Скот Линч
Червени морета под червени небета (17)

2

— Ама какво… — възкликна пълният, добре облечен прислужник, който извади лошия късмет да излезе иззад ъгъла и да мине точно покрай нишата с прозореца на четвъртия етаж, през който току-що бяха пропълзели вътре Локи и Джийн.

— Ей, честито! — поздрави го Локи. — Ние сме крадци на обратно и сме дошли да ти дадем петдесет златни солария! — Той подхвърли на прислужника кесийката с монетите. Онзи я улови с една ръка и ахна, щом усети тежестта й. В следващата секунда и половина, в които усърдно не вдигаше врява, Джийн го халоса с палката!

Бяха влезли през северозападния ъгъл на горния етаж на семейното имение на Кордо. Бойниците и железните шипове ги отказаха да се изкатерят на покрива. Десетият час на вечерта аха-аха щеше да настъпи в прекрасната нощ в средата на Аурим на Пиринчено море. Локи и Джийн вече се бяха промъкнали през бодливия плет, отблъснаха три отряда от стражи и градинари и двайсет минути лющиха влажните, гладки камъни на имението Кордо само за да стигнат дотук.

Самоделните им жречески одежди на служители на Кало Андроно, заедно с повечето нужни им неща, бяха набутани в раници, ушити на бърза ръка от Джабрил. Вероятно благодарение на тези одежди никой не стреля по тях от арбалет, щом стъпиха на твърда верарска земя, но нощта тепърва започваше, мислеше си Локи. Да, тя едва сега започваше.

Джийн извлече безчувствения слуга в прозоречната ниша и се заоглежда за други усложнения, а Локи тихо затвори матирания двукрил прозорец и отново го заключи. Едно-единствено тънко, внимателно извито парче желязо му бе помогнало да отвори ключалката — Точните хора в Камор го наричаха „вадача на хляба“, защото щом можеш да се вмъкнеш и да се измъкнеш в дом, достатъчно богат, че да има заключващи се стъклени прозорци, вечерята ти беше подсигурена.

Досега Локи и Джийн се бяха вмъквали в достатъчно големи къщи, които много приличаха на тази — макар и не чак толкова огромни, — и горе-долу знаеха къде да търсят плячката си. Господарските покои често се намираха до удобства като пушални, кабинети, салони или…

— Библиотеката — пошушна Джийн и двамата с Локи поеха с леки стъпки по десния коридор. Алхимични светлини в ниши, прикрити с изискани завеси, го осветяваха с приятно, меко оранжево сияние. През отворените врати отляво, в средата на коридора, Локи забеляза лавици с книги и свитъци. Не се забелязваха други слуги.

Библиотеката беше същинско малко чудо — сигурно съдържаше хиляда тома, както и стотици ръкописи, подредени по рафтове и в сандъци. Карти на съзвездията, начертани върху избелена по алхимичен начин кожа, висяха на празните места по стените. Две затворени врати водеха към други вътрешни стаи — едната отляво, а другата право срещу тях.

Локи се притисна до вратата отляво и се заслуша. Долови леко мърморене, обърна се към Джийн и видя, че той е замрял на място до една от лавиците. Приятелят му се пресегна, извади тънко томче във формат осмина, може би около педя високо, измежду книгите и припряно го напъха в раницата си. Локи се ухили.

В този миг вратата отляво се отвори право пред него и го удари по тила — безобиден, ала болезнен удар. Той се завъртя и се оказа лице в лице с млада жена, понесла празен сребърен поднос. Тя отвори уста да изпищи. Нищо друго не оставаше на Локи — лявата му ръка се стрелна и запуши устата й, а дясната посегна към кинжала. Той я избута обратно в стаята и щом мина през вратата, усети как краката му затъват в три пръста дебел плюшен килим.

Джийн го последва по петите и затръшна вратата. Подносът на слугинята падна на килима и Локи я бутна встрани. Тя падна в прегръдките на Джийн и изохка изненадано, а Локи се намери до легло, горе-долу десет стъпки дълго и широко и постлано с толкова коприна, че щеше да стигне за платната на доста голяма яхта.

Върху възглавници в края на това легло, малко смешен на вид с мършавото си тяло посред такова изобилие от празно пространство, седеше съсухрен старец. Дългата му коса с цвят на морска пяна се стелеше по раменете му, над зелената копринена нощница. Когато Локи, Джийн и набутаната обратно прислужница нахлуха в покоите му, той преглеждаше купчина документи на светлината на алхимична лампа.

— Мариус Кордо, предполагам? — попита Локи. — За в бъдеще мога ли да ви предложа да инвестирате в някое Изобретателско устройство за ключалките на прозорците ви?

Старецът се облещи и листовете изпаднаха от ръцете му.

— О, богове! — провикна се той. — Богове, закриляйте ме! Това си ти!

3

— Много ясно, че съм аз — рече Локи. — Но вие просто още не знаете кой, по дяволите, съм аз.

— Мастер Коста, можем да го обсъдим. Трябва да знаете, че аз съм разумен и изключително богат човек…

— Е, добре, значи наистина знаете кой съм — отбеляза разтревожено Локи. — И не ми пука за парите ви. Дошъл съм, за да…

— На мое място вие бихте направили същото — прекъсна го Кордо. — Беше делово, чисто делово. Спестете ми това и нека отново вземем делово решение въз основата на злато, скъпоценни камъни, фини алхимични вещества…

— Мастер Кордо, вижте, аз… — Локи се намръщи и се обърна към прислужницата. — Този човек, да не би да е изкуфял?

— Той е напълно с всичкия си — отвърна тя студено.

— Така е, уверявам ви! — изрева Кордо. Гневът напълно промени изражението му. — И няма да позволя убийци да ми провалят делата в собствената ми стая! Хайде, или ме убивайте незабавно, или преговаряйте за цената на освобождаването ми!

— Мастер Кордо, кажете ми две неща, и ми ги кажете съвсем ясно — рече Локи. — Първо, откъде знаете кой съм? И второ, защо смятате, че съм дошъл да ви убия?

— Показаха ми лицата ви във вода — отвърна Кордо.

— Във вода? — Локи усети как стомахът му се сви. — О, по дяволите…

— Вързомаг от Картейн, който представяше гилдията си, по личен въпрос. Несъмнено вече разбирате…

— Вие! — възкликна Локи. — И аз на ваше място бих направил същото, казахте вие. Вие сте пращали тези проклети убийци по следите ни! Ония гадняри на пристанището, кръчмаря с отровата, онези хора в нощта на феста…

— Очевидно — потвърди Кордо. — А вие се измъквахте за съжаление. С малко помощ от Максилан Страгос, уверен съм.

— За съжаление? За съжаление?! Кордо, нямате представа що за късметлия сте, кучи сине, че не успяха! Какво ви казаха Вързомаговете?

— Хайде стига, несъмнено собствените ви планове…

— Повторете ми го с техните думи или наистина ще ви убия!

— Че сте заплаха за Приори и предвид сумите, заплатени досега за техните услуги, те смятат, че е в техен интерес да предупредят за присъствието ви.

— Говорите за Вътрешната седморка.

— Да.

— Копелета тъпи! — избухна Локи. — Вързомаговете са ви използвали, Кордо. Помислете си преди следващия път, когато отново решите да им давате пари. Ние… Мастер Де Фера и аз… сме в техния списък за прецакване и те са ни подмятали между вас и Страгос на майтап. Това е всичко! Не сме дошли тук с намерението да се занимаваме с Приори.

— Значи твърдите, че…

— Защо в такъв случай още не съм ви убил?

— Това едновременно ме радва и ме тревожи — отвърна Кордо и прехапа устна.

— Истината е, че по причини, които вие никога, дори за векове не бихте проумели, аз нахлух в имението ви само с една цел — да ви поднеса главата на Максилан Страгос на тепсия.

— Какво?!

— Не буквално. По-точно имам някои планове за тази глава. Но знам колко щастлив ще сте, да му се не види, да видите как Архонатът се срутва като мравуняк, затова ще го повторя само веднъж: възнамерявам да сваля от власт Максилан Страгос завинаги, и то още тази вечер. Длъжен сте да ми помогнете.

— Ама… вие сте нещо като агент на Архонта…

— Двамата с Жером сме агенти по неволя — обясни Локи. — Личният алхимик на Страгос ни даде бавнодействаща отрова. Тъй като противоотровата е у Страгос, изборът е да му служим или да умрем от гадна смърт. Но тоя скапаняк ни притискаше все повече и накрая прекали.

— Вие може да сте… Вие може да сте провокатори, изпратени от Страгос да…

— Какво? Да изпитаме верността ви? В кой съд, под каква клетва и пред какъв закон? Пак ще ви задам същия въпрос, този път във връзка с идиотското предположение, че всъщност изпълнявам волята на Страгос — защо не съм ви убил още тогава?

— Що се отнася до това… Добър аргумент.

— Ето. — Локи заобиколи леглото и седна до Кордо. — Вземете кинжала. — И той го подхвърли в скута на стареца. В този миг на вратата се задумка.

— Татко! Татко, един от прислужниците е пострадал! Добре ли си? Татко, влизам!

