Арнолд Мостович
Ние от Космоса (44)

Какво виждаме на картинката?

Какво ли само не виждаме… Преди всичко истинска зоологическа градина отпреди десетки и стотици милиони години. На фона на декора, който представлява флората от отминалите далечни времена, пред очите на изумения зрител преминават изображенията на животни, известни всъщност само на палеонтолозите и любителите на някои филми: динозаври, бронтозаври, птеранодони, стихозаври, стегозаври и… И като че ли изведнъж художникът е решил да прескочи с въображението си милиони години — на други камъни виждаме фигурите на животни, които са се появили в хода на естествената история значително по-късно: щрауси, кенгуру, прилепи, камили и т.н.

Е, разбира се — и хора. Най-вече хора и онези гущери от „преди потопа“. На една от рисунките човек гони динозавър, на друга атакува някакво друго животно. На рисунките ловуващите използуват оръжия, които завършват с малки остриета.

На един от камъните отчетливо се вижда огромно животно (то е известно на палеонтолозите — тежало е до три и половина тона и е било дълго до пет и половина метра), а до животното две човешки фигури и някакъв хуманоид, който като че ли помага в борбата с чудовището. Освен това над ловуващите се вижда летящата фигура на археоптерикс.

Внимателният читател е обърнал внимание на сходството в артистичното въображение на анонимните творци от Акамбаро и Ика. Аналогията в съдържанието предизвиква аналогичен въпрос. Знае се кога са измрели динозаврите и кога се е появил човек. Независимо от това колко са стари тези камъни (досега още никой не ги е изследвал), невъзможно е художниците да са рисували от натура, както е невъзможно да е съществувал какъвто и да е контакт между динозаврите и хората. Доколкото естествено науката не е допуснала грешка.

Нека веднага да добавим, че нито фигурките от Акамбаро, нита камъните от Ика представляват някакво необикновено изключение. В Тиауанако са изкопани глинени съдове, на които се вижда фигурата на токсодон. Подобни рисунки са намерени и по камъните в Мексико. На други рисунки от доколумбовата епоха без всякакво съмнение може да се познае „палеотериум магнем“ — гущер, изчезвал, преди 50 милиона година.

Единичните случаи не събудили особен интерес, докато масовите археологически разкопки в Акамбаро и в Ика… но след малко ще се върнем към това, още повече че съвсем не рисунките на животните представляват най-голямата сензация в колекцията на д-р Кабрера.

„Прецизно издълбаните рисунки без ни най-малко съмнение представят човек, изследваш някакви предмети с помощта на лука. На други рисунки хората (астрономите?) наблюдават небето с помощта на нещо, което най-вероятно е телескоп…

Робер Шару“

На няколко големи стокилограмови камъни са издълбани очертанията на някакви континенти, заобиколени с океани. Те са с напълно непознати за нас форми…

Но и с това не се свършват чудесата.

Ето че много от тези рисунки са сякаш послания, които художниците са искали да ни предадат — с изобразените сцени да докажат, че някога на Земята е съществувала цивилизация, на която не са били чужди много постижения, представяни в днешното време като ваша гордост.

На един от андезитите (андезит — камъните, върху които са издълбани рисунките — са магмени или неотипни вулканични скали с тъмносив цвят) е изобразено несъмнено цезарово сечение!

Няма смисъл да се описват всички камъни или дори по-голямата част от тях. Читателят вече знае за какво става дума, а освен Кабрера и пазителя на музея в Ика, никой друг не ги е виждал. Робер Шару отишъл за втори път в Ика след една година. Водел и Франсиз Мазие (автор на книга за Великденския остров), собственик на издателство. Понятно е желанието на издателството да се провери правдивостта на автора, преди да се пусне в продажба такава сензационна книга като „Тайната на Андите“.

Двамата проверили всичко на място и както е известно, издали книгата.