Към текста

Метаданни

Данни

Серия
World of Warcraft
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nigth of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
Недялка Цонева (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2016)

Издание:

Автор: Ричард А. Кнаак

Заглавие: Нощта на дракона

Преводач: Катина Цонева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Коректор: Недялка Цонева; Ripcho

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5981

История

  1. — Добавяне

Девет

Докато внимателно приближаваха целта си, Ириди научи още от историята на Калек и Анвийна. Младият син дракон, който също като Крас беше останал в полуелфската си форма, изглежда имаше желание да я сподели с нея. Ириди знаеше, че това отчасти се дължи на поведението и призванието й, но освен това той може би просто искаше да нарани по-възрастния дракон с думите си.

— Тя беше най-невинната душа — да, душа — която можеш да срещнеш — каза замислено Калек. — Никаква хитрост. Никакви преструвки. Тя беше това, което е… макар всъщност да не беше.

Очите му проблеснаха към Крас, който вървеше няколко крачки пред тях. Откакто поеха на път, по-възрастният дракон не бе проронил нито дума. Дренаята не беше сигурна дали мълчи, защото концентрира магията си върху защитата им, или просто защото не може да каже нищо, с което да успокои другаря си.

Калек й разказа за първата си среща с Анвийна, която го беше открила след като ловците на дракони, водени от отмъстителното джудже Харкин Гримстоун[1] и наети от маскирания Дар’кан, едва не го бяха хванали и убили. Дар’кан беше част от причината за унищожаването на Слънчевия извор, макар първоначалното му намерение да е било само овладяването на силата му. Това, което не е знаел тогава, обаче било, че бързото оскверняване и източване на Слънчевия извор от господаря му, Артас, не беше довело до пълното разпръскване на енергиите му.

Всъщност голяма част от тези, които са били освободени, след време са били обединени на друго, много далечно място. Но в един момент Дар’кан успял да засече това сливане и повел към мястото група воини на Немъртвите пълчища. Само че отначало никой не знаел, че Анвийна е ключът. Едно малко същество — странен хибрид между дракон и летяща змия — се било излюпило наблизо. Анвийна се сприятелила с него и напълно естествено го нарекла Раак, заради звука, който издавало.

Без да се обръща или да забавя крачка, Крас най-накрая се намеси:

— А-а, Раак. Още ли лети?

— Изчезна веднага след нея. Реших, че е дошъл да те успокои да не се тревожиш повече за нея…

Сега Крас рязко се обърна. Въпреки спокойното му изражение, Ириди усети повече, отколкото той показваше.

— Искам само най-доброто за всички в Азерот, Калек… и Раак не се върна при мен.

— Х-хм! Малкият е бил по-умен, отколкото си мислех.

— Раак вече не е мой. Той избра да остане с Анвийна.

Младият дракон се намръщи.

— И не само той.

— Какво се случи, след като се излюпи Раак? — прекъсна ги жрицата, опасявайки се, че спорът може да се задълбочи.

Това бе последното място, където драконите трябваше да се карат помежду си. Калек й разказа историята за приключението, трагедията и надеждата. С още един син дракон — женски, на име Тири — били тръгнали да търсят магьосника Борел. Търсенето им ги довело до Тарън Мил, където били посрещнати не само от бившия паладин Джорад Мейс[2] — поредната жертва на мистериозния Борел — а и от Дар’кан и Немъртвите пълчища.

След битката, в която Тири превърнала Дар’кан в пепел, тримата с Джорад поели към Еъри Пийк, за да открият братовчеда на покаялия се Харкин Гримстоун. Само това джудже притежавало силата да премахне магическите вериги, които Дар’кан поставил на гърлата на Калек и Анвийна. След това всички решили, че бедите са зад гърба им. Но джуджето Логи било пленено от друго лудо същество — хитрия барон Валимар Мордис. Той бил отхвърлен[3]. Мордис доловил същността на Анвийна и се опитал да я използва, за да увеличи силата на един артефакт, наречен Окото на Нер’зул[4] — дяволска сфера, която съживявала гигантски немъртви. С нея Мордис вече бил успял да съживи един леден дракон — немъртъв дракон.

