Към текста

Метаданни

Данни

Серия
World of Warcraft
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nigth of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
Недялка Цонева (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2016)

Издание:

Автор: Ричард А. Кнаак

Заглавие: Нощта на дракона

Преводач: Катина Цонева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Коректор: Недялка Цонева; Ripcho

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5981

История

  1. — Добавяне

Шестнадесет

Синестра спеше. Фактът, че можеше да си го позволи, дори когато усещаше, че наоколо се навъртат и други нарушители, беше не знак за изтощение, а за увереността й. Тя беше убедена в предстоящия си триумф, беше сигурна, че който и да се опита да я спре, щеше или да бъде елиминиран, или да стане неин слуга по един или друг начин. Тя спеше, както винаги, но само по няколко минути.

Имаше периоди, когато не беше затваряла очи в продължение на цял век. Това не беше обичайно нещо за нейния вид, но Синестра не изпитваше друго, освен презрение към другите, включително черния орляк. Тя смяташе, че единствените дракони, които заслужават да съществуват във въображаемия й свят, са тя и новите й деца.

Все още в смъртната си форма, тя спеше върху каменно легло в една голяма пещера, която се намираше по-надълбоко от тези, които използваше за експериментите си. Тук долу нямаше какво да я притеснява. Тук долу можеше да чува по-ясно гласа в главата си.

„Всичко се развива според плана — повтаряше й той. — Всичко се развива според плана и Даргонакс расте… Следващото поколение ще е по-величествено дори от него… и хиляди пъти по-мощно…“

— Хиляди пъти… — шептеше Синестра в съня си. — Хиляди пъти…

„Хиляди пъти по-мощни… и ще унищожат всички останали дракони… ще ги унищожат всичките… денят на дракона е към края си… сега идва здрачът… нощта…“

— Нощта…

„Но след нощта ще последва нов ден… Първият ден от властването на децата… Първият ден от новата златна ера на драконите…“

— Нова… златна ера…

Синестра се сепна. Отвори широко очи и по лицето й се изписа гняв.

— Кориалстраз! — изрева тя и скочи на крака. — Но как е могъл… как е могъл да…

И изведнъж изражението на лейди Синестра се промени. Вместо шок, гняв и ярост… по обезобразеното й лице се изписа задоволство.

— Да… разбира се… колко мило… колко навреме! Благодаря ти, Кориалстраз… благодаря ти…

С усмивка на лицето, тя побърза да открие Зендарин…

* * *

В същия момент се раздвижи друг дракон, дракон, който беше сигурен, че е мъртъв. Не беше Кориалстраз, всъщност беше синият Калек. Първото му откритие беше, че не е мъртъв. Това обаче не обясняваше мрака около него, мрак, който сякаш… по някакъв ужасен начин… беше почти жив.

И после Калек си спомни какво се беше случило, преди да изгуби съзнание. Той си спомни ямата, в която бяха захвърлили огромните трупове и откритието, че същата яма не беше празна. Не беше празна… Калек призова меча си. Синьото оръжие се материализира, но наподоби само бледа сянка на това, което трябваше да бъде. В следващия миг просто се изпари.

— Не трябва… не трябва прави това…

Всяка сричка буквално изпълни Калек със страх, въпреки че той не се поддаваше на подобни емоции. Синият дракон отново се опита да призове меча си, но този път нямаше и намек за съществуването му.

— Не трябва прави това… — повтори гласът. — Или тя разбере…

Тя. Нямаше съмнение за кого говореше гласът. Това можеше да бъде само Синестра.

— Кой… кой си ти? — попита най-сетне Калек.

— Аз съм детето…

— Къде си? Покажи се!

— Тук, пред теб…

В дълбокото аметистово сияние Калек видя огромната форма. Беше на дракон, но се движеше така, сякаш тялото му не беше изцяло изградено от плът. Наподобяваше и на това, което се предполагаше, че представляват етерните дракони, но имаше още нещо. Блестящите му очи оглеждаха синия дракон. Калек изведнъж усети, че тези очи го бяха наблюдавали през цялото време, докато е бил в безсъзнание и отново потръпна.

— Какво си ти?

— Детето й…

Калек се намръщи. Не беше сигурен дали това слабо видимо същество наистина е толкова наивно или просто си играеше с него. Затова реши да опита по друг начин.

— Имаш ли си име?

Последва мълчание и после:

— Имам име… Тя ме нарича Даргонакс…

— Даргонакс?

