Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Klapzubova jedenáctka, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly

Издание:

Автор: Едуард Бас

Заглавие: Единадесеторката на Клапзуба

Преводач: Невена Захариева

Език, от който е преведено: чешки

Издание: второ

Издател: Държавно издателство „Медицина и физкултура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1975

Тип: роман

Националност: чешка

Печатница: ДФ „Димитър Благоев“ Пловдив

Излязла от печат: 30. IV. 1975 г.

Отговорен редактор: Максим Наимович

Редактор: Д. Миланов

Художествен редактор: М. Табакова

Технически редактор: М. Белова

Художник: Ал. Хачатурян

Коректор: Ек. Василева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1880

История

  1. — Добавяне

20

— А аз твърдя, Спарсит, че това са тюлени!

— Аз пък твърдя, Карлсън, че са делфини!

— Да се обзаложим, Спарсит!

— Да се обзаложим, Карлсън!

— На десет долара, Спарсит?

— На десет долара, Карлсън.

И господата У. Б. Спарсит и Джон Август Карлсън си разтърсиха ръцете, след което отново насочиха биноклите си към загадъчните точки на хоризонта. Останалите пътници на палубата на „Джелико“ се присъединиха към тях и всички взеха участие в спора.

В това време „Джелико“, люлеейки се, продължаваше да цепи водите на Тихия океан. Тайнствените черни точки, които господин Спарсит откри следобед, оставаха на мястото си и през стъклата на най-добрите бинокли изглеждаха като загадъчни плуващи кълба.

Сред пътниците се породи и трето мнение, че това са връзка буи, които бурята е изтръгнала отнякъде и завлякла чак в тези пустинни краища. Но внимателното наблюдение на буите показа, че те така бързо и неправилно сменят местата си, че решително се касае за живи същества, били те играещи си делфини или тюлени.

И екипажът на парахода бе привлечен от загадката и цели два часа разисква предложението да се изстрелят по тюлените няколко куршума. Капитан Фарди с усмивка удовлетвори желанието на пътниците и обърна парахода с три градуса на северозапад.

В пет часа на палубата настъпи силна паника. Биноклите показваха, че дванадесетте тайнствени точки са дванадесет невероятно дебели човека!

Каква трагедия ги е довела тук? По какво чудо са се задържали на повърхността? И какъв гротескен каприз на съдбата е събрал тук това апостолско число шишковци? Никой не можеше да отговори на тези въпроси и фантазията на пътниците работеше със същото напрежение както машините на парахода „Джелико“. Малко след шест часа бяха спуснати лодки. В едната от тях седеше господин Спарсит, а в другата — господин Карлсън. Баса не спечели нито единият, нито другият, но все пак първи искаха да разрешат загадката, която първи бяха открили.

Разгадката порази страшно всички, защото когато лодките се приближиха, те откриха посред Тихия океан световноизвестния отбор на Клапзубовци. За да не си изгубят формата, те тъкмо играеха с баща си водно поло…

 

С това свършва знаменитата история за единадесеторката на Клапзуба.

101_finish.png
Край