Едуард Бас
Единадесеторката на Клапзуба (18)

18

Цялото лице на Биримаратаоа, великия вожд, беше татуирано със спираловидни линии. Ушите му бяха страшно разтеглени, така че когато вдигнеше долния им край и го прикрепеше с игла за горния, се получаваше удобен джоб. По тоя начин той носеше в дясното си ухо сребърна табакера с емфие, а в лявото — връзка ключове от огнеупорна каса, скъп спомен от един американски търговец. Но най-скъпоценното украшение — жълт молив Кохинор с твърдост НВВ — носеше в носа си.

Биримаратаоа, великият вожд, седеше на своя трон сред хилещите се статуи на боговете, набучени върху изкривени колове. Клапзубовци стояха пред него, заобиколени от три реда диви воини, които ги пазеха, да не би да избягат.

Биримаратаоа, великият вожд със сбръчкана кожа, но с пламтящ поглед, привършваше разпита на пленниците. Един противен старец, накичен със зъби и нокти от диви зверове, служеше за преводач.

— Велики Биримаратаоа — каза той, като се поклони учтиво — познава добре бели хора. По острови носи мълва за братя, които прави футбол. Велики Биримаратаоа обича футбол. Да прави добър футбол — да прави добро воюване. Велики Биримаратаоа има игрище, велики Биримаратаоа има отбор. Отбор на Биримаратаоа прави футбол, бели братя прави футбол. Когато бели братя прави загуба, отбор на Биримаратаоа прави изяде тях.

Когато бели братя прави победи, велики Биримаратаоа прави остави тях живи. Биримаратаоа велик.

— Тяхно людоедско величество, пане крал — отвърна учтиво старият Клапзуба и Хонза превеждаше речта му на английски, а дребното старче на папуаски, — не се ли лъжа, май става дума за мач?

— Да, бели братя прави футбол и отбор на Биримаратаоа прави футбол. Биримаратаоа велик.

— А кога ще се състои срещата?

— Биримаратаоа прави свика народ утре следобед. Цял народ обича види прави футбол. Когато прави футбол свърши, цял народ прави пирува. Биримаратаоа велик.

— А ще получим ли за мача вещите си? Ние сме свикнали да играем само в спортно облекло.

— Бели братя прави получи всичко, що нужно. Биримаратаоа велик.

— Каква ще бъде топката?

Старецът млъкна недоумяващо:

— Топка? Какво това топка?

— Ами че топка, кълбото, дето се рита!

— Кълбо? Прави футбол кълбо? Отбор на Биримаратаоа не знае прави футбол кълбо. Отбор на Биримаратаоа прави футбол само така. Биримаратаоа велик.

Сега пък старият Клапзуба млъкна недоумяващо:

— Какво е това — футбол само така?

— Ами че така. Прави футбол крака, прави футбол ръце, прави футбол корем, прави футбол нос, прави футбол всичко. Но не прави лови, не прави държи, не прави души, не прави с ръце. Това грубост. А който прави бяга, той прави загуби. Биримаратаоа велик.

Лицето на стария Клапзуба се удължи, той опули очи и се почеса по тила. Но Биримаратаоа, великият вожд, извади от дясното си ухо табакерата, смръкна емфие и кихна, после извади от лявото си ухо връзката ключове и издрънча с тях. Това означаваше, че аудиенцията е свършила, и бойците отведоха Клапзубовци в тяхната колиба.

Щом останаха сами, старият Клапзуба започна да се бие по главата и страшно да се ругае:

— Ах ти, кратуно зелена, ти мозъко изфирясал, ти направи това, ти ни нареди така! Аз съм глупак, ахмак, магаре, наивник! Къде ми е бил акълът, та не съм помислил за това? Ах ти, майчице топко, дето скачаш и дриблираш, каква каша забърках! Топчице мила, каква магария направих! Аз съм магаре, наивник, глупак, ахмак!

Единадесетте му сина го гледаха уплашено как лудее. Най-сетне Хонза се опомни:

— А бе, тате, какво става с тебе? От какво се плашиш толкова?

— От какво ли? — нахвърли се върху него старият. — И още питаш! От утрешния ден се боя, умнико! Мигар вие, мухльовци недни, знаете какво значи груба игра? Ах ти, отборе мой, та вие играете така, като че имате на краката си велурени ръкавици! И сега трябва да ви пусна срещу единадесет човекоядци без топка! Разбирате ли за какво става дума? Трябва да ги пребиете с ритници! А мигар вие сте способни на това? Хонза, ти си най-голям и най-силен, можеш ли изобщо да си представиш, че ще ритнеш някого? Да се прицелиш добре и да го ритнеш в корема?

— Честна дума… тате… не знам, но ми струва, че не бих могъл!