Тревогата на Калек нарасна многократно. Той знаеше какво означаваше това име на езика на драконите. Даргонакс… Поглъщача[1]

— Харесва ли ти? — попита мрачната форма.

— Харесва ми.

— Това е… силно име.

— Тя каза, че означава „Поглъщач“ на езика на драконите — добави Даргонакс, стопявайки бързо надеждата на синия, че съществото не подозира ужасното значение на думата.

— Ти си дракон…

Калек крадешком се опита да призове магическия си меч или каквото друго можеше да използва срещу създанието. Той вече беше убеден, че си играят с него.

— И аз съм дракон…

Даргонакс пристъпи напред, позволявайки на Калек да се увери, че формата му определено беше на дракон, но не и на етерен. Даргонакс беше много, много повече. Но мистериозният дракон не се разкри напълно. Той отново отстъпи назад, превръщайки се в нещо като сянка.

Калек нямаше представа дали това е някаква негова способност, заклинание или трик на ямата, защото около тях се усещаха странни енергии. Не всички бяха директно свързани с Даргонакс, но той със сигурност се влияеше от тях. Калек се зачуди дали самата Синестра е напълно наясно какво расте в ямата. Той се подготви за това, което без съмнение щеше да е краят му.

— И двамата сме дракони.

— Значи трябва да сме приятели…

Синият дракон се сепна от тези думи. Той не можеше да си представи от къде на къде Даргонакс може да се нуждае от него. Със сигурност щеше да има повече полза, ако го изгълта наведнъж, което не изглеждаше особено трудно, след като синият не само не можеше да използва силите си, но не можеше и да се трансформира. Вече беше опитал да го направи тайно и единственото обяснение за неуспеха му беше нещо, което може би правеше странният му събеседник.

После Калек се сети, че Даргонакс е само на няколко дни… може би най-много на няколко седмици. Колко ли по-ужасен можеше да стане като достигне зрелост? Дали изобщо трябваше да я достига? Звярът вече беше огромен.

Крас бе предупредил Калек да не използва преструвки с кървавия елф и сигурно щеше да го посъветва същото и сега, но синият се съмняваше, че има друг избор. Овен това именно Даргонакс го беше довлачил тук долу и единствената причина да не го погълне, както явно беше направил с драконспоните, защото нямаше и следа от телата им, беше, че се нуждае от него. И въпросът беше за какво точно.

— Да — най-накрая отвърна синият дракон. — Трябва да сме приятели.

— Хубаво… хубаво… а приятелите помагат на приятелите, нали? Нали така?

За същество, което явно никога не беше напускало ямата, Даргонакс вече добре познаваше много от нещата в живота. Синестра беше създала нещо ужасно.

— Приятелите помагат на приятелите — съгласи се Калек. — Помагат си взаимно.

— Така правят… — отсече Даргонакс.

Последва истински шок за Калек, защото гласът на съществото прокънтя в главата му: „Тя идва! Стой мирно и тихо!“

Въпреки че още се отърсваше от изненадата, че Даргонакс може да се свързва със съзнанието му, Калек все пак се подчини. Нямаше нужда да пита коя беше тя. След жертвата на Анвийна, Калек не се страхуваше за собствения си живот, но все пак не беше изоставил чувството си за дълг. Нямаше да бъде от голяма полза за Малигос, ако Синестра разбере, че е оцелял.

Синият се притисна силно към стената и се опита да призове щита, който беше използвал по-рано. Но нищо не се случи. После усети как сякаш го покрива крило. Калек потъна в сянката… сянка с аметистов оттенък. Само след миг той чу гласа на Синестра… и на още някой.

— Изчезнал е — изсъска тя на събеседника си.

— Твоят стар „приятел“? — другият глас беше на кървавия елф. — От какавидената камера? Как е възможно това… освен ако приятелчето му е оцеляло. Може би той го е освободил.

Калек се намръщи, изпълнен едновременно с надежда и тревога. Той подозираше, че говорят за Крас, което означаваше, че червеният е успял по някакъв начин да се измъкне от какавидена камера. Това си беше много хубаво, но сега Зендарин погрешно бе решил и събуди у Синестра подозрението, че синият е оцелял.

— Даргонакс се облажи с него — отвърна Синестра.

В тона й се усети лека неувереност, но…

— Освен това камерата беше унищожена отвътре.

— Никога не съм чувал за подобен подвиг! Как е успял да го направи?

