Владимир Колев
Алхимия на една монета (31)

С малко думи, разбираемо, сюжетите

Троя, наричан още Илион, бил град-държава. По онова време по-големи формирования, над ниво град-държава, по тези земи не е имало. Следващ характерен момент. В ония години, даже в относително напредналите общества, много по-трудно и бавно се произвеждало, отколкото се крадяло. Което обяснява изобилието на войни. Войната, за разлика от посестримата си кражбата, се считала за „благородно занимание за мъже“. Хем се прореждат редовете на представителите на агресивния пол, хем им се дава шанс да обезсмъртят имената си като войни герои.

Войни избухвали от нищо и за нищо. Винаги може да се измисли основателен повод за едно масово сбиване.

… Зевс си бил коцкар. Ако му харесвала някоя жена, нямало отърване от мераците му. Явно, Леда поне се опитала да отблъсне ухажванията на Гръмовержеца. Но брадатият бог се превърнал в лебед, успял да се приближи на необходимата дистанция и… При друг случай пък се процедил като вода в пещера и с Даная станало същото. При трети, сладострастникът получил „разбиране“ от девойката Йо, но ревнивата съпруга Хера била на друго мнение. Превърнала Йо в млада крава. А за всеки случай я затворила, под контрола на доверения пазач Аргус. Казано на съвременен жаргон, Йо просто нямала полезен ход. Мислех да дам съвет на добродетелните дами да не се занимават с хранене на лебеди, опасно е за стабилността на семейното огнище. Мислех, но се отказвам. Когато нагонът, Зевс или който и да е настойчив мъж, е решил нещо такова да стане, то обикновено става…

… Та в резултат на любовната авантюра на Зевс с Леда, се появила хубавата Елена. Децата на любовта са празноглави, но красиви и привлекателни. Такава била и Елена. Когато й дошло времето да си намери половинка, мераклиите били цял рояк. Късмет извадил Менелай, спартанския цар.

… То пък, един късмет… Ама, така си е открай време… Ако си вземеш за жена земна красавица, рогата ти падат от небето. Като неизбежен бонус. А усложненията могат да се смъкнат върху теб като лавина. Във всеки един момент. Или поне — докато жена ти продължава да бъде привлекателна.

На Менелай му се натресъл скъп гост — Парис. Син на колега цар. Придворните правила настойчиво изисквали на гостенина да бъде оказвано подобаващо гостоприемство. Да се угажда на някои негови капризи. Да не бъде притесняван, колкото и странни да са желанията му.

Нищо чудно Парис да е бил един от отблъснатите от Елена женихи? А може да е хлътнал щом я е видял? Всичко може, но важното е, че той я откраднал.

И при краденето вариантите са много. Елена може да се е дърпала и да е била отвлечена насила? Друга версия: Когато една жена със самочувствие се омъжи, след време обикновено решава, че мъжът, когото е избрала за съпруг, е най-лошото попадение от всички възможни. И ако в този момент се появи един настойчив Парис, въпросът му се урежда по кратката процедура… Или пък — хубаво си е все пак, да те откраднат от любов. Възбуждащо, ако не друго…

… Когато се накиснал, Менелай, естествено, много се ядосал. След кратък размисъл, отишъл до брат си, Агамемнон за съчувствие, съвет и помощ. Агамемнон явно бил здравомислещ, съобразителен човек. Царят на Микена бързо вдянал, че от търговския град Илион има какво да се отараши. И станал инициатор на сформирането на военен съюз. Може да се предположи, че поне някои от водачите на отряди в този съюз, са били отблъснати от Елена мераклии за ръката й. Подтикът се оформя като реакция на засегнатото стадно „его“ на много мъже. А целта идва от само себе си — плячкосването на богатия град. Формалният мотив е на друга плоскост и е повече от уважителен — помощ за орезиления събрат цар.

… И започнала обсада. Десет години. Знае се, че при обсада на крепост, до един момент в по-добра позиция е обсаждащия. Защото изтощава и откъсва от ресурси обсадения. Но ако обсадата зацикли, често обсаждащия подвива опашка и се прибира по живо, по здраво там, откъдето е дошъл. Прави се обикновено през нощта. Тихичко. За да не ти налетят обсадените. С цел да ти благодарят за вълнуващите дни на обсадата. Натам вървели нещата след десетата година. Тогава, на преден план излязъл Одисей, водач на отряд. В разказа си „Терсит“, Карел Чапек го описва като тарикат от породата „изгониш го през вратата, връща се през прозореца“. Одисей се сетил как да се възползват от все по-нарастващите, основателни надежди на обсадените. Направили дървен кон… Няма да преразказвам историята с кухото животно, знаете я. Илион загинал в пламъци.

За да не е безнадежден финалът на епическото изживяване, боговете измислили нещо величествено и фантастично: дали възможност на Еней да изведе група хора, които поставили основите на града Рим. Оттам и на бъдещата Римска империя. После от Римската, се роила Византийската и т.н. Изводът е величествено оптимистичен: градът изгорял, но светът не свършил. Войни все така продължили да се водят. Героизъм и предателства продължавали да намират своето място в човешката история. През вековете, та и до ден-днешен.

В името на божествената справедливост, на коварния Одисей била скроена капа по мярка. Бил орисан от боговете да се мотае като муха без глава дълги години. И все да не успява да се върне при вярната си Пенелопа. На пръв поглед — страшно наказание. Не, че искам да се изразя като женен мъж, но при възможността да се скиташ и да се срещаш с много и красиви жени, защо трябва да бързаш толкова да се прибереш точно при собствената?… Това — встрани от героичната тема…