К. Дж. Чери
Сайтин (24)

Архив: Проект „Рубин“
Строго секретно

Да не се копира

Съдържание: компютърен транскрибиран файл

№19031, сер. №9

Личен архив

Емъри II

04.03.2421:19:45

АЕ2: База едно, влез в Личен архив.

Мисля, че трябва да пиша тези бележки. Чувствам се малко странно. Моята предшественичка не ми е казвала да водя дневник. Но допреди няколко години са документирали всичко, каквото правя. Предполагам, че всичко в База едно се архивира. Може би трябва да включа и собствените си записки. Може би някой ден ще е важно. Защото мисля, че аз съм важна.

Звучи егоистично. Но какво от това? Те искаха да съм такава.

Аз съм Ари Емъри. Не съм първата, но не съм и само втората. Имаме много общо. Понякога мразя чичовците си за това, което са направили с мен — особено за маман. Но ако не бяха, нямаше да знам, нямаше да искам да съм различна. Нямаше да искам да съм аз. И естествено, нямаше да искам да съм други хора, които мога да назова. Навярно първата Ари би могла да каже същото.

Знам, че е така. Въпреки че не ми го е казвала.

Аз казвам: това е зловещо.

Тя казва: това е адски опасно.

И разбирам какво е искала да каже. Разбирам точно какво е искала да каже и защо се е безпокояла за мен — но аз знам някои неща, които тя не е знаела, например как се чувствам, дали начинът, по който мисля за нея, е опасен, дали е опасно, че съм малко по-различна от нея. Абсолютно сигурна съм, че съм нормална, но нямам представа дали достатъчно приличам на нея, за да съм толкова умна и да се грижа за нещата, които ми е оставила. И няма да знам нещата, които са ме направили достатъчно умна, докато не стана достатъчно добра, за да видя как са ме създали и да кажа: така е трябвало. Или не е трябвало.

Резултатите ми по психология са между петнадесет и двадесет процента по-високи от нейните — на същата възраст. И с два процента по-високи, отколкото когато е била с две години по-голяма от мен. Същото се отнася за повечето предмети. Но това заблуждава, защото аз използвам откритията, които е направила тя, които днес използват всички. И това е зловещо. Но така и трябва да бъде, нали? Записите са станали по-добри и голяма част от тях са създадени специално за мен, на базата на нейните силни и слаби страни. Не е чудно, че се развивам по-бързо. Но не мога да се успокоявам с това, защото няма гаранция за нищо, няма гаранция, че винаги ще я изпреварвам.

Зловещо е да знаеш, че си експеримент, и сама да наблюдаваш резултата. На „Крайна“ има едно момче, което е като мен. Някой ден ще му пиша, просто ще му кажа: „Здрасти, Бен, аз съм Ари. Надявам се, че си добре.“

Джъстин казва, че с него не се отнасяли толкова жестоко, колкото с мен. Навярно не бивало да го правят, но пък не можели да рискуват и когато порасна, сигурно съм щяла да разбера какво биха могли да пропуснат.

Вече казах, че това е адски опасно, нали? Да правиш психоексперимент със самата себе си — адски е опасно, особено ако си психолог. Винаги се страхувам, когато мисля какво се получава при мен, защото това е интервенция, щом разбираш от психология, но все още не знаеш достатъчно.

Казах го на Джъстин. Той отговори, че ме разбирал. Каза, че понякога, когато си млад, трябвало да мислиш за тези неща, защото оформяш ценностните си модели и постоянно откриваш, че не разполагаш с достатъчно данни и че в програмите ти има празноти. Затова се опитваш да коригираш моделите си. И колкото по-остър бил умът ти, и колкото повече се съсредоточаваш, толкова по-сериозни щети можело да си причиниш — тъкмо затова алфите винаги имали проблеми и някои от тях се побърквали. Но ако си прекалено умен и представляваш опасност за самия себе си, било най-добре да правиш като изпитателите — да помниш откъде взимаш всяка идея, да знаеш как идеите ти се свързват помежду си и с твоите дълбочинни и ценностни модели, така че когато станеш на четиридесет или на сто и четиридесет и откриеш нещо, което не работи, да можеш да го поправиш.

Но това изобщо не е лесно, ако не знаеш какви са ценностните ти модели, а повечето граждани не знаят. Гражданите имат проблем с това, че не искат да го знаят. Защото някои са си направо шантави, когато се замислиш как са свързани моделите им. Особено по отношение на секса и самолюбието.

Джъстин казва, че липсата на гъвкавост била капан и повечето алфи били интровертни, защото адски бързо обработвали информацията, несравнимо по-бързо от гамите. Освен това имали навика да приемат, че са помислили за всичко, но не си спомняли всички разклонения от въведената информация. Можело да имаш нова идея, но тя идвала от информацията, която ти е дал някой друг, а тя можела да е грешна или пък да те лъжат сетивата ти. Той казва, че проблемът можел да се дължи на хардуерен или софтуерен дефект, но когато алфите приемали лъжата за истина, проблемът ставал личен.

