Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Извънземен интелект на нашата планета?

Въпросът за контакта на представители на извънземни цивилизации с планетата ни през последните години предизвика особен интерес. Този интерес расте не само сред авторите на научнофантастичната литература, но и сред учените, много от които считат, че проблемът скоро ще стане един от най-значителните в съвременната наука.

Помолихме д-р Владимир Авински, който отдавна търси следи от пребиваването на представители на извънземни цивилизации на Земята, да сподели с нас възгледите си по тази тема.

Въпрос: До неотдавна възможността за контакти с представители на извънземни цивилизации със земните жители се зачиташе единствено като материал за творчество от типа на научната фантастика. Но напоследък все повече учени разглеждат този проблем напълно сериозно, макар от друга страна той да среща доста опоненти с много убедителни аргументи.

Авински: В науката много пъти се случва най-невероятните хипотези да се превърнат в реалност. Направените през периода на палеолита и неолита скални рисунки често се приписват единствено на фантазията на техните творци. Възможно ли е обаче фантазията да не се опира на действителността? Скалните рисунки не трябва да се анализират от гледна точка из съвременното изкуство. Известният австрийски учен К. Крюгер твърди, че тези древни рисунки са израз на „непосредствените преживявания по-скоро на нечия група, отколкото на отделен индивид“. Първо, как да се обясни приликата на тези рисунки, намирани в различни части на нашата планета; второ, как да се обясни това внезапно избухване на необикновената фантазия, чийто израз са рисунките на праисторическия човек?

Въпрос: Може ли това да се приеме за ехо на високоразвита цивилизация, съществувала някога на планетата ни? Някои учени са склонни към такава хипотеза, която се потвърждава и от легенди и текстове.

Авински: Главен аргумент против съществуването на такава протоцивилизация е това, че суровинните източници на планетата ни не са нарушени. А без такива суровини индустриализацията на едно общество е немислима. Освен това при археоложки проучвания не сме се натъквали на следи от големи промишлени комплекси, а само на многобройни останки от примитивни култури.

Въпрос: А Атлантида?

Авински: Легендарната Атлантика не е могла да достигне нивото на индустриално общество, защото е била изолирана и е имала ограничени източници на енергия и суровини. Би трябвало да живее и да се храни с… въздух. В противен случай тя щеше да остави следи и на други места, а такива не са намерени.

Въпрос: Съвременната археология и етнография предполагат, че онези „кръглоглави“ от скалните рисунки в Сахара, както и всички видове рисунки, напомнящи ракети или някакви чужди пришълци, са от религиозен произход.

Авински: Тази теория може да се отнесе само за периода, характеризиращ се с появата на религиозните обреди. Източниците и прототипите на култовите предразсъдъци засега не са известни. Би било много по-правилно да се каже, че тези рисунки са имали ритуално приложение, а не ритуален произход. Произходът на ритуалните маски, костюми или фигури продължава да се намира от другата страна на стената, която не можем да преодолеем…

Въпрос: Досега в тази област не е имало обширни изследвания, в резултат на което празнината беше запълнена с фантастични хипотези, често без покритие. Затова мнозина отхвърлят теорията за „извънземните контакти“. Допълнителен аргумент е твърде малкото количество следи, оставени от тези хипотетични контакти.

Авински: Тези непосредствени контакти са могли да бъдат съпътствувани от различни прояви на техническа, биологична или обществена дейност на представителите на извънземната цивилизация, но слаборазвитите им партньори в тях не са могли да осъзнаят това. Някои считат, че непоклатимо доказателство за такива контакти могат да бъдат само определени „космически чудеса“, оставени от пришълците.

Ще предложа два вида доказателства, които дават възможност за идентифициране на явления е предполагаем извънземен произход:

I. От техническо естество. Много технически или технологични елементи на древните находки напълно не съответствуват на нивото на развитие на историческата епоха, от която произхождат. Тези елементи се отнасят като „исторически несъответствуващи техницизми“. Те дават фотографски образ на действителността, но на практика са напълно независими от религиозните или обществени тенденции на дадена епоха.

II. От географско естество. Става дума за идентични, до най-дребните детайли, факти или явления, която са открити през различно време, у различни народи, при различни физикогеографски и обществени условия. Например на Чукотския полуостров бяха намерени предмети от моржови зъби, определени като „крилати обекти“. Беше направен опит да се изтълкуват като стилизирани форми на птици или пеперуди, като елемент на магьосническа пръчка или като декорация на лодка. Но аеродинамичната форма, а също и анализът на фигурата на предметите налагат съвсем друго тълкуване: те представляват летателен апарат.

