Арнолд Мостович
Ние от Космоса (9)

Непосредствено рандеву

Може би не така непосредствено. Противно на „наблюденията“ — „срещите“ с НЛО трябва да се разбират като контакти, не по-близки от шест метра и не по-далечни от двеста метра.

Хайнек казва и е трудно да му се отрече правотата, че ако за наблюдения, направени от голямо разстояние, може да се намери оправдание на обвинението в грешки, халюцинации, фалшификации на иначе нормални явления, то при по-близките контакти с НЛО. Може да се вземе предвид само една от двете възможности: или свидетелите говорят истината, или са… полудели. Трета възможност няма.

От материалите на „Синята книга“ Хайнек е избрал четиридесет случая на близки контакти от този вид. Средният брой на свидетели на едно явление е 3,5, при което в много случаи (за това пак ще стане дума) свидетелите въобще не са знаели нищо един за друг. Средното ниво на образование на лицата, свидетели или участници в контактите от този тип, е относително високо.

Ето например разказа на един от тях (между другото човек, който никога не е чувал за „летящи чинии“). Събитието е станало на 6. 02. 1966 година.

„Като погледнах през прозореца, изведнъж забелязах, че някаква червена светлина е заляла всичко наоколо. Отначало помислих, че това са прожекторите на полицейска кола… Повиках жена си… И изведнъж разбрах, че светлината идва отгоре. Вдигнах поглед и видях очертанията на обект, който се намираше на осемдесет — сто и петдесет метра над къщата ми. Червената светлина идваше от основата на обекта, от средата. Изглеждаше като сноп лъчи, излизащи от някакъв отвор…“

Ето и друг случай: Този път това се случило в Оклахома. Свидетелите — двама селскостопански работници. Четири часът сутринта. Обектът бил кръгъл, много силно осветен. Отначало помислили, че това е самолет, но липсата на крила им подсказала, че това е нещо друго. Като цитирам Хайнек, предавам и разговора със свидетелите, записан на магнетофонна лента:

Въпрос: Никога ли не сте виждали подобно нещо?

Отговор: Никога.

Въпрос: Какво ви впечатли най-силно?

Отговор: Блясъкът.

Въпрос: Какво беше това?

Отговор; Не зная. Това много ме ужаси.

Въпрос: Смятате ли, че може да е било балон или нещо подобно?

Отговор: Не, това не беше балон или нещо, което прилича на балон. Отначало мислехме, че това е хеликоптер от базата Куентин, телефонирахме там и ни казаха, че никакъв хеликоптер не е излитал от базата.

Въпрос: Не знаете ли дали и други хора са видели това?

Отговор: Не зная, но в четири сутринта малко хора са извън дома си.

Въпрос (зададен на втория от свидетелите): Как забелязахте това?

Отговор: Той пръв го забеляза. Беше на двора и са втурна в плевнята страшно уплашен. Не знаех какво в станало… И затова също излязох. Исках да видя какво го е уплашило толкова…

Въпрос: Как стана така, че не забелязахте кога обектът е отлетял?

Отговор: Помислих си, че ще се разбие в земята и затова също се върнах в плевнята…

Въпрос: Какво беше на цвят това нещо?

Отговор: То имаше бял светещ цвят.

Въпрос: Какво ви направи най-голямо впечатление?

Отговор: Че не беше самолет.

По-късно един от работниците добавил: „Най-много ни заинтересува центърът на апарата… Всичко като че ли се въртеше около този център в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка…“

И още един случай, по протокол от 68 страници, съставен от човек, който по поръчение на „Синята книга“ е провел разследването. Случаят е интересен с тона, че явлението (22. 04. 1966 година) продължило четиридесет и пет минути. Цялото събитие било наблюдавано от пет души. Следователно, ако подложим на съмнение техните показания, трябва да признаем цялата петорна за шайка лъжци или за група страдащи от халюцинации.

