Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Октопод (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Piovra 4, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2015)

Издание:

Автор: Марко Незе

Заглавие: Октопод

Преводач: Ани Попова

Година на превод: 1990

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Народна младеж

Град на издателя: София

Година на издаване: 1990

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: ДП „Балкан“ — София

Излязла от печат: август 1990 г.

Редактор: Ани Сталева

Художествен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Татяна Станкулова

Коректор: Катя Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2427

История

  1. — Добавяне

Разчистване на сметките

Тано Кариди беше дошъл много рано тази сутрин в банката. Веднага събра своите хора и им държа малка реч, за да възпламени душите им.

— Хайде, понапрегнете се!

Големият ден бе започнал за него.

На монитора бавно се редяха списъците на фирмите с котирането им за момента.

— Дръжте под око „Бартон“ и „Селис“ — препоръча сицилианецът. — Точно след четиридесет и пет минути започвате да купувате „Фрезия“, „Смат“ и „Примар“.

Към обяд настъплението навлезе в решителната си фаза.

— Да — каза доволен Тано, — дребните акционери се хванаха на въдицата и продават много акции от „Асикурациони интернационали“. Купувайте всичко. Ето сега, сега е моментът: направете така, че да се удвои цената на акциите.

От четиринадесет на сто котирането на акциите на „Асикурациони интернационали“, принадлежащи на „Банка Антинари“, бяха скочили на двадесет и пет, и то само за една сутрин. Покачването на акциите продължаваше.

Точно към един часа и четвърт на монитора се появи текст, който отбелязваше победата на сицилианеца. Беше постигнал целта си: банката притежаваше тридесет и едно на сто от акциите на „Асикурациони интернационали“ и на практика контролираше цялото финансово обединение. Тано се отпусна в креслото, обряза една дълга пура от кутията на масата му, запали я, гълтайки почти сладострастно дима.

В същия момент съпругата му Естер се намираше в полицейското управление и молеше Куадри бързо да я заведе при Катани.

— Току-що узнахме — каза агентът, — че е имал малко бурна сутрин. Хайде да видим дали ще го намерим.

Намериха го в една селска къща, където се беше подслонил с всички останали! На около двадесетина метра се намираше автобусът, още препречваше пътя със забития в него автомобил на мафиозите. Наоколо сновяха полицаи и карабинери, измерваха, снимаха, отбелязваха всички подробности.

Когато Катани видя Естер, като че ли малко се ядоса.

— Но какво правиш тук? — Беше небръснат, на лицето си имаше драскотина. Бе крайно уморен и остана за момент със затворени очи и полуотворена уста.

— Трябваше веднага да те видя — каза тя. — Открих нещо важно. Спомняш ли си списъка на онези градове? А движението на влака? Открих го в едно швейцарско селце близо до Локарно. Каза ми го един господин, който се нарича Еспиноза.

— Един влак… — замислено каза Катани. — Може би той ще може да ни помогне да разберем за какво става въпрос.

— Кой е този?

— Един тип, който знае много и се намира тук, в къщата.

Естер го хвана за ръка.

— Преди малко видях една жена, която те прегръщаше. — Погледна го втренчено в очите. — Коя е тя?

— Казва се Силвия.

— Исках да кажа: какво представлява тя за теб?

Корадо постави ръка на рамото й:

— Мисля, че я обичам.

Естер се натъжи. Подпря се на ствола на едно дърво.

— Целта, която си бях поставила, е почти достигната: Тано вече е на ръба на пропастта, въпреки че още не го знае. Би трябвало да съм щастлива, но изведнъж се почувствувах много самотна.

Той я погледна и после й каза нежно:

— Аз те обичам, Естер.

Но тя като че ли не го слушаше. Гледаше втренчено някъде далеч, разстроена. И когато той се опита да я прегърне, тя тръсна глава и се отдръпна:

— Не, няма нужда да се преструваш.

Корадо държеше тя да разбере, че не се преструва, че това е искрен порив на нежност. Хвана я за ръка, притегли я към себе си. И тя се отпусна в прегръдките му, отдавайки се нежно, с глава на рамото му.

