Димитър Цолов
Клиника в средата на нощта (16)

Глава XV
Музиканти и гладиатори

Колкото и да е странно, от вглъбението ме извади не оглушителният шум, а внезапно настъпилата тишина. Премигнах няколко пъти като човек, който току-що се е събудил и още не може да осъзнае къде точно се намира.

СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ бяха приключили изпълнението си. Видях, че до висящата сцена се е доближила летяща платформа, а музикантите се прехвърлят върху нея. Щом и последният прекрачи, подсилените въжета прибраха опразнената „палачинка“ под купола. Платформата започна да се спуска към дъното на „буркана“. В същия момент избухнаха аплодисментите. Включих се вяло, докато съседът ми по маса ентусиазирано удряше ръце. Жената срещу него отпиваше на малки глътки от коктейлната си чаша — групата явно не й беше направила никакво впечатление.

Летящата платформа свали музикантите до първо ниво и легна върху пътеката, обикаляща арената. Стъклената преграда на сектора срещу нея, доста уютно обзаведен с мека мебел и значително по-широк от нашия, се плъзна встрани. Слаба фигура, облечена в развлечени черни дрехи, излезе да ги посрещне, стисна ръцете на всеки един поотделно и с жест ги покани вътре.

Самият Гай Гришнак закрачи по пътеката към стълбите, изкачващи подиума, и миг по-късно стъпи върху белия кръг. Гласът на вампира, значително усилен от микрофона, закрепен зад ушната му мида и насочен към ъгъла на устата му, прогърмя из целия клуб.

— Уважаеми гости, искам още веднъж да помоля за вашите аплодисменти! Това бяха СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ, най-бързо набиращата популярност група в Полис Кръстовище! Благодаря… Те ви представиха песни от дебютния си албум „Кървав сън“, реализиран благодарение на финансовата подкрепа на веригата хематологични магазини ХематОполис! Благодаря…

Не можех да откъсна очи от Гришнак, който с усмивка изчакваше отшумяването на новите ръкопляскания. Имаше нещо магнетично в излъчването му на опасен хищник и то определено приковаваше вниманието на всички в клуба — гърбавият нос, създаващ внушение за клюн на граблива птица, стойката на дългото тънко тяло, приличаща на поза на богомолка.

— Моля, посрещнете чаровната ми дъщеря Нерония, която е идейният двигател на групата и нейна солистка! Аплодисменти!

Зяпнах учуден. От луксозния сектор излезе вокалистът на СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ с микрофон в ръка и се качи при вампирския главатар. Боядисаното лице и дългата коса можеха да принадлежат както на мъж, така и на жена, но походката му, докато се придвижваше по пътеката, определено притежаваше женска грация, а след по-внимателно вглеждане успях да забележа и едва загатнатите женски форми под черните латексови дрехи — дребните гърди и малко по-широкия ханш.

— Благодаря, татко! — нежният гласец на Нерония нямаше нищо общо с адските врясъци по време на концерта. В лекото му притреперване се усещаше някаква нервност, сякаш момичето се притесняваше, че в момента е център на внимание.

— Знам, че не можеш да понасяш музиката ми — тук публиката избухна в смях, — но и не мога да отрека, че си подкрепял всяко мое начинание! За нас беше голяма чест да открием най-атрактивния гладиаторски клуб на територията на Общността! Забавлявайте се, приятели…

… Не чух по-нататъшните й думи, защото мислите отново ме погълнаха.

Съвсем бях забравил за дъщерята на Гришнак в забързаните събития от последните дни. Къде се вместваше Нерония в цялата картина?

Инстинктивно усещах, че Рутгер не ми е разказал всичко и че съм просто пешка в една игра, която не разбирам съвсем. Обаче трябваше да се примиря с положението до момента, в който получех двата пистолета — тогава щях да реша какви ще бъдат по-нататъшните ми действия.

Само че Нерония не искаше да излезе от ума ми — превъртах различните варианти и винаги стигах до извода, че тайнственият куриер от СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ може да бъде единствено тя.