Свидетелите се намирали до училището в Бевърли (Масачузетс). Над училището дълго време летяла безшумно „летяща чиния“. При това толкова близко до хората, които наблюдавали необикновения обект, че в един момент те помислили, че ще падне върху тях. Един от свидетелите разказва:

„…Обектът се приближаваше и изглеждаше все по-голям. Над главата си не виждах нищо друго, освен светлините, трепкащи през равни интервали. Бях много възбуден, любопитен, но не и изплашен. Ако тази «чиния» не се беше приближила много, не бих избягал, но се страхувах, че ще ме смачка…“

Друг:

„Побягнах. В този момент един от приятелите извика: Гледай, това е точно над нас! Вдигнах очи и се вцепених. Видях голям кръгъл обект… Изглеждаше точно като чиния. Летеше безшумно. Не чувах никакъв звук и се страхувах, че ще падне върху мен… Бях очарован, потресен, не знаех какво да мисля.“

Полицаят, извикан на мястото на събитието, дава следното показание:

„В девет и четиридесет и пет по разпореждане на коменданта заедно с полицая Б. отидох до «Бевърли хай скул», откъдето беше сигнализирано появяването на НЛО. Като пристигнах, забелязах нещо, което приличаше на огромна чиния и се придвижваше с плъзгащ полет към училищната сграда. Обектът имаше три вида осветление: червено, зелено и бяло. Не чувах никакъв звук, така че и дума не можеше да става за някакъв самолет (времетраенето на наблюдението изключваше такава възможност). Известно време НЛО стоя неподвижно над училището.“

Има право авторът на книгата, изтъквайки, че описанието на показанията е скучно и монотонно По-нататъшните примери впрочем още повече потвърждават тази монотонност.

Ето друг пример. Това се случило на 22 април 1966 година; време на наблюдението на явлението — осем 5 минути. Свидетели — баща и син.

Двамата седели в колата (било дванадесет през нощта). Трикратно, през равни интервали от време над тях се появил (отново се говори за плъзгащо движение) някакъв обект. Най-после застанал точно над колата. Бащата обърнал внимание на сина си върху това необикновено явление и той, когато по-късно пресъздавал това събитие, казал: „Отначало помислих, че това е някаква допотопна птица.“ А синът (разговорът с него провел самият Хайнек) добавил, че този обект бил толкова близко, че „ако бях хвърлил камък, можех да го улуча. Виждаше се отчетливо, формата му се открояваше рязко.“

Бащата допълнил:

„Наклоних се да разгледам чинията през предното стъкло. Виждах я цялата. Тогава казах на Джон: «Боже! Та това е летяща чиния!» Имах впечатлението, че присъствам на прожекцията на някакъв фантастичен филм по телевизията. Висеше над нас абсолютно безшумна.“

Когато от другата страна на шосето се приближили други коли, всички светлини на НЛО изгаснали. Останала само една кръгла сянка. След като колите отминали, светлините отново заблестели и обектът излетял нагоре.

„Когато пристигнахме у дома — продължава бащата, — синът ми каза: Тате, има още нещо, за което не знаеш. Когато търсеше в задния сандък фотоапарата, онова «нещо» застана над теб на разстояние, не повече от пет метра от главата ти… Но нищо не се чуваше. Ако Джон не беше с мен, бих отишъл веднага на психиатър.“

И още един, не по-малко убедителен пример:

Дата — 17 април 1967 г. Времетраене на явлението — 10 до 15 минути. Свидетели — четирима души, сред които и директорът на училището. Във втората кола (тъй като и това се е случило на шосе) се намирали неговите приятели.

„Връщах се от събрание… Внезапно видях светлина над хълма и си помислих, че някакъв стар самолет от селскостопанската авиация е сбъркал пътя и ще се приземи в царевицата. Но по-късно това невероятно явление с формата на каска от Първата световна война се понесе над хълма. Намалих скоростта… и след миг този огромен обект, може би деветдесет метра в диаметър, се откъсна от хълма, спря се за част от секундата над мен… и се насочи към летището… Светеше с невиждано силен блясък.“

Естествено директорът слязъл от колата си и отишъл при своите приятели. Сега можели да наблюдават цялото явление заедно. НЛО висял около десет минути над проводниците за високо напрежение.

„…Помислих, че на летището трябва да знаят за цялата тази работа и веднага отидох там. Нямаше нужда да говоря. Сами бяха видели всичко. Там имаше двама адвокати от щата Канзас със зинали от удивление уста… Обектът преминал над летището… На контролната кула не го забелязали, тъй като били заети с прелитането на самолет… Когато самолетът се приближил, чули пилота по радиото: «Виждам го!… Под мен е! Огромен е!»

Директорът на малка канадска авиокомпания описва срещата си с НЛО (април 1955 г.) така: Намирал се точно на брега на езерото и проверявал хидроплана си, когато пазачът привлякъл вниманието му върху «някакъв пресичащ небето обект…» Обектът се спря на 75 метра от мен и на 12 метра над повърхността на езерото… Не чувахме никакъв звук, нито пък чувствувахме някаква миризма. Обектът имаше 120–150 см диаметър и 20–25 см дебелина.“

Хайнек е кореспондирал продължително време с този свидетел. Цялото явление траело не повече от четири минути. Канадецът (впрочем доста голям специалист по въпросите на авиацията) изготвил за това събитие специален доклад за канадското правителство. Докладът твърде точно описва начина на придвижване на НЛО и неговата скорост (отначало се движел доста бавно, а след това със светкавично ускорение изчезнал за три секунди). Този обект, както и другите, описвани преди или след това, блестял като диамант.

