Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Многополисна общност (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
WizardBGR (2017)

Издание:

Автор: Димитър Цолов-Доктора

Заглавие: Клиника в средата на нощта

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: българска

Редактор: Кети Илиева

Художник: Росен Найденов

Коректор: Кети Илиева

ISBN: 978-954-8633-48-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2739

История

  1. — Добавяне

Глава X
Покушението

Спаси ме Кебапчето.

Тъкмо излизах през портала, преметнал тежкия брезентов сак на рамо, когато в краката ми с щастлив лай се отърка бездомният пес, навъртащ се от време на време в градинката отпред. Продукт на странна улична селекция, с гротескно, смешно издължено тяло, обвито в мръснокафява козина, станало причина да го кръстим именно „Кебапчето“, а най-вече заради беззлобния си и жизнерадостен нрав, кучето бързо се превърна в любимец на персонала на клиниката и в разрез с всички санитарно-епидемиологични правила му подхвърляхме по нещичко от служебната кухня.

Аз не правех изключение, винаги имах в джоба си найлонов плик с някое лакомство за него. Обмислях дори да платя на един познат ветеринар таксата по обезпаразитяването и ваксинирането му, но честно казано, в последните дни съвсем бях забравил четириногия си приятел.

Той обаче не беше забравил за мен и изглежда това спаси живота ми.

Може би заради тежкия товар, който бях понесъл на гръб, може би от бурния израз на радост от страна на Кебапчето, а твърде вероятно и поради щастливата комбинация между тези два фактора, изгубих равновесие и залитнах настрани. В същия миг нещо свирна покрай ухото ми, точно там, където преди секунда се намираше главата ми, и пръсна остъклената витрина зад мен на хиляди блестящи частици.

Адреналинът нахлу във вените ми толкова струйно, сякаш шприцован, че буквално взриви мозъка ми. Обхвана ме познатата еуфория от буйните младежки години в Полис Паралел, когато гледах Смъртта право в черните бездънни очи и й се надсмивах с усещането за неуязвимост, присъщо на всеки млад и неразумен бандит.

В главата ми се завъртя шантавата сентенция „Счупеното носи щастие!“ и се разхилих лудо, докато се стараех да превърна това, което започна като залитане, в грациозно странично падане. В движение освободих с дясната си ръка ремъка от лявото ми рамо и сакът тупна тежко на мраморната площадка. Пресегнах се и улових Кебапчето за опърпаната козина, после го метнах скимтящо през счупеното остъкление на портала, а аз самият се търкулнах зад сака, използвайки го като своеобразен щит.

Нападателят или нападателите явно действаха със заглушители, защото ухото ми долови само поредица от леки припуквания откъм дърветата в градинката и миг по-късно в брезентовата преграда пред мен с тежко „туп“, „туп“, „туп“, „туп“… се заби нова порция метал.

Едно мога да кажа — ако първият куршум беше изстрелян по мудния, на моменти дори флегматичен в ежедневието си четирийсет и пет годишен хирург от Клиниката за митологични създания, доктор Арчибалд Кимерия, то на площадката пред главния вход се търкулна винаги готовият за опасни игрички нахъсан младок Ачи от Паралел.

— Копеленца гадни! — изкрещях, докато бърках изпод сакото, за да извадя една от играчките на Кара Танас, която сякаш с шесто чувство си бях харесал още при оглеждането на пратката — компактен, скорострелен картечен пистолет, доста популярен в престъпния свят на Многополюсната Общност. — Не разбрахте ли, че не можете да се ебавате с мен! — опънах ръка над сака и изсипах оловна дъга по посока на градинката, а ушите ми писнаха във взривената тишина.

Не разчитах на точност при стрелбата, но пък ефективният огън, който можеше да се води с такова оръжие, покриваше разстояние до около сто и петдесет метра. Абсолютно достатъчно да осигури изтеглянето ми навътре към входа на клиниката.

Изстрелял още една серия, вече се канех да запълзя назад, когато над мен се чу звън от трошене и парчета стъкло обсипаха прозрачната пластмасова козирка на портала.

Хвърлих бърз поглед нагоре, за да видя как сержантите от патрула, охраняващ бокса на Дориан, се показват от прозорците на втория етаж и се включват във веселбата. Автоматите им залаяха като побеснели кучета срещу моите нападатели.

Използвайки прикритието на канонадата им, надигнах глава, за да огледам какво е положението. Три фигури, облечени в тъмни дрехи, се оттегляха между стволовете на дърветата към улицата от другата страна на градинката, където най-вероятно ги чакаше транспорт, за да ги изведе от горещата точка.