А това пораждаше основния въпрос — способен ли съм да застрелям бащата с оръжието, което ми е доставила самата дъщеря…

В следващия половин час още няколко почетни гости, от луксозните сектори на първо ниво, излязоха, за да произнесат приветствени слова. Седях и чаках, нервите ми звъняха като стари струни на китара пред скъсване. Пропусках гръмките фрази покрай ушите си, само мимоходом отбелязвах сменящите се фигури на подиума до Гришнак. Разпознах крупен месопреработвател, влиятелен музикален продуцент, известен гладиаторски мениджър…

Смисълът на казаното в общи линии се препокриваше — всички бяха радостни, че се намират тук тази вечер и очакваха да си прекарат страхотно — само думите бяха различни.

Публиката започваше да губи търпение, все по-често вместо ръкопляскания от секторите се разнасяха дюдюкания и освирквания. Гай Гришнак сякаш не забелязваше — представяше поредния галеник на съдбата с невъзмутимата си тънка усмивка и спокойно го изслушваше. Наблюдавайки жълтеникавото лице, върху което черните очи възбудено лъщяха, прозрях, че всичко е внимателно режисирано предварително, а играта с хората искрено го забавлява.

Когато вече си мислех, че речите ще продължат безкрай, тежка музика гръмна от мощните тонколони, вампирският главатар леко се поклони и с бавна крачка се отправи към ложата си.

На арената излезе красива девойка с руса коса, хваната на висок кок, облечена в къса червена туника, която не успяваше да прикрие почти нищо от пищните й форми. Държеше пред себе си пластмасова табела с цифра едно и докато обикаляше белия кръг на дългите си мускулести крака, публиката избухна в овации.

По екраните при баровете и пунктовете за залагане започна рекламен клип с участниците в първия бой. Мускулест мургав мъжага, с бръснат череп и гъста рижа брада, развъртя боздуган с дълга дръжка, а надписът над главата му уведоми, че това е Саломон Зъботрошача. Беше гол до кръста, обут в кожени панталони, декорирани с метални елементи, предпазители, също от кожа и метал, обвиваха лакътните му стави. Картината се смени. Появи се противникът му — Вас Безсърдечния — дребничък жилав боец с плетена ризница, къс меч и малък кръгъл щит. Образите на двамата започнаха да се редуват с цифрите на коефициентите, при които можеха да се направят залозите.

Много от зрителите вероятно бяха сторили това още с преглеждането на програмата в началото на вечерта, но пред заложните кабинки отново се оформиха рехави групички от търсачи на печалба.

Музиката спря. Остана само възбуденото жужене на хората, обгърнало „буркана“ като разбунен пчелен кошер. В двата противоположни края на арената се разместиха плоски панели, оформяйки съвършено еднакви квадратни отвори, през които миг по-късно излязоха Зъботрошача и Безсърдечния.

Публиката полудя.

Гладиаторите се приближиха до централния сектор и застанаха пред ложата на Гай Гришнак. Вдигнаха оръжията си за поздрав, почти опрели рамена, а врявата в клуба достигна точката на кипене. После си обърнаха гръб, с отмерени крачки се отдалечиха на равно разстояние от центъра на подиума и се завъртяха с лица един към друг.

Боят започна точно както очаквах. Саломон — трошача на зъби, значително по-здрав физически от противника си, се хвърли в яростен устрем, решен да приключи набързо схватката. Шипестата топка на боздугана му изсвистя във въздуха, ала Безсърдечния Вас избягна удара с лекота. Рижобрадият нададе гневен рев и насърчаван от обезумялата за кръв публика, продължи да размахва тежкото си оръжие. Вас припкаше около него, изнесъл щита пред гърдите си, с къс меч, почти опрян до тялото му.

Знаех добре какво си е наумил — нямаше шанс в директен сблъсък и изчакваше умората да забави движенията на другия, за да потърси на свой ред плътта му.