Докато четях книгата на Хайнек, всеки следващ пример ми се струваше по-интересен от предишния. Бих искал и читателят да остане със същото впечатление за добросъвестността и за реализма, характерни за всички описания и разкази. Въпреки ограничените възможности, ще си позволя да спомена още няколко примера.

Ето събитията, случили се на 17 април 1966 г. в Портейдж Коунти (Охайо), когато четирима души, напълно независимо един от друг, са следили маневрите на НЛО с големи размери (от осем до единадесет метра). Всъщност не толкова следили, колкото се стараели да преследват „чинията“, която прелитала над шосето или може би го е изследвала… Не е известно. НЛО летял на височина около триста метра и през цялото време (час и половина) го съпровождали две коли на местната полиция. Нейните представители много подробно описали цялата акция. Един от полицаите, взел участие в преследването, уведомил за НЛО летището в Питсбург. Оттам го обвинили, че е полудял, на което той правилно отговорил, че ако е полудял, то и неговите трима колеги също трябва да са полудели.

Впрочем този случай завършил доста печално. Ръководството на програмата „Синята книга“, където били изслушани въпросните полицаи, сметнало, че всичко това не си струва да бъде старателно изследвано. Едва по-късно се намесила комисия на американския Конгрес и тогава полицаите били разпитани още веднъж със старание да им се внуши между другото, че са гонили не НЛО, а планетата… Венера. Накрая тези нещастни свидетели в униформа така бали осмени пред пресата и общественото мнение, че елин от тях трябвало да напусне работата си и накрая получил нервно разстройство.

Може ли да не се обръща внимание на описания случай? — пита Хайнек. Да. Освен ако се сметне, че всички полицаи, взели участие в акцията, са били жертви на халюцинация или са получили… нервно разстройство. Във всеки случай в папките на „Синята книга“ случаят останал като „непроверен“…

* * *

Към „срещи от втория тип“ Хайнек отнася тези контакти с НЛО, след които са настъпили някакви изменения или са оставали следи в околната среда. Но най-напред ще си позволя да цитирам едно негово мнение. Струва си да запомним това мнение, за да следим и по-нататък приведените примери.

„…основният въпрос не е дали е възможна да са се случили тези събития, а дали наистина са се случили горе-долу така, както свидетелите са дали показания. Не бих анализирал целия този проблем в книгата си, ако доказателствата, изследвани от мен в продължение на всички тези години, не бяха дали в повечето от случаите положителни отговори на втория въпрос. Тези необикновени събития действително са се случили, макар че един физик трудно може да са ги представи.“

Хайнек напомня, че специалният каталог за случаите, когато НЛО са оставили следи или са предизвикали някакви промени, обхваща двадесет и четири страни. „Синята книга“ е изследвала само американските и евентуално канадските примери. Събитията, набрани от автора, са били подредени според критериите, предлагани и преди това. Средният брой свидетели на тези събития е бил четири.

Измененията или следите, оставени от НЛО, са всъщност от два вида. Първият — това са изменения, установени само от свидетелите. Вторият — това са обективни изменения, които могат да се проверят и изследват. Въздействието на НЛО впрочем е можело да се прояви и по друг начин. В края на краищата никой не трябва да се учудва от факта, че след такава среща с „неидентифициран обект“ човек може да загуби психическото си равновесие… Моля да си представите например следната ситуация.

Някъде по шосе в щата Уисконсин пътува учителка със синчето си. Изведнъж:

„…Това нещо се появи над хълмчето. Мълниеносно, по-бързо от самолет, като се плъзгаше във въздуха, увисна над колата, която в момента ни изпреварваше. Светлините на тази кола изгаснаха. След миг — моите също. Радиото спря и моторът също. Това стана в момента, когато НЛО увисна над нас.“

Цялото събитие е траело около десет минути. Когато НЛО се спрял над колата на учителката, тя се опитала да запали мотора, но не могла. „Нищо не можеше да се направи“ — посочва тя след това в анкетата, която Хайнек обширно цитира. Едва когато „нещото“ се отдалечило (тихо, плъзгащо се движение по посока на близката ферма), моторът отново се задействувал.