— О, Корадо — промълви тихо Естер, — защо никога не си ме държал така прегърната?

Когато влезе в къщата, където бяха останалите, инспекторът запита стария шеф на клана дали знае нещо за един влак, който трябва да прекоси половин Европа.

— Да — отвърна той. — Това е влак, натоварен с петстотин тона радиоактивни материали, отрови, гадости, които искат да разтоварят на едно островче край Сицилия.

От този момент старият бос, както бе обещал на Катани, започна да разказва. Мафиозки истории, войни между клановете за контролиране на пазара за наркотици, протекции, получени от политици.

По-късно в бюрата на прокуратурата босът продължи разказа си, съобщи имената на хората, които съставляваха ръководството на мафията, каза, че сенаторът Салимбени членува в организацията, и обясни също ролята на Тано, как е бил избран и натоварен да се грижи за финансовите интереси на мафиозките среди.

— Но номер едно в цялата тази история — каза той — е един човек на име Антонио Еспиноза. Той направи възможно влизането му в „Асикурациони интернационали“ и той организира цялата тази отвратителна сделка с влака.

Влакът! Той вече беше прекосил Швейцария и част от Италия. Пътуваше в този момент към Виареджо.

— Няма да го спираме — предложи главният прокурор Фалиши. — Нека го държим под контрол, но да го оставим да се движи.

В службите цареше голямо възбуждение. Готвеха тайно заповеди за арест. Започваха проверки, разследвания, уточнявания за всички лица, които старият бос съобщаваше.

— Свиках за утре поверително съвещание на всички италиански съдии, които се занимават с мафията — заяви Фалиши.

Очевидно и осезаемо бе удовлетворението. Едва сдържано, победоносно настроение бе заразило почти всички. В тази атмосфера на еуфория изведнъж направиха едно откритие, което извика презрително изражение върху лицето на Фалиши. Гигантът Джуни успя да залови секретаря на прокурора в момент, когато се опитваше да предупреди някого по телефона, че старият бос прави признания.

Джуни стисна секретаря в ръчищата си и го измъкна вън от стаята.

— Вече от доста време те следя — каза му той.

Катани също от доста време мечтаеше да залови някого. И този следобед най-после настъпи подходящият момент. Заедно с двама от хората си изчака сенатора Салимбени в стаята на големия хотел, в който той отсядаше в Милано.

— Но какво означава цялата тази комедия? — запита политикът, влизайки.

Катани не обърна никакво внимание на думите му. Каза само:

— Ето го сенатора. Знаете ли, че пресметнаха общата сума в Италия на поръчките, подкупите и парите, получени чрез корупция? Да, десетки милиарди. Знаете ли, че тази сума би могла да покрие държавния дефицит?

— Внимавай, Катани реагира почти истерично Салимбени. — Веднъж ти простих, но ако изгубя търпение, ще те унищожа.

— Пестете си силите — изсмя се Катани. — Не сме на митинг и няма кого да лъжете.

Салимбени започна да се замисля. Чувствуваше инстинктивно, че този път нещата вземат сериозен обрат и не виждаше как би могъл да се измъкне от това положение. С надеждата, че ще изгони разярения като демон Катани, повдигна слушалката на телефона с намерението да се обади на някоя авторитетна личност.

Инспекторът сграбчи мълниеносно проводника на телефона, дръпна щепсела и запрати апарата в стената.

— Не, няма да телефонираш. Чуй ме, ще ти го кажа много спокойно и много учтиво. Ти сега ще дойдеш с нас в Прокуратурата. Там има едно лице, което ще ти каже открито някои неща, които те показват в не особено добра светлина, повярвай ми. От тези неща личи, че се проявяваш като негодник.

Салимбени се разтрепери. Отправи към Катани отчаян поглед и каза:

— Но вие не можете да ме арестувате, аз съм депутат и се ползувам с имунитет.

— Не, нямам намерение да те арестувам. Това ще стане след като Сенатът разреши. Искам само да чуеш гласно от един човек колко свинщини си извършил в живота си.

