Микрофоните усилваха гласа й и го разнасяха из залата, карикатура на глас на малко момиче. Седеше сама с лице срещу деветимата. Там бяха чичо Джиро, Назир Харад и Нгуен Тиен, Людмила Дефранко, Дженър Харого, Михаил Корейн, Махмуд Хавес и Владислав Халид, който я гледаше с открита враждебност. Въпроса беше задал Корейн.

— Не, сер, няма да ви дам транскрипция. Обясних ви защо. Няма да е всичко. А това е по-лошо от нищо. Казвам ви важните неща. Адмирал Азов пратил колонията въпреки отрицателното мнение на Ари, която смятала, че е прекалено опасно. Това е важното.

— Това е важното — повтори Ари. — Адмирал Азов искал на планетата да бъде установена колония, защото тя била от земен тип и се намирала точно до Пел. Бюрото на отбраната искало да се подсигури в случай, че Лигата стигне там след петдесет или сто години. Така щяла да завари свят, пълен с граждани на Съюза, или екологична катастрофа, заразила планетата с човешки болести…

Съветниците зашушукаха и Харад удари чукчето.

— Оставете момичето да завърши.

— Това беше съдържанието на бележките. Искали Ари да програмира запис, така че азите завинаги да останат верни на Съюза, каквото и да се случи, и да предизвикат проблеми на Лигата, ако реши да ги изсели от Геена. Ари се опитала да им каже, че са луди. Но те не я послушали. Затова Ари изслушала исканията им и поръчала някакви имунологични материали, не знам точно какви, но чичо ми ще ви обясни за тях. Накратко, те използвали като носители вируси по същия начин, по който ние ги използваме за генетично лечение. Имало и друг изпълнител, на когото Ари не вярвала.

— Знаете ли името на този изпълнител? — попита Корейн.

— Лабораториите „Флечър“. Това било през май две хиляди триста петдесет и втора. Тя не е знаела нищо повече.

До Халид се приближи един от сътрудниците му и зашепна на ухото му. Неколцина други също се възползваха от възможността.

— Но тя е отговаряла за действителното организиране на колонията — когато всички утихнаха, продължи Корейн. — Разкажете ни какво е направила.

— Отговаряла за избора и обучението на азите. И програмирала основния инструкционен запис. Те искали от нея да направи всички онези неща, които човек не може да направи. Ари програмирала първичен инструкционен дълбочинен запис и написала договорите на азите така, че ако на планетата нямало граждани, те принадлежали на самата планета.

— Значи е пренебрегнала инструкциите на Бюрото на отбраната. Това ли искате да кажете?

— Ако беше изпълнила исканията на военните, цялата колония най-вероятно е щяла да загине. Или пък ако преживеели болестите, третото или четвъртото поколение са щели да са страшно опасни — психомоделите взаимодействат с околната среда. Те не искали и да чуят за това.

— Времето — каза председателят Харад. — Съветник Хавес от Бюрото на финансите.

— Смятате ли се за достатъчно квалифицирана, за да се произнесете по този въпрос? — попита Хавес.

— Това е елементарно, сер.

— Не ми пука дали е елементарно — отвърна Хавес. — Вие упорито анализирате мотивите или ги приписвате на хора, само за един от които знаете нещо, и не изяснявате къде цитирате и къде интерпретирате. Говоря за вашата предшественичка, млада сера. Единственото доказателство са нейните бележки. Не вашите интерпретации.

— Да, сер. — Ари дълбоко си пое дъх и овладя гнева си. — Тогава няма да обяснявам.

— Съветвам ви да се отнасяте с уважение към Съвета, млада сера. Вие получихте статут на пълнолетна миналата седмица. Това означава, млада сера, че сте длъжна да се държите като възрастна.

Тя погледна съветник Хавес и скръсти ръце.

— Продължавайте, млада сера — каза Харад.

— Благодаря ви, сер председател. Съжалявам, ще обяснявам само когато ме питате. Ари не дава много подробности. Тя казва, цитирам: „Бюрото на отбраната настояваше. Най-подробно им обясних опасностите от взаимодействието с околната среда. Собствените им психолози се опитаха да ги накарат да разберат предупрежденията ми. За съжаление, адмиралите вече бяха взели решение: системата на издигане във флота прави почти невъзможно един военен бюрократ да отстъпи от установената си позиция. Даже да…“

— Млада сера — прекъсна я Хавес. — Съветът не разполага с неограничено време. Бихте ли пропуснали оскърбителните наблюдения на покойната съветничка?

— Да, сер.

— Продължавайте.

— Това беше отговорът.

— Вие не отговорихте. Пак ще ви задам въпроса. Конкретно какви са били аргументите на Емъри?

— Не мога да отговоря без обяснения.

— Какво е казала Емъри?

