Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Red Seas Under Red Skies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Kris (2015)
Корекция
aisle (2016)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Червени морета под червени небета

Преводач: Светлана Комогорова — Комата

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Рива

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: Абагар АД, Велико Търново

Художник: Валентин Пеев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-321-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2272

История

  1. — Добавяне

3

— Мастер Феруайт! Толкова се радвам най-сетне да се запознаем. Както и с вас, мастер…

— Калас — представи го Локи. — Таврин Калас. Простете на приятеля ми, преживя тежък ден. Аз ще преговарям.

— Разбира се — съгласи се собственикът на частното яхтено пристанище във Вел Вирацо. Тук държаха под постоянна охрана увеселителните баржи и плавателните съдове за разходки на благородните фамилии на Вел Вирацо — които се брояха на пръстите на двете ръце, като не всички влизаха в работа.

Собственикът ги поведе към края на единия от кейовете, където върху вълните леко се полюшваше лъскаво едномачтово корабче. Дълго четирийсет стъпки, от лакирано тиково и вещерско дърво, украсено с пиринч и ребро. Въжетата му бяха от най-фина нова полукоприна, а сгънатите му платна — бели като чистия пясък на плажа.

— Всичко е подготвено според указанията от вашите писма, мастер Феруайт. Извинявам се, че отне четири дни, а не три…

— Няма значение — успокои го Локи и му подаде кожената чанта със соларии, които бе преброил в каретата. — Ето цялата сума и обещаната премия за трите дни за вашите работници. Нямам основания да ми се свидят.

— Вие сте твърде любезен поначало — поклони му се собственикът и пое тежката чанта. Вече бяха похарчили близо осемстотин солария.

— А запасите? — попита Локи.

— Попълнени са точно според указанията — отвърна собственикът. — Дажби и вода за една седмица. Вината, промазаните мантии и останалото оборудване за спешни случаи, всичко е на мястото си и съм го проверил лично.

— Вечерята ни?

— Носят я, носят я — отвърна собственикът. — Очаквах бързоходеца още преди няколко минути. Чакайте… ето, момчето дойде.

Локи се огледа назад, към каретата. Едно момченце току-що бе изскочило иззад нея и тичаше към тях, гушнало кошница с капак, по-голяма от гръдния му кош. Крадецът се усмихна.

— Вечерята е завършекът на сделката ни — рече той, щом момчето подаде кошницата на Джийн.

— Много добре, мастер Феруайт. Кажете, ще потегляте ли…

— Незабавно — заяви Локи. — Трябва… да оставим зад гърба си куп неща.

— Ще ви е необходима ли помощ?

— Очаквахме трети човек — рече тихо Локи. — Но и ние двамата ще се оправим. — Той огледа новата им яхта, някога непознатата подредба на платната, такелажа, мачтата, румпела. — Ние винаги сме достатъчни.

Натовариха багажа от каретата за по-малко от пет минути. Не носеха кой знае какво. Няколко дрехи за смяна, работни туники и бричове, оръжия и малкия комплект помощни средства за крадци.

Слънцето залязваше на запад, когато Джийн се залови да ги отвърже от кея. Локи скочи на кърмовата площадка, голяма колкото стая и оградена с издигнат планшир, и точно преди да потеглят, разтвори чувала и изсипа съдържанието му върху палубата.

Черното котенце го погледна, протегна се и започна да се търка в десния му ботуш, мъркайки шумно.

— Добре дошло в новия си дом, хлапе. Каквото видиш, е твое — рече му Локи. — Но това не означава, че ще се привържа към теб!