Марко Незе
Октопод II (39)

Първи финал

Треви погледна часовника и каза, че е време за тръгване. Лорела трябваше да вземе влака. Когато стигна до вратата, тя се обърна леко объркана за последен път. След това забърза след полицая.

Останал сам в стаята на Фроло, Корадо седна до него и му се усмихна.

— Искам да ти разкажа една история от времето, когато бях дете. Бях на осем години и учителката един ден ни обясни как е възможно да се открие Полярната звезда. Да се намери Малката мечка. И ето я там — звездата, която от векове е насочвала хората.

Катани въздъхна.

— Изглеждаше лесно. И така една вечер реших да опитам. Но когато видях хилядите звезди на небето, си казах: божичко, но как да постъпя? Откъде да започна? Бях объркан, смутен. Както сега. Даже сега се питам: как мога аз, малкият човек, да намеря верния път?

Корадо поклати леко глава и стана. Постави ръка на ръката на Фроло и каза:

— Тръгвам.

Излезе от стаята и пресече бавно дългия сив коридор. Отвори една стъклена врата и свежият вечерен въздух го накара да потръпне. Повдигна яката на шлифера си и пъхна между устните си цигара. Красивото небе бе чисто и звездно.

Започна да слиза по дългата стълба, която водеше към двора на болницата. И в този момент чу в тишината на вечерта да се отваря вратата на една линейка. Сухо, ужасяващо изщракване, последвано веднага от щракването на друга ключалка.

Катани продължи да слиза с цигара между устните. Изведнъж вратите на двете линейки се раззинаха напълно и вътре проблеснаха автомати.

— Инспекторе! — отекна остър гневен глас.

Той остана спокоен, повдигна още малко глава и прекрачи още едно стъпало. Вече беше в подножието на стълбите, когато първият куршум удари като чук рамото му. Катани се залюля, но се задържа на крака. Ала веднага след това пронизаха крака му и той трябваше да се подпре за желязното перило, за да не падне.

С мъчително усилие застави тялото си да се движи, да напредне с още една стъпка, сякаш неговото предизвикателство нямаше никога да има край. В този миг обаче един откос прониза гърдите му и той се свлече на последното стъпало.

Падна с лице, обърнато към небето, с полузатворени очи, които, като че ли се опитваха още да търсят там, горе, Полярната звезда.