— Че не бива да го правят, защото околната среда щяла да въздейства върху психомоделите и записът не можело да се приспособи към ситуацията. А военните не искали да й дадат повече данни за околната среда. Това била първата причина, поради която ги смята за луди.

— Тя го е знаела, когато е написала първоначалната програма. Защо изобщо го е направила?

— Защото е било по време на войната. Ако в космоса не останели хора, Геена щяла да е едно от местата, на които човечеството да оцелее. Било много опасно, но това нямало да има значение, ако били единствени във вселената.

— Каква е била опасността?

— Ще се разстроите, ако пак ви го кажа.

— Все пак кажете.

— Да позволите на даден психомодел да съществува в среда, за която не знаете нищо. Искате ли подробно да ви обясня каква е опасността?

Всички експанзионисти се засмяха. Дори Тиен, който бе центрист.

— Обяснете — изненадващо търпеливо каза Хавес и Ари реши, че в крайна сметка го харесва. Не бе глупав. И можеше да отстъпи, когато сгреши.

— Дълбочинният запис е съвсем прост и много общ. Така трябва. Ако включите агресивността в модела и азите се озоват във враждебна среда, ще насочат агресивността към всичко и тя ще обхване всички останали модели чак до повърхността. Ако обаче включите блок срещу агресивност, той може да се разрасне по същия начин и те няма да са в състояние да се грижат за себе си. Дълбочинният запис действа по същия начин, по който вие подскачате, щом нещо ви стресне. Той засяга основите на логичните модели. И трябва да е малко алогичен, защото с чиста логика няма да помръднете, докато не разберете какво ви заплашва. Дълбочинните модели са склонност към „бий се или бягай“. Нещо такова. И Бюрото на отбраната не е дало на Ари Старша никакъв шанс да програмира истински дълбочинни модели, които да са много по-полезни за Геена. Просто поискали да програмира възрастни ази с военни модели. За една година. Тя казала, че не е възможно. Уговорила ги да вземат комбинация от войници и фермери. Затова съчетала генотипи, които можели да притежават всички умения, и дълбочинните модели, които според нея можели да съдържат някои отговори на околната среда, каквато и да била тя.

— С други думи Емъри излъгала Бюрото на отбраната.

— Трябвало. Иначе без нейна помощ щели да хвърлят собствените си ази на планетата и да наредят на собствения си психологически отдел да наруши закона и да се опита да ги подложат на дълбочинна интервенция. Техните психолози им казали, че това е глупаво, и някои дори заплашили да се обърнат към Съвета, но адмирал Азов казал на един от тях, че ако продължавал да се съпротивлява, самият той можел да свърши на Геена. Този човек разкрил всичко на Ари. Отначало тя имала намерение да повдигне въпроса пред Съвета, но после се замислила за вероятността да бъде унищожена цялата човешка раса и тогава взела решение да се съгласи с Азов, но да го направи по-безопасно, отколкото искали военните. Но не можела просто да се върне, да изтрие мозъка на всички онези ази и да започне отначало. Това било поредното безумно предложение на Бюрото на отбраната. И тя измислила нещо съвсем просто: казала на азите, че това е тяхна планета, че трябва да се грижат за нея, да оцелеят и да научат децата си на същото. Това е всичко. Колкото може по-позитивно. Защото не знаела колко време Геена ще остане в изолация. И тъкмо в това се крие опасността. Техните поколения са съвсем къси. Вече са извършени много промени. Доколкото разбирам, Лигата се страхува от тях, защото подозира, че на планетата има нещо като секретна военна база, но ако е така, в бележките не се споменава нищо. На Геена не е останало почти нищо от гражданската култура. Това означава, че програмата е успяла. Има обаче прекалено много хора за мозъчно изтриване. Трябва да изтрият всичко, а това е адски много психологическа работа и те не разполагат с Рисюн. Съветник Най може да ви каже какво е необходимо…

— Необходима е лаборатория с мащабите на Рисюн — прекъсна я Джиро, — която да не се занимава с нищо друго поне в продължение на десет години. А интегрирането на тези индивиди в обикновено общество ще погълне огромни средства. Става дума за трийсет хиляди души. Или повече. Все още не са ги преброили точно. Никой не разполага с място, на което да приюти тези хора. Лигата няма достатъчно население, за да ги погълне. Нито ние. За Земята дори е излишно да споменавам.

— Навярно и без това няма да могат да открият всички — каза Ари. — Ето защо не могат да ги преместят. Те винаги ще са различни и винаги ще представляват проблем. Те са ази. Не са като гражданите. Просто ще са луди според гражданското мислене. Част от техния психомодел е да учат децата си и ако ги прехвърлите в двайсет и пети век, новата околна среда ще въздейства върху програмата и ще увеличи промените. Такова е мнението на Емъри. Ако са второ поколение, бихте могли да ги интегрирате, но четвъртото поколение вече е съвсем различно. И те нямат подмладяване. По-големите умират преди да навършат сто години. Даже много по-малко. Чувала съм, че средната им продължителност на живот е четирийсет-петдесет. Това не им дава време да живеят с децата си или да ги научат на много неща преди да пораснат. Те вече са по-различни от нас, отколкото сме ние от Земята. Така смята Емъри.

