Арнолд Мостович
Ние от Космоса (6)

Как се подценяват фактите

Както вече посочих, Хайнек пише само за информации на свидетелите, които е имал възможност лично да разпита. И така, първият очевиден факт, който изпъква от тези показания, е, че всеки от свидетелите говори за наблюдаваното от него събитие като за нещо напълно реално и действително. Така реално като автомобилна злополука или слон на цирковата арена. С тази разлика, че всеки веднага намира подходящи думи да опише злополуката или слона, а се затруднява, когато трябва да опише появата на НЛО.

„Нищо подобно не съм виждал през живота си“ — това е реакцията на повечето свидетели.

Схемата на разказа — казва Хайнек — е почти винаги една и съща. Отначало предположение, че се касае за някакво банално събитие или за някакъв добре познат предмет — самолет, да речем, и едва по-късно констатиране, че това все пак е било „нещо друго“…

„Зная само, че никога не съм виждал на небето нещо, което да е имало подобна форма, нито пък съм виждал самолет, движещ се с такава скорост. Отначало ми се струваше, че наблюдавам отдолу самолет, който виси над мен. Неподвижен и беззвучен. Наблюдавах го може би пет минути и внезапно «това нещо» светкавично се насочи към небето и изчезна от очите ми. И през цялото време без какъвто и да е звук.“

А ето и друг разказ:

„Чух, че кучето изведнъж започна да лае. Рязко, не както обикновено. Накрая това ме ядоса и излязох на двора. Забелязах, че конете също бяха неспокойни… Погледнах нагоре и видях «това нещо» да виси над мен на височина около 120–150 метра. Повиках колегата си да дойде и види това, което аз виждам… Като че ли полудявах. Колегата ми излезе, погледна нагоре, изкрещя диво и се върна обратно…“

И във връзка с това още една забележка. Авторът й е пилот на самолет на компанията „Транс Аустралиан Еърлайнс“, който има актив от 11 500 часа в полет.

„Винаги съм се присмивал на истории от този род, но сега го видях със собствените си очи. Всички го видяхме… Това със сигурност не беше летателна машина.“

Всичко това свидетелите са съобщили на Хайнек по време на безкрайните им разговори. Хайнек цитира и фрагменти от изпратените му писма. Всички се характеризират с предпазливост при изказването на собственото мнение за наблюдаваното явление, а, от друга страна, с истинска молба да им се повярва. Това са, повтарям, писма на свидетели, които сами са се обадили да информират за своите наблюдения. Естествено, ако пожелаем, може да обвиним всички тези свидетели в халюцинации, в прекалено разкрасяване, фантазиране или знам ли още в какво…

По Хайнек разказва за един малко известен факт, който донякъде потвърждава правдивостта на свидетелите: само с цел да се провери доколко обществеността е склонна да приеме за НЛО всичко, което малко се отклонява от нормалните форми — в различни части на Америка били спуснати от самолет балони-сонди. И така, броят на информациите за наблюдаващи „летящи чинии“ бил направо незначителен. И нещо интересно, в разказите на тези информатори, които взели балоните за „чинии“, липсвали всички онези елементи, които редовно се повтарят при описанията на НЛО.

И във връзка с това още една съществена забележка на Хайнек. Повечето свидетелства и информации за НЛО — както устни, така и писмени — са изключително бедни откъм наблюдаваните факти или отбелязаните детайли, което все пак е аргумент срещу обвиняването на свидетелите във фантазиране. „Ако НЛО — казва Хайнек — бяха действително само творение на въображението, би трябвало единствено да изразим удивлението си, че всички онези, които от четирите края на света сигнализират за тяхното присъствие, притежават невероятно ограничено въображение…“

Именно затова че обхватът на всички подробности е така беден, затова че тези съобщения толкова малко се различават помежду си, че винаги се говори за едно и също — те заслужават да станат предмет на анализ и научни изследвания.

* * *

Хайнек извършил старателна селекция на всички съобщения, постъпили в „Синята книга“, и се заел само с тези, които заслужават доверие. Затова пък в книгата си е взел под внимание само онези събития, които били наблюдавани от по-голям брой свидетели. По този начин получил списък, в който освен датите, часовете, броя на свидетелите и времетраенето на явлението, е взел под внимание също и „степента на странност“ на самото събитие. Всичко това поделил на шест групи.

В първата попаднали информациите за летящи обекти, наблюдавани нощем.

Вън втората — информации за летящи обекти, наблюдавани денем.

В третата — информации за НЛО, наблюдавани върху екрана на радиолокационни станции.

Останалите три групи са за срещи с НЛО. Първият тип — това са обекти, видени много отблизо, но без непосредствен контакт. Вторият тип обхваща свидетелства от първия тип, но обогатени с изменения, предизвикани от НЛО, или следи, оставени от тях в околната среда. Третият тил обхваща тези информации, които сигнализират за присъствието на „живи“ същества на НЛО…