Естествено, ако започнем да тълкуваме всички исторически находки като извънземни, ще стигнем дотам да не приписваме на космическите пришълци нищо необичайно. За да избегнем това, трябва старателно да изследваме всеки факт поотделно.

Въпрос: Вие говорехте за технически подробности, които сочат, че става дума за летателен апарат. Съществуват ли някакви други доказателства, потвърждаващи съществуването на „палеоконтакти“?

Авински: Да. Например рисунките, напомнящи скафандри. Между тях известните „догу“ от древна Япония и техните копия, рисунката на „марсианеца“ от Тасили или малко известните рисунки на австралийските туземци, рисунките на северноамериканските индианци, африканските народи и много от останките на маите. Внимателният анализ на тези рисунки и фигурки сочи, че несъмнено става дума за скафандри. В „Мадридския кодекс“ на маите виждаме много фигури, носещи на раменете си торби. Тези торби се приемат като обезопасяващи елементи, разположени на главата подобно на навигационното или осветяващото устройство. В различни части на планетата ни са намерени над сто вида рисунки с подобни, служещи за летене елементи на главите на антропоморфичните фигури. Класификацията на теза фигури според характерните им черти съвпада с класификацията на предполагаемите типове космически пришълци. Тези „космоподобни“ фигури бяха подложени на подробен анализ. Той позволи да се открият параметрите, действието и основното функциониране на много от представените на рисунките елементи. Като използуваме това, планираме развитието на тези работни модели.

Въпрос: Не смятате ли, че цялата тази „чужда“ космическа технология е твърде примитивна? Примитивни ракети, тежки тромави обезопасяващи системи. Не би ли трябвало техниката на онези представители на извънземни цивилизации, достигнали до нас, да бъде значително по-сложна?

Авински: Правилна забележка. Много от учените, с които съм дискутирал проблема за извънземните контакти, са изразявали мнението, че цитираните рисунки или фигури „имат нещо“, че напомнят космически ракети и космическа техника, но би било трудно да се тръгне в космоса с такива „тенекиени кутии“. И моите опоненти стигат до напълно нелогичното заключение, че тези рисунки или фигури нямат нищо общо е космическите пришълци. Откъде такова становище? Тези учени смятат, че сме единствените обитатели на нашата слънчева система. Но още не се е потвърдило отсъствието на етапни убежища в системата, построени от развита извънземна цивилизация. Беше обърнато внимание на откриването на пресъхналите изкуствени мелиоративни системи на Марс. Но има друго, още по-логично заключение: астронавтите, разполагащи с тази технология, са обитавали пространството, ненадхвърлящо границите на нашата слънчева система, тъй като са притежавали ограничени енергийни източници.

Въпрос: Какви са били все пак контактите на извънземните цивилизации със Земята?

Авински: Изследванията на хронологията на тези контакти показват, че те са се повтаряли неколкократно в периода преди 20 и 30 хиляди години.

Въпрос: Не Ви ли се струва странно, че тези космити преди 20 или 30 хиляди години неколкократно са контактували с нас, а сега от няколко хиляди години не проявяват никакви признаци на живот?

Авински: Действително ситуацията изглежда странна. Стигнали до проблема за палеоконтактите, заставаме пред проблема на сегашната липса на контакт. Този въпрос беше доста подробно изследван от френския учен Еме Мишел. Той смята, че представителите на извънземния интелект очевидно присъствуват в нашия свят, но избягват контакта с нас. Може би тази игра на криеница изглежда абсурдна. Да, но само от гледна точка на хората. Представителите на различен от нашия интелект нямат логика, подобна на нашата. Техните мотивировки са извън обсега на човешкия интелект. Индивидите от системата X могат да бъдат подобни на нас същества, но на по-високо психоеволюционно ниво и могат да имат психична организация, различаваща се от нашата не само по ниво, но по род и тип. Според Мишел, ако някакъв интелект е постигнал това ниво, космическите полети могат да се осъществяват с помощта на биороботи, чиято програма не предвижда контакти с нас. Не трябва да се приемат сериозно тези гласове, които твърдят, че откриването на следи от извънземно присъствие на планетата ни ще сведе до нула историята на нашата цивилизация. Даже обратно. Това откритие ще съдействува за разбирането на миналото и бъдещето и ще подтикне обществения, научен и технически прогрес.

А това, което е наистина важно, са хората, а не онези „непознати“.

„Московские новости“