— Синът ми има ключ — обясни възрастният Кордо, щом ключалката изщрака.

— А, значи това ще ми потрябва. — Локи грабна кинжала си, застана до Кордо и го насочи към стареца, уж заплашително. — Не мърдайте. Няма да отнеме и минута.

Един добре сложен мъж в средата на трийсетте нахлу в стаята с натруфена рапира в ръка. Лайонис Кордо, Приори от втория етаж, единствен наследник на баща си и вдовец от няколко години. Може би най-добрата партия за женитба в цял Тал Верар, още по-бележит поради това, че рядко посещаваше Кулата на греха.

— Татко! Аласин! — Лайонис пристъпи в стаята, размаха сабята и разпери ръце на вратата. — Пуснете ги, гадове! Стражата е под тревога и никога няма да успеете да слезете до…

— О, в името на Переландро, дори няма да се преструвам — заяви Локи и подаде отново кинжала на възрастния Кордо, който го стисна с два пръста като уловено насекомо.

— Я погледнете. Що за своенравен убиец трябва да съм аз? Приберете сабята си, затворете вратата и си отворете ушите. Имаме много за обсъждане.

— Аз… ама…

— Лайонис — намеси се възрастният Кордо. — Този мъж може да не е с всичкия си, но твърди, че нито той, нито съдружникът му са убийци. Прибери оръжието и кажи на стражите да… — Той изгледа Локи подозрително. — Тежко ли ранихте прислужника ми при нахлуването си, Коста?

— Едно леко тупване по главата — отвърна Локи. — Непрекъснато го правя. Нищо му няма, който и да е той.

— Много добре. — Мариус въздъхна и нервно върна кинжала на Локи, който го затъкна в пояса си. — Лайонис, кажи на стражите да пазят долу. После седни и заключи отново.

— Аз може ли да си вървя, щом никой никого няма да убива в тези покои? — попита Аласин.

— Не, съжалявам. Вече чу твърде много. Седни и се настани удобно, за да изслушаш и останалото. — Локи се обърна към възрастния Кордо. — Вижте, по очевидни причини тя не може да напусне дома, докато не приключим с работата си тази вечер, нали?

— От всички…

— Не, Аласин, той е прав. — Възрастният Кордо й махна умиротворително с ръка. — Твърде много зависи от това и ако си ми вярна, го разбираш. А ако, ще ме прощаваш, не си, го разбираш още по-добре. Ще те затворя в кабинета, където ще ти е добре. И ще те възнаградя много, много щедро за това, обещавам.

Джийн я пусна, тя се настани в един ъгъл и скръсти ръце нацупена. Лайонис, който сякаш се съмняваше в собствения си разум, бързо разпусна отряда от свирепи на вид мъжаги, нахлул в библиотеката миг по-късно, прибра рапирата в ножницата и затвори вратата на спалнята. После се подпря с гръб на нея, и той нацупен като Аласин.

— И така — начена Локи. — Както казах, докато тази нощ изтече, ако ще адът или елдренски огън да се разрази, ние със съдружника ми ще бъдем в непосредствена физическа близост до Максилан Страгос. По един или друг начин ние ще го лишим от власт. А може би и от живот, ако нямаме друг избор. Но за да стане така, както го мислим, е нужно да изискаме някои неща от вас. А вие трябва да разберете, ако се включите, че това е краят. Наистина. Каквито и планове да имате за отнемане на града от Страгос, бъдете готови да ги осъществите. На каквито и мерки да сте се спрели, за да озаптите армията и флотата му, докато им напомните кой им плаща заплатите, вземете ги.

— Да премахнете Страгос? — Лайонис изглеждаше едновременно възхитен и разтревожен. — Татко, тези мъже са луди.

— Тихо, Лайо. — Възрастният Кордо вдигна ръка. — Тези мъже твърдят, че са в уникалното положение да осъществят желаната от нас промяна. И… отказаха да ми навредят, въпреки някои вече предприети срещу тях действия. Ще ги изслушаме.

— Чудесно — обади се Локи. — Ето какво трябва да проумеете. След няколко часа Очите ще ни арестуват с мастер Де Фера на излизане от Кулата на греха…

— Ще ви арестуват? — възкликна Лайонис. — Откъде можете да го знаете?

— Защото ще си определя среща — отвърна Локи. — И ще помоля Страгос да ни арестува.

4

— Протекторът няма да ви приеме, нито пък дамата. Такива са нашите заповеди.

Локи беше убеден, че усеща презрителния поглед на офицера Око дори и през маската му.

— Сега ще ни приеме — заяви той, щом двамата с Джийн спряха пред площадката на Архонта с по-малката и по-подвижна лодка, която придумаха стария Кордо да им даде. — Кажете му, че сме изпълнили молбата му от последната ни среща и е наложително да обсъдим това.

Офицерът се замисли, а после дръпна сигналната верига. Докато изчакваха решението, Локи и Джийн извадиха всички оръжия и инструменти от раниците си и ги оставиха на дъното на лодката. Най-сетне Мерейн се появи на горната стълбищна площадка и кимна. Претърсиха ги с обичайното усърдие и ги поведоха към кабинета на Архонта.

Щом видя застаналия зад писалището Страгос, Джийн се разтрепери. Локи забеляза как приятелят му свива и разпуска юмруци и го стисна силно над лакътя.

— Радостна ли е новината? — попита Архонтът.

— Идвал ли е някой да съобщи за пожар в морето вчера по обед западно от града? — попита Локи.

— Два търговски кораба известиха за голям димен стълб на западния хоризонт — отвърна Страгос. — Никакви други новини не са ми известни. Никой синдикат не е обявил загуба.

— Скоро ще я обявят — увери го Локи. — Един кораб изгорен и потопен. Нито един оцелял на борда. Плаваше към града с огромен товар и съм убеден, че рано или късно ще усетят липсата му.

— Рано или късно — повтори Страгос. — И какво искате сега, целувка по бузата и чиния сладкиши? Казах ви да не ме занимавате с дреболии, докато не…

— Смятайте първото ни потапяне за сериозен залог — рече Локи. — Решихме да покажем нашето вино и да го изпием.

— Какво точно имате предвид?

— Искаме плода на усилията ни в Кулата на греха — заяви Локи. — Искаме онова, в което влагахме труд две години. И то тази нощ, преди да сме предприели нещо друго.

— Е, не е задължително да го получите тази нощ. Какво, да не си въобразявахте, че мога да ви дам някаква писмена разпоредба, учтива молба до Рекин да ви позволи да изнесете всичко онова, което сте си набелязали?

— Не — отвърна Локи. — Но още сега отиваме там, за да си изиграем играта, и докато не офейкаме с плячката невредими, нито един кораб няма да бъде потопен във вашите води от „Отровната орхидея“.

— Не ти диктуваш условията на службата ви при мен…

— Всъщност аз ги диктувам. Въпреки че ви се доверяваме, че ще ни върнете живота, след като свърши робството ни, вече ни липсва увереност, че условията в този град ще ни позволят да разиграем нашия кроеж в Кулата на греха, след като си получите своето. Помислете, Страгос. Ние вече сме помислили. Ако възнамерявате да смачкате Приори с палеца си, ще настане хаос. Кръвопролития и арести. Рекин е в един кръг с Приори — и състоянието му трябва да остане недокоснато, ако ще го освобождаваме от него. И затова искаме първо нашето да си е на сигурно място, в ръцете ни, и тогава да довършим тази ваша афера.

— Ти, нагъл…

— Да! — кресна Локи. — Аз. Нагъл. Все още се нуждаем от шибаната противоотрова, Страгос. Все още трябва да я получим от ръцете ти. И настояваме за още една отсрочка, ако не друго. Тази вечер. Искам да видя твоя алхимик застанал до теб, когато се върнем тук след два часа.

— От всички проклети… Как така „като се върнете тук“?

— Има само един начин да си тръгнем невредими от Кулата на греха, след като Рекин разбере, че сме го изпързаляли — обясни Локи. — Трябва на излизане да попаднем право в ръцете на вашите Очи, които ще ни причакват, за да ни арестуват.

— И защо, пред всички богове, трябва да им наредя това?

— Защото, след като се върнем тук, живи и здрави, ще се измъкнем пак тайничко на „Отровната орхидея“, а по-късно същата тази нощ ще нападнем самата Сребърна Марина. Дракаша разполага със сто и петдесет души екипаж. Този следобед пленихме две рибарски лодки, за да ги използваме за опожаряване. Искаш аленият флаг да се развее пред очите на града? В името на всички богове, ние ще го развеем в пристанището! Ще потрошим и изгорим, каквото можем, и на тръгване ще обстреляме, каквото докопаме! И Приори ще се тълпят на прага ти с пълни торби с пари и ще те умоляват да бъдеш техен спасител. Народът ще се разбунтува, ако спасител не се появи. Това достатъчно скоро ли е за теб? Можем да изпълним онова, което искаше. И то още тази нощ. И наказателно нападение над Островите на призрачните ветрове — е, колко бързо можеш да си опаковаш мореплавателския сандък, Протекторе?

