Арнолд Мостович
Ние от Космоса (65)

Знанията за космоса

Астрономията на догоните като логична последица от възгледите им за еволюцията на Вселената представлява най-ярък пример за познанията им за света и Вселената. Но може да се намери някой, който да сметне, че тълкуването на разказа за Амма — Яйцето е пресилено и сам да намери друго решение. Затова пък, що се отнася до астрономичните им познания, всяко тълкуване тук е излишно. От друга страна изглежда, че тези знания биха били невъзможни без познаването на основните факти за космогонията.

Например определението „граница на местата“ догоните дават на това, което ние наричаме Млечен път, т.е. нашата галактика. За етнолозите не е било трудно да проверят това на необикновено чистото небе на Централна Африка.

Границата на местата определя известна цялост на звездния свят, чиято частица представлява нашата Земя, цялост, въртяща се спираловидно.

Догоните говорят за много такива светове, които изпълват Вселената — „безкрайна и все пак измерима“, сътворена от Амма — Бог — енергия.

Амма е създал 7×2, т.е. безкраен брой светове… Седем тук изразява умножаването и разширяването на почти неограничени звездни светове с формата на спирала…

Нужно ли е да припомням, че болшинството от познатите ни галактики имат форма на спирала?

Световете на звездите с форма на спирала са населени светове. Тъй като едновременно с нещата Амма, който дал на света движение и форма, сътворил и всички живи същества… Така както на нашата планета, има живи същества и на другите земи…

Да припомним, че същото е твърдял и Джордано Бруно, за което преди 375 години (само!) е бил изгорен на кладата на инквизицията. Следователно нямаме достатъчни основания да се гордеем от състоянието на науката ни, щом като догоните отдавна са знаели (откъде?) за основните въпроси на развитието на света.

Преди малко, като цитирахме догонския мит, използувахме термина „планета“. Все пак това е определение за обекти от определен тип, които се намират във Вселената. Но то не е само плод на труда на преводачите-етнолози. Използували са го догоните, които отлично познават звездите, планетите и спътниците на планетите, което вече само за себе си представлява направо невероятен факт.

Постоянни звезди са звездите, които не обикалят около други звезди, а планети и спътници на планети са вид звезди, които се въртят и образуват кръгове.

Слънцето се върти около собствената си ос.

Що се отнася до това, днес съмнение не съществува, но и този факт ние знаем относително отскоро, т.е. от XVII или XVIII век.

Земята се върти около себе си и освен това минава голям кръг, „кръгът на света“ като пумпал, който, въртейки се, прави кръг.

Добре би било това изречение да се напечата не с курсив, а с дебели черни букви. Може би тук няма смисъл да се припомня онази голяма епопея в историята на познанието за въртенето на Земята около Слънцето. За разлика от всички други религиозни митове и легенди, догоните не правят от Земята център на света.

Като описват Луната, догоните казват, че е суха и мъртва като изсъхнала кръв. Едва неотдавна можехме да се убедим, и то с очите си, в тази истина. Но догоните твърдят също, че Луната е извадена частица от плацентата… Тази метафора се свързва с целостта на тяхната теория за произхода на нашата планетна система.

Впрочем тази метафора може лесно да се обясни. Техният мит гласи:

Земята е част от плацентата… Слънцето — останалата част от плацентата, а Луната е допълнение към отвора, образувал се от откъсването на част от плацентата…

Целостта може да изглежда объркана и напълно несвързана с историята на нашата система. Но си позволихме да надникнем в книгата на Й. С. Шкловски „Вселена, живот, мисъл“ (1965 г.), където на страница 151 се намира следното изречение:

„Според хипотезата на Джейнс изходната материя, от която по-късно били създадени планетите, е била откъсната от Слънцето (…) от някаква минаваща наблизо звезда (…) При такова близко преминаване вследствие притегателните сили, дължащи се на преминаващата непосредствено край Слънцето звезда, от повърхностните му слоеве била изхвърлена известна маса газ. След отминаването на звездата този газ останал в сферата на привличане на Слънцето, а по-късно се кондензирал и дал началото на планетите от Слънчевата система.“

Да припомним само още, че твърде правдоподобна е хипотезата, предполагаща, че Луната е възникнала в резултат на откъсване на част от земното кълбо в ранния период на неговото развитие…

Нима всичко това се нуждае от допълнителен коментар? Нима трябва още веднъж да подчертаваме каква огромна загадка представлява целият догонски мит?