— Нямам повече въпроси — каза Хавес.

— Ще направим обедна почивка — обяви Харад. — И после що продължим с въпросите на сер Тиен — ще издържите, нали, млада сера?

— Няма проблем — отвърна тя. — Благодаря ви, сер.

 

 

— Извънредно съм обезпокоен, сера — каза Тиен от трибуната, на която седяха съветниците. Говореше тихо, много любезно. Трябва да ви призная, че съм загрижен за правото на достъп, което ви е дало Бюрото на науката — разберете, не смятам, че не сте преждевременно развита млада жена. Но тук става дума за неща, които могат да означават война или мир, неща, които са ви били разкрити прекалено рано. Разговаряте ли с приятелите си по такива въпроси?

— Не, сер, категорично не. — Основателен въпрос. Тиен се държеше съвсем коректно.

— Разбирате ли защо не бива да говорите пред репортерите за това?

— Да, сер, разбирам. Единствените хора, с които обсъждам тези въпроси, са Денис Най, Джиро Най и Съветът. И моите ази, но те не са в стаята, когато работя със системата, и не знаят всичко. Те няма да кажат на никого, защото са от рисюнската Служба за сигурност и психомоделът им не позволява да обсъждат нищо с друг, освен с мен, дори незначителните неща.

— Това ни е ясно. Можете ли да прецените каква част от информацията не ни казвате?

Много сериозен въпрос.

— Моята предшественичка е имала някои теории за това какво ще се случи на Геена. — „Опитай се да отговориш, без да отговориш.“ — Но те са сложни и не мога да говоря за тях, защото се отнасят за програмната структура. Ще ми отнеме много време. Бюрото на науката ще ни представи данните за Геена, когато се получат…

— На вас ли?

— На онзи, който работи по този проект, но вероятно и на мен, сер, тъй като аз имам достъп до бележките на моята предшественичка.

— Времето — отново напомни Харад. — Адмирал Халид.

— Да се върнем на въпроса за бележките — започна Халид. — И защо тези бележки, ако изобщо съществуват, не са били предадени на компетентен учен.

— Тя има степен, равна на отговорник на Крило — каза Джиро. — И е достатъчно компетентна.

— Тя няма работа с бележките — отвърна Халид. — Или смятаме, че Рисюн се ръководи от едно петнайсетгодишно момиче и от една мъртва жена? Това повдига повече въпроси за компетентността на рисюнската администрация, отколкото за нейната. Аз нямам противоречия с детето. А с Рисюн. Откривам доказателства за сериозни грешки в ръководството на лабораторията. Много сериозни. Смятам, че разполагаме с повече от достатъчно доказателства, за да разследваме действията на Рисюн, довели до това положение.

— Можете да го направите — каза Джиро, — но това няма да ви донесе бележките.

Чукчето удари. Няколко пъти.

— Млада сера — рече Халид. — Можете да бъдете арестувана за неизпълнение на заповед на Съвета. Както и вашият администратор, и останалите, чиито съвети слушате.

Ари отпи глътка вода.

— Можете да арестувате когото искате — каза тя, когато залата утихна, — но въпросите, които ви интересуват, са научни и трябва да питате учени, каквито сме ние. В лабораториите „Бъчър“ няма нито един учен, който да може да ви отговори. Нито в Бюрото на отбраната. Аз вече ви казвам какво има в бележките и какво ще откриете, ако си направите този труд. Щом смятате, че сега не ви казвам истината, ще ми повярвате ли тогава?

Чукчето удари отново.

— Сер съветник. Сера. Моля ви. Съветник Халид.

— Имаме си работа с незряло дете — каза Халид, — което изпълнява нарежданията на рисюнската администрация. Повтарям, трябва да задържим всички виновни. Това е въпрос на национална сигурност. Законът за военната тайна…

— Сер — намеси се Харад, — имате ли въпроси към свидетелката?

— Имам. Под клетва, млада сера, и като имате предвид, че ще бъдете съдена за лъжествидетелство, откога знаете за тези файлове?

— Файловете за проекта „Геена“ ли? Открих ги, когато използвах ключовите думи.

— Кога?

— В деня след като спечелихте изборите.

— Откъде взехте ключовите думи?

— Денис Най ме посъветва да ги потърся.

За съжаление, трябваше да го признае. Но…

— Което означава, че преди това просто не са съществували. Благодаря ви, млада сера. Това обяснява много неща.