— Какво ще вземете от Рекин? — попита Страгос след дълъг, безмълвен размисъл.

— Нищо, което не може да пренесе един човек, който страшно бърза.

— В съкровищницата му е невъзможно да се проникне.

— Знаем — отвърна Локи. — Нашата цел не е в нея.

— Как мога да бъда сигурен, че няма да ви убият напразно, докато осъществявате плана си?

— Ще ни убият, уверявам те — освен ако не попаднем незабавно в безопасност, под публичния и законен арест на твоите Очи. А после изчезваме, пропъдени за престъпления срещу верарската държава и посегателство върху неприкосновеността на Архоната. Неприкосновеност, с която скоро спокойно ще можеш да се фукаш. Хайде, признай, че е прекрасно, по дяволите!

— Ще оставите обекта на въжделенията си при мен — рече Архонтът. — Откраднете го. Добре, превозът е тук. Тъй като така или иначе трябва да се освободите от отровата, аз ще го задържа до раздялата ни.

— Това е…

— Утеха, нужна на самия мен. — Гласът на Страгос тегнеше от заплаха. — Двама души, които знаят, че са обречени на сигурна смърт, могат като нищо да избягат и да го ударят на пиянство, гуляи и разврат няколко седмици преди да издъхнат, ако внезапно се докопат до голяма парична сума, нали така?

— Сигурно си прав — рече Локи с престорен яд. — Всяко нещо, което оставим при теб…

— … ще бъде пазено най-добросъвестно. Вашите двегодишни вложения ще ви очакват при нашата раздяла.

— Тогава съгласен съм, че нямам избор. Договорихме се.

— Тогава незабавно ще заръчам да изготвят писмено нареждане да се арестуват Леоканто Коста и Жером де Фера. Ще изпълня тази ви молба… а после, в името на всички богове, ще е добре вие с онази сайрунийска кучка да се задействате.

— Ще се задействаме — обеща Локи. — Ще напрегнем всичките си сили. Клетва сме дали.

— Моите войници…

— Очи — прекъсна го Локи. — Пратете Очи. Сред редовната ви войска сигурно има агенти на Приори. Залагам живота си на това, че държите под око вашите Очи.

Освен това те плашат хората до смърт. Това е ударна операция.

— Хммм — рече Страгос. — Предложението е разумно.

— Тогава слушайте внимателно, моля.

5

Пълното разголване беше хубаво нещо.

Излизането от дълъг период на преструвки беше като излизането на въздух, след като едва не си се удавил, помисли си Локи. Сега целият багаж на техните многопластови лъжи и самоличности се отлюспваше от тях като старата кожа на змия, докато се изкачваха за последен път към Златните стъпала. Сега, когато знаеха кой праща тайнствените им убийци, нямаше нужда да се преструват на жреци и да се придвижват дебнешком. Можеха да тичат като обикновени крадци, преследвани по петите от градските власти.

И точно това си и бяха.

Това трябваше да им доставя огромно удоволствие, те трябваше да се смеят заедно и да ликуват, преливащи от обичайната задъхана радост от добре извършеното престъпление. „По-богати и по-хитри от всички останали.“ Но тази вечер само Локи говореше. Тази вечер Джийн се мъчеше да запази самообладание до мига, когато щеше да изригне, и боговете да са на помощ на онези, които тогава се случеха на пътя му.

„Кало, Галдо и Дървеницата — мислеше си Локи. — Езри.“ Единственото, за което си мечтаеха с Джийн, бе да откраднат, колкото могат да носят, и със смях да избягат далече, където нищо не ги заплашва. Защо това им струваше толкова много близки хора? Защо някое тъпо копеле вечно си въобразяваше, че можеш да ядосаш каморец безнаказано?

„Защото не можеш! — помисли си Локи и всмука въздух през стиснатите зъби, щом Кулата на греха се извиси пред тях и разпръсна сини и червени лъчи в тъмното небе. — Не можеш. Доказахме го веднъж и тази нощ пак ще го докажем пред всички богове.“

6

— Махайте се от служебния вход! Ей, вие!… О, богове, ама това сте вие! Помощ!

Биячът, понесъл болезнените удари на Джийн в ребрата по време на предишната им среща, отскочи ужасено, щом двамата се устремиха към него през служебния двор. Локи забеляза, че под тънкия плат на туниката си той носеше стегната превръзка.

— Не сме дошли да ти причиняваме болка — изрече задъхано Локи. — Доведи… Селендри. Веднага.

— Не сте подходящо облечени за разговор с…

— Доведи я веднага и спечели някоя пара. — Локи избърса потта от челото си. — Или постой тук още две секунди да ти потрошат шибаните ребра.

Половин дузина прислужници от Кулата на греха се скупчиха наоколо, ала не предприемаха никакви враждебни ходове. Минути след като раненият бияч изчезна в кулата, от нея излезе Селендри.

— Вие двамата уж трябваше да сте в морето…

— Няма време за обяснения, Селендри. Архонтът е разпоредил да бъдем арестувани. Сега, докато разговаряме, отряд Очи идва насам, за да ни спипа. Ще бъдат тук след минути.

— Какво?!

— Разбрал е някак — отвърна Локи. — Знае, че сме заговорничили с вас срещу него, и…

— Не говори тук за това! — изсъска Селендри.

— Скрий ни. Скрий ни, моля те!

Локи забеляза как паника, уплаха и пресметливост се борят върху неувредената половина на лицето й. Да ги остави тук на произвола на съдбата и да им позволи да изпеят всичко, което знаят, пред изтезателите на Архонта? Да ги убие в двора пред свидетели без приемливото обяснение за „случайно“ падане? Не. Трябваше да ги вкара вътре. Засега.

— Елате — покани ги тя. — Бързо. Ти и ти, претърсете ги.

Прислужниците опипаха Локи и Джийн и извадиха камите и кесийките. Селендри ги пое.

— У този има колода карти — отбеляза единият, след като пребърка джобовете на туниката на Локи.

— Нека — отвърна Селендри. — Ни най-малко не ме е грижа. Отиваме на деветия етаж.

И те за последен път навлязоха сред великолепието на Рекиновото светилище на сребролюбието. През тълпите и пластовете дим, увиснали като неспокойни духове във въздуха, нагоре по широкото вито стълбище, по етажите, изпълнени с все по-голям лукс и все по-голям риск.

Докато се изкачваха, Локи се оглеждаше. Дали си въобразяваше, или тази нощ тук не се перчеха Приори? Четвъртият етаж, петият… и там, разбира се, едва не се блъсна в Маракоза Дюрена, която зяпна с питие в ръка, щом Селендри и стражите й извлякоха Локи и Джийн покрай нея. На лицето й Локи забеляза не само объркване и раздразнение. Богове… Тя беше вбесена.

Локи само можеше да си представи как й изглеждаха двамата с Джийн — космати, жилави и обгорели от слънцето. Да не говорим, че бяха бедно облечени, потни и явно здравата загазили тук. Щом заизкачваха стъпалата, той се ухили и махна на Дюрена и тя изчезна от погледа му.

Изкачваха последните етажи, най-префинените етажи на дома. Все още не се виждаха Приори — съвпадение или насърчителен знак?

И влязоха в кабинета на Рекин, където господарят на кулата стоеше пред огледало и нахлуваше черна вечерна дреха с дълги пешове, поръбена със среброткан плат. Щом видя Лока и Джийн, той се озъби. Искрящата злоба в очите му се равняваше на алхимичния блясък на очилата му.

— Очи на Архонта — съобщи Селендри. — Идват насам да арестуват Коста и Де Фера.

Рекин изръмжа, метна се напред като фехтовач и зашлеви Локи с опакото на ръката си с поразителна сила. Локи се хлъзна по задник по пода и се блъсна в Рекиновото писалище. Джунджуриите отгоре му изтропаха тревожно и една метална плака издрънча на керамичните плочки.

Джийн пристъпи напред, но двамата яки прислужници го награбиха за раменете. С едно мазно щракване Селендри извади скритите си остриета и го разубеди.

— Какво направи ти, Коста? — кресна Рекин, ритна Локи в корема и отново го блъсна в бюрото. Винена чаша падна от него и се пръсна на пода.

— Нищо — изпъшка Локи. — Нищо, просто е разбрал, Рекин, разбрал е, че заговорничим срещу него. Трябваше да бягаме. Очите са по петите ни.

— Очи да дойдат в мойта кула! — изръмжа Рекин. — Очи, които може би ще нарушат една много важна традиция в Златните стъпала. Ти ме постави в твърде гадно положение, Коста. Издънил си се докрай, нали?

— Съжалявам. — Локи се изправи с мъка на четири крака. — Съжалявам, но нямаше къде другаде да избягаме. Ако той… ако ни докопа…

— Точно така — рече Рекин. — Аз слизам да се оправя с преследвачите ви. Вие двамата стойте тук. Ще го обсъдим, когато се върна.

„Когато се върнеш, ти ще доведеш още прислуга. А ние с Джийн ще се «измъкнем» през прозореца“ — помисли си Локи.

Време беше.