А ето и разказа за друг случай. И тук фон на събитието са шосе и лека кола. В колата се намирали три момичета. Това станало на 20 януари 1967 година. Явлението било наблюдавано в продължение на петнадесет минути.

Момичетата едновременно забелязали светеща „летяща чиния“. Бавно двата обекта — колата и НЛО — се приближавали един към друг. И отново се случило това, за което разказва учителката. Радиото млъкнало, светлините угаснали и моторът спрял. Момичето зад волана заявило по-късно: „Когато вече бяхме близо до НЛО, колата спря. Не можех по никакъв начин да запаля мотора. Това продължи, докато обектът висеше неподвижно над нас. Когато НЛО се понесе нататък, моторът се запали.“

Останалите подробности като че ли са взети от предишните описания. И този обект изчезнал с червена светлина. Имал плъзгащ полет и огромно ускорение.

Точно такова описание може да се намери и в отчета за срещата с НЛО на 21 април 1967 година. Явлението траело пет минути, наблюдавали го четирима свидетели.

Хайнек пише:

„Докато явлението НЛО не получи граждански права в областта на науката, което ще позволи на младите учени — решителни и с въображение — да правят сериозни изследвания, ще трябва да се ограничим с приблизителни описания, разказващи за яйцеподобни блестящи обекти, способни на необикновени маневри. Затова трябва да се задоволим с твърдението, че в тези контакти от втори тип (става дума за контакти, предизвикали изменения в околната среда — А. М.) НЛО имат необикновената и необяснима способност да въздействуват на електрическата система на автомобила.“

Сред големия брой събития, цитирани от Хайнек, си струва да припомним и това, случило се на 2 ноември 1957 година около единадесет часа вечерта или точно един час след като в СССР бил изстрелян спътник с кучето Лайка на борда, за което впрочем американците още не знаели. Двадесет съвсем добросъвестни свидетели са наблюдавали маневрирането на НЛО, а цялата история продължила два часа и половина!

Всичко започнало от това, че на шофьора на една товарна кола отказало да работи електрозахранването, когато над него на височина шестдесет метра прелетял някакъв блестящ обект. Отначало на шофьора му се сторило, че това е светкавица. Изскочил от колата и паднал на земята под въздействието на горещината. Обектът прелетял над него със скорост 1000–1300 км/час. Когато обектът се отдалечил, електрозахранването отново заработило.

Шофьорът и колегата му решили да уведомят за този случай полицията. От която и да е гледна точка такъв разказ изглежда малко вероятен и нищо чудно, че полицаят, някой си Фоулър, който приел съобщението, го оставил без последствие. Но един час по-късно същият този полицай бил алармиран с идентично съобщение от друг шофьор. Информацията била подадена в още по-сензационна форма: на 60 км от град Левланд този шофьор се срещнал „очи в очи“ с обект, легнал на шосето и достигащ дължина към 60 м. Обектът блестял и искрял. И този път — не е трудно да се отгатне продължението — цялата електрическа инсталация на колата престанала да работи. Шофьорът излязъл от колата, но обектът бързо се издигнал на височина 60 метра и след това отлетял.

Това обаче било само началото на събитията, които се случили през тази нощ. Пет минути след полунощ на петнадесет километра от Левланд един студент се натъкнал на лежащ напреко на шосето „продълговат сплеснат обект, заобиколен от синьо-зелено мъждукане“. Щом стигнал предмета, и двигателят, и светлините му изгаснали. След известно време обектът се издигнал почти перпендикулярно нагоре и изчезнал. А, в колата отново всичко заработило. Съобщение за случилото се студентът направил едва на сутринта.

Но неспокойната нощ на полицая Фоулър продължила. За трети път бил алармиран от един шофьор, който се срещнал с НЛО на същото шосе. Този път обектът се намирал на височина няколко десетки метра. Останалата част от събитията била същата, както в предишните случаи.

До един часа през нощта един след друг различни шофьори алармирали полицията, че на шосето край град Левланд лети над колите или ги чака, спрял на асфалта, НЛО. Всички описания съвпадали — както тези за самия обект (големина, цвят), така и за въздействието му върху електрическата инсталация на автомобилите.

В един и половина през нощта няколко полицейски коли тръгват по пътя да търсят неканения гост. Сега вече не случайните шофьори, а полицаите един след друг сигнализирали за присъствието на неидентифициран искрящ обект недалеч от шосето на изток от Левланд.

