Едуард Бас
Единадесеторката на Клапзуба (6)

6

Откакто свят светува, в село Долни Буквички не бе имало такова тържество както тогава, когато семейство Клапзубовци се върна от своето пътешествие с диплом на европейски шампион в куфара и с Уелския принц в състава на отбора. Всички вестници по света отпечатаха подробна карта, на която колибата на Клапзубовци беше означена с дебело кръстче, а специални кореспонденти идваха в Буквички, за да осведомят милионите си читатели как живее бъдещият английски крал в затънтеното чешко селце. Но колкото и голямо да бе любопитството на цивилизования свят, то не можеше да се сравнява с любопитството, което долнобуквичани проявиха към новия жител на селото. Те разбраха от вестниците кой ще пристигне при тях и в двете кръчми всекидневно се говореше как би следвало да посрещнат принца.

Но най-вече се изтормозиха старите баби, които разказваха приказки на децата. Приказките бяха пълни с принцове и принцеси и затова сега децата тичаха при бабите и искаха да разберат какъв ще бъде английският принц, ще има ли и той дрехи, целите от злато, в златна каляска ли ще пристигне или на бял кон със златни копита, ще има ли звезда на челото и диамантен меч на кръста, убил ли е вече някоя ламя или тепърва се подготвя за геройски подвизи. На бабите в Долни Буквички им се замаяха главите от тези въпроси. И те, бедните, никога не бяха виждали принц, а сега отведнъж приказките им трябваше да бъдат подложени на изпитание, защото след седмица щяха да видят истински, жив принц, с кралска кръв в жилите. Ето защо на бабите хич не им беше леко, докато най-умната от тях не намери изход.

— Деца — каза тя веднъж, когато дечурлигата, та дори и по-възрастни хора я отрупваха с въпроси, — ами че вие никога досега не сте ме питали в коя страна живеят принцовете и принцесите от приказките. Това е приказната страна Трамтария и се намира през девет планини и през девет морета. В Трамтария всичко е точно така, както съм ви разказвала. Там принцовете ходят в златни дрехи, а принцесите имат златни звезди; тамошните царици предат само със златни чекръци, а царете поделят царството със зетьовете си; там животните дават съвети и помагат на своите стопани, а глупавият Хонза във всичко има успех. По тамошните планини вилнеят дракони, градовете са обвити с черно или червено сукно, а в най-гъстите гори извира жива и мъртва вода. Далече, далече е тази хубава страна Трамтария, дотолкова далече, че там не е достигнал още нито един човек. Никакъв параход не може да доплува дотам, никакъв самолет да долети, само малките деца, ако са добри, могат да се озоват там вечер, когато затворят очи и някое ангелче ги пренесе през деветте морета. И те виждат всички чудеса, за които съм ви разказвала, но когато се върнат, забравят къде са били и какво са видели и си спомнят за това след много години, когато станат стари като мене. Едва тогава могат да разказват на малките дечица за Трамтария. Затова тази щастлива страна е известна само на вас децата и на нас старите. Останалите хора познават само обикновения свят, където вече няма царе и принцове, а камо ли да ходят в златни дрехи, където човек трябва да умее да се справя с всичко сам и никаква мравчица няма да му помогне, когато е в нужда, и където Хонза трябва да бъде много умен и ловък, за да може да постигне нещо. Такава обикновена страна е и Англия; през колко планини се намира, не мога да ви кажа, но даскалът разправяше, че само едно море ни дели от нея. И там хората ходят и живеят също като у нас, така че и тоя принц няма да се различава от Йеник, сина на управителя, дето се учи в Прага за доктор.

С тези думи баба Навратилова спаси приказките, но децата въпреки това не й вярваха напълно. Те продължаваха да смятат, че все пак английският принц ще бъде по-различен от един обикновен студент, и в събота, когато Клапзубовци трябваше да пристигнат, офейкаха на гарата в града. Там от цялата околност се беше стекло многохилядно множество зяпачи, които искаха да видят как изглежда английският принц и какъв е тоя буквичски бедняк, дето се беше изхитрил да разговаря с английския крал. Така че гарата и пътят пред нея бяха препълнени и момчетата се настаниха по клоните на дърветата. Когато влакът наближи гарата, те отдалеч забелязаха Клапзуба как стои на долното стъпало на вагона и пуши спокойно кралската лула.

В тоя момент пожарникарската музика засвири „Где е моят роден край?“^[1], старата Клапзубовица се разрева страшно и всички жени я последваха, селският стражар стреля отвъд гарата с мортира, а момчетата завикаха: „Слава!“ и „Добре дошли!“ — с една дума, беше много по-тържествено, отколкото, когато се връщаше вамбержицката процесия. Старият Клапзуба се кискаше доволно и маха с калпака си, докато влакът спря. После слезе и се озова тъкмо срещу плачещата Клапзубовица.

— Ама че дяволски шут, майко, та ти плачеш като на погребение!

Клапзубовица само изхълца и така буйно го прегърна през врата, че за малко не му бутна кралската лула. В тоя момент от вагона наизскачаха и синовете й. Те вървяха по двама и всяка двойка носеше по един куфар, единствено Хонза мъкнеше самичък най-отпред грамаден куфар. А на края скочи още един момък с пътническо таке като останалите, който също самичък носеше куфара си. В тоя миг всички деца от Буквички зинаха от учудване и викове „Слава!“ заседнаха на гърлата им.

Дванадесетият момък беше английският принц — с куфар, с таке, омърлян — значи баба Навратилова е била права, принцове в златни одежди днес наистина има само в Трамтария.

Но тутакси се започна голям бой между селските момчета. Всички искаха да носят куфарите на Клапзубовци, но най-вече се сражаваха за честта да носят куфара на принца. Старият Клапзуба обаче ги нахока. Досега Клапзубовци си вършели всичко сами и сега нямало да приемат никой да им слугува. Така че момчетата можеха само да се въртят около своите герои и в най-добрия случай да докоснат дрехите им. Въпреки цялата тържественост Клапзубовци носеха куфарите си сами, а английският принц следваше техния пример.

— Това, от една страна, е добро — обясняваше по-късно старият Клапзуба в кръчмата. — Тяхно енглийско величество ми даде сина си да го уча, а аз още не съм виждал да се прислужва на ученик. Щом е тръгнал да странствува, трябва сам да си носи торбата. Най-добър крал е тоя, който има най-малко лакеи, а ако искате да знаете, най-хубаво е да няма изобщо никакви крале.