Арнолд Мостович
Ние от Космоса (19)

НЛО и американските авиобази

Както казах, в тази книга се въздържам от въвеждането на нови факти за наблюдение на НЛО. А такива наблюдения има много. Затова пък приведеният по-долу разказ, който искам да цитирам най-подробно, е по-интересен от непроверените факти с това, че неговата автентичност е гарантирана от такива институции, като ЦРУ и ВВС.

През втората половина на януари 1979 година действуващата в САЩ обществена организация ННЛЧ (Наземно наблюдение на летящите чинии) публикува цяла серия документи, които и бяха преотстъпени от Пентагона и ЦРУ въз основа на действуващия в САЩ закон за разпространението на пълна информация, ако това не вреди на интересите на страната. Тези документи се отнасят главно (но не само) за месеците октомври и ноември 1975 година, когато базите за стратегически ракети бяха предмет на интензивни наблюдения от страна на различни „неидентифицирани“ обекти. Според официалните версии те се задържали в продължение на доста минути само на няколко метра височина над базите, в които са разположени ракети.

Широка и подробна информация по този сензационен въпрос се появи на първата страница на такъв авторитетен вестник, какъвто е „Интернейшънъл Хералд Трибюн“, а след това беше препечатана и от редица авторитетни европейски списания.

Информацията, поместена в „Интернейшънъл Хералд Трибюн“, е твърде подробна. Според нея например на 30 и 31 октомври 1975 година неидентифициран обект се е намирал над базата в Уурсмитс. С абсолютна сигурност е било установено, че това не е нито самолет, пито хеликоптер, нито какъвто да е обект от земен произход. Подобно е донесението и от военната база в Мейн. Тук няколко самолета били изпратени да преследват НЛО, но това не дало никакъв резултат. От Мейн обектът се насочил към Канада, където канадските ВВС, предупредени от американските власти, също безрезултатно се опитали да го уловят.

Организацията ННЛЧ (или организацията на Спаулдинг) — по името на инженера от Финикс, който я ръководи, получила от ЦРУ 900 страници документи за НЛО.

Интересен е фактът, че ВВС препоръчали отделните информации за появяването на НЛО да не се свързват помежду си, за да не се създава впечатлението, че американските военни бази са системно наблюдавани от някого(?). Препоръката има значение поради това, че формално изследванията на НЛО били завършени с доклада на комисията Кондън. А междувременно, въпреки че официалните изследвания били прекратени (така звучи коментарът на „Интернейшънъл Хералд Трибюн“), ВВС всеки път трябвало да извършват единични проучвания на зрителни или радиолокационни наблюдения на НЛО. Така например американските ВВС проявили голям интерес към инцидента над Техеран през 1975 година. Тогава два ирански „Фантом F-4“ се натъкнали на обект, който блестял ярко и стоял неподвижно над столицата на Иран. Преди това обектът бил уловен от радара и наблюдаван от самолетите на гражданските линии. „Фантомите“ започнали преследване, но когато се приближили на близко разстояние, електрониката им се повредила (така поне твърди официалното съобщение), което направило невъзможно изстрелването на ракета към по-малкия обект, изхвърлен от по-големия. Електронното оборудване започнало да действува отново, когато самолетите се отдалечили. Тогава по-малкият обект се върнал в по-големия, който скоро изчезнал от полезрението. С други думи цялото това явление (става дума за прекъсването на работата на електронната система) напомня съвсем точно онези, които д-р Хайнек описва в своята книга.

* * *

Могат ли да се оставят без внимание тези факти? Може ли, както се опитват да правят някои учени, да се държим така, като че ли проблемът НЛО въобще не съществува? На 17 август 1979 година в едно от най-авторитетните европейски списания — парижкия „Льо Монд“ — се появи статия с твърде характерното заглавие: „Големият страх на интелектуалците от летящите чинии“. Автор на статията е Жан Франсоа Жил, доктор на математическите науки, сътрудник на Френската академия на науките. Добре запознат с проблемите на НЛО, той пише, че научната общественост, макар и съгласна с версията за развитието на разумен живот не само на нашата планета, не желае да пристъпи към разгадаването на тайната, която чука на нашата врата. Затова пък упорито се занимава с търсенето на далечни галактични цивилизации посредством радиотелескопи. След като напомня, че сред лицата, видели и наблюдавали НЛО, е и Клайд Томбоу — астроном със световна слава, открил планетата Плутон, авторът завършва статията си със следното твърдение:

„Време е за интелектуалния елит да се събуди не само защото ще се намери зад борда на обществените интереси, а преди всичко защото трябва да изпълни дълга си — да каже истината, да твори и дава пример, да поддържа духа, но не чрез лъжи, родили се от недоглеждане. Ако тези творения на недоглеждането господствуват още известно време, то това много ще напомня на обикновена страхливост!“