— Това е манипулация, сер. Вие не доказвате нищо. Трябваше да знам. Достъпът ми…

— Благодаря ви, вече отговорихте на въпроса.

— Не, вие отговорихте вместо мен.

— Съветът няма да търпи прояви на неуважение, сера.

— Да, сер. Но не бива и да ме обвинявате в лъжа. Вие ни заплашихте, аз подадох молба за статут на пълнолетна, това предизвика…

— Не сте вие лъжкинята, миличка. Били сте измамена, също като Съвета. Чичо ви е създал онези файлове. Няма никаква тайна система. Това са просто архивите, които Рисюн не иска да отвори поради съвсем ясни причини, и Рисюн ви е създал, за да стоите между Съвета и злоупотребите на рисюнската администрация.

— Не, сер, аз съм под клетва. Аз. Не вие. Фактът, че станах пълнолетна, ми даде достъп до бележките. Когато оттеглихте съдебния си иск. Това е истината. Не забравяйте, че съм под клетва.

Съветниците се размърдаха на местата си. Катрин Лао изсумтя.

— Чичо ви е фалшифицирал файловете и ви е подготвил за цялата тази история.

Чукчето удари.

— Достатъчно, сер съветник. Следващият въпрос.

— Мисля, че в това дипломатическо фиаско слушаме само измислиците на Денис Най — каза Халид. — Както обикновено, Рисюн си играе на политика и прекалено дълго е имал прекалено много власт.

— Трябва ли да споменем за властта на Бюрото на отбраната? — попита Джиро.

— Имаме ясен случай на сблъсък на интереси в Съвета. И посолствата на Пел и Земята задават въпроси, на които предпочитаме да не отговаряме.

— Имаме ясен случай на сблъсък на интереси в Бюрото на отбраната — отвърна Джиро. — Откакто вашето Бюро е започнало тази каша с Геена въпреки възраженията на Бюрото на науката. Както потвърди свидетелката.

— Времето — напомни Харад и удари с чукчето.

— Имам право да отговоря на това обвинение — каза Халид.

— Времето ви изтече.

— Не бих желал да обвиня сер председателя в партизанска политика. — Бам!

— Нарушавате процедурата, сер съветник!

Ари чакаше духовете да се успокоят, Корейн си водеше бележки. Както и Лао и много от сътрудниците. Корейн можеше да стои в дъното на всичко това. Халид вече имаше неприятности, така че можеше да бъде жертван. Най-вероятно скоро щеше да бъде предизвикан. От човек на име Симон Жак. Много по-неизвестен. Рисюн предпочиташе Лу, но възрастта му бе срещу него, пък и имаше задкулисни интриги: Корейн тайно беше разговарял с Джиро и Жак бил компромис, който и двамата можели да преглътнат, за да се избавят от Халид. Но това не означаваше, че Корейн няма да позволи на адмирала да нанесе удар на Рисюн.

А законът, който защитаваше азите, поставяше въпроса за гражданските права в юрисдикцията на Рисюн, защото Рисюн бе законен настойник на всички ази — Рисюн можеше да прекрати договорите на всички ази с Бюрото на отбраната, което нямаше да сторят, разбира се, но, казваше Джиро, военните от години се борели за достъп до записите за подготовка на войници, а Рисюн никога нямало да се откаже от тях. Ето защо Халид искаше да национализира Рисюн. Халид твърдеше, че имало злоупотреби с ръководството на „Рисюнспейс“, което означаваше Джена Шварц, но го представяше така, че свързваше злоупотребите със сегашното ръководство, с други думи с Оли, а това страшно вбесяваше Ари. Бюрото на отбраната също твърдеше, че се безпокояло за нещо скрито в подготвителните записи, и Халид заплашваше да внесе законопроект, за да унищожи монопола на Рисюн върху записите и лицензите…

Според Джиро Халид нямало да получи нужните гласове, той вече бил достатъчно непопулярен в собствената си партия, която не искала повече азилаборатории. Всъщност цялата история с Геена се използвала от всевъзможни групировки — по различен начин и с различни мотиви. Корени определено искал да я използва много повече, само че се страхувал за Халид.

Всичко това бе безумно. Стоковите борси зависели от слухове, Хавес от Бюрото на финансите бил бесен и пратил заповед в продължение на няколко дни никой кораб да не напуска космодрумите, защото не искали да стабилизират пазара и това разстройвало Бюрото на търговията, а Бюрото на информацията вдигнало вой за търговска цензура. Пълна каша. Всъщност всички се страхуваха.

Съветът нямало да приеме такива неща, каза Джиро. И мрачно прибави: „Това е много сериозно, Ари. Много сериозно“.

