Арнолд Мостович
Ние от Космоса (8)

Чинии, плочи, дискове, шайби

Всички, които описват НЛО, видени през деня, са единодушни по отношение на формата на тези обекти: те са или сферични, или яйцевидни. Тази разлика се дължи може би на това, че НЛО се движат с плъзгащ полет, като са леко наклонени в посоката на плъзгането, което създава у наблюдаващия отдолу впечатлението на яйце или пура.

Общият брой сведения, които съобщават за наблюдение на „летящи чинии“ през деня и които Хайнек е снел за сериозни и достоверни, е 60. (Става дума за сведения, постъпили в комисията „Синяка книга“ и до които Хайнек е имал пряк достъп.) Средното количество свидетели на едно наблюдение е 4,8. Хайнек пише:

„Много единични наблюдения също могат да се считат за заслужаващи анализ, но сметнах, че ще бъде по-правилно, ако не се спирам на изолирани показания, каквато и да е достоверността на свидетеля.“

Повечето от свидетелите също изпитват трудност при описанието на явлението, което са наблюдавали, и трябва да подбират съответни сравнения или определения.

„Това като че ли най-много приличаше на корпус на самолет без крила или може би на външната обиколка на диск с диаметър около четири и половина метра… който се спускаше право върху мен.“ (Съобщение от 4. 02. 1966 г.)

„…Това бяха два обекта, които с формата си напомняха чинии — така информират двама наблюдатели от контролната кула на едно летище.“

Почти всички твърдят, че обектите, които са видели, „са излъчвали“ светлина; никой не е наблюдавал газ, дим или нещо, което да прилича на реактивни сопла.

Всички наблюдения, от която и част на света да са постъпвали, са единодушни в това, че НЛО са напълно безшумни. Маневрите се извършват в пълна тишина. Един от наблюдателите заявява: „Не се чуваше абсолютно нищо, с изключение на стартиращия от близкото летище самолет.“

Що се отнася до формата на НЛО, то между показанията на случайните наблюдатели съществува толкова близка аналогия, че може да се помисли, че са се уговорили помежду си. Обектите са овални, кръгли, приличат на две слепени чинии — монотонността на тези информации е поразителна. Единствената разлика в показанията се отнася за големината, но в края на краищата не всички НЛО трябва да имат едни и същи размери.

Ето още няколко фрагмента от информациите:

„Накратко казано, това беше сребристобял диск с големина, трудна за определяне. Докато го наблюдавахме, остана неподвижен около десет минути. След това внезапно прониза небето и изчезна в облаците. Не чухме никакъв звук.“

А ето и част от доклада на наблюдателите от авиобазата в Ню Мексико:

„Обектът, който се появи точно над военната база в Къртланд, отначало ни изглеждаше като метеорологичен балон. Но след внимателно вглеждане всички наблюдатели стигнаха до извода, че това не е балон и самият обект не им е познат… След миг беше забелязано, че встрани се намира друг обект, подобен на първия. И двата се насочиха на юг, без да издават никакъв звук. Обектите бяха сребристи, с форма на диск. Внезапно те рязко ускориха полета и се издигнаха перпендикулярно нагоре. Наблюдението продължи около 30 секунди.“

Информацията е от 4. 02. 1952 г. Подобно явление на същото място, е било наблюдавано на 16. 01. същата година, и то от специалисти, не от невежи.

„На 16 януари 1952 година двама души от екипажа на астрономическата лаборатория Дженерал Милс, заети с пускането на балони-сонди, и четирима други работници от лабораториите забелязали до балона два обекта, трудни за идентифициране. Виждали се на височина 3000 метра. Обектите били видени също и от летището в Артиша (Ню Мексико). Съотношението между тях и големината на балона било пет към три.“

По същия начин явлението е описано и от наблюдатели на летището в Артиша.

Хайнек привежда подробно това събитие. Въпреки че попаднало в документите на „Синята книга“, то не било изследвано по-нататък, макар самата комисия да признава, че очевидците са специалисти и не биха могли да грешат. Но поради това че от момента на събитието до подаването на информацията изминало твърде много време, случаите в Ню Мексико били приети като… невъзможни за проверка.

Но нас не ни интересува толкова „Синята книга“, колкото фактите. А такива не липсват както в този, така и в другите раздели на книгата на Хайнек.

Например двама наблюдатели от контролната кула в Блайтхил и трети, дежурен на края на стартовата писта, са наблюдавали „два обекта с форма, наподобяваща чинии. Обектите се намирали на височина 350 — 400 метра. Изчезнали след 30 секунди“.

Хайнек цитира и наблюденията на един астроном, който не желае да се съобщава името му. Той пътувал със семейството си и от колата забелязал сребрист обект с форма на плоча, който бавно се движел на юг. Долната част на обекта тънела в сребристосиня светлина, което създавало впечатление, че целият обект се върти около собствената си ос. Обектът внезапно набрал височина и… изчезнал над Атлантическия океан…

Естествено се натрапва въпросът: правени ли са снимки по време на тези наблюдения? В книгата на Хайнек има няколко снимки. Авторът ги счита за автентични, но по принцип не им придава прекомерно значение, защото твърде често те са плод на фалшификация и злоупотреба, още повече че пресата в гонитбата за сензации охотно ги използува, като съдействува на злоупотребата.

* * *

Хайнек цитира и повече от десет донесения на лица, обслужващи радиолокационни станции. Оказва се, че американските радари се управляват от компютри, които не са програмирани да наблюдават обекти, движещи се с небалистичен полет. Затова и информациите за НЛО, събирани от персонала, обслужващ тези радиолокационни станции, не са официални и не представляват основание за рапорт по команден път.

От двадесет случая на наблюдения, направени от персонала, обслужващ радарите, средният брой на свидетелите е пет(!).

Ето един от тях (май 1964 г.). Място на събитието — летището в провинция Саскачеван (Канада). Пилотът и неговият ученик били уведомени, че от няколко минути ги следи някакъв неидентифициран обект. Миг след това пилотът потвърдил получената информация, като добавил: „Не знаем какво е това и сме ужасени. Страхувам се, че ще ни свали.“

И още един случай, цитиран от списанието „Астронаутикс енд Аеронаутикс“.

„Самолетът тип РБ-47, принадлежащ на военновъздушните сили… на чийто борд се намираха шестима офицери, в продължение на час и половина и на разстояние 1200 км бе съпровождан от неидентифициран обект. Екипажът на самолета непосредствено наблюдавал този силно светещ обект, а освен това той бил уловен от персонала на радиолокационната станция на земята. Този случай е интересен и за това, че непознатият обект бил засечен едновременно на три различни канала. А скоростта му е превишавала всичко, което дотогава екипажът на самолета бил срещал.“

През август 1956 година четирима от обслужващите радиолокационната станция в Лейкънбийт (Англия) в продължение на пет часа наблюдавали на екрана обект, който не можел да бъде нищо друго, освен НЛО. През 1967 година на летището в Уинслоу трима оператори, работещи на радара, наблюдавали маневрите на НЛО. Подобни са описанията и на двадесет (!) оператори от Филипините през 1965 година. Последните наблюдавали НЛО в продължение на осем минути.

Този списък би могъл да се продължи. Вместо това, наедно с автора да направим следващата крачка и да навлезем в дебрите на страната на невероятното и неправдоподобното. Действителността започва да надминава въображението…