— Такъв е той — успява да постига невъзможното! Не се залъгвай, Зендарин. Той е единственият, който ме тревожи.

— Но все пак го доведе тук.

— Той щеше да дойде, така или иначе — отвърна тя. — Той винаги идва. Винаги се меси. Това е природата му. Най-добрият начин да се справя с това, бе да го накарам да дойде при моите условия, по мое желание.

След малка пауза тя продължи:

— Сега трябва да е още по-изтощен и доколкото го познавам, сигурно се е скрил дълбоко в планината. Той знае, че трябва да отиде точно там. Искам да изпратиш домашния си любимец след него…

— Бих го направил, но проклетият звяр не се отзова последните няколко пъти, когато го повиках. Следите му стигаха до етерния дракон и оттам нататък… нищо.

Синестра изсъска гневно и продължително.

— Колко хитро! Кориалстраз сигурно се е промъкнал и се е опитал да освободи етерния дракон! Тръгвай! Потърси магоубиеца си…

Калек не чу стъпките на кървавия елф, но реши, че е бил достатъчно умен, за да се подчини на заповедта й. Той понечи да каже нещо, но усети, че странният му другар не желае това.

— Милото ми дете… — загука тя по начин, който смрази кръвта на синия дракон.

Яростта й беше заменена с отмъстителна увереност. Сякаш се бе превърнала в съвсем различно същество.

— Ела при мен, мило дете…

Даргонакс се повдигна, прикривайки Калек с неопределената си форма.

— Госссподаркеее…

Промяната в говора на Даргонакс изненада Калек почти толкова, колкото рязката и странна промяна в отношението на Синестра. Съществото звучеше много по-младо, по-неразвито. Звучеше като много по-малка заплаха.

— Мили Даргонакс… първородното ми дете в новия свят… има ли нещо, което искаш да споделиш с майка си?

— Гладееен…

Синестра се засмя.

— Разбира се. Не се тревожи, милото ми. Скоро ще бъдеш нахранен… както никога досега… О, да… но оттам нататък ще трябва да се научиш сам да утоляваш глада си. Скоро ще има и други, които трябва да храня… много нови братя и сестри…

„Много братя и сестри.“ Калек си представи дузина, стотина като Даргонакс. „Какво щеше да се случи с Азерот?“ Той се съмняваше, че новите същества ще са толкова нестабилни, колкото първата двойка, с която се беше сражавал. И дори да можеше да бъдат спрени, колко кръвопролития и разрушения щяха да причинят преди това?

Калек се замисли за саможертвата, която Анвийна направи, за да помогне на света си да се възстанови. Всичко това щеше да се окаже напразно, ако се излюпят повече такива дракони. Той си спомни за разговора с Крас и Ириди малко след битката им. Ириди беше споделила впечатлението си от дракони, които не бяха нито черни или сини, нито етерни. Беше използвала думата сумрак, която подхождаше на чудовищните същества в много отношения, ако Даргонакс и предишните двама изобщо се доближаваха до онези от разказа й. Дренаята ги беше нарекла сумрачни дракони. И може би те бяха нещото, което ще доведе сумрака в самия Азерот.

Вглъбен в мислите си, Калек пропусна последните думи на Синестра. Само по отговора на Даргонакс той успя да разбере какво е казала.

— Да… майко… — отвърна съществото с престорения си детински говор. — Искам заедно… искам те бъдат силни…

Синестра явно беше подчертала факта, че Даргонакс вече няма да бъде единствената й грижа и че ще може да получава по-малко магическа енергия, когато започнат да се изхранват следващите поколения. Но дори създателката на Даргонакс не можа да усети нотката на гняв в гласа на сумрачния дракон. Калек обаче я долови… и разбра защо новият му другар беше скрил от майка си бързия си растеж. Даргонакс ревнуваше от бъдещите си братя и сестри.

Изведнъж, макар че не беше издал нито звук, нито беше помръднал, синият дракон почувства промяна в Синестра. Това се потвърди миг по-късно, когато тя отсече:

— Какво има там при теб?

— Нннищооо…

— Нищо ли?

Даргонакс изрева и само защото ревът му беше твърде силен, викът на Калек не се чу. Изведнъж синият дракон усети как във вените му сякаш вече тече лава, а не кръв. Само така можеше да избегне долавянето на втория писък. Даргонакс отново нададе рев, който премина в скимтене.