Без да каже нито дума, Салимбени поклати утвърдително глава в знак, че ще го последва.

В края на този дълъг ден инспекторът мислено си направи равносметка и призна, че резултатът не беше лош. Делото срещу корупцията беше започнало великолепно. Именно това искаше той, именно това мъчително преследваше. Може би този път нещата наистина вървят добре, си помисли той с въздишка.

Следващия ден реши, че е дошло време да приключи и с един друг заклет враг. Тано Кариди беше станал от сън този ден още при първите лъчи на зората и разлистваше доволен вестниците, които отделяха обширно място на сензационното повишаване на цените на акциите в „Асикурациони интернационали“. Някои го описваха като атакуващ финансист, други го сочеха като новата личност, голямата зараждаща се звезда на италианската икономика.

Той беше в еуфория, когато жена му влезе в стаята. Естер се усмихваше странно. Тя бавно премина разстоянието, което я делеше от Тано, гледайки го с твърди и спокойни очи, и точно в този момент той почувствува, че нещо не е в ред.

— Вижте го — каза тя язвително, — вижте го големия финансист. Надува се като пуяк.

— Какво ти става, Естер? Дали не си сънувала кошмари нощес? — каза той, леко раздразнен от насмешливото й държане.

— Не — отвърна тя. — Чудесно спах. Ти би следвало да си сънувал кошмари, защото си свършен, Тано Кариди.

— Но слушай, ти да не си откачила нещо? Какво бълнуваш?

— Ти си унищожен — каза тя с явна злост. — В деня на триумфа ти отново падаш в праха. И знаеш ли защо? Защото те предадох. Измъквах всеки ден по малко от твоите тайни и ги разкрих.

Тано скочи на крака с пламтящи очи.

— Ти се шегуваш? Кажи, че се шегуваш!

— Не, не се шегувам. Измамих те. Преструвах се, че те обичам, но те мразех и когато бях с тебе в леглото, изпитвах само погнуса.

Тано остана като гръмнат.

— Замълчи! — изкрещя. — Замълчи!

Тя избухна в истеричен смях:

— Големият финансист се страхува от истината.

В този момент той не успя да задържи гнева си и я удари яростно с опакото на ръката. Тя се олюля и падна назад, леко замаяна. Но само за миг. Веднага се изправи и продължи да ругае мъжа си:

— Знаеш ли на кого съобщавах всички информации, които научавах?

— Стига! — кресна той, а вените на врата му се издуха застрашително.

Сякаш нищо не беше чула, Естер спокойно заяви:

— На инспектор Катани.

Тя политна към прозореца, внезапно онемяла, загледана в полето. Очите й се пълнеха със сълзи, бавно, тъжно, болезнено.

Малко по-късно пристигна Катани: точно навреме, защото завари Тано да телефонира на Еспиноза.

— Започнах да горя всички документи — казваше той. — Разчистете и вие всичко. Всичко пропадна.

Когато затвори телефона, осъзна, че Катани е на прага и го наблюдава настойчиво. Без да се смути, той го покани да влезе.

— Ела, чаках те.

— Къде е Естер? — попита Катани.

— Горе — отговори спокойно Тано. — Спи. Знаеш ли, искаше да дойде при тебе. Но не, ти ми взимаш всичко, не можех да ти дам и нея.

Като ударен от мълния, Катани се втурна към горния етаж. Естер лежеше простряна на леглото, облечена, с глава, потънала във възглавницата.

— Естер! — извика я Корадо.

Докосна ръката й, после лекичко я притегли към себе си и едва тогава си даде сметка, че тя бе простреляна в гърдите.

— Не! — извика отчаяно Катани. — Не! — Взе я на ръце и я задържа в обятията си, сякаш искаше да я полюлее. Милваше косите. Улови ръката й, видя, че носи на китката си стария часовник, който беше взела от него.

После положи внимателно тялото на Естер върху леглото и се спусна към долния етаж срещу Тано Кариди.

— Престъпнико! — извика инспекторът, стискайки гневно юмруци. — Тя беше само на двадесет години.