Токовете на Рекин зачаткаха първо по керамичните плочки, после по желязното му малко стълбище, докато слизаше на долния етаж. Двамата слуги, които държаха Джийн, го пуснаха, но не го изпускаха от очи. Селендри се опря на бюрото на Рекин с извадени остриета и впи студен поглед в Локи. Той се изправи на крака. Трепереше.

— Свършиха ли ти се сладките думички, които да ми шепнеш на ушенце, Коста?

— Селендри, аз…

— Вие знаехте ли, че той възнамеряваше да ви убие, мастер Де Фера? Че делата, които въртим с него от няколко месеца, се крепяха на нашето позволение това да се случи?

— Селендри, изслушай ме, моля те…

— Знаех си аз, че не си струва да се влага в теб — рече тя. — Но не предполагах, че положението толкова бързо ще се преобърне.

— Да, бяхте права, не си струваше да влагате в мен. Не се съмнявам, че Рекин ще ви слуша по-внимателно за в бъдеще. Защото никога не съм искал да убия Жером де Фера. Жером де Фера в действителност не съществува. И Кало Калас също. Всъщност… — Той се ухили широко. — … вие току-що ни доведохте точно където ни трябва, за да бъдем възнаградени за двете дълги години упорит труд и да ви оберем здравата — и вас, и шефа ви.

Следващият звук в стаята беше от удара на прислужник в стената. Отпечатъкът на Джийновия юмрук бе зачервил цялата страна на лицето му.

Селендри се задейства забележително бързо, но Локи бе готов за това — не да се бори, а просто да прикляка, да лъкатуши и да избягва ръката й с остриетата. Той прескочи писалището, разпръсна някакви листове и се разсмя, когато двамата се замятаха насам-натам в танц, дебнейки се кой ще се спъне пръв в прикритието.

— Тогава ще умреш, Коста — закани се тя.

— О, защото вие смятахте да ни пощадите. Моля ви се! Между другото и Леоканто Коста не съществува. Колко много дреболии просто не знаете, а?

Зад тях Джийн се бореше с втория прислужник — заби чело в лицето му и му счупи носа и мъжът се свлече, гъргорейки, на колене. Джийн мина зад него и стовари лакът върху тила му, като вложи в удара цялата сила на тялото си. Колкото и да внимаваше да избягва Селендри, Локи трепна, щом чу как черепът на прислужника изтропа на пода.

Миг по-късно с лице, оплескано от кръвта на слугата, Джийн застана зад Селендри. Тя замахна с остриетата си, но гневът го бе ожесточил необичайно. Той улови пиринчената й ръка, удари я в корема и тя се преви. Джийн я завъртя и я стисна за раменете. Селендри се гърчеше и се мъчеше да си поеме дъх.

— Много хубав кабинет — рече тихо Джийн, все едно току-що се беше ръкувал със Селендри и слугите й, а не беше ги смлял от бой. Локи се намръщи, но продължи по план — нямаха време за губене.

— Гледай внимателно, Селендри, защото мога да изпълня този фокус само веднъж. — Той извади подправената си колода карти и ги разбърка драматично. — Има ли някакво пиене тук? Много силно питие, от което очите на човек се насълзяват и гърлото му пламва? — И той се престори на изненадан от присъствието на бутилка ракия на лавицата зад Рекиновото писалище до сребърната купа с цветя.

Грабна купата, изхвърли цветята на пода и я остави празна на бюрото. После отвори бутилката с ракия и наля вътре около три пръста от кафявата течност.

— Сега, както виждате, не държа нищо в ръцете си, освен тази съвсем нормална и обикновена колода с нищо незабележими карти за игра. Но дали? — Той разбърка картите за последно, а после ги пусна в купата. Алхимичното вещество, от което бяха направени, се размекна, разду се, заклокочи и се разпени. Рисунките и символите се разтвориха — първо в бяла каша, прошарена с цветове, а после — в мазна сива гадост. Локи намери един нож за масло със заоблен връх на чинийка в ъгъла на писалището и разбърка енергично с него сивата гадост, докато и последната следа от картите не изчезна.

— Какво правиш, по дяволите? — възкликна Селендри.

— Алхимичен цимент — отвърна Локи. — Пресована смола, изрисувана като карти, която влиза в реакция със силни питиета. Мили богове на небесата, не ти трябва да знаеш колко ми струваше. По дяволите, след като поръчах картите, не ми остана друг избор, освен да дойда да ви обера.

— И какво възнамеряваш да…

— Както знам от яркия си личен опит, като се втвърди, тази гадост е по-яка и от стомана. — Той притича към мястото на стената, където се отваряше изкачващият се шкаф, и облепи със сивата гадост едва видимите цепнатини, бележещи вратата. — След като намажа с него този очарователен таен вход, а после го налея в ключалката на главната врата, само след минутка на Рекин ще му е нужен таран, ако иска да види отново кабинета си тази вечер.

Селендри се опита да вика за помощ, но това не бе по силите на отдавна увреденото й гърло. Звуците, които издаваше, бяха пронизителни и призрачни, но не достигаха до долния етаж. Локи изприпка надолу по желязното стълбище, затвори вратата на Рекиновия кабинет и припряно запечата бравата с буца вече започнал да се втвърдява цимент.

— А сега — продължи той, щом се върна в кабинета — следващият фокус за вечерта, свързан с тази прелестна гарнитура от столове, с която дарих нашия бележит домакин. Оказа се, че в крайна сметка аз разбирам от талатрийски барок и че си има причини някой, който е с всичкия си, да изработи такава красота от едно поначало толкова слабо дърво като срязания полумесец.

Локи грабна един от столовете, счупи с голи ръце тапицираната седалка и дъската отдолу и под нея се показа плитка кухина, напълнена догоре с инструментариум — ножове, кожен колан за катерене, щипци и скоби за спускане и най-различни други нужни вещи. Той ги изсипа с дрънчене на пода, вдигна стола над главата си и се ухили.

— Толкова по-лесно е да ги потрошиш.

И така и направи — стовари стола със замах на пода и той се разпадна на части, но не се разхвърча, защото бяха свързани с нещо, прокарано в кухините в краката и облегалката му. Локи се поразрови из останките и накрая измъкна оттам няколко дълги въжета от полукоприна.

Той взе едното и двамата с Джийн вързаха Селендри на стола зад Рекиновото писалище. Тя риташе, плюеше и дори се мъчеше да ги хапе, ала без полза.

След като я вързаха, Локи извади нож от купчината инструменти на земята, докато Джийн трошеше останалите столове и вадеше скритото им съдържание. Приближи се с ножа до жената и тя го изгледа презрително.

— Нищо важно не мога да ти кажа — заговори тя. — Съкровищницата е в подножието на кулата, а вие преди малко се запечатахте тук, горе. Плаши ме, колкото си щеш, Коста, но представа си нямам какви ги вършите.

— А, ти реши, че е за тебе, така ли? — усмихна се Локи. — Селендри. Мислех си, че се познаваме по-добре. Що се отнася до съкровищницата… че някой обелил ли е дума за нея изобщо?

— Ти се мъчеше да намериш начин да проникнеш в нея.

— Излъгах, Селендри. С това съм известен. Мислиш, че наистина съм правил опити с механични ключалки и съм си водил записки за Максилан Страгос? Как пък не! Пиех си ракията на първия и втория ви етаж и се опитвах да се стегна, след като без малко не ме накълцаха на парченца. Съкровищницата ви е непроницаема, миличка. Хич не възнамерявах и да припарвам до нея.

После се огледа, сякаш виждаше стаята за първи път.

— Обаче Рекин си е окичил стените с много скъпи картини, нали така?

И ухилен до уши, Локи отиде при най-близката картина и започна страшно внимателно да я изрязва от рамката.

7

Десет минути по-късно Локи и Джийн се метнаха от балкона на Рекин, увиснали на полукопринените въжета, завързани за парапета с идеални моряшки възли. В столовете нямаше достатъчно място за подсигурителни въжета, но понякога доникъде не можеш да стигнеш в тоя живот, ако не рискуваш поне малко.

Локи крещеше, докато двамата се плъзгаха шеметно надолу в нощния въздух, балкон подир балкон, прозорец подир прозорец, пълни с отегчени, доволни, равнодушни или изтормозени играчи. Ликуването му временно бе надвило мъката. Двамата с Джийн се спускаха надолу двайсет секунди, като използваха железните скоби, за да не тупнат долу стремглаво, и през тези двайсет секунди светът бе съвършен. Хвала на Уродливия страж! На рамото му бяха метнати десет от безценните картини на Рекин, грижливо изрязани от рамките им, навити и пъхнати в цилиндри за носене от промазано платно… Наложи се да остави две на стената, защото нямаше с какво да ги пренесат, но, както вече казахме, столовете не побираха до безкрайност.

Когато на Локи му беше хрумнала идеята да свият Рекиновата небезизвестна колекция от произведения на изкуството, той започна да души за потенциален купувач сред продавачите на антики и забавни предмети в няколко града. Цената, която му предложиха за неговата хипотетична придобивка — „предметите на изкуството“, бе задоволителна, меко казано.

