Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
Създаването на материята
Необикновените знания на неграмотните догони се появяват не само в техните космологични концепции, в техните възгледи за началото на Вселената, за нашата планетна система или за комплекса от звезди Сириус. За тях, без да осъзнават този факт, както и за нас, които си даваме отчет за това, възгледите за строежа на Вселената и за нейното развитие се свързват неразделно с възгледите за строежа на материята въобще и за появяването на живата материя в частност.
Всичко всъщност се свежда до онова зърно „по“, което представлява, както знаем, най-малката частица материя.
Цитираме:
„(…) по е образът на началото на материята (…) Творческата воля на Амма беше вместена в по, най-малкото от нещата (…) За нея се казва «по», но тя има същия този корен (словесен), както и «поло» — начало… От гледна точка на големината си то (по) е началото на света…“
Но не само в това изречение се говори за произхода на материята. Догоните повтарят много важни формули в различни конструкции или подреждания. Да не забравяме, че при нормална ситуация тези знания от векове са били предавани на избрани, които не са се стараели да разберат тяхната същност. Всичко тук представлява мнемотехничен начин, който трябвало да служи за запаметяване на текста — нищо чудно тогава, че едни и същи истини се повтарят често.
Всички неща, които сътворил Амма, имат своето начало в най-малкото зърно по. Започвайки от това най-малкото, всички неща, сътворени от Амма, ще се създават чрез поредно прибавяне на идентични елементи (!)… Амма започва всички неща, създавайки ги такива малки като по, след това прибавя към сътворените вече (неща) тези същите (най-малките от нещата — по). Колкото Амма ги свързва (зърната по), нещото става по-голямо.
Това може да изглежда, ако става дума за стила или формулировката, недодялано, примитивно, но да не забравяме колко века цивилизация са били необходими за създаването на нашия научен език. Все пак, ако трябва да обясним на неграмотни, като използуваме нашия апарат за научно мислене, как от най-малките частици материя се създават цели атомни структури, как се изгражда мощната архитектурна структура на молекулите, със сигурност не бихме направили това по начин, който да е по-ясен и по-понятен.
Ясно е, че като излагаме догонския мит в рамките на една глава, трябва да направим някои съкращения. В противен случай няма да ни стигнат стотици страници, за да предадем отделните подробности.
Така например пропускахме интересния иначе факт, че в догонската митология голямо място заема информацията за това, че Амма двукратно е сътворил света. Бил недоволен от първия и го унищожил.
Може би е нужно някакво научно обяснение за повторението на този мотив в повечето религии и митологии на света. А за да го обясним, психологията или психоанализата на създаването на митовете не са достатъчни. Трябва да се е случило някакво събитие (потъването на Атлантида? потоп?) и с него да се обясни мотивът за унищожаване на света от бога, недоволен от своето дело.
И така в този първи, сътворен от Амма, свят основата на всички неща е бил най-малък елемент — зърното на акацията. Трудно е да се обясни дали тук става дума за друга версия на една и съща легенда, или пък се наслагват едно върху друго клишетата на различни елементи от посвещаването. Може би по-нататъшният анализ, който ще направят френските учени, ще съумее да го обясни.
Тази информация изглежда необходима и затова че илюстрира най-добре богатството на материала, който съдържа догонският мит, където, освен елементите на несъмнени знания, се намират и елементи на нормалните религиозни системи — например забраните. Само че според примера, който ще приведем, в този случай въпросът не е толкова ясен. Трудно е да се разберат мотивите, които са ръководили забраните.
Началото на нещата е най-голямата тайна на Амма. Дори повече: по е било създадено по подобие на своя творец. Самият Амма не е бил голям, но за това не трябва да се говори. На своето място (това значи, че нещо е могло да го замени) превърнал по във вятър и така оставил това; от момента, когато Амма сътворил всичките неща, всички те били в по, те растели, но по не се увеличавало; зърното по било превърнато във вятър, но за това не трябва да се говори.
Френските етнолози не съумели да обяснят на какво се гради забраната и какво е нейното значение. Не е изключено, когато догонската гностика се е зараждала, да се е появило опасението, че изображението на Амма, сведено до големината на зърното по, ще намали величието на бога.
От друга страна, макар и объркан, този цитат все пак може да се обясни. Тук по един по-малко или повече ясен начин е изразен принципът за превръщането на материята в енергия и обратимостта на този процес.
В Библията се говори за създаването на човека по подобие на бога, а тук се говори за това, че най-малката елементарна частица, от гледна точка на заключаващите се в нея възможности, е била създадена по подобие на цялата вселена, свита в суперплътна бомба!