Крис Ларсгард
Ловецът на наследници (15)

14.

Термометрите отчитаха близо петдесет градуса. Лорънс Касълтън седна приведен на дървената пейка, по дебелата му кожа бяха избили едри капки пот. Ритуалът в съботната сутрин никога не се пропускаше. Колело тренажор — шест километра. В сауната от 8:30 часа. До 9:30 часа — разни въпроси по делата за търсене на наследници. Тази формула на успеха беше изпитана от шефа на „Дженерал инкуайъри“ в продължение на десетилетия. Тази сутрин се беше премерил. Всъщност беше смъкнал няколко кила.

Вратата се отвори и Борг влетя в стаята. Касълтън дори не отвори очи.

— Девет часа ли е, Ричард? Не може ли да оставиш стария човек малко на спокойствие?

Борг се пльосна на пейката срещу него.

— Единият от наследниците на Сандовал ми се обади вкъщи. Пискаше за обикновените простотии.

Касълтън избърса солидно количество пот от челото си. На сумрачната светлина шефът изглеждаше като огромно разпльокано яйце.

— Никога няма да допусна някакъв наследник да ми съсипе единствената прекрасна сутрин за цялата седмица — каза той с притворени очи. — Някой ден ще ме изнесеш оттук с краката напред, Ричард.

— В това не се и съмнявам — отвърна Борг, чудейки се кой ли от четиримата агенти щеше да му помогне.

— Какви са новините от север?

— Изглежда, че всичко върви много добре. Рисо каза, че с три камиона им е отнело около половин час, за да изнесат всичко.

Касълтън мигновено отвори очи.

— Три камиона? Дявол да го вземе, това не трябваше да се прави обществено достояние. Исках всичко да се свърши по възможно най-тихия и незабележим начин.

— Успокой се, никой няма да пострада. Всичко мина идеално гладко.

— Рисо още ли е вътре? Искам да говоря с него.

— Почакай малко, Лорънс — трябва да знаеш и още нещо. Приготви се за голямата новина. Някой е вдигнал във въздуха апартамента на Мърчант миналата вечер.

Касълтън бързо извърна глава към Борг, избърсвайки нова кофа пот от челото си.

— Какво?

— Някой е заложил бомба в дома му. От това, което разбрах, двама души са загинали.

— Кои?

— Случайно намиращи се наблизо, предполагам. Знам със сигурност, че Мърчант не е сред тях. Появил се е когато започвали да разчистват мястото. Господ знае къде се намира в момента.

— Нали Рисо няма нищо общо с тази работа?

— За бога, не, Лорънс. Да не си полудял? Това е странно съвпадение на обстоятелствата. Ако следите се завъртят по някакъв начин, ние ще бъдем първите заподозрени за залагането на бомбата.

— Няма такива следи, които да водят към нас. Хората, които използвахме, дори не са виждали физиономията на Рисо.

Касълтън се облегна назад и отново затвори очи.

— Кой би взривил апартамента му?

— Не знам. Друга конкуренция?

— Но другите дори не подозират какво става в момента. А и никой не е чак толкова луд, за да направи подобно нещо. Не, не, всичко се върти около случая с Джейкъбс. От ФБР знаят точно какво се случва.

Интеркомът, вграден в тавана, пропищя.

— Лорънс?

Гласът беше на Дани Рисо. Касълтън бързо натисна копчето.

— Давай.

— Имаме пробив по случая с Джейкъбс.

— Слушам те, Дани. Какво става?

— Намерих наследник.

И двамата се спогледаха.

— Среща в кабинета ми след десет минути.

Грабнаха хавлиите си и бързо се пъхнаха под душовете.

 

 

Дани Рисо чакаше в кабинета на президента. На физиономията му се мъдреше усмивка като на горд татко на новородено.

— Какво имаме? — попита Касълтън.

— Имаме си птичка в кафеза — отвърна Рисо, продължавайки да се усмихва.

— Знаех си, знаех си! — каза Борг, пляскайки с ръце. — Знаех си, че можем да заложим на това.

— И къде се намира? — Касълтън отново се обърна към Рисо.

— В Сан Куентин. Полетът ми е резервиран за обяд.

— Ти тръгваш с него. — Касълтън се обърна този път към Борг. — Искам четирийсет и пет процента от този кучи син. — Хвърли поглед и към Рисо, който се правеше на разсеян и сякаш не чу, че има партньор. — За какво е в затвора?

— За наркотици. Деветгодишна присъда. След пет месеца излиза.

— Направете ги петдесет процента — каза Касълтън. — Този нехранимайко няма да има сили да се пазари. Искам да му изстискате колкото е възможно повече.

— Колкото повече измъкнем, толкова по-тлъсти ще са чековете ни после — отбеляза Борг с усмивка.

Оптимизмът отново озари лицето на президента — завърна се познатият блясък в очите му, който не бяха виждали дни наред. Еуфорията на Лорънс Касълтън отвлече вниманието му дотолкова, че