Изправих се на коляно, презаредих и посях нов дъжд от олово след тях, но вече бяха твърде далече, за да се надявам на нещо повече от щастливо случайно попадение.

В този момент, с яростно свистене на гуми, иззад ъгъла на клиниката, от улицата, която вървеше успоредно на залесената площ, изскочи пневмобил, страничното му стъкло падна надолу, Тания подаде глава и изкрещя:

— Доктор Кимерия!

Не чаках втора покана, изправих се, метнах сдупчения сак през рамо и се затичах към колата.

Сержантите извикаха нещо след мен. Спрях и леко обърнах глава към тях с напрегнатото усещане, че ей сега ще ме прострелят, но те свалиха автоматите си и ми направиха знаци да остана на място, след което изчезнаха от прозорците.

Затичах се отново.

Отворих задната врата на таксито и набутах бойния си арсенал на седалката. Тания нетърпеливо подкара пневмобила в мига, в който приведен се гмурнах към мястото до нея и няколко метра краката ми се влачиха по асфалта, а подметките на сандалите ми почти се запалиха.

Най-сетне успях да напъхам цялото си тяло вътре и изрекох задъхано:

— Радвам се да те видя!

— Удоволствието е изцяло мое, док!

Адреналинът вече напускаше тялото ми, отстъпвайки на умората, трупала се през последните дни. Ръцете ми леко притреперваха, докато се опитвах да си запаля цигара — накрая успях и издухах дим през прозореца на пневмобила.

— „Не вярвам в невероятните съвпадения“ — рекох. — Така обичаше да казва учителят ми от годините в Паралел, лека му пръст, че му повдигам кокалите. Разбира се, от устата на господин Ренето съвсем не звучеше толкова изящно, но смисълът беше такъв. Този ден доста често се сещам за него, не е ли странно?! Сенките от миналото рано или късно се завръщат и падат върху нас!

— Доста философски си настроен днес, докторе — отвърна Тания, хвърляйки ми изучаващ поглед, после отново насочи вниманието си към празния път пред нас.

Криволичехме из улиците, но в привидно хаотичното ни движение усещах, че върколачката знае добре къде отиваме и просто се опитва да избегне евентуални блокпостове на Стражата.

— Какво правеше там? — попитах. Яростно смачках цигарата в пепелника на вратата. — Само не ми излизай със „случайно се оказах в точното време на точното място“! Един път номерът може да мине, втори път — става подозрително. Слушам те!

— Не твърдя такова нещо, док! Всичко, което чу от мен, докато спасявахме съпругата ти от вампирите, е самата истина. Нападението преди малко обаче беше режисирано.

Нямаше да се изненадам толкова, дори внезапно да беше скочила в скута ми, за да ме задуши с целувки. Опулих се и машинално потърсих нова цигара. Дръпнах една от пакета, боднах я в устата си, но не я запалих, извадих я и казах:

— Дрън-дрън! Ако не беше Кебапчето, уличното псе, което се замота в краката ми — добавих, щом видях учудения й поглед — си отивах за едната бройка! Куршумът мина на милиметър от главата ми!

Тания се засмя, но някак си не усетих веселие в гласа й:

— Така те накараха да си мислиш, докторе! Грим е най-добрият снайперист в организацията на Рутгер. Момчетата често се майтапят на чашка, че е способен да порази от хиляда метра члена на комар! А колкото и вулгарно да звучи тази шега, уменията му са феноменални. Хванал ли те е на мушка, се пренасяш във Вечните ловни полета без право на избор!

— Вечните ловни полета?

— Според легендите на нашата раса, там отиваш след смъртта.

Отново лапнах цигарата, поомачкана вече в потната ми длан, запалих я и известно време мълчаливо пафках.

— Добре, да допуснем, че казваш истината. Защо е била нужна такава сложна комбинация?

Тания не отговори веднага, сякаш се опитваше да събере мислите си.

— Послушах съвета ти да отида с режисираната версия за събитията при Рутгер — започна най-накрая. — Както се досещаш, въпреки липсата на всички частички от пъзела, главатарят лесно стигна до извода, че освен брат ми, аз и ти също ще станем мишени на Гай Гришнак. Може да е най-големият грубиян и нервак във вселената, но мисловната му машинка щрака безотказно, в това няма спор! И тъй като аз бях на сигурно място при хората му, а Дориан — сравнително добре защитен в Убежището на клиниката, ти се оказа най-уязвимото звено от тройката.