В Бюрото на отбраната имало хардлайнерска фракция, която от години събирала сили — мнозина били от старата гвардия, която обвинявала Городин и Лу, че хвърляли прекалено много средства за проекта „Крайна“ и не финансирали техните програми. Именно те подкрепили Халид на изборите и искали построяване на нови кораби и още отбранителни системи в посока към Земята, но това означавало зоната на влияние на Лигата, което правело центристите нервни.

В същото време всички смятали, че Жак е подставено лице на Городин и че ако го изберели, щял да подаде оставка и да назначи Городин за свой пълномощник. Приятелите на Лу били бесни.

Безумие.

— Цялата тази криза е резултат от това — продължаваше Халид, — че Рисюн има пълен имунитет, каквито и да са обвиненията.

Джиро имаше право: Халид не го биваше с медиите, но бързо се изправяше на крака и беше умен. Не можеха да го пренебрегват.

Но Харад отново удари с чукчето.

— Съветник Лао.

— Въпросът… — Слава Богу, че Лао се оказа следваща. Чичо Джиро нямаше да се изкаже заради сблъсъка на интереси. Като председател, същото се отнасяше за Харад от Бюрото на външните работи. — … защо карантина?

— Защото те са непредсказуеми, сера съветник. Когато работим с психомодели, ние правим социологически проекции с невероятно мощни компютри; опитваме се да балансираме популациите така, че да имат разнообразни генотипи, и проверяваме психомоделите, за да сме сигурни, че не сме комбинирали нещо, което ще предизвика социални проблеми, след като всички станат граждани. Тази планета е абсолютно нецивилизована. Възникналото общество няма никаква връзка със земната история. Ние не знаем какво е то. Това е безпокояло Ари. Тези азимодели може да са били подложени на Бог знае какви интервенции, докато все още са имали опиати и са знаели, че са в беда. Бог знае какво са решили да им кажат техните Отговорници и дали накрая изобщо е имало Отговорници… Прехвърлете тези хора в Лигата или в Съюза и отсега нататък те са там, и са различни. Ари не казва, че никога не бива да го правите. Според нея има период, след който е много по-добре Геена да се развива самостоятелно, за да видите какво ще стане, когато влезе в цивилизованото общество. Може би никога няма да се разбира с нас. Може би ще се получи нещо добро. Просто в момента не знаем нищо.

— А вие как ще разберете? Тя не е ли направила тези проверки?

— Нещата се променят с всяко следващо поколение. Това е свързано с психомоделите. Ари е проверявала проекциите на всеки десетина години. Но е разполагала само с първоначалните данни, просто ги е пускала в новите социологически програми. Трябва да обработим новите данни с главната програма и после да ги интегрираме — с това се занимава Социологията. В момента Рисюн прехвърля информацията. Но тя е огромна, ще отнеме много компютърно време. Можем да кажем на Съвета много неща. Но не за една нощ, сера, и неспециалисти не могат да направят нищо с тези данни, абсолютно нищо. Единствените компютри, които могат да ги обработят, са нашите. Така че е най-добре да оставим нещата такива, каквито са били досега — колкото е възможно по-малко контакти с Геена, докато сме готови с информацията. Такова е желанието на Рисюн, а и на Лигата. Трябва да предвидим всички фактори — защото дори само групата, която е кацнала на планетата и е открила колонията, е оказала известно въздействие.

— Това не е опитно поле на Бюрото на науката — каза Халид.

— Нито на Бюрото на отбраната, сер — остро отвърна Лао.

Чукчето удари.

 

 

Събуди се под завивките. Флориан и Катлин бяха намалили осветлението, Катлин се бе опънала на другото легло, а Флориан седеше на стола в ъгъла.

— Господи — каза Ари и Катлин мигновено се събуди. — Заспивайте. В коридора има цели батальони охрана, нали?

— Да, сера — потвърди Флориан.

— В момента са дежурни двайсет и седем души — уточни Катлин.

— Добре, заспивайте.

После прегърна възглавницата и отпусна глава. Флориан угаси осветлението и Ари го чу да сяда на другото легло.

 

 

На другата сутрин бе ред на чичо Джиро да даде показания. После на секретаря на Бюрото на науката Линч, секретаря на Бюрото на отбраната Винели, адмирал Халид… О, Господи, Халид, след това пак тя, веднага щом свършеха. Надяваше се Джиро и Линч да нямат проблеми. Но когато пред трибуната застанеха Винели и Халид, Джиро можеше да ги подлага на кръстосан разпит като всички останали.

Което не означаваше, разбира се, че Халид няма да атакува чичо Джиро и секретаря Линч по същия начин, по който беше атакувал нея.

Очакваше ги дълга седмица.

Или две.

