Марко Незе
Октопод II (33)

Шофьорът

На стареца това никак не се хареса. При идеята островчето Тирене да се превърне в сметище, стомахът му болезнено се сви. Тано се опита да го убеди.

— Без острова онзи демон Еспиноза ще прати по дяволите договора с „Асикурациони интернационали“.

Но босът отговори ядосан:

— Това си е твоя работа. Ти си големият финансист.

Тано презираше стареца.

— Не разбира, че светът се е променил — каза той на Нито. — Може би ти трябва да проявиш инициатива. Познаваш новите реалности по-добре от него. Защо не ми помогнеш да се срещна с шефовете? Искам пряко да говоря с Куполата.

— Аха — изсмя се Нито. — Все по-нагоре. Окей, ще бъде направено — и се изсмя по присъщия си писклив начин. Като кукумявка.

Даже и Естер започваше да създава грижи на Тано. Не можеше да си обясни защо изведнъж беше станала любвеобилна към него и изпълнена с внимание. Като експерт по коварство той беше сигурен, че тя крои нещо. Но не разбираше какво точно е намислила.

Ето защо, когато тя излезе тази вечер, той накара шофьора Марцио да я проследи. Естер отиваше на среща с Катани в един бар в района на „Порта Тичинезе“. Благодарение на Треви най-после беше успяла да влезе в контакт с инспектора.

Шофьорът я проследи с поглед, докато тя влизаше в бара. През стъклената врата видя, че прегръща един мъж и после изчезва заедно с него във вътрешността на заведението.

Естер извади куп листове и ги подаде на Катани.

— Има номера и странни съкращения: преписах всичко това от неговия бележник.

Комисарят хвърли поглед.

— Струва ми се, че това са кодирани записки. Надявам се Треви да успее да ги дешифрира на компютъра — сложи ръката си на рамото й. — Свършила си чудесна работа. Но сега трябва да се изпариш. Не можеш да се върнеш при него вкъщи. Най-малкото подозрение от негова страна — и си свършена.

— Аз обещах — отговори тя твърдо. — Трябва да го унищожа. И ще отида докрай. Няма и косъм да падне от главата ми, не се безпокой. Знаеш ли коя е най-силната ми карта? Той е влюбен в мен.

„Малко инатче“ — помисли си Катани.

— Е, добре, искаш да се правиш на героиня, но винаги е полезно да се вземат някои предпазни мерки. — Той пъхна ръка в джоба на шлифера и когато я извади, стискаше пистолет. — Дай ми чантичката си. Може да ти послужи.

Тя въздъхна:

— Сега е по-добре да си вървя.

Помилва го, привлече лицето му и го целуна.

— Мисли понякога за мен!

Навън шофьорът веднага пресрещна Естер.

— Елате, госпожо.

— Марцио! Какво правиш тук? Аз съм с колата си.

— Знам добре, че сте с колата си, но качете се на моята по-добре.

Той стоеше с цигара, увиснала между устните му. Имаше вид на човек, който не се шегува.

— Добре.

Отведе я в мизерен апартамент с олющени стени.

— А аз не вярвах — каза спокойно той. — Господарят имаше съмнения, но аз не вярвах.

— Ако държиш устата си затворена, ще ти дам пари.

— Какво чувам? Нали сме тук, за да се договорим.

Естер се почувствува малко окуражена.

— Петдесет милиона достатъчно ли са?

Марцио продължаваше да стои с непроницаем израз на лицето.

— Може би.

— Нека бъдат сто? — Естер извади чековата си книжка. Бързаше да приключи тази проклета история.

— Може би — повтори шофьорът. Протегна ръка и я пъхна под блузата й. — А също и една доза от това, което давате на приятеля си от бара.

Тя рязко се отдръпна.

— Но какво правите? Да не сте полудял?

— Ела тук, не се измъквай! — Шофьорът я хвана с едната ръка, а с другата обхвана талията й, опитвайки се да я целуне. Брадата му беше бодлива и миришеше на чесън.

Естер го одраска по врата, забивайки нокти, и успя да се освободи. Измъкна пистолета от чантичката си и го насочи в лицето му.