След около десетина минути напразна гонитба из арената, под освиркванията на зрителите, мускулите на Зъботрошача се покриха с пот, сякаш намазани със зехтин, ударите на боздугана му станаха вяли и започнаха да минават все по-далеч от пъргавия като птиче Вас. При едно от поредните замахвания, Саломон залитна и повлечен от инерцията на удара си, изгуби равновесие. Точно това използва Безсърдечния. Острието на меча му се стрелна като жило на оса, прерязвайки бедрото на Зъботрошача през почти цялата му обиколка. Рижобрадият изрева, този път от болка и изненада. Бедрената му артерия със сигурност беше засегната, защото алена кръв бликна струйно от разреза и бързо напои крачола на кожения му панталон, докато в краката му се образуваше лепкава локвичка. Мургавото му лице за броени секунди сякаш изсветля, едрият мъж рухна на колене, а топката на боздугана тупна до него с глух звук. Боят беше приключил.

Притихналата за момент публика взриви секторите на всички нива.

Трима мъже в бели престилки изскочиха на арената. Първият с обиграни действия наложи турникет на крака на Зъботрошача и му постави инжекция, докато другите двама го вдигаха върху носилката, която бяха донесли.

През това време Вас Безсърдечния обиколи тържествено целия подиум с вдигнат меч…

 

 

… С напредването на нощта плоските панели в двата края на арената се разместиха много пъти. От отворите изскачаше поредната гладиаторска двойка, приближаваше се към централната ложа, за да поздрави вампирския главатар, и се впускаше в ожесточена схватка.

Оръжията и защитните приспособления бяха в различни комбинации — всевъзможни по вид и дължина мечове, щитове с всякаква форма и големина, изработени от метал, дърво или кожа, тежки доспехи и леки ризници, копия, боздугани, топори, тризъбци, ласа, мрежи…

Само целта беше една — да се лее кръв, под окуражителните възгласи на ненаситната тълпа.

По екраните се завъртя поредната реклама.

Стоманения Кейн, целият обкован в броня, стиснал тежък двуръчен меч, щеше да срещне Мейлин Хитреца, въоръжен с късо копие и ласо.

До смъртоносния двубой на Змиеликия оставаше около час, от куриера — ни вест, ни кост. Вече не ме свърташе на едно място. Отправих се към най-близката кабинка за залози, където сложих петдесет полкреда на Хитреца.

Тъкмо сгъвах получената разписка, за да я прибера в джоба си, когато с периферията на очите си забелязах, че някой се приближава към мен. Обгърна ме аромат на дискретен и скъп парфюм.

— Господин Стефан Ришар?

Девойката, видимо на не повече от деветнадесет, с красиво лице, изваяно сякаш от бял мрамор, нямаше много общо с ексцентричната вокалистка на СТЕРЕОАРФИСТИТЕ, но нещо в едва загатнатия овал на формите й, под прилепналата по нея тюркоазеносиня рокля, и в грациозната й походка ми се стори познато.

— Нерония — казах. — Радвам се да се запознаем!

Момичето трепна.

— Господин Ришар, бързам и ще бъда кратка! Ще намерите нещата си в дамската тоалетна на това ниво. В последната кабинка, между седалката и стената, ще откриете непромокаем плик… Довиждане!

Понечи да се обърне, но леко я задържах с ръка за рамото. Тя я изгледа така, сякаш не видя само пет пръста, а уродлив отровен паяк, който се катери към шията й. Уплашените й черни очи се забиха в мен.

— Какво още искате?

Издържах погледа й, стиснал челюсти от напрежение.

— Имаш ли представа какво се каня да направя с… ъ, нещата?

Уплахата за миг се смени с дива ярост, все едно талантлив художник замаза старите черти на лицето й с бяла боя, а отгоре нарисува нови.

— Не ми пука, господин Ришар! Точно по същия начин, както на него не му пука за мен и чувствата ми! Моля се да страда! Знаете ли какво ми костваше да се правя на обична дъщеря, докато любимият ми лежи с опасност за живота в болницата?! Сега мога ли да си вървя?!

Преди да се запътя към тоалетните, изчаках Стоманения и Хитреца да се счепкат. Публиката зарева ентусиазирано, сякаш не гледаше почти повторение на поне три от предишните схватки.

Бронираният рицар залагаше на мускулната сила, копиеносецът с ласото — на ловкостта. Всеки от двамата имаше своите шансове, ако успееше да използва недостатъците на противника си.

