Скот Линч
Червени морета под червени небета (21)

4

Спуснаха котва на стотина стъпки от последния кей на Бел Вирацо и под рубинените му лъчи седнаха да изядат обещаната от Локи вечеря.

Седяха на кърмата със скръстени крака от двете страни на малката масичка и всеки се преструваше на напълно погълнат от хляба и пилето, акуловите перки и оцета, гроздето и черните маслини. Царствен се опита на няколко пъти да поведе война срещу трапезата и прие почетния мир едва след като Локи го подкупи с пилешко крилце, голямо почти колкото него.

Изпиха бутилка вино — безлично каморско бяло, от вината, с които прокарваш вечерята, без да изземат централната роля в нея. Локи метна празната бутилка зад борда и наченаха нова, по-бавно.

— Време е — рече най-сетне Джийн, когато слънцето слезе толкова ниско на запад, че сякаш потъваше зад десния планшир. Всичко беше червено, целият свят, от морето до небето, бе с цвета на повяхващо листенце от роза, на още незасъхнала капка кръв. Морето бе спокойно, не се долавяше и най-лек полъх на вятъра. Нищо не ги задържаше, никакви отговорности не им тежаха, нямаха никакви планове и никакви задължения, никъде по света.

Локи въздъхна, извади стъкленицата с прозрачна течност от вътрешния си джоб и я постави на масата.

— Решихме, че ще я поделим — рече той.

— Да — отвърна Джийн. — Но няма.

— Нима?

— Ще я изпиеш ти. — Джийн опря длани на масата. — Цялата.

— Няма!

— Нямаш избор — заяви Джийн.

— Ти за какъв се мислиш, бе?

— Не можем да рискуваме и да я поделим. — Джийн говореше с напълно разумен и овладян тон, което подсказваше на Локи, че е готов да действа на мига. — По-добре един от нас със сигурност да се излекува, отколкото и двамата да креем и… да си отидем мърцина.

— Аз ще рискувам да покрея — заяви Локи.

— А аз — не. Моля те, Локи, изпий я.

— Или?

— Или знаеш какво. Не можеш да ме надвиеш. Обратното определено не е вярно.

— Значи ти ще…

— Буден или в безсъзнание, твоя е. Не ме интересува. Изпий шибаната противоотрова, в името на Уродливия страж.

— Не мога — отказа Локи.

— Не ме принуждавай да…

— Ти не разбираш — прекъсна го Локи. — Не съм казал „не желая“. Не мога.

— Какво…

— Стъкленицата е пълна с най-обикновена вода. Взех я от града. — Локи бръкна отново в джоба си, извади друга стъкленица, празна, и бавно я постави до фалшивата. — Трябва да призная, че при положение че ме знаеш какъв съм, съм учуден, че ми позволи аз да ти наливам виното.