— Едва избягахме от Мордис и Немъртвите пълчища — промълви Калек. — Неочаквано бяхме спасени от един таурен. Траг пожертва живота си, за да спре някогашния си господар…

— И после всичко се оправи ли? — попита Ириди, предчувствайки обратното.

Синият дракон потвърди опасението й.

— Ни най-малко. Логи беше убит, а Анвийна отвлечена… от Дар’кан…

После предполагаемо мъртвият висш елф довлякъл Анвийна до първоначалното място на Слънчевия извор. Другарите й я последвали, но въпреки че се борили с всички сили, за да я спасят, се оказало, че всъщност Анвийна спасила тях. В същото време те се изправили и срещу мистериозния Борел, чиито интриги Калек открито смятал за причина за повечето им беди. Дренаята лесно достигна до истината за този Борел.

— Този магьосник… Беше ти, нали, Крас?

— Разбира се, че беше той… той има хиляди имена, хиляди лица! Той не е спрял да се меси във всичко поне от падението на нощните елфи — преди повече от десет хиляди години! Той само това прави — намесва се — и обрича всеки, който се забърка в плановете му!

Крас се обърна. Лицето му бе все така безизразно, но очите му горяха. Ириди несъзнателно отстъпи крачка назад и дори Калек замълча.

— Помня имената на всеки смел човек, елф, джудже, таурен, ъртън[5], орк, дракон или друго същество от друга раса, от което съм имал нужда през вековете! Помня имената им и начина, по който много от тях намериха края си! Всеки път, когато заспя, в сънищата ми звучи молитва и скърбя за душите им!

Въздухът около дракона-магьосник изпращя от несъзнателното излъчване на емоции, натрупвани с хилядолетия.

— И ако животът ми можеше да ги върне обратно, бих го пожертвал, Калекгос! Бъди сигурен в това… и знай, че много от тези, които изгубихме от вида ни, бяха мои собствени синове и дъщери…

Крас отпусна рамене. Двамата мъже се изправиха един срещу друг и на жрицата й се стори, че между тях протече безмълвен разговор. После по-възрастният дракон се обърна напред и продължи пътя си. Калек остана на място, но не след дълго настигна Ириди, която следваше другаря му. Дренаята не спомена и дума относно разразилия се спор. Вече съществуваше голяма опасност да бъдат забелязани и един сблъсък между дракони — и особено между мощните им енергии — можеше само да я увеличи.

Тя не смееше да гъкне от страх да не подбуди поредното разногласие. Ириди искаше да узнае още толкова много неща за Калек и силната му привързаност към Анвийна и най-вече какво се беше случило преди „саможертвата“ й. Но не само че беше неуместно да повдига въпроса, а и тя самата трябваше да се фокусира върху пътуването. Калек обаче явно изгаряше от желание да сподели спомените си, макар и без да изразява злобата си към червения дракон.

— Върнах се при орляка си след… след Анвийна — прошепна той на Ириди. — Но не можех да понасям пещерите. Там беше толкова претъпкано. Аз… станах причина за няколко сбивания, а сините дракони не използват само зъби и нокти, ние използваме и магия. Най-накрая привлякох и вниманието на господаря си — лорд Малигос. Той знаеше, че повече не мога да остана сред своите. Като че съдбата се намеси за тази мисия… съдба или проклятие.

Той се загледа в гърба на Крас.

— Знам какво се е случило със стражите ти в Грим Батол, Кориалстраз. Каквото и да има между нас, надявам се, че най-близките ти същества не са били сред тези, които са изстрадали най-много.

— Благодаря за загрижеността ти… но… някои от тях бяха.

Калек щеше да продължи, но Ириди изведнъж се сепна. Тя усети резонанс, който само тя можеше да познае. Някой използваше другия жезъл на наару… и неслучайно жрицата усещаше всичко толкова силно. Тя се опита да освободи своя, но беше късно. По-големият кристал проблесна, но не заради нейното усилие.