— Съгласен съм — прекъснах я, — а вие какво?! Решихте да ми изкарате ангелите, за да го докажете на практика ли, мамицата ви!

— Ти се оказа най-уязвимото звено от тройката — продължи Тания, без да се впечатли от избухването ми. — Оттук насетне не беше трудно да се съберат две и две. Можеше да се предположи, че Гришнак отново ще прибегне до услугите на подизпълнители за мократа поръчка. Още снощи дислоцирахме наши екипи при работното ти място и пред дома ти, а днес след обяд прихванахме ударна група на псевдовампирите от четирийсет и седма в района на клиниката. Звучи ли ти познато? Четирима, въоръжени до зъби, пристигнаха с пневмобил и заеха позиция в улицата срещу градинката. Грим и хората му ги неутрализираха, изчакаха да излезеш и осъществиха фалшивото покушение срещу теб, за да дезориентират Гришнак.

За пореден път зададох онзи въпрос, изникващ винаги, щом Тания се появеше наблизо:

— Искаш да кажеш, че пак ми помагате?

Върколачката заговори без колебание, сякаш беше наизустила репликите си:

— Да речем, че главатарят ни и ти в момента имате обща цел — елиминирането на Гай Гришнак. Вампирът отдавна е трън в очите на Рутгер, който смята за доста забавно да унищожи стария си враг със собствените му методи. Казано иначе, всичко, от което имаш нужда за изпълнението на задачата, ще бъде осигурено. Предполагам, че точно сега вампирският водач се чуди кой е новият играч, излязъл на сцената. А докато е объркан, ти ще получиш времето, необходимо за подготвянето и нанасянето на контраудара си.

— И откъде сте сигурни, че ще започна лична вендета срещу Гришнак? — попитах и изругах наум — толкова ли бях предвидим?

— Докторе — странните й златистокафяви очи почти успяха да прогорят дупка в средата на лицето ми, — цял живот съм си имала работа с гневни мъже, мерещи егото си при всеки удобен случай. По някакъв начин ти си успял да потиснеш своето, но усещам, че под фасадата на учтивия медик се крие опасен демон. Звяр, натрупал доста гняв в себе си! Видях на какво си способен в кланицата — иглометът е оръжие, с което почти всеки може да борави, но не всеки владее до съвършенство. А преди малко, когато те нападнахме пред портала, определено изненада Грим и момчетата с играчката си!

Протегна ръка и потупа брезентовия сак на задната седалка:

— Предполагам, че не си губил свободното си време и съм сигурна, че си замислил нещо. Именно аз подхвърлих на Рутгер идеята да те използваме и виждам, че не съм сгрешила. Доктор Арчибалд Кимерия, убедих се, че можеш да бъдеш изключително опасен…

Изведнъж познатата сигнална лампичка замига в главата ми.

— Интересно ми е колко минути преди да изляза през главния вход сте засекли псевдовампирите, изпратени от Гришнак?

Тания ме изгледа особено, после пак върна поглед на пътя.

— Не съм засичала с точност времето, но да речем, че от момента на елиминирането на ударната група до фалшивото покушение срещу теб интервалът не е бил повече от петнадесет-двадесет минути.

— Добре, когато сте разположили екипите си пред дома ми и пред клиниката, вие сте се застраховали, защото е нямало как да знаете къде ще се случи евентуалното нападение над мен, нали?

— Точно така — отвърна върколачката, — искахме да сме сигурни, че контролираме изцяло ситуацията.

— Сега внимавай, имаме ударна група, която сте неутрализирали при градинката петнайсетина минути преди излизането ми през портала, но ти не спомена нищо за килъри пред дома ми.

— Пред дома ти нямаше килъри…

— Какво ти говори това? След нощното дежурство останах в болницата, понеже трябваше да свърша някои неща, вместо да се прибера вкъщи, както обикновено.

— Е, и? Лесно може да се предположи, че ще се навърташ близо до съпругата си в такъв тежък момент.

— Да, но както вече изяснихме, за да са сигурни, че ще ме прихванат на сто процента, убийците е трябвало да наблюдават и работата, и дома ми, също като вас.

Мисля, че и Тания започна да се досеща.

— Накъде биеш, док? — попита все пак.

— Обръщай колата, някой в клиниката е ухо на Гай Гришнак! А това означава, че брат ти е в голяма опасност!