Това ми харесва. Иска ми се да го бях казала аз.

Мисля, че Яни е прав за Джъстин. Мисля, че е ужасно умен. Попитах чичо Денис дали не го правят специален заради политиката и той ми каза, че не знаел дали Джъстин притежава нужните качества, но това за политиката определено било вярно.

„Ари — каза Денис, — знам, че го обичаш. Ако е така, направи услуга и на него, и на себе си и недей да говориш за него с персонала — и в никакъв случай не споменавай името му в Новгород.“

Отговорих му, че ми се струва кофти, че е просто заради онова, което е извършил баща му, и че той не е виновен повече от мен за онова, за което са се карали моята предшественичка и баща му.

И тогава чичо Денис каза нещо страшно. „Не — рече той. — Казвам ти го заради него. Помисли за това. Ари. Той е много умен. Навярно е точно такъв, какъвто твърдиш ти. Ако му дадеш имунитет, ще му дадеш власт. Ари, а властта е нещо, което ще трябва да използва. Помисли за това. Ти познаваш Новгород. Положението ти е ясно. И знаеш, че Джъстин е искрен. Помисли за това какво ще направи с него властта.“

И тогава наистина се замислих, просто като светкавица, като мълния в нощта, и тогава можеш да видиш всичко, всички сгради, за които знаеш, че са там, но си забравил, забравил си подробностите, докато не проблесне мълнията, и тогава картината е в известен смисъл по-ясна, отколкото денем. И можеш да видиш всичко.

Баща му е в Планис.

Това първо.

После идват всички други неща — като това, че е мой учител. Като това, че ми е най-добрият приятел. Но това е като с Ейми. Ейми ми е най-добрата приятелка след Флориан и Катлин. И не се разбирахме, докато знаеше, че мога да я бия. Сякаш си мислеше, че трябва да направи нещо с мен, докато не осъзна, че не може. И тогава всичко се оправи.

Власт. Ари е била права и за това — за това, че водим безумна борба за територия, само че „територия“ не е точната дума. „Територия“ е нещо, което можеш да свържеш с тази идея, защото сме свикнали с изконната концепция, когато сме работели с животни.

И тогава науката се превръща в семантичен проблем, така казва Ари. Защото ако разсъждаваш от гледна точка на борбата за територия, не съзнаваш истинските си желания. Ние не сме бети.

Древните елини говорели за „мойра“. На старогръцки мойра означава „съдба“. Твоят жребий. И не можеш да вземеш чуждия — това е кражба; не можеш да не изпълниш своя, това е страхливост. Обаче е отврат да научиш какъв ще е твоят, освен че другите хора и животни ти помагат да определиш границите си, като реагират: ако не реагират или не можеш да разбереш реакциите им, ти от своя страна реагираш на принципа „съпротива или бягство“, както ти подсказва твоят психомодел, независимо дали си човешко същество, или бета. Научих това от Софокъл. И от Аристотел. И от Ейми Карнат с нейните бети, защото тя е първата ми приятелка гражданка, с която го разбрах, и отглежда рибки.

Това не е територия. Това е равновесие. Уравновесена система, която има напрежения в равновесието, като носещите греди в една сграда.

Липсата на гъвкавост в системите ги прави уязвими. Така твърди Ари. Уравновесените системи могат да се огъват под напрежение.

Древните елини прилагали този принцип в строителството, защото имали земетресения.

Постепенно осъзнавам нещо.

Мисля, че е свързано с мен и Джъстин.

Гъвкавостта трябва да е точно преценена. Ако е прекалено много, стената ще се срути, ако е прекалено малко, ще се пропука.

Казвам това за дневника. Ако разговарях с Джъстин, Яни или чичо Денис, щях да се изразя по следния начин: „Правите връзки не трябва да са непременно макромоделирани на индивидуално равнище.“

Това има предвид Ари под „макроценности“. Затова е можела да е толкова спокойна за проклетите хаотични влияния в своите програми. Всички те се обединяват в една-единствена ценност: потокът винаги трябва да е подчинен на главните модели. Това се опитваше да ми обясни Джъстин: потокът променя функциите.

Геенците се отъждествяват със своя свят. Това е основното, което е направила Ари с програмата. И никакво поточно мислене не може да го промени.

Джъстин казва, че проблемът винаги бил в семантиката: колкото по-конкретна ценност свържеш с моделите, толкова по-лесна за компютрите била програмата ти — но това не било всичко. Точката на свързване трябвало да е нещо непоточно — Джъстин казва…

Не! Не непоточно. Бавнопоточно. Поток, приблизително равен или пропорционален на останалата част от потока в моделите — като нит на ножици: всичко може да се движи, без да се променя структурата, само разстоянието по едната ос…

— Не. Дори не това. Ако потокът в макромодела има времево ТОНИ този смисъл в дадена символна матрица, можеш да получиш цифровата стойност.