— Какво правиш… — започна Калек.

Жезълът се опитваше да се отскубне от ръката й. Тя усети как омеква, сякаш се топи. Единственото, което можеше да стори, беше да поддържа както физическата, така и духовна връзка с жезъла. Ириди дори не посмя да разфокусира енергията си, за да предупреди останалите. Но Крас осъзна част от проблема.

— Калек! Той се опитва да й отнеме жезъла! Не можем да го позволим!

Младият воин хвана жезъла с една ръка и около него се появи синя аура. Калек стисна зъби, опитвайки се да накара аурата му да обвие жезъла. Но собствената аура на кристала засия по-силно от всякога. Тя обгърна синия дракон, който изрева и полетя назад. В същото време жезълът почти се освободи. Ириди събра сили, фокусирайки цялата си духовна и физическа сила. Крас постави ръцете си върху нейните. Високата закачулена фигура затвори очи. Аурата на кристала го обви, както Калек… но драконът-магьосник само изпъшка.

Дренаята, която познаваше тези енергии, се удиви от силата на Крас, особено след всичко, което беше преживял. Червено сияние започна да отблъсква аурата на кристала. За секунди Крас не само надви силите на кристала, но и позволи на Ириди да се възползва от инерцията, която й беше нужна. Тя успя да се концентрира и се присъедини към борбата на дракона-магьосник да попречи на кървавия елф да удвои нечестно спечелената си награда. И после… атаката спря. С почти едновременна въздишка, жрицата и Крас си отдъхнаха.

— Благодаря… благодаря ти — успя да изрече Ириди.

Крас вдигна очи към нея.

— Добре ли си? Под твой контрол ли е жезълът?

— Да и да.

За всеки случай обаче тя освободи жезъла, изпращайки го на място, което само наару истински познаваха, онова място, от което само тя можеше да го призове. Или поне така се надяваше жрицата. Ириди не очакваше кървавият елф да се опита да направи това, което почти успя да постигне. Тя беше чувала, че неговият вид не са само заклинатели, но точно този елф явно имаше изключителни способности… или беше откраднал прекалено много магия. Каквото и да беше, дренаята осъзна, че е допуснала нехайство.

Ако беше сама, Ириди със сигурност щеше да загуби дара си от наару. И вероятно живота си. Изведнъж се сети за Калек, който тъкмо се изправяше. Той изгледа Крас и нея и после изръмжа на първия:

— Нищо не става по лесния начин с теб, нали?

— Много бих искал поне веднъж да стане.

Жрицата пристъпи към младия дракон.

— Нека погледна ръката ти.

— Добре съм — настоя той, показвайки й дланта си.

Последните следи от тежкото изгаряне тъкмо изчезваха.

— Виждаш ли? Няма нищо страшно.

Но Ириди не беше убедена. Тя взе ръката му в своята и докосна нежно дланта му. Калек потръпна.

— Какво направи току-що?

— Нищо, само открих мястото, откъдето са проникнали енергиите на жезъла. Трябва ми малко време, за да се справя с това.

— Но аз се излекувах.

— Ти излекува само физическата рана, но в същото време си затворил част от енергията вътре. И със сигурност не би искал да се разпространи.

Със свободната си ръка жрицата отново призова жезъла си. Калек започна да се дърпа.

— Ще го използваш ли?

— Написано е, че причината може да стане решение. Всичко ще е наред.

Тя не добави, че това би било възможно само ако кървавият елф не се опита да й го отнеме отново.

— Моля те. Имай търпение.

Калек се намръщи, но й позволи да опре върха на жезъла в дланта му. Дори не се възпротиви, когато прониза точното място с върха на кристала. Кристалът проблесна за миг. От тънкия прорез се изви тънка енергийна нишка, подобна на аурата на кристала.

— О, Господарю на магията! — въздъхна Калек. — Това изобщо не го бях усетил.

