Арнолд Мостович
Ние от Космоса (27)

Списъкът не е пълен

Казахме, че сред множеството случаи на намерени без екипажи кораби не са били установени никакви следи от борба. Но все пак невинаги е било така.

На 31 януари 1921 година заседнала в плитчините край Флорида петмачтовата американска шхуна „Каръл А. Диъринг“, която два дни преди това била видяна на север от Каролинските острови. Шхуната била изоставена от екипажа и следите му никога не били открити. Корабът не е давал сигнали за помощ, но липсвали всички спасителни лодки, липсвали корабните документи и много инструменти. В капитанската каюта царял безпорядък, шкафовете били разтворени, а съдържанието им се търкаляло по пода. Освен това всичко свидетелствувало, че известно време заедно с екипажа са пътували някакви неизвестни лица.

Рулевото устройство на шхуната било повредено, щурвалът бил изпочупен. На палубата и по кораба били закачени червени фенери, сигнализиращи, че корабът не е в състояние да контролира маневрите си.

В този случай заключенията на следствената комисия били мотивирани поне със състоянието на кораба. Смятало се, че това е нападение. Тази обосновка би могла да се приеме, ако не беше фактът, че по същото време в продължение на няколко месеца именно в Атлантическия океан са изчезнали безследно дванадесет кораба. И те, подобно на „Каръл А. Диъринг“, не подали сигнали за грозящата ги опасност.

По същия начин на кораба „Джейнс Б. Честър“, забелязан на 26 февруари 1855 година на северозапад от Азорските острови, не била открита нито една жива душа от екипажа, който наброявал повече от десет души. Затова пък имало следи, свидетелствуващи, че „нещо“ е минало или докоснало кораба, „нещо“, което е предизвикало паника. Платната били частично изпокъсани, столовете и креслата — преобърнати (възможно е да се е водила някаква борба), дрехите и бельото — разхвърляни по палубата и каютите. Не били намерени следи от кръв, а корабът разполагал с достатъчно запаси от вода и храна. Нещо повече — целият му товар бил непокътнат. И още нещо: спасителните лодки били недокоснати, но пък липсвали документите на кораба и компаса. Като се изключи това, корабът бил в състояние да плава.

И тук, както се вижда, опасността трябва да се е появила внезапно, макар и не толкова, за да не се опита екипажът да събере имуществото си. Опасността се е появила и… И ето че не се знае какво се е случило по-нататък. Какво е станало с екипажа? Всички са скочили във водата или нещо друго? Макар че ако е станало така, рано или късно морето би трябвало да изхвърли на брега някакво тяло. Обръщам внимание, че това нито веднъж не се е случило. Моля да си припомните тази забележка, когато стане дума за опитите за изясняване на тези събития.

Предполага се, че и тук, както в многото подобни случаи, екипажът е бил принуден да се прехвърли, на борда на друг кораб… Принуден? С какво? С каква цел, след като товарът е останал недокоснат? И какъв е бил този друг кораб, защо за екипажа никой нищо не е чул?

В повечето заключения от следствията се твърди, че екипажът е намерил смъртта си в океанските вълни, но това нищо не обяснява. Не обяснява нито причините за трагичния край, нито произшествията, довели до него. Впрочем трябва да се добави, че капитаните в повечето случаи са били опитни мореплаватели, познаващи своя занаят.

Така било например в случая с кораба „Елтьм“, който извършвал рейс край бреговете на Корнуел. Капитанът на кораба бил човек, добре познат в онези краища и ползуващ се с уважение… Напуснатият от екипажа кораб: бил намерен върху крайбрежните скали през 1929 година. Корабът бил изследван изключително подробно и в неговите устройства не била установена никаква авария. Никой от екипажа на кораба не бил намерен. Морето не изхвърлило никакво тяло.

Повтарям това толкова често и настойчиво, защото може в края на краищата да се случи екипажът да напусне кораба, ако той е в опасност, но след известно време все един или друг от моряците се връща в родината или при семейството си, В цитираните досега случаи това не е станало пито веднъж!