„Ще спечелим за карантината — бе казал Джиро. — Няма начин Съюзът да се опита да включи в границите си Геена, без да прати бойните си кораби. А няма начин да обявим война на Лигата, за да получим достъп до Геена. Можем да изгубим позицията, която Съюзът заема за онези хора на планетата — дали ще ги считаме за граждани на Съюза, или ще водим преговори с Лигата за съвместен протекторат. Милитаристите рискуват много: заложено е политическото влияние на Халид…“

Центристката и експанзионистката коалиция бяха точно такива: коалиции. Сбъдваше се тъкмо онова, от което се бе опасявала Ари Старша, старата безумна борба за територия от Земята беше намерила повод и момент да изплува на повърхността…

И Ари криеше зад гърба си аргумента на Ари Старша: „Знаеш какво ще се случи със Съюза, ако открият какво съм направила“ — бе казала тя. Така че не можеше да им каже: не можеше да разкрие онези неща за Социологията, за които не знаеше дори Социологията — за Ари Старша. Не можеше да каже на Съвета за дълбочинните модели на Ари, нито за факта, че Ари е започнала да планира — и внедрява — императиви в работните групи, военните, навсякъде, включително на Геена.

Според програмата тридесет процента от всички ази, които използваха рисюнски записи, щяха да имат деца и да ги учат, из целия Съюз. Известен брой от тях бяха получили гражданските си документи още през 2384 г. на „Крайна“, после и на други места. Много от тях бяха в Бюрото на науката, още повече в Бюрото на отбраната: азите в Бюрото на отбраната не можеха да получат граждански документи, докато не се уволняха, но те бяха предимно мъже и все още можеха да имат деца или да поръчат бебета от резервоар. И щяха да го направят, защото това беше заложено в дълбочинните модели.

Вече бяха много хиляди: все още не чак толкова много в сравнение с целия Съюз, но програмата действаше и тези записи все още произвеждаха ази. Дори в лабораториите „Бъчър“, където се обучаваха най-елементарните типове, се внедряваха убеждения, които трябваше да се съчетаят с психомоделите на рисюнските ази по изключително специален начин.

„Потърси думата «погром» — бе й казала Ари в бележките си. — И виж защо ме е страх за азите, ако хората прекалено рано открият какво съм направила.

Или прекалено късно.

Сега ще ти дам ключовите думи за унищожаване на системата.

Те са три.

Първа ключова дума: годината на твоето раждане.

Втора ключова дума: годината на моето.

Трета ключова дума: унищожи.

После програмата ще поиска ключова дума за реинтегриране на База едно. Измисли я предварително и не изпадай в паника.“

VII

Посрещна я самият чичо Денис. Ари го прегърна, целуна го по бузата и прошепна в ухото му:

— Адски съм уморена. Заведи ме вкъщи.

Но Флориан трябваше да влезе в апартамента пръв и да провери Монитора. Особено сега.

И Ари мина през коридора, където се бе събрало цялото Семейство и рисюнският персонал, получи прегръдки и цветя, целуна доктор Едуардс по бузата и прегърна доктор Дитрих, дори доктор Питърсън и доктор Иванов — него много, много дълго, защото каквото и да й беше причинил, той й бе помогнал, и макар да му беше бясна, Ари знаеше какво е направил за нея…

— Ти и твоите проклети инжекции — каза в ухото му тя. — Отлично се справих в Новгород.

Той я прегърна, потупа я по рамото и й каза, че ужасно се радва.

VIII

На Кобилката й харесваше на открито — имаше огромно поле, където конете можеха да тичат на воля, хубава здрава земя и достатъчно безопасна, стига да не позволяваш на Кобилката да яде нещо, което расте там.

Когато получаваше докладите за това, чичо Денис ставаше адски нервен.

Днес Флориан яздеше до нея на гърба на Втората кобилка.

— Ще те надбягам — каза тя и насочи Кобилката към края на полето. Завършиха наравно — Флориан можеше да се опита да е по-дипломатичен, но животните очевидно не смятаха така.

— Назад по-бавно — рече той. Конете дишаха тежко, танцуваха и беше чудесно. Но Флориан се страхуваше, когато препускаха така.

— По дяволите. — За миг се бе почувствала свободна като вятъра и нищо не можеше да я спре.

Ала не бяха тук, за да се състезават.

Катлин излизаше от обора — далечна черна точица. Не беше сама.

— Хайде — каза Ари на Флориан и накара Кобилката да ускори ход.

IX

— Здравей, Джъстин — каза Ари. — Исках да поговорим.

— Разбрах — отвърна той.

Тя дишаше тежко. Но след ездата това бе нормално.

Катлин се беше обадила в офиса му и му бе казала да дойде.

— Хайде да отидем да седнем — предложи тя. — Нещо против?

— Не — отвърна Джъстин и я последва. Азиработници вкараха конете в обора, Ари седна на най-долното перило на металната ограда, а той на купчина пластмасови кутии. Катлин и Флориан застанаха малко зад него — безмълвна постоянна заплаха.