— Не… — отвърна дренаята.

Тя отдръпна жезъла си, когато нишката се върна в кристала.

— Ако искаш, може сам да си излекуваш раната.

Той го направи, а Ириди отново освободи жезъла си. Чак когато изчезна напълно, тя успя да си отдъхне.

— А сега какво? — попита Калек.

Сякаш в отговор на думите му, нещо нададе вой. Нещо, което не беше далеч от тях. Нещо, което получи в отговор друг вой, който на дренаята й се стори, че идва от всички посоки.

* * *

Зераку започваше да губи търпение. Той вече имаше план, но не и възможност да го изпълни. Магьосницата и елфът, който й помагаше, бяха пропуснали обичайното хранене на създанието си. Чакането буквално подлудяваше Зераку. Но изведнъж осъзна, че не е сам. Някой се беше прикрил от погледа на скардина — драконът най-сетне беше научил как се наричат люспестите гадини — но не и от изострените сетива на Зераку.

Разбира се, в състоянието, в което се намираше, той нямаше как да използва тази информация. Пред очите му се появи сянка, която ту проблясваше, ту изчезваше. Но за миг придоби по-ясна форма. Беше онзи елф. Кървавият елф. Съществото на име Зендарин.

„Можеш да ме видиш“, удиви се сянката. „Колко интересно! Жезълът е мощен, но ти все пак ме виждаш… или поне частично“. Етерният дракон се опита да прогони гласа от съзнанието си, опитвайки се да наложи мислите си, като че забиваше игла дълбоко в него, за да нарани плътта на кървавия елф. „Хайде, хайде сега“, помисли си с насмешка Зендарин. „Няма да ти отнема много време и това ще си остане само между нас, нали?“

Зераку се заинтригува. Той беше усетил порива на съществото и донякъде дори го подкрепяше. „Да видим какво можем да вземем от теб…“ В сянката Зераку зърна странния жезъл и веднага разбра, че не принадлежи на кървавите елфи. Дори блясъкът му беше невидим за скардина. Кървавият елф определено правеше нещо, което нямаше да се хареса на дамата.

„Наблизо е“, продължи мъчителят му, но по-скоро говореше на себе си. „Почти го бях пипнал, но другите се намесиха. Нужно ми е повече… и мисля, че ти можеш да ми го дадеш…“ Както очакваше етерният дракон, Зендарин искаше да се нахрани с него. Жезълът беше мощен, но явно не достатъчно за целите на кървавия елф, каквито и да бяха те. Зераку потисна злорадството си. Може би този елф щеше да му свърши работата, която беше планирал за новото им създание. Сянката се приближи. Кристалът се насочи към Зераку.

Но изведнъж Зендарин се обърна назад. Той изруга яростно и сякаш гръм отекна в съзнанието на етерния дракон. В следващия миг кървавият елф изчезна.

Веднага след това в пещерата влезе единственото същество, което наистина плашеше дракона. Скардинът моментално падна на колене.

— Е, мило дете — загука тъмната дама. — Как си?

Тя не очакваше отговор, след като устата на Зераку беше завързана. За разлика от кървавия елф, тя не се опита да се докосне до мислите му, макар да не беше сигурно дали всъщност не ги вижда ясно.

— Възстанови ли силите си? Трябваш ми здрав и силен! Ти искаш да си здрав и силен, нали?

Тръпки побиха тялото на Зераку от тона й и голяма част от решителността му се изпари. Етерният дракон беше почти сигурен, че жената подозира за намеренията му и си играе с него.

— Зендарин!

Етерният дракон не очакваше кървавият елф да откликне — дори не очакваше елфът да е наблизо — но Зендарин го изненада, появявайки се почти веднага. Изражението му беше напълно невинно… или поне доколкото някой от неговата раса можеше да изглежда невинен.

— Тъкмо теб търсех — каза кървавият елф.

— Търсил си къде съм или къде не съм?

