Арнолд Мостович
Ние от Космоса (64)

Праначалото според догоните

Навярно никой не очаква, че хипотези, отнасящи се за Вселената, ще бъдат отразени в догонския мит със същите изрази, както в книгата на Парнов. Става дума за тълкуване на разказите, в които догоните си предават от поколение на поколение истината за праначалото на света. Тълкуването преди всичко е дело на Герие, частично и мое, но, общо взето, всеки трябва сам да стигне до него. Герие пише:

„За разлика от всякакви теории, които са резултат на религиозни откровения и чиито текстове притежават объркана и неясна поетика, тук се сблъскваме с удивително ясни разкази, придружени с двоен коментар: на посветените и на етнолозите.

(За да се избегнат неяснотите, това, което е дадено в курсив, представлява запис на догонския разказ с техния собствен коментар и обяснението на френските етнолози. Останалото е тълкуване или пък опит за превеждане на разказа на научен език.)

Разказът започва така:

«В началото на всички неща беше Амма — Бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено… Освен това не съществуваше нищо друго.»

Може би текстът е банален. Но да обясним преди всичко какво означава думата Амма, с която неведнъж ще се срещаме. На езика на догоните Амма означава да се държи нещо много свито и гъсто. Да се стисне нещо силно и да се държи на същото място.

От по-нататъшните текстове и от догонския коментар неизменно следва, че Амма-Бог и Яйцето-топка са едно и също нещо и че както след малко ще видим, Амма всъщност е материална сила или движение, енергия. Във всеки случай такава личност на бога никъде не е срещана. Във всички религии бог е нематериално същество. Тук той е свита топка, извън която няма нищо.

Според догонената митология Амма начертал в Яйцето веднъж завинаги всички закони, които управляват Вселената. Подчертавам: сътворил е не Вселената, а законите, които я управляват.

«В Яйцето Амма бил самият той като спирално движение, наречено „ускорена топка“, и именно тогава било сътворено зърното „по“, което се намира в средата.»

Какво е това «по»? Като се има предвид, че и то е един от важните термини на догонския мит, френските етнолози много точно са обяснили тази дума. «По» е това зърно просо или сорго, най-малкото от зърната, с които догоните се хранят. В тяхното тълкуване «по» е най-малката частица, изключително малка. «По» следователно се е появило, както следва от цитираното изречение, от спиралното движение, от «въртящото се кълбо». Следователно то е било нещо като зърно енергия, което ни най-малко не е в разрез със съвременната наука. Но да прочетем следващото изречение:

«Тази частица,

като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно. По-скоро това била мисъл, отколкото дума.»

И така имаме енергия, «свита» във формата на зърно, което прилича на въздушен мехур. Сравнението може да изглежда хипотетично… но все пак в известен смисъл то изобразява идеята за елементарна частица, съдържаща квантове енергия. Всичко това е вихър, който излъчва частици материя…“

И по-нататък:

„Зърното «по» е образът на Амма… който отначало бил подобен на вихрите… Когато Амма разбил Яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма.“

Защо терминът „биг-бенг“ или „първична експлозия“ да отговаря по-добре на онова, което считаме за начало на Вселената, отколкото определението „въртящ вихър“, което със сигурност е по-поетично? Все пак от този текст отчетливо следва, че се касае за енергия.

Но да се върнем пак към Бога-Амма. Това е било много свито Яйце-топка. (Сравнение, използувано и от Парнов.) Да прочетем какво казват догоните за тази топка:

„Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно.“

Определението е на догоните и никой не им го е подсказал. А по друг начин не би могъл да го формулира никой съвременен учен. По отношение на Амма, както и на свитата в малък обем Вселена, също няма смисъл да се задава въпросът какво е имало преди това…

От момента на първичната експлозия започва разширяването на Вселената… така казват съвременните учени. А догоните?

(…) Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената (експанзия във френския текст. — А. М.)

„Иала“ е една от четирите думи, които догоните използуват за определянето на различните фази на преминаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрактен знак до реалност. Първата фаза е „буммо“, втората „иала“, която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону“, а четвъртата „тоиму“. (За догоните между другото сътворението на Вселената включва в себе си нещо от работата на учения.)

Целостта на тази картина, както виждаме, не изисква специално сложно или пресилено тълкуване. Както казах, и виждането на съвременната наука, и догонският мит се основават на въображението. Само че ако в нашия случай то се опира на базата на науката (а при любителя също и на немалка доза вяра), то у догоните се сблъскваме с посвещаване, което те не разбират напълно, но в което не могат да променят нито една дума.

Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина на Вселената, в която цари въртеливо движение и движение в спираловидна форма!

Да цитираме още веднъж Парнов:

„В началния етап на разширяването, когато радиусът на кривината на Вселената бил едва няколко сантиметра, съществували само неутрони (…) Хипотезата за неутронната топка е произлязла от желанието само една частица да бъде призната за основна (…).“