Не забелязах да съм привлякъл вниманието на някой по масите в сектора, когато леко се надигнах от мястото си, стиснал полупразната чаша в ръка.

Съседите ми бяха зяпнали с почти еротично вглъбение двойката на подиума и ако мъжът поначало си беше впечатлителен, което си пролича още по време на изпълнението на рокгрупата, то жената — видимо резервирана и отегчена през цялата вечер преди двубоите, остана запленена от тях.

„Просто отивам да си взема поредното питие, да направя нов залог или да се облекча!“, успокоявах се наум.

Осъзнавах, че е в реда на нещата да се разтъпча, ако ми е писнало от кървавите гледки върху неудобния стол. Опънатите ми нерви обаче очакваха нечия ръка да падне върху рамото ми точно както моята преди малко беше спряла Нерония.

Разбира се, нищо подобно не се случи, докато пресичах участъка с баровете и заложните пунктове срещу нашия сектор. След не повече от минута застанах пред санитарните помещения.

В движение бях внесъл малки корекции в тоалета си — разкопчах сакото, разхлабих възела на вратовръзката и извадих част от ризата си върху панталона. Сега натопих пръсти в остатъка от вино в чашата, размазах влагата по шията си, а това, което остана, гаврътнах на екс и прекрачих. Насочих се към лявата врата, с изящна женска фигурка от жълт метал, закрепена върху нея.

Преддверието се оказа празно. Ухаеше на свежест, умивалниците под огромните огледала блестяха от чистота, подът, покрит с червен теракот, и стените, с малко по-светъл като нюанс червен фаянс — също.

Вратите на четирите кабинки зееха полуотворени. Вмъкнах се в последната и заключих. Оставих празната чаша върху порцелановия капак на казанчето. Коленичих и пъхнах ръка зад основата на клекалото. Пръстите ми веднага напипаха шумящия пакет. Извадих пистолетите и ги напъхах от вътрешната страна на краката си в широките ластични ленти върху двата ми глезена. На влизане в клуба, като предпазна мярка, ги бях покрил с горните ръбове на високите си копринени чорапи. Резервните пълнители пуснах в страничните джобове на сакото. Непромокаемият плик изхвърлих в кошчето и натъпках отгоре намачкани късове тоалетна хартия.

Отключих и подадох глава — преддверието беше все така празно. Вече си мислех, че ще успея да се измъкна незабелязано, когато две жени на средна възраст, увлечени в сладък разговор, едва не се сблъскаха с мен. Държаха чантички — явно бяха дошли да освежат грима си и да поклюкарстват, докато вършат това.

Залитнах и насила се оригнах. Жените смутено възкликнаха, наблюдавайки ме с погнуса. Разпасаният ми вид, разфокусираният поглед, който се постарах да извадя на показ, миризмата на вино, обгърнала ме като невидим ореол на греха, празната чаша, която стисках — всичко им говореше, че срещу себе си имат човек, чувствително надвишил мярката си тази нощ.

— Зддрррвейте, ммммичета — изфъфлих, след което се насилих да се оригна още веднъж и ги дарих с най-размазаната си усмивка. — Май пак съм объркал пустите кенефи, мамка му! Ппррростете…

Минах край тях, залитайки, те пак изпискаха и се отдръпнаха, сякаш бях болен от проказа.

Набързо се шмугнах в мъжката тоалетна, за да се приведа в приличен вид. Пуснах празната чаша в кошчето под умивалника, оправих дрехите си, изплакнах уста и измих лицето си.

Малко по-късно с невъзмутимо изражение се отправих към мястото си.

Усещах тежестта на двата пистолета под крачолите на панталоните ми. Усещах и тежестта, зараждаща се в гърдите ми. Предварително подготвеният план току-що беше приключил. Оттук насетне идваше неизвестността.

На арената ловкостта и пъргавината за пореден път триумфираха над грубата сила — Стоманения Кейн, паднал по гръб, махаше немощно с крайници в тежката си броня като обърнат бръмбар рогач. Мейлин Хитреца беше успял да го оплете с ласото си и да ме направи със сто и петдесет полкреда по-богат…