Тя обърна обгорената половина на лицето си към Зендарин, за голямо успокоение на етерния дракон, който се ужасяваше от нея. Част от тръпките му изчезнаха. Но само част.

— Намираме се в много деликатна ситуация, Зендарин. Осъзнаваш го, нали?

Той се направи на обиден.

— Разбира се, иначе…

Кървавият елф изпищя — изведнъж почувства как тялото му започва да изгаря отвътре. Сякаш кръвта му се беше превърнала в лава и той очакваше всеки миг да изригне от плътта му. Зендарин падна на колене. В ръката му се появи жезълът, но дори да искаше да го използва, нямаше никакъв шанс. Той се изплъзна от ръката му и изчезна.

— Иска ти се да си разкъсаш кожата и да изкървиш докрай, за да избягаш от болката, нали? Но няма да можеш… Аз самата не мога…

Кървавият елф се преви на една страна, притискайки гърдите си. Тя го погледа известно време и после махна с ръка. Болката рязко спря. Плувнал в пот, Зендарин спря да пъшка и не след дълго успя да си поеме дъх. Той вдигна очи към дамата в черно и не видя и следа от злоба в изражението й.

— Това беше само предупреждение. Последното предупреждение. Дадох ти толкова много и най-вече ти предложих път към източник на енергия, за който твоят вид може само да си мечтае.

Кървавият елф мъдро замълча.

— Знам колко много значи за теб тази крадена играчка — добави тя, явно имайки предвид жезъла му. — И усещам, както и ти, че един от тези, които идват насам, носи още една такава. Колко мило, че си решил да я добавиш към колекцията си… Не съм ли права?

Зендарин внимателно кимна.

— Е, ако успееш да се докопаш до новата играчка, можеш да я задържиш… Но няма да позволя на никого да се меси в плановете ми.

— Аз… Аз никога не…

— Много внимавай какво ще ми кажеш, Зендарин Уиндранър. Вече успя да ме разочароваш, и то много. Мразя разочарованията. Синът и дъщеря ми се оказаха големи разочарования…

— Този път няма да бъдеш разочарована. Всичко… всичко ще стане както желаеш, милейди…

От усмивката й потръпна не само кървавият елф, но и етерният дракон.

— Само това искам… само…

Тя се обърна към Зераку, който искаше да се скрие от нея. Но тя продължи да говори на кървавия елф, който съумя да не мърда от мястото си.

— И все пак, смешният ти опит да се сдобиеш с другата играчка ми даде нужната информация за него. Дойде време да се заемем с този въпрос. Може би ще се зарадваш да разбереш, че Раск вече ловува навън, заедно с група скардини, разбира се. Дори се възползвах от услугите на малкото ти животинче.

Зендарин присви очи.

— Разбира се… Дадох дума, че ще бъде на разположение, когато е нужен.

— Радвам се, че одобряваш — отвърна тя с нескрита насмешка. — Мислех, че ще се изненадаш, че той ми се подчини без твоето позволение.

— Разбира се, че не…

Забулената магьосница плесна доволно с ръце.

— Ще се подготвим ли за гости? — тя обърна ужасяващата си усмивка към Зераку. — И после ще има хубаво хранене. Бедната душица отново е гладна. Много гладна…

Тя напусна пещерата, следвана от кървавия елф. Последните й думи накараха етерния дракон да се замисли дали, както Зендарин, дамата в черно беше наясно с намеренията на пленника си. Дали не го беше предупредила, че каквото и да се надява да постигне, няма да може да стане. Ако наистина е така, за Зераку нямаше никаква надежда…

Бележки

[1] Гримстоун — Grymstone (англ.) — grym (зъл, жесток); stone (камък) — Б.пр.

[2] Мейс — Mace (англ.) — боздуган, жезъл — Б.пр.

[3] Отхвърлен — Forsaken (англ.) — Б.пр.

[4] Окото на Нер’зул — Orb of Ner’zhul (англ.) — Б.пр.

[5] Ъртън — earthen (англ.) — глинен — Б.пр.