— Къде ти, къде ти ще можеш! Ах ти, киферицо моя, та нали аз самият ви възпитах? Ами че вие играете като госпожички! Като ангелчета! Като учители по танц и добро държание! Ами че вашите крака са по-деликатни и по-вежливи от хорските уста! Какъв съм будала! Сега здравата я загазихме с нашата коректна игра! Ама че характер имам! Ако поне един-единствен път ни бяха присъдили наказателен удар, все щях да имам мъничко надежда. Но така! Как можем да излезем с нашата детска невинност срещу човекоядците?

Той се спря посред колибата и силно загрижен и отпаднал, се обърна към синовете си:

— Слушайте, момченца, и най-добрият баща понякога може да се излъже в синовете си. Моля ви, много ви моля, признайте си: няма ли между вас някой лицемер? Разбирате ли, искам да кажа такъв, който все играе внимателно и почтено, но понякога, когато не го виждат, ритва някой играч? Моля ви, момчета, златни мои дечица, не е ли някой от вас грубиян? Помислете си и си признайте! С това ще ми доставите безкрайна радост!

Както стояха, момчетата се спогледаха, сведоха очи към пода, после ги вдигнаха към баща си и един след друг поклатиха отрицателно глава. Клапзуба се плесна отчаяно с длани по панталона:

— Значи, вече сме във фурната! В истинска фурна, в тава като гъски на Свети Мартин! Вече се виждам как ме пекат. По дяволите, как да не кълне човек! Няма що, хубав край за световните шампиони! Ще ни изядат без остатък!

Той млъкна и загледа жално през отвора на вратата. Навън се виждаха още три колиби и зад тях — голяма поляна. Изглежда, игрището, на което утре щеше да се реши съдбата им.

— Слушайте, тате — обади се тихо Ирка, — може би все пак ще му намерим чалъма. Виж какво, да ритаме хора, па било то човекоядци, е трудно за нас. Но когато ни учихте какво трябва да избягваме и на какво да обръщаме внимание у противника, имаше някои неща, които сега може би ще ни са добре дошли. Не знам как стана това, но веднъж в Берлин се пльоснах така, че смятах, че вече няма да стана. Събори ме централният полузащитник, а аз изобщо не забелязах да ме е ритнал.

Колкото повече говореше Ирка, толкова по-внимателно го слушаше старият Клапзуба. Изведнъж той започна да се върти, цялото тяло го засърбя, отчаяните му очи блеснаха и той прекъсна Ирка.

— Стоп! Ирко, в това има нещо! Може би ще сполучим! Та нали не става дума само за ритане! Тъй ами! Та човек може да върши грубости съвсем елегантно! А аз, старата лисица, да не се сетя за това! Ирко, златно мое момче, целуни ме! Брей, че хрумване! Нека човекоядците се изпотрепят сами! Виждате ли как понякога човек изпада в отчаяние? Като да не съм виждал никога нито един мач за първенство на Летна! Но сега да бързаме! Край на приказките, ще трябва отново да понаучите това-онова.

Старият Клапзуба стана сякаш друг човек. Той си свали палтото, засука ръкавите и заобяснява на момчетата тайните на всевъзможните непозволени трикове. Започна с поставяне „марка“, след което последва цяла гама от начини за спъване и събаряне на играчите. Старият Клапзуба се разпали, а момчетата го слушаха жадно:

— Когато вървите или тичате полека и противникът е встрани от вас, можете да го съборите прекрасно с пета. Гледайте: десният крак отива напред, стъпва; сега обаче, вместо да вдигнете левия крак, повдигате петата на десния; заставате, значи, на пръсти; а после, както сте на пръсти, завъртате крака така, че петата му се издава навън. По тоя начин закъснявате с едно темпо. Тъкмо в това темпо обаче противникът вдига левия си крак и го издава напред. Но вместо да стъпи на него, спъва се в петата ви и полита на земята…

— … А сега великолепен начин да се събори противникът отзад. Момъкът тича пред вас, а вие по петите му. Следете краката му. Сега левият му крак е отзад. Вече го вдига, той е във въздуха, но все още е назад. И в тоя миг вие го чуквате с върха на обувката от външната страна — все едно дали при петата или при глезена. Но най-добре е да улучите предната част. Когато кракът на нищо неподозиращия човек е във въздуха, той е безсилен. От вашия удар кракът ще се отклони с пет сантиметра вдясно. Същевременно обаче той довършва движението си напред, но вече леко изкривен! Ето защо, вместо да стъпи на земята, левият крак закача с горната си част прасеца на десния, спъва се в него и човек полита на земята, без никога да може да разбере как е станало това…

До късно през нощта от колибата на пленниците се чуваше тропот, падане, команди и тихи разговори. Към полунощ старият Клапзуба приключи тренировката.

— Триковете са си трикове и светът е лош — рече той, като си изтри потта, — но дано даде бог да не цвърчим в тавата!