Арнолд Мостович
Ние от Космоса (57)

Заключение

Всъщност то е излишно. Но след като вече съм употребил тази дума, разрешете ми още веднъж да дам думата на проф. Реми Шовен:

„Всеки човек, който проявява поне малко добро желание, който не е засегнат от склерозата на хиперрационализма, не може да остане безразличен пред толкова точните и задълбочени изследвания на проф. Хепгуд.“

Шовен също се въздържа да направи окончателно заключение. Той само повдига въпроса, като се надява, че ще подтикне науката към изследвания в онези области, които днес се смятат за „табу“.

Удивително е, че никой — нито географите, нито историците на науката са обърнали внимание на факти, които така бият на очи. По-голямата част от картите, с изключение тези на Пири Рейс, са им познати отлично. И въпросът просто се натрапва: Възможно ли е изобщо да си помислим, че някакъв картограф към края на средните векове или в началото на новата история е могъл да състави такива точни карти без точните съвременни инструменти? Естествено не. Ако е обратното, тогава всички тези картографи са разполагали с много по-стари образци. Ако пък се съгласим, че онези образци са били съставени в твърде далечното минало, тогава трябва да признаем, че нашето познание за това минало е фалшиво.

Шовен припомня и това, за което днес всички всъщност знаят: че древните народи са познавали дължината на годината с точност до три десетохилядни от деня (египтяни, шумери, маи, келти). Халдейците са определяли дължината на звездната година с точност до две секунди. Как са достигнала до такива познания?

„…След тези толкова изразителни факти, които не са останали извън вниманието дори на учени, известни с това, те не се интересуват от проблемите, да си помечтаем какви резултати биха се получили, ако изследванията и проучванията бяха целенасочени и ако хората на науката престанеха панически да се страхуват от всеки нов факт…

Реми Шовен“