— Не лъжи майка си. Боли ме, когато трябва да те наказвам. Покажи ми какво има там, дете мое…

— Дааа…

Калек се приготви да бъде подхвърлен към дамата в черно и да посрещне съдба, пред която досегашната му болка щеше да е дар. Но не той полетя нагоре, а тежък труп, вероятно повдигнат от лапата на Даргонакс, който не беше забелязал в мрака.

— Значи… — каза като че ли разочарована Синестра. — Това ли е всичко? Един от липсващите стражи. Оставили са го на теб.

— Дааа…

— Приеми го като предястие на това, което ще последва. Отсега нататък ще ме слушаш, нали, скъпото ми синче?

— Дааа…

— Да, какво?

Даргонакс не се поколеба.

— Да… майко…

— Много добре, Нефариан. Най-сетне се учиш…

Последва кратък шум от раздвижване надалеч от ямата и после тишина. В тази тишина Калек се замисли за интересния факт, че Синестра беше нарекла Даргонакс с името на първия си син. Той не знаеше дали беше случайно или не, но го накара да си спомни нещо. След поне още минута Даргонакс тихо каза:

— Отиде си.

— Трябва да се измъкна от тук — отвърна рязко Калек. — Кориалстраз има нужда от мен.

— Той ли е другият? Той е… приятел?

— Да — отвърна синият. — И може много да ти помогне. Искаш да избягаш от нея, нали? Искаш да си свободен. Най-добре ще е Кориалстраз да може да ти помогне.

Даргонакс се замисли и после отвърна:

— Да… има логика… така е… кой е Нефариан? Ти знаеш. Усещам, че знаеш…

Значи, както Калек и сумрачният дракон е забелязал, че Синестра спомена друго име.

— Той също беше неин син. Синът от съпруга й Детуинг. Нефариан беше най-голямото и най-силното й дете…

— Ще се срещна с Нефариан — прошепна съществото. — Ще се запозная с брат си…

— Нефариан е мъртъв.

Поне толкова знаеше Калек. Възползвайки се от споменаването на страховитото дете на Синестра, синият си позволи да добави:

— Той я разочарова и тя го остави в ръцете на враговете му…

Последва тишина. Даргонакс или не разбра, или се опитваше да проумее. Сумрачният дракон беше изключително умен, но, изолиран в тази яма, може би не разбираше всичко.

— Брат ми е мъртъв. Всичките ми братя са мъртви.

Заключението на Даргонакс разтърси Калек. „Братята…“

— Те избягаха от нея. Избягаха точно преди да се родя. Бяхме много, много далеч един от друг, но се усещахме вътрешно.

Той говореше за двете създания на консорта на Детуинг, за чиято смърт Калек имаше известна вина.

— Но те не бяха като мен — продължи Даргонакс, с нарастващо презрение. — Не мислеха умно. Водеше ги само гладът. Позволиха гладът да мисли вместо тях. Бяха глупави и загинаха глупаво…

Сенчестата глава се наведе по-близо, но не достатъчно, за да се види ясно.

— Аз няма да загина глупаво… Няма да загина… и ти ще ми помогнеш… приятелю…

— Да… разбира се…

Без предупреждение, Даргонакс отново заговори в съзнанието на Калек. „Ще те изпратя да потърсиш приятеля си. Заедно с него ще ме освободите от нея. Аз няма да бъда захвърлен…“

Калек се понесе във въздуха почти както подхвърленото тяло на драконспона. Той изскочи от ямата и се приземи близо до зловонното тяло. Едва стъпи на земята и видя как трупът, понесен от магията на Даргонакс, отново се връща в ямата.

Калек се обърна към нея… и някаква невидима сила го поведе към един от изходите на залата. Даргонакс притежаваше невероятна воля, с която сега изтощеният син дракон не можеше да се пребори.

„Тя тръгна в онази посока. Ти върви в тази.“

Калек нямаше друг избор, освен да се подчини. Искаше да открие Кориалстраз, макар да се страхуваше да мисли за истинските причини за това. Калек не беше сигурен доколко Даргонакс чете или усеща мислите му. Беше напълно възможно да е разкрил всичките му тайни. Синият дракон усети прилив на енергия, собствената му магия се беше завърнала. Но не неговата воля вдигна ръката му и призова меча му.

„Тръгвай…“

Калек стисна здраво оръжието и излезе от пещерата.

Бележки

[1] Поглъщача — Devourer (англ.) — Б.пр.