— Не те обвинявам за нищо — започна Ари. Гледаше го без студенина, без злоба. — Чувствам се малко странно — като че ли е трябвало да се досетя, че в миналото е имало нещо. Но си мислех… мислех си, че сигурно Администрацията ти има зъб. Черната овца на Семейството. Или нещо подобно. Но всичко това е история. Знам, че нямаш никаква вина. Помолих те да дойдеш… за да те попитам какво мислиш за мен.

Цивилизован, разумен въпрос. Зададен от красиво младо момиче под слънчево небе. Но ако не бе стиснал ръце, те щяха да се разтреперят.

— Какво мисля за теб? Мисля за момиченцето на новогодишното парти. За проклетите гупи. Мисля за едно сладко хлапе, Ари. Сънувах кошмари за момента, в който ще научиш. Не съм искал да се случи така. Не съм искал тези петнайсет години избягване на истината. Но те не можеха да ти кажат. И се страхуваха, че ще го направя аз. Че ще… изпитвам някаква злоба към теб. Не изпитвам злоба. Абсолютно никаква.

В лице толкова много приличаше на Ари. Но очите й бяха очи на млада жена, загрижена — онова рядко изражение, което бе видял онзи първи път в офиса си — за няколко умрели гупи.

— Баща ти е в Планис — рече тя. — Казаха ми, че го посещаваш.

Джъстин кимна. В гърлото му заседна буца. Господи! Нямаше да се отпусне, нямаше да се разхленчи пред едно петнадесетгодишно дете.

— Той ти липсва.

Отново кимване. Тя можеше да напипа всички бутони. Тя беше Емъри. Бе го доказала в Новгород.

— Сърдиш ли ми се за това? — попита Ари.

Джъстин поклати глава.

— Няма ли да ми кажеш нещо?

Той мълчеше.

— Сърдиш ли се на чичовците ми?

Той поклати глава. Не можеше да каже нищо безопасно. Не можеше да направи нищо безопасно. Ари беше онази, която трябваше да знае. Джъстин знаеше всичко. И ако имаше начин Джордан да получи свободата си, това щеше да стане по време на нейното управление. Някой ден. Ако изобщо имаше надежда.

Тя дълго мълча. Навярно разбираше какво му е. Докато той, тридесет и четири годишният, не можеше да се справи със ситуацията.

Тя нямаше абсолютно никаква представа какво му е причинила първата Ари. Денис се беше заклел. И се закле какво ще направи, ако Джъстин й каже за това.

— Няма — бе му отговорил Джъстин. — Господи, смяташ ли, че искам да види онзи запис?

— Ари няма достъп до него — увери го Денис. — И няма да получи.

„И все пак…“

В погледа й нямаше нищо друго освен тревога.

— Не е лесно постоянно да си под подозрение — каза Джъстин. — Така живея аз, Ари. А не съм направил нищо. Когато се случи, бях на седемнайсет.

— Знам — отвърна тя. — Ще поговоря с Денис. Ще го накарам да ти позволи да посещаваш баща си, когато искаш.

Не бе мечтал за повече.

— В момента стават прекалено много неща — каза Джъстин. — Оная каша в Новгород. Същата причина, поради която е трябвало да ви ескортират. Точно до Планис има военна база. В средата е летището. Чичо ти Денис се бои, че могат да се опитат да отвлекат баща ми или мен. Не мога да мръдна оттук, докато положението не се успокои. Дори не мога да разговарям с него по телефона. А Грант никога не е ходил там. Грант… му беше като втори син.

— Съжалявам — рече Ари. — Но ще го видиш. Грант също. Ще направя всичко, каквото мога.

— Ще съм ти признателен.

— Джъстин… баща ти мрази ли ме?

— Не. Категорично не.

— Какво казва за мен?

— Избягвали сме този въпрос. Разбираш — всеки телефонен разговор с него, всяка секунда, която сме прекарали заедно, винаги някой ни е слушал. Разговорите за теб можеха да ме върнат в ареста.

Тя дълго го гледа. Не й бяха казали това.

— Баща ти е специален — каза Ари. — Според Яни и ти би трябвало да станеш.

— Съмнявам се. А и те никога няма да позволят. Тъй като не могат да направят нищо на баща ми, поне законно, не искат аз да съм недосегаем. Ясно ти е.

Поредният отговор, който я обезпокои. Отново последва мълчание.

— Някой ден — продължи Джъстин, — когато положението се поуспокои, някой ден, когато ти управляваш Рисюн… надявам се, че ще преразгледаш случая на баща ми. Ти можеш да му помогнеш. Мисля, че никой друг не би могъл. Просто… попитай го за нещата, за които попита мен. — „Но, Господи, истината за онзи запис… Онзи запис е също толкова страшен за нея, колкото и за мен.“

— Може би ще го попитам — отвърна тя. — Джъстин, защо го е извършил?