— Стой далече, свиня! Ако не останеш на мястото си, ще ти пръсна мозъка.

— Окей, окей — шофьорът разтриваше врата си. — Разбрах, махни тази играчка. — Престори се, че отстъпва. После изведнъж се втурна, извивайки назад китката на Естер.

— А как така, мръсна курво, с онзи може, а с мен не?

Естер му нанесе страшен ритник в слабините. Той се присви от болка и дръпна към себе си ръката на Естер, която държеше пистолета. При тези конвулсивни движения гръмна изстрел и шофьорът се просна на земята с дупка в гърдите. Ужасена, Естер инстинктивно изпусна оръжието.

Излезе да потърси телефон и набра номера на Треви. Катани беше там. Дойдоха да я вземат. Тя не преставаше да хълца. Инспекторът пъхна главата й под струя студена вода, за да дойде на себе си.

Тя се посъвзе, но от време на време скриваше лицето си с ръце и повтаряше отчаяно:

— Не го направих нарочно.

Докато Катани я утешаваше и се чудеше какво да предприеме, Треви неуморно работеше с компютъра. Изведнъж подскочи възбудено и възкликна:

— Успях!

Естер и Корадо дотичаха. Треви беше успял да разчете кодираните записки на Тано. На екрана на видеото се четяха имената на някои градове: Хамбург… Маленвьо… Амщелгартен… Ружмон… Фликерт… Банвил… Неапол. Но трудно беше да се разбере значението на този списък.

— Има и нещо друго — каза Треви. Натисна един бутон и се появи нов списък. Това бяха имената на Канопио, Сантелия, Салимбени.

Но Естер бе особено поразена от името Антонио Еспиноза.

— Ах, къде съм чувала това име? — каза тя, потърквайки челото си с пръсти. — А, да, сега си спомням. Чувала съм го от баща ми. Той ми каза, че това е важна личност.

Беше направена чудесна крачка напред. Но Катани не можеше да се съсредоточи върху списъците.

— За момента имаме други главоблъсканици — каза.

Естер разбра, че той намеква за смъртта на шофьора, и помръкна отново.

— Какво ще правиш? Ще ме издадеш ли?

— Не, ти изчезвай, ще видя какво ще направя. Веднага, щом проверят номера на пистолета, ще открият, че е мой. Ще кажат, че инспекторът е започнал да върши лудории…

Стана точно така, както беше предвидил. Главният прокурор Фалиши беше мъж с мустачки и очила на късогледите си очи. След като Плужека нападна Силвия, беше взел в свои ръце разследванията. Зае се също с убийството на шофьора и поради пистолета подписа заповед за арестуване на Катани.

Инспекторът се укриваше в къщата на Треви. И там една вечер свика истински военен съвет на своя екип. Пристигна гигантът Джуни, а малко след него и Куадри, винаги малко суров и навъсен.

Всички, наведени над една маса, се втренчиха в Катани, който каза:

— Момчета, трябва да си разпределим задачите. Преди всичко да държим под око службите на прокуратурата. Там сигурно има шпионин, защото мафиозите веднага узнаха за постъпването в болница на Фроло и след това за неговото преместване… — Той постави ръка на масата, сякаш за да покаже, че този въпрос е приключен. — Сега да се спрем на спешните неща, които трябва да се свършат. Те са три. Преди всичко трябва да влезем в къщата на Тиндари. Знам, че има печати на вратата и прозорците, но ще ги махнем. Само там вътре ще можем да открием някаква следа от Лорела де Пизис. С тази работа можем да се заемем ние с Треви.

— Добре каза Треви, размърдвайки се на стола.

— Второто нещо — поде Катани. — Някой трябва да вземе конфискуваните документи от казиното и банковите документи, засягащи Тиндари. Всичко това се намира в Прокуратурата. Кой ще се захване с това?

Всички се огледаха мълчаливо, докато огромният Джуни заклати едрата си глава:

— Окей, аз ще помисля по въпроса.

— Добре — каза Корадо. — Трето: Куадри, който остана единствен безработен, ще се втурне по петите на сенатора Салимбени. Политикът ще дойде в Милано утре. Трябва да се следи, да се види къде ходи и да се снимат лицата, с които се среща.