Арнолд Мостович
Ние от Космоса (4)

Доктор Дж. Алън Хайнек протестира

Кой е д-р Дж. Алън Хайнек? По длъжност: директор на Северозападния център за астрономически изследвания към Илинойския университет. Астроном. Изтъкнат астроном. В края на петдесетте години той беше поканен да участвува в работата на програма с шифър „Знак“, преименувана по-късно „Синята книга“. Накратко казано, командуването на американските ВВС възложи на група специалисти да изследват едно явление, което у нас се определя като „летящи чинии“, в Англия и Америка като УФО, а във Франция като ОВНИ — и двете съкращения означават едно и също: неидентифицирани летящи обекти (НЛО).

Доктор Хайнек беше поканен да участвува в програмата „Синята книга“, за да установи въз основа на своите познания като астроном дали фактите, обявени за НЛО, действително представляват обекти, които не могат да се идентифицират, или са просто метеорити, планети или комети.

Както се подчертава в публикуваната от него книга, която често ще цитираме тук, Хайнек отначало бил повече от скептично настроен по отношение на НЛО. „Заедно с много други учени говорех с пълна убеденост за опустошението, което предизвиква в мислите вярата в тази «епидемия».“ (Става дума за първата книга на Хайнек „The UFO Experience“ от 1972 година. Втората книга на този автор излезе през 1977 година под заглавие „Отчет за НЛО“. В нея авторът твърдо потвърждава тезите си от първата книга.)

В продължение на близо 20 години Хайнек е участвувал в работата на „Синята книга“. Комисията, реанимирала тази програма от изследвания, беше закрита една през 1969 година. Едновременно с нея работеше друга комисия, създадена през 1966 година, чийто председател беше д-р Едуард Кондън. И тази комисия, в състава на която влизаха няколко учени от Колорадския университет, работеше под закрилата на американските ВВС. През 1969 година беше приключена програмата „Синята книга“, която призна въз основа на заключенията от доклада на комисията на Кондън, че няма причина да продължава изследователската дейност по НЛО, „тъй като това няма да придвижи науката напред“.

Хайнек пише: „Когато приключи програмата «Синята книга», реших, че е важно да докладвам за дейността си в състава на комисията, за експериментите по време на изследванията на НЛО в продължение на 20 години и за сътрудничеството с ВВС. Някои аспекти от тази работа не бяха лишени, меко казано, от живописност. Сега се чувствувам като пътешественик, който след завръщането си от далечно пътешествие в екзотични и неизследвани страни счита за свое задължение да състави отчет, в който да опише навиците и обичаите на туземците, определен за всички, които не са мръднали от местата си.“

Хайнек решително и принципно се отдръпва от резултатите на изследванията по програмата „Синята книга“ и от доклада „Кондън“. За последния говори по следния начин: „Делото на учения невинаги е научно дело.“ Той смята, че цялата изследователска програма е била провеждана само от една гледна точка: Да се покаже, че проблемът НЛО не съществува. „Проблем НЛО няма, тъй като НЛО не съществуват“ — Това е теоремата, от която, както твърди Хайнек, са се ръководили по-голямата част от членовете на споменатите комисии. Не всички обаче, тъй като много от тях са подали оставката си.

Участието в работата на програмата, както и достъпът до всички документи вече са достатъчна препоръка за написването на такава книга. Но освен това Хайнек лично е разпитвал почти всички свидетели и като добросъвестен учен дори не се е опитал да подчини споите примери на предварително замислени изводи.

Изводът на Хайнек е еднозначен: проблемът НЛО съществува. В целия свят се регистрират многобройни, добре проверени наблюдения, които сочат, че над нашата планета кръжат обекти от неизвестен произход. Това не означава, че те веднага могат да бъдат признати за обекти с извънземен произход или иначе казано, за обекти, насочени към нашата планета от извънземна цивилизация — за това науката няма доказателства, но науката има достатъчно доказателства да признае съществуването на тези обекти като факт.