Те се приземиха върху каменните плочи в двора на Рекин — въжетата висяха по-малко от педя над земята, и стреснаха няколкото разхождащи се там пияни двойки. И още неосвободили се от въжетата и коланите, чуха тропането на тежки ботуши и дрънченето на оръжия и брони. Отряд от осем Очи тичаше към тях откъм улицата.

— Не мърдайте! — изрева предводителят им. — Като офицер на Архонта и Съвета ви арестувам за престъпления срещу Тал Верар. Горе ръцете и не се съпротивлявайте, защото няма да има пощада!

8

Дългата, плитка лодка спря на частната площадка на Архонта и Локи усети как сърцето му думка в гърдите. Сега идваше деликатната част, твърде деликатната част.

Обкръжаващите ги Очи ги избутаха от лодката. Бяха им вързали ръцете зад гърба и отървали от картините. Носеше ги, много внимателно, последният слязъл от лодката от арестувалите ги Очи.

Един офицер дойде при предводителя на Очите и отдаде чест.

— Тук сме, за да отведем арестуваните незабавно при Протектора, Началник на мечовете!

— Знам — отвърна началникът с отявлена нотка на задоволство в гласа. — Браво, сержант.

— Благодаря, господин началник! В градината ли?

— Да.

Поведоха Локи и Джийн през Мон Магистерия, през празни коридори и безмълвни бални зали, през миризмите на оръжейна смазка и прашни кътчета. Най-сетне излязоха в градината на Архонта.

Чакълът по пътеката скърцаше под краката им, докато вървяха в благоуханната нощ покрай бледото сияние на Сребърните лози и смайващото сияние на бръмбарите фенери.

Максилан Страгос седеше и ги чакаше край навеса за лодки на специално донесен за случая стол. С него бяха Мерейн и… — как се разтуптя сърцето на Локи! — плешивият алхимик, както и още двама Очи. Арестувалият ги отряд, воден от сержанта, отдаде чест на Архонта.

— На колене! — рече нехайно Страгос и бутнаха Локи и Джийн на земята пред него. Локи потреперя и се напрегна да разгледа подробностите. Мерейн беше с туника с дълги ръкави и тъмна пола. От своя ъгъл на зрение Локи забеляза, че е обута не с изискани, натруфени чепици, а с черни ботуши с равна подметка, удобни за бягане и за бой. Интересно. Алхимикът на Страгос държеше голяма сива чанта и изглеждаше нервен. При мисълта какво би могла да съдържа тази чанта сърцето на Локи отново заби учестено.

— Страгос… — заговори той, като се преструваше, че няма представа какво се върти в главата на Архонта. — Пак ли градинско увеселение? Твойте магарета в доспехи вече могат да ни развържат — съмнявам се, че сред дърветата се спотайват агенти на Приори.

— Понякога съм се чудил какво точно е нужно, за да те смири — рече Страгос и даде знак на застаналото от дясната му страна Око да мине напред. — За жалост стигнах до извода, че това вероятно е невъзможно.

Окото изрита Локи в гърдите и го събори по гръб. Той се загърчи и се опита да изпълзи встрани и чакълът изхрущя под него. Окото посегна, дръпна го и отново го постави на колене.

— Виждате ли моя алхимик? Тук е, както помолихте — продължи Страгос.

— Да — потвърди Локи.

— Повече от това няма да получите. Никога. Удържах на думата си. Вие си го гледайте и му се радвайте.

— Страгос, копеле долно, още имаме работа с…

— Според мен нямате — отвърна Архонтът. — Мисля, че вече сте си свършили работата. И най-сетне май разбрах точно защо сте толкова сърдити на Вързомаговете, че ви предадоха на моите грижи.

— Страгос, ако не се върнем на „Отровната орхидея“…

— Моите наблюдатели ми докладваха, че кораб, отговарящ на описанието й, е закотвен северно от града. Съвсем скоро ще ида да я прибера с половината галери от флотата ми. И пак ще прекарам пират по улиците и ще хвърля екипажа в Дълбината Бунище един по един, докато цял Тал Верар ме слави.

— Но ние…

— Вече ми дадохте онова, което ми е нужно — прекъсна го Страгос. — Макар и не точно така, както го бяхте намислили. Сержант, срещнахте ли някакви трудности, докато водехте арестуваните от кулата насам?

— Рекин отказа да ни допусне в сградата, Протекторе.

— Рекин отказал да ви допусне в сградата — повтори Страгос, като явно се наслаждаваше на всяка дума. — И по този начин е спазил неофициална традиция, сякаш тя превъзхожда моята законна власт. И с това ми е дал причина да изпратя цели взводове от моите войски там и да извърша онова, което подкупната градска стража няма да извърши — да тикна тоя копелдак в килия, докато разберем докога ще си трае за делата на добрите му приятели Приори. Вече разполагам с възможност да поведа бой. Няма нужда вие двамата да продължавате да безчинствате в моите води.

— Страгос, гад мръсна…

— Всъщност — рече Архонтът — и от вас няма никаква, ама никаква нужда.

— Сключихме договореност!

— И бих я спазил, ако не бяхте ме подиграли в единственото, за което не бих търпял неподчинение! — Страгос стана от стола си, разтреперан от ярост. — Наредих ви да оставите мъжете и жените в Обветрената скала живи! Живи!

— Но ние… — Локи съвсем се слиса. — Ние използвахме Мраз за ума и ги оставихме…

— … с прерязани гърла! — довърши Страгос. — Само двамата на покрива оцеляха. Предполагам, че ви е мързяло да се покатерите, за да довършите и тях.

— Ние не сме…

— Кой друг е нападнал острова ми онази нощ, Коста? Той не е точно свято място, където се стичат поклонници, нали? Ако не сте го сторили вие, значи сте позволили на затворниците да го сторят. И в двата случая вината е ваша.

— Страгос, честно, не разбирам за какво говориш.

— Това няма да съживи четиримата ми добри мъже и жени, нали? — Страгос си пъхна ръцете зад гърба. — С това приключваме. Гласът ти, наглият ти тон, самата безочливост в този твой език… Ти си кожа от акула за моите тъпанчета, мастер Коста, и си убил честни войници от Тал Верар. Не заслужаваш нито жрец, нито погребение, нито гроб. Сержант, дай ми меча си.

Предводителят на отряда Очи пристъпи напред, извади оръжието си и го подаде с дръжката напред на Архонта.

— Страгос — обади се Джийн. — Едно последно нещо.

Локи се обърна към него и видя тънката му усмивчица.

— Ще запомня този миг до края на проклетия си живот.

— Аз…

Страгос така и не довърши изречението, защото сержантът изведнъж замахна с меча и стовари дръжката му върху лицето на Архонта.

9

Ето как действаха.

Очите натикаха Локи и Джийн в масивна карета с преградени с железни решетки прозорци. Трима се качиха вътре заедно с тях, двама се качиха на капрата и хванаха поводите, а трима застанаха отстрани и отзад като охрана.

В края на улицата на най-високия етаж на Златните стъпала, там, където каретата трябваше да свие вляво към стръмната рампа, водеща към по-долния етаж, изведнъж друга карета препречи пътя й. Очите се развикаха заплашително. Кочияшът на другата карета се разсипа в извинения и заобяснява, че конете му били необикновено инатливи.

После засвистяха тетиви на арбалети и кочияшите и охраната изпопадаха на земята, безпомощни сред буря от стрели. От двете страни на каретата притичаха отряди на градската стража в пълна униформа, размахали палки и щитове.

— Движение! — крещяха те на слисаните зяпачи. Най-умните сред тях вече бяха офейкали и се бяха скрили. — Тука няма нищо за гледане! Работа на Архонта и Съвета!

Щом труповете паднаха на калдъръма, вратата на каретата рязко се отвори и тримата вътре предприеха напразен опит да помогнат на падналите си колеги. Още два отряда градска стража, с помощта на доста частни лица в цивилно облекло, които просто случайно се задействаха по същия знак, се втурнаха и ги овладяха. Единият се съпротивляваше толкова яростно, че случайно падна убит; другите двама не след дълго ги изтикаха до каретата и махнаха бронзовите им маски.

Дойде Лайонис Кордо в униформа на Око, изпипана до най-малките подробности, без маската, следван от още седмина мъже и жени в почти пълно облекло. С тях беше и една млада жена, която Локи не разпозна. Тя коленичи пред двамата пленници.

— Тебе не те познавам — рече тя на този отдясно и преди мъжът да проумее какво става, един страж преряза гърлото му с кинжал и го бутна на земята. Другите стражи бързо извличаха останалите трупове настрана.

— Ти — продължи жената, вперила поглед в единствения оцелял от Очите. — Луций Каулус. Тебе те познавам.

— Убийте ме! — извика мъжът. — Нищо няма да ви дам!

— То е ясно — рече жената. — Но ти имаш майка. И сестра, която работи в Полумесеца на Черните ръце. И побратим на рибарските лодки, и двама племенници…

— Майната ти! — изпсува Каулус. — Ти не би…

— И ти ще гледаш. Бих. И ще го направя. Всичките до един, а ти през цялото това време ще си там и те ще знаят, че само с няколко думи си могъл да ги спасиш.