Нали?

Това няма ли връзка с проблема за размерите на полето? Ако темпът на вътрешна промяна в моделите може да се установи, няма ли да може да се използва като показател…

Не, по дяволите, тогава твоят свят ще се запази само докато пристигнат емигранти, а сред тях все ще има някой, който да не споделя същите ценности…

Емиграция… на Геена…

Това може да промени дефиницията на „свят“… нали?

По дяволите, иска ми се да можех да попитам Джъстин за тези неща. Може би съм попаднала на нещо. Въпреки че съм на шестнадесет. Знам неща, които не мога да кажа на никого. Особено на Джъстин. И те могат да са ужасно опасни.

Но Геена е под карантина. Така е безопасно — засега. Имам време. Нали?

Джъстин се сърди за онова, което направих. Знам го. Много се мръщи. Понякога положението, изглежда, тревожи и Грант. Грант също ми е ядосан. Естествено. Въпреки че се опитват да се държат мило. И не само мило. Те наистина са добри. И двамата. Просто са разстроени. Джъстин е бил арестуван всеки път, щом с мен се е случвало нещо. Много неща изобщо не са били честни. Знам защо са го правили. Но чичовците ми не са били честни към него.

Затова не го обвинявам, че ми се сърди. Той го крие много успешно, което ме кара да го уважавам. И аз никога няма да простя за някои неща. Той знае, че не съм виновна за баща му и всичко останало. Знае, че не го излъгах, когато му казах, че двамата с Грант ще могат да ходят при баща му след като се оправи тази политическа каша. Че ще му помогна с всичко, каквото мога.

Но все още го боли за баща му. Маман замина на „Крайна“ и никога не ми се обади, но тя беше много далеч и след известно време вече не ме болеше толкова силно. Неговият баща е на Сайтин и те могат да говорят по телефона, но и това е ужасно, защото знаят, че са толкова близо, а не могат да се видят. А сега дори не могат да говорят и по телефона и той се безпокои за баща си, знам го.

И в този момент аз отивам и му казвам да ми даде проучванията си, върху които работи с баща си — точно това направих. Хората през целия му живот са се държали ужасно с него и се е борил за всичко, което има, а някакво хлапе идва и иска всичко, което е постигнал — и тъкмо това хлапе е причината за всичките му неприятности. За това вече съм виновна, признавам, но трябва да знам тези неща. Важно е. Обаче не мога да му кажа защо, не мога да му кажа какво искам. Затова се държи с мен като ази. Не мога да го опиша по друг начин — просто много студено и учтиво.

Най-често работим в неговия офис. Той казва, че искал да има свидетели, когато е с мен. Родът Уорик си имал достатъчно проблеми.

Дава ми и истинска работа, защото казва, че съм била добра и съм можела да се справям с общите очертания. И понякога, когато наистина положа всички усилия и особено когато му дам нещо абсолютно чисто, Джъстин за миг забравя гнева си интересът му се събужда, ледът мъничко се стопява и той просто… просто се държи нормално с мен. За две-три минути, докато не си спомни, че му взимам всичко, на което ме учи. И мисли, че ще му го открадна. Иска ми се да можех да го накарам да проумее, че се опитвам да му помогна.

Защото наистина е така. Боли ме, когато е студен с мен. И съм толкова щастлива, когато и той е щастлив.

Проклета да съм, ако му дам нещо, което е мое, но нямам нужда и от неговото. И той много прилича на мен — всички са се намесвали в живота му.

Ако можех да открия нещо, ако можех да открия нещо на Ари Старша, което да мога да му дам, навярно щеше да е честно. Защото знам толкова много, но не знам достатъчно, за да съм сигурна, че ще си струва. И в същото време може би имам нещо, което смятам за незначително, но което ще струва страшно много за него.

Защото той е ужасно умен. Знам го, защото когато ми обяснява причините за нещо, той изпитва огромни трудности. Веднъж ми каза, че съм го карала да структурира идеите си. И това било хубаво. Защото можем да разговаряме. Понякога участва и Грант, и веднъж, това беше най-прекрасният ден в съвместната ни работа, тримата отидохме на обед и приказвахме ли приказвахме за гражданска и азилогика. Завинаги ще запомня този ден. И те бяха щастливи като мен. Но всичко свърши бързо и нещата станаха същите като преди.

Някой ден обаче ще го Спипам. Ще ги Спипам и двамата. И може би това е изходът.

„Недей да убиваш идеите — казва той, — докато не откриеш накъде водят.“

Ако успея да направя нещо истинско…

Как ще реагира той… дали ще побеснее, защото съм по-близо до неговата цел?

Или ще побеснее, защото иска идеята да е негова?

Може би.

Но може би ще отвори сърцето си за мен, както става понякога. Не искам нищо повече. Защото са се случили толкова ужасни неща. И аз искам да променя това.