„То се движеше толкова бързо — писал след това в рапорта си полицейският служител Лойд Белън Ентън, — че изглеждаше като светкавица, движеща се от изток на запад.“ В доклада на Фоулър се споменава за петнадесет телефонни обаждания, всички с еднакъв характер. Освен това била изключена електрическата инсталация на пожарната кола, която също търсела НЛО. Тя отказала, когато ниско над колата се появил блясъкът на прелитащия обект…

Дали може да се предположи, че всички тези хора, които не са имали помежду си никаква връзка, са се уговорили, изпаднали са в истерия, внезапно са имали халюцинации или че едновременно (заедно с полицията) са приели за НЛО някакво всъщност нормално явление? Не! Това не е възможно, нито пък правдоподобно.

Но си струва да добавим, че тази близка среща с НЛО оставя следи не само под формата на непонятни прекъсвания в работата на електрическата инсталация на автомобилите. Тези близки контакти стават не само по шосетата и не само шофьорите са техните герои.

В анкетата на „Синята книга“ са категоризирани триста случая, които описват „следи от кацането“ на НЛО. Това най-често са големи кръгове с изгоряла по средата или унищожена растителност. Такива кръгове обикновено са с диаметър от шест до десет метра. Унищожената растителност може да се наблюдава дълго време. Случва се да не изчезне дори след няколко години.

Някои от тези места са изследвани лично от Хайнек или друг сътрудник на „Синята книга“, Тед Филипс. Хайнек признава, че тук са възможни мистификации и затова точният анализ на всеки случай е необходим, макар никак да не е лек. Един от тези случаи е много интересен, още повече че описанието е придружено от снимка, направена от самия Хайнек.

Действието се развива в щата Айова (юли 1969 година). Две около десетгодишни момиченца забелязали през прозореца как от мястото на тяхната ферма се отдалечава обект, който описали като „летяща чиния“. На следващия ден собственикът на фермата, като оглеждал полето със соя, за свое голямо учудване забелязал и него следи от кръг с диаметър дванадесет метра. А предния ден нямало нещо подобно. В средата на кръга всички растения били унищожени.

Повтарям още веднъж: този случай бил изследван от Хайнек, който не видял в него мистификация или стремеж за получаване на изгоди, т.е. обезщетение от цялата история. Фермерът впрочем не направил никакви постъпки за такова обезщетение.

Хайнек цитира няколко подобни случая. НЛО често оставят следи — отрязани върхове на дървета и унищожени отгоре клони. Една група екскурзианти, която пътувала с моторница по езеро, наблюдавала в продължение на тридесет минути маневрите на НЛО (шест свидетели). НЛО срязал върха на дърво, което растяло наблизо в полето. Унищожените листа били изпратени за изследване в лаборатория. Лаборантите не могли да установят причините за унищожаването им, но посочили като евентуална възможност твърде дългото им излагане на висока температура.

И още един пример (в крайна сметка примерите тук са най-интересното). Това станало на 12 януари 1965 година. Явлението било наблюдавано от петима свидетели. Време за наблюдение — пет минути.

„Госпожа Дж. приближила до прозореца, привлечена от гледката на нещо, което й изглеждало като светлини на самолет. Силната светлина падала направо в двора… Ужасена, че това може да бъде някакъв самолет, който е принуден да кацне и може да се разбие в къщата й, избягала на двора, като взела и трите си дъщери. В този момент разсеяните дотогава светлинни лъчи се концентрирали в една ивица с доста силен бял цвят. Ужасените жени забелязали, че обектът с нисък полет се насочва право към къщата им, отминава я и като срязва върховете на боровете, каца на земята. Светлината била толкова силна, че осветявала цялата околност. Обектът останал за няколко минути на земята, след това се откъснал от нея с вертикален полет и изчезнал в североизточна посока. На мястото, където обектът кацнал на земята, снегът бил стопен в кръг с диаметър 3–3,5 метра. Следата останала в продължение на месец. Били забелязани също овални следи с дължина около двадесет сантиметра, които свързвали по права линия мястото на кацането и боровата горичка.“

Струва си да се добави, че за същия обект сигнализирал и офицер от граничния патрул, алармиран по радиото. Заедно с войниците си той наблюдавал НЛО до момента, когато обектът изчезнал.

Хайнек доста подробно разказва още един случай във Франция от 14 април 1957 година. Свидетелите описват точно не само обекта, но и ефектите, предизвикани от близкото му прелитане. Но да оставим вече на спокойствие тези „срещи от втори тип“ и да преминем към най-интересния и най-неправдоподобен раздел на тази книга.