Каулус заби поглед в земята и се разрева.

— Моля те! Нека това си остане между нас…

— Тал Верар си остава, Каулус. Архонтът не е Тал Верар. Но аз нямам време да си играя игрички с тебе. Отговори на въпросите ми или ще издирим близките ти.

— Дано боговете ми простят… — Каулус кимна.

— Наредиха ли ви да използвате някакви специални шифровани фрази или действия при влизането в Мон Магистерия?

— Н-не…

— Какви точно бяха заповедите, които чу да дават на сержанта ви?

Щом краткият разпит свърши и отнесоха Каулус заедно с труповете — жив, за да му внушат страх от последиците, ако премълчи нещо, фалшивите Очи се натъкмиха с доспехите и оръжията на истинските и сложиха пиринчените маски. И каретата потегли отново, бързо-бързо, към лодката, очакваща ги на вътрешното пристанище, за да изпревари агентите на Страгос, преди да са прекосили залива и са докладвали за видяното.

— На по-добро май не можехме да се надяваме — отбеляза Лайонис, който се возеше в каретата с тях.

— Бива ли ги тия фалшиви униформи? — попита Локи.

— Фалшиви? Грешно си разбрал. Не беше трудно да се набавят униформи — нашите симпатизанти от войските на Страгос отдавна ни снабдиха с тях. Но маски се намират много мъчно. Отпускат по една на Око, резервни няма, пазят ги като семейно наследство! И толкова време ги зяпат, че биха забелязали дори почти пълно копие! — Кордо вдигна маската от лицето си и се ухили. — Но след тази нощ се надяваме, че повече няма да видим тия проклетии. А какво, по дяволите, има в тия платнени цилиндри?

— Дар от Рекин — отвърна Локи. — Лична работа, която няма връзка със ставащото.

— Познаваше се добре с Рекин?

— Споделяме еднакъв вкус към изкуството от късния период на Теринския трон — усмихна се Локи. — Всъщност неотдавна дори си разменихме някои творби.

10

Щом Лайонис събори Архонта на земята, останалите фалшиви Очи свалиха маските си и се заловиха със задачата си. Локи и Джийн се освободиха от чисто декоративните въжета на китките си за няма и секунда.

Един от хората на Лайонис подцени уменията на истинското Око насреща му и падна на колене с разрязана лява страна. Двама от предрешените хора на Приори притичаха и заудряха Окото. Той изтърва сабята си. Събориха го на земята и го пронизаха няколко пъти. Другият се опита да изтича за помощ, но не направил и пет крачки, падна убит.

Мерейн и алхимикът се оглеждаха — алхимикът къде-къде по-нервно от нея, но двама от хората на Лайонис насочиха мечове към тях.

— Е, Страгос… — Лайонис издърпа Архонта и го накара да коленичи. — Най-сърдечни поздрави от Дома Кордо! — Той вдигна меча си, готов за удар, и се ухили.

Джийн го награби изотзад, метна го на земята и се надвеси над него разярен.

— Уговорката, Кордо!

— Да… — Лайонис продължаваше да се усмихва на земята. — Ето как стоят нещата. Добра услуга ни оказахте, но ние не обичаме да зарязваме нещата недовършени. Сега ние сме седем, а вие сте двама.

— Ах, вие, пишман аферисти! — възмути се Локи. — Като ви гледаме, ние, професионалистите, направо се разтреперваме! За много хитри се мислите, а? Това го видях от сто мили и затова се посъветвах с един наш общ приятел по въпроса.

После бръкна в ботуша си и извади леко измачкана и поизпотена половинка от пергаментов лист, сгънат на четири, подаде го на Лайонис и се усмихна, знаейки какво ще прочете Приори, като го разгъне:

За мен ще е лична обида, ако на приносителите на това писмо се навреди или се попречи по какъвто и да било начин, докато изпълняват взаимноизгодна поръчка. Всячески оказаното им съдействие ще бъде взето под внимание и възнаградено като съдействие, оказано на мен самия. Имам им пълно и абсолютно доверие.

Р.

Всичко това, разбира се, бе подпечатано с личния печат на Рекин.

— Знам, че вие самият не сте особено привързан към този игрален дом — рече Локи. — Но сте длъжен да признаете, че това не важи за останалите Приори, а мнозина от равните ви по ранг държат големи суми в неговата съкровищница…

— Достатъчно, разбрах. — Кордо се изправи и подхвърли писмото на Локи. — Какво искате?

— Само две неща. Архонта и неговия алхимик. Какво ще правите с тоя проклет град, си е ваша работа.

— Архонтът трябва…

— Ти щеше да го изкормиш като риба. Сега го поемам аз. Знай само, че каквото и да му се случи, няма да ви попречи.

В другия край на градината се разнесоха крясъци. Не, поправи се Локи — от другата страна на крепостта.

— Какво е това, по дяволите? — попита той.

— Имаме симпатизанти на портата на Мон Магистерия — отвърна Кордо. — Ще вкараме тук хора, за да не може никой да излезе. Сигурно известяват за пристигането си.

— Ако се опитате да щурмувате…

— Няма да щурмуваме Мон Магистерия, само ще я запечатаме. Когато войските вътре проумеят новото положение, сигурни сме, че ще признаят властта на съветите.

— Надявайте се, че е същото и в цял Тал Верар — посъветва го Локи. — Но стига глупости вече. Ей, Страгос, ела да си поприказваме с твоя домашен любимец алхимика.

Джийн вдигна все още неокопитилия се от удара Архонт на крака и го помъкна към задържаните под стража алхимик и Мерейн.

— Ти — посочи Локи плешивеца — сега ще ни обясниш страшно много неща, ако ти е мил животът.

Алхимикът разтърси глава.

— О, но аз… аз…

— Слушай много внимателно — продължи Локи. — Това е краят на Архоната, ясно? Цялата тази институция ще потъне в пристанището веднъж завинаги още тази нощ. След това Максилан Страгос няма да може да си купи и чаша топла пикня с цялото злато на Тал Верар! И ти няма да има пред кого да пълзиш и до края на краткия си и окаян живот ще отговаряш пред двамата мъже, които си отровил, твойта мама. Имаш ли доживотна противоотрова?

— Аз… нося противоотрова за всяка отрова, която използвам в служба на Архонта. За всеки случай.

— Ксандрин, недей… — обади се Страгос и Джийн го фрасна в корема.

— О, не. Дай, Ксандрин, дай — подкани го Локи.

Плешивецът бръкна в чантата и извади стъкленица, пълна с прозрачна течност.

— Нося само една доза. Тя е достатъчна за един човек — не я поделяйте. Тя ще пречисти телесните течности и канали от веществото.

Локи пое стъкленицата с разтреперана ръка.

— А това… колко ще струва да възложим на друг алхимик да приготви още?

— Невъзможно е — отвърна Ксандрин. — Аз разработих противоотровата така, че не може да бъде подложена на анализ. Всеки образец, подложен на алхимично изследване, ще бъде унищожен. Отровата и нейната противоотрова са мой патент…

— Записки — прекъсна го Локи. — Рецепти, или както там наричате тия проклетии!

— Всичко е в ума ми — отвърна Ксандрин. — Хартията не умее да пази тайни.

— Е, добре — въздъхна Локи. — Докато ни забъркат още една доза, комай ще трябва да те мъкнем с нас. Обичаш ли морето?

11

Точно тогава Мерейн взе решението си. Щом противоотровата не можеше да бъде възпроизведена, тя можеше да бутне стъкленицата на земята… Тези досадни ненормалници Коста и Де Фера бяха обречени. Така щяха да останат само Страгос и Ксандрин.

Ако успееше да се справи и с тях, всички, които знаеха със сигурност, че тя служи на господар извън Тал Верар, щяха да замлъкнат.

Тя помръдна дясната си ръка и дръжката на отровния й кинжал падна в ръката й. Вдъхна дълбоко.

Направи го толкова бързо, че фалшивото Око, застанало до нея, не успя дори да вдигне меча си. Намушка го странично, без да се издаде нито с поглед, нито с движение. Острието се заби във врата му. Преди да се дръпне, плъзна кинжала встрани за всеки случай — на отровата можеше да й потрябват още няколко мига, докато си свърши работата.

12

Първата жертва на Мерейн едва успя да изохка от изненада, когато тя преряза гърлото на Ксандрин с нож, изваден кой знае откъде. Локи я погледна сепнато — отначало реши, че напада него, но в такъв случай, осъзна той, така и нямаше да забележи удара навреме.

Ксандрин нададе вик и се катурна напред. Мерейн нападна Локи с ритник — по-скоро бърза, отколкото мощна атака. Изрита ръката му и стъкленицата изпадна от пръстите му. Локи още не бе извикал „Мамка му!“, и се метна подир стъклото, без да го е грижа нито за чакъла, който щеше да му одере кожата, нито за това какво би хрумнало на нападателката му. Вдигна оцелялата стъкленица от земята, прошепна благодарствени слова и отново бе съборен от Джийн, втурнал се напред с протегнати ръце.