Той поклати глава.

— Никой не знае. От гняв. Те никога не са се разбирали.

— Ти си негов клонинг.

Дъхът му секна за миг. И видя, че Ари го гледа право в очите.

— Ти не изпитваш неговия гняв — каза тя. — Нали?

— Аз не съм като теб. Просто съм негов близнак. Физическа прилика, нищо повече.

— С много хора ли е бил в конфликт?

— Не. Но с Ари имаха много професионални противоречия. Неща, които бяха важни за него. Главно лични.

— Яни казва, че си адски добър.

Тази промяна на темата го свари неподготвен. Знаеше, че е доловила облекчението му.

— Яни е много мил.

— Яни е копеле — засмя се тя. — Но ми харесва… Той казва, че работиш по дълбочинни модели.

Джъстин кимна.

— Експериментални. — Радваше се, че говорят за работа. За каквото и да е друго.

— Според него програмите ти били страхотни. Но компютрите постоянно отговаряли, че полето било прекалено широко.

— Направиха и други тестове.

— Бих искала да ме научиш на тези неща — каза тя.

— Ари, много мило от твоя страна, но мисля, че това няма да допадне на чичо ти Денис. Мисля, че не искат да се навъртам край теб. Мисля, че това никога няма да се промени.

— Искам да ме научиш — повтори Ари.

— Ари, това е моята работа. Знаеш, че тук има и малко суета… — Беше смутен, чувстваше се приклещен, а детето бе невинно, съвсем невинно. — Ари, през живота си съм имал достатъчно малко, искам поне да напиша първия отчет преди някой друг да използва програмата ми. Ако изобщо струва нещо. Известно ти е, че съществува такова нещо като професионална завист. А ти ще постигнеш толкова много през живота си. Остави ми поне моя малък дял.

Между веждите й се появи бръчка.

— Няма да ти открадна работата.

Джъстин се опита да се засмее.

— Знаеш ли какво правим? Спорим като първата Ари и баща ми. За едно и също нещо. Ти се опитваш да се държиш мило. Знам го…

— Не се опитвам да се държа мило. Моля те.

— Виж, Ари…

— Няма да ти открадна работата. Не ми пука кой ще напише отчета. Просто искам да ми покажеш какво правиш и как го правиш.

Наистина го беше приклещила проклето упорито дете, свикнало да получава своето.

— Ари…

— Имам нужда от това, по дяволите!

— Човек не получава всичко, от което се нуждае.

— И няма да ти открадна работата!

— Не съм казвал такова нещо. Казвам, че имам някои права, Ари, колкото и да са малко може би искам името ми да е отгоре. И името на баща ми. Дори само защото е едно и също.

— Разбирам — рече Ари. — Мога да уредя проблема. Обещавам ти. Няма да ти отнема нищо, което не искаш. Аз не лъжа, Джъстин. Не лъжа. Не и приятелите си. Не и за важни неща. Искам да се науча. Искам ти да ме научиш. Никой в Дома няма да ми попречи да се уча от когото искам. И аз искам да ме учиш ти.

— Нали знаеш… ако ме вкараш в беда, Ари, знаеш какво ще ми направят.

— Няма да те вкарам в беда. Аз съм отговорник на крило. Въпреки че нямам крило, в което да работя. Така че мога да си направя свое, нали? С теб. И с Грант.

Сърцето му се разтуптя.

— Предпочитам да не ме прехвърлят.

Тя поклати глава.

— Няма да се наложи прехвърляне. Имам офис в Първо крило. Ще е само на хартия. И това просто ще значи, че моите хора ще пишат твоите досадни доклади… Съжалявам… но вече го направих.

— По дяволите, Ари…

— Мога да го отменя, ако искаш.

— Предпочитам. — Той я погледна в очите. — Ари… казах ти. През живота си съм имал достатъчно малко. Искам да запазя независимостта си. Ако не възразяваш.

— Те подслушват апартамента ти. Знаеш го.

— Знам.

— Ако си при мен, ще мога да наредя на Службата за сигурност да свали наблюдението.

— Не искам, Ари.

Тя го погледна загрижено и малко наранено.

— Ще ме учиш ли?

— Добре — отстъпи той, защото не можеше да откаже.

— Не ми изглеждаш много доволен.

— Не знам, Ари.

Тя стисна ръката му.

— Ще бъдем приятели. Съгласен? Приятели ли сме?

Джъстин стисна нейната. И се опита да повярва.

— Сигурно ще ме арестуват, когато се върна в Дома.

— Няма. — Ари пусна ръката му. — Хайде да тръгваме. По пътя можеш да ми разкажеш върху какво работиш.