Той падна на земята, притиснал стъкленицата към гърдите си, и видя как Мерейн се извърта и мята ножа. Джийн я удари точно в този миг и вместо да порази Страгос във врата или в гърдите, каквото явно беше намерението й, острието се заби в нозете му и Архонтът отскочи назад.

Мерейн, колкото и да не беше за вярване, се възпротиви дейно на Джийн — успя да изтръгне някак едната си ръка от хватката му и го мушна с лакът в ребрата. Гъвкава и несъмнено адски отчаяна, тя ритна левия му ботуш, изтръгна се и тръгна назад, залитайки. Джийн я хвана за туниката и откъсна левия й ръкав чак до рамото. Щом тъканта поддаде, той изгуби равновесие и падна на земята.

Локи мярна сложната черна татуировка върху бялата кожа над лакътя й — приличаше на лоза, увита около меч. А после тя се стрелна в нощта като стрела от арбалет, далече от Джийн и фалшивите Очи, които я подгониха надолу по стъпалата, ала напразно. Накрая се отказаха и заругаха шумно.

— Ама какво… о, по дяволите! — възкликна Локи, едва сега забелязал първото фалшиво Око, намушкано от Мерейн. Мъжът се гърчеше на земята редом с Ксандрин, а от ъгълчетата на устата му се стичаше пяна.

— Ужас! Мамка му! По дяволите! — кресна Локи, наведен безпомощно над умиращия алхимик. Конвулсиите спряха съвсем скоро. Лока се вторачи в единствената стъкленица с противоотрова в ръцете си. Прилоша му на стомаха.

— Не! — изстена Джийн зад него. — О, богове, защо го направи тя?

— Не знам — отвърна Локи.

— И какво да правим, по дяволите?

— Ние… майната му. Проклет да съм, ако знам и аз.

— По-добре ти…

— Никой нищо няма да прави! — сряза го Локи. — Ще я запазя. Като свърши всичко това, ще седнем да вечеряме и ще го обсъдим. Все ще измислим нещо.

— Ти можеш да…

— Време е да тръгваме! — отсече Локи. — Вземай онова, за което сме дошли, преди да стане още по-сложно. — „Преди верните на Архонта войски да са забелязали, че изживява тежка нощ. Преди Лайонис да разбере, че Рекин в действителност ни издирва, докато разговаряме. Преди още някоя проклета изненада да изпълзи от земята и да ни захапе за гъза.“ — Кордо! — кресна той. — Къде е обещаната от теб торба?

Лайонис махна на една жена от оцелелите фалшиви Очи и тя му подаде тежък чувал от зебло. Локи го изтръска — беше по-широк от него самия и дълъг почти шест стъпки.

— Е, Максилан — рече той. — Предложих ти възможност да забравим за всичко това, да ни пуснеш и да задържиш, каквото имаш, ама ти трябваше да си покажеш магариите, нали?

— Коста — рече Страгос, най-после възвърнал си дар слово. — Аз… мога да ти дам…

— Нищо не можеш да ми дадеш. — Страгос като че се мъчеше да докопа кинжала на Мерейн. Локи го ритна, той изхвърча над чакъла и падна нейде в тъмното. — Хората от нашия занаят, хората, които се кланят на Уродливия страж, си имаме малка традиция, когато умре някой наш близък. В този случай някой бе убит вследствие на тоя твой налудничав замисъл.

— Коста, не отхвърляй онова, което мога да ти предложа аз…

— Наричаме го смъртна жертва — продължи Локи. — Това означава да откраднем нещо ценно, според стойността на погубения живот. Само че в този случай нищо на света не може да възмезди загубата. Ала правим, каквото можем.

Джийн застана до него и изпука с кокалчетата на ръцете си.

— Езри Делмастро — произнесе той съвсем тихо. — Поднасям ти Архонта на Тал Верар.

После удари Страгос толкова силно, че краката на Архонта се откъснаха от чакъла. След миг той вече натъпкваше безчувствения старец в чувала. Още миг и метна завързаната торба на рамо като чувал с картофи.

— Е, Лайонис, успешна революция ти пожелавам, или каквото ще да е там — рече Локи. — Измъкваме се оттук, преди да е станало още по-интересно за нас.

— Ами Страгос?

— Никога повече няма да го видиш.

— Е, тогава бива. Напускате ли града?

— Твърде бавно за нашия вкус, мътните да го вземат!

13

Джийн хвърли чувала на квартердека пред очите на Замира и всички оцелели от екипажа. Завръщането беше продължително и тежко — първо трябваше да вземат раниците си от малката лодка на Кордо, после, задължително, да вземат и лодката на Дракаша и да излязат с нея почти в открито море. Но всичко си струваше. Цялата нощ си струваше, реши Локи, само за да види изражението на Страгос, щом видя застаналата над него капитанка.

— Др… р… акаша — измънка той и изплю един зъб на палубата. Няколко вадички кръв се стичаха по брадата му.

— Максилан Страгос, бивш Архонт на Тал Верар — изрече тя. — Последният Архонт на Тал Верар. За последен път те гледах от по-различна гледна точка.

— И… и аз. — Той въздъхна. — И сега какво?

— Твърде много дългове са яхнали трупа ти, че да може смъртта ти да ги изкупи. Мислихме дълго и упорито за това и решихме, че ще опитаме да те задържим жив, доколкото можем.

Тя щракна с пръсти и Джабрил излезе напред. Държеше куп яки, макар и леко ръждясали железни синджири. Пусна ги на палубата до Страгос, старецът подскочи и той избухна в смях. Ръцете на моряците сграбчиха бившия Архонт и той се разхлипа невярващо, щом оковите щракнаха на ръцете и краката му и го увиха с веригите.

— Отиваш на долната палуба, Страгос. На тъмно. И за нас ще е особена чест да те влачим с нас, накъдето и да плаваме. При всякакво време, при всякакви вълни, при всякаква жега. Страшно дълго ще те влачим. Тебе и веригите ти. Гарантирам ти, че тях ще ги носиш дълго след като дрехите ти се разпаднат.

— Дракаша, моля те…

— Хвърлете го на дъното! — изкомандва тя и половин дузина моряци го повлякоха към стълбите, водещи към главната палуба. — Приковете го за корпуса и го оставете да се настани удобно.

— Дракаша, не можеш! — писна мъжът. — Не можеш! Ще обезумея!

— Знам — отвърна тя. — И ще пищиш. Богове, как ще виеш там долу! Е, много хубаво. Малко музика сред морето не е излишна.

А после го отведоха в трюма на „Отровната орхидея“, където щеше да гние, докато умре.

— Е… — обърна се Дракаша към Локи и Джийн. — Вие двамата се справихте. Проклета да съм, но постигнахте своето.

— Не, капитане — поправи я Джийн. — Постигнахме онова, за което отидохме там. Но не постигнахме своето. По никой начин.

— Съжалявам, Жером.

— Дано никой не ме нарече повече така. Името ми е Джийн.

— Локи и Джийн — произнесе тя. — Е, добре. Къде бих могла да ви закарам?

— Във Вел Вирацо, ако нямаш нищо против — отвърна Локи. — Имаме там малко работа.

— И ще забогатеете?

— Да, ще имаме парички. Искаш ли част, за…

— Не — прекъсна го тя. — Вие отидохте в Тал Верар, вие извършихте кражбата. Задръжте си ги. Плячката от Салон Курбо ни е предостатъчна, а ще я разпределяме между твърде малко хора. Стига ни. А какво смятате да правите после?

— Бяхме намислили нещо — отвърна Локи. — Помниш ли какво ми каза онази нощ на парапета? Ако някой се опита да приклещи кораба ти, просто… вдигни още платна?

Дракаша кимна.

— Е, би могло да се каже, че ще го пробваме — обясни Локи.

— Ще ви трябва ли и още нещо?

— Ами, от съображения за безопасност и като се има предвид миналото ни… Дали не би склонила да ни дадеш назаем една от корабните си котки?

14

Срещнаха се на другия ден по покана на Рекин, а мястото на срещата би могло да се опише единствено като „жалките останки от кабинета му“. Вратата беше изтръгната от пантите, парчетата от столове все още се въргаляха по пода и, разбира се, почти всички картини по стените бяха изрязани от рамките. Рекин като че изпитваше извратено удоволствие от това, че настани седмината Приори на изискани столове посред целия този хаос, и се преструваше, че всичко е съвсем нормално. Селендри сновеше из стаята зад гостите.

— Всичко гладко ли върви при вас от снощи насам, дами и господа? — попита той.

— Боят в Марината на мечовете приключи — уведоми го Джаканта Тига, най-младата от Вътрешната седморка.

— Флотата е озаптена.

— Мон Магистерия е наша — додаде Лайонис Кордо, дошъл да замести баща си. — Всички капитани на Страгос са под арест, освен двамата капитани от разузнаването…

— Не може да позволим още една шибана злополука с Равел — изказа се един Приори на средна възраст.

— Аз самият възложих на мои хора да се заемат с въпроса — обясни Рекин. — Няма да слязат на суша в града. Поне това мога да обещая.

— Посланиците на Талишам, Еспара и Кралството на същините публично изразиха доверие в ръководството на съветите — съобщи Тига.

— Знам — усмихна се Рекин. — Снощи им опростих значителни дългове и предположих, че биха могли да съдействат на новата власт. А какво става с Очите?

— Около половината са живи и задържани — докладва Кордо. — Останалите са мъртви. Само неколцина се опитаха да възбудят съпротива.

— Няма да стигнат далече — обади се Тига. — Верността към стария Архонат няма да им купи нито храна, нито бира. Сигурно като почнат да дразнят твърде много редовните войници, ще ги намерят мъртви тук и там.

— От останалите ще се отървем тихомълком през следващите няколко дни — обясни Кордо.

— Вижте, чудя се дали това е чак толкова умно — отбеляза Рекин. — Очите на Архонта представляват важен резерв от добре обучени и предани войници. Несъмнено може да им се намери и по-добро приложение от запълването на гробове.

— Те бяха верни единствено на Страгос…

— Или може би на Тал Верар, стига да ги беше попитал.

— Рекин положи ръка на сърцето си. — Патриотичният ми дълг ме заставя да го изтъкна.

Кордо изсумтя.

— Те бяха неговите ударни войски, телохранители, изтезатели. На нас не ни вършат никаква работа, дори да не развиват противодържавна дейност.

— Може би колкото и да се хвалеше с военните си познания, скъпият ни покоен Архонт е използвал Очите некадърно — заяви Рекин. — Може би това с безликите маски беше прекалено. Те може би щяха да се справят по-добре в цивилни дрехи, като сътрудници на разузнавателния му апарат, а не да тероризират хората и да налагат волята му.

— Може би, за негова изгода — съгласи се Тига. — Ако бе постъпил така, въпросният разузнавателен апарат можеше да осуети нашия вчерашен ход срещу него. Беше твърде рисковано.

— И все пак трудно е да опазиш кралството, когато вече няма крал — рече Кордо.

— Да — обади се Тига. — Всички ние сме твърде впечатлени, Кордо. Вмятай ненатрапчиво по някоя дума за участието ти, колкото си искаш често, моля.

— Аз поне…

— И още по-трудно е да опазиш кралството, ако изхвърлиш съвършено употребяеми сечива, оставени от краля — изтъкна Рекин.

— Простете тъпотата ни, но за какво точно намекваш, Рекин? — попита Саравел Фиоран, почти връстничка на Мариус Кордо.

— Просто, че Очите, внимателно проверени и обучени наново, могат да бъдат значителна придобивка за Тал Верар, ако не се използват като ударни войски, а като… като тайна полиция?

— Казва мъжът начело точно на онези хора, чието преследване би било задачата на подобна служба! — присмя се Кордо.

— Кордо Младши, това са и същите онези хора, чиято намеса във вашите семейни работи е ограничена до приемливия минимум благодарение на моето участие — възрази Рекин. — Те са тъкмо онези хора, способствали за вчерашната ни победа — разнасяха вести, изпълваха улиците, за да задържат армейските подкрепления, отвличаха вниманието на най-верните офицери на Страгос, докато някои от вас, допуснати до участие, действаха като любители на играта на топка, които си играйкат на някоя ливадка!

— Не и аз! — възрази Кордо.

— Не, ти не, ти се би. Но аз се фукам със своето лицемерие с усмивка на уста, Лайонис. Не смей да се преструваш тук, където сме си все свои, че презрението ти по някакъв начин те освобождава, от греха, че си общувал с такива като мен. Само недей да си представяш град, в който такива като мен не контролират престъпността — не ти трябва! Що се отнася до Очите, аз не питам, а казвам. Малцината фанатично верни на Страгос могат по удобен начин да се препънат и да се нанижат на някой и друг меч. Останалите са твърде ценни, че да ги изхвърляме.

— Въз основа на какво сметнахте, че можете да ни поучавате? — ядоса се Тига.

— Въз основа на това, че шестима от седмината тук са намерили за уместно да държат парични суми и стоки в съкровищницата на Кулата на греха. Артикули, които, да бъдем откровени, може и никога повече да не излязат оттам, в случай че отношенията ни започнат да ме изнервят. И аз имам вложение в този град, също като вас, и няма да ми е по сърце някоя чужда сила да ми се меси в работите. Да отдадем дължимото на Страгос — не мога да си представя, че армията и флотата, попаднали във вашите ръце, ще вдъхват голямо страхопочитание на враговете ни, като се има предвид какво се случи по време на последната война, когато на власт бяха Приори. Затова намерих за уместно да подсигуря всичките ни залози.

— Несъмнено бихме могли да обсъдим това след няколко дни — предложи Лайонис.

— Надали. Неудобства като оцелелите Очи имат навика да изчезват преди разширяването на споровете, нали? Усилно време е. Съобщенията могат да се загубят или да бъдат изтълкувани погрешно, а съм убеден, че ще възникне и съвсем приемлива причина за случилото се.

— Какво искате, тогава? — попита фиоран.

— Ако имате намерение да обявите Мон Магистерия за административен център на нашата бляскава нова власт, то по мое мнение няколко кабинета там биха били добро начало. Нещо хубаво и престижно, преди хубавите кабинети да са свършили. Освен това очаквам в края на седмицата и основен работен бюджет. Сам ще изчисля приблизителните му рамки. Заплатите за идната година. И като ги споменах, очаквам поне три или четири поста в йерархията на тази нова организация да бъдат предоставени напълно на мое разположение. Заплати в размер от десет до петнайсет солария годишно.

— За да раздадете синекурни длъжности на разни ваши крадци парвенюта? — тросна се Лайонис.

— За да им помогна в прехода към живота на порядъчни граждани и защитници на Тал Верар, да — потвърди Рекин.

— А дали това ще бъде вашият собствен преход към живота на порядъчен гражданин? — попита Тига.

— Мислех, че вече съм го изяснил. Не, в името на боговете! Нямам никакво желание да се откажа от отговорностите, на които се радвам понастоящем. Обаче така се получи, че съм си намислил идеалния кандидат, който да оглави нашата нова организация. Човек, който споделя скрупулите ми относно начина, по който Страгос е използвал Очите, и би трябвало да бъде приеман още по-сериозно поради факта, че и тя е била една от тях.

Всички Приори се обърнаха и се вторачиха в Селендри и тя не можа да сдържи усмивката си.

— Рекин, я чакай малко! — възрази Кордо.

— Не виждам необходимост — отвърна Рекин. — Не вярвам вашите шестима да откажат на тази моя тъй дребна и така патриотична молба, нали?

Кордо се огледа и Селендри разбра какво виждаше той по лицата на останалите Приори: ако официално се опиташе да попречи на това, щеше да бъде единственият и щеше да подкопае не само взетото назаем положение на баща си, но и изгледите за собственото си бъдеще.

— Мисля, че тя трябва да получи хубавичка, доста хубавичка начална компенсация — продължи весело Рекин. — И, разбира се, ще настоява да ползва официални карети и шлепове. Официална резиденция — Страгос има десетки къщи и имения на свое разположение. О, и мисля, че кабинетът й в Мон Магистерия трябва да е най-хубавият и най-престижен от всички. Не сте ли съгласни?

Те се целуваха дълго, останали сами в кабинета, след като Приори си тръгнаха, обзети от смут, тревога и яд. Както обикновено, Рекин свали ръкавиците си и я погали със съсухрените си, покрити с белези ръце. Галеше и обезобразената като дланите му плът от лявата й страна, и здравата плът от дясната.

— Ето, мила моя — рече той. — Знам, че от доста време нервничиш тук, докато тичаш нагоре-надолу по стълбищата, лъкатушиш между благородници пияници и им се кланяш.

— Все още съжалявам, че не успях да…

— И двамата в еднаква степен не успяхме — поправи я Рекин. — Всъщност аз много по-силно се хванах на измишльотините на Коста и Де Фера от теб. Ти докрай хранеше подозрения. Ако зависеше единствено от теб, убеден съм, че щеше да ги изхвърлиш рано-рано през прозореца и да спестиш цялата тази бъркотия накрая.

Тя се усмихна.

— А пък самодоволните Приори са уверени, че в твое лице им натрапвам последна бляскава синекура. — Рекин зарови пръсти в косата й. — Богове, каква изненада ги чака! Нямам търпение да те видя как действаш. Ти ще изградиш нещо, пред което моите малки котерии от фелантоци ще изглеждат безвкусица.

Селендри огледа съсипания кабинет. Рекин избухна в смях.

— Май тия безочливи малки мискини са достойни за възхищението ми! Цели две години да кроят подобно нещо, а после и номера със столовете. И печата ми! Лайонис направо получи гърчове…

— Аз очаквах да побеснееш — призна Селендри.

— Да побеснея? Да бе, бесен съм. Тая гарнитура от столове много си я обичах.

— Знам колко дълго си се трудил, за да се сдобиеш с тези картини…

— А, да, картините. — Рекин се ухили дяволито. — Що се отнася до тях… Тия стени нещо ми се виждат много голи. Би ли слязла с мен в съкровищницата, че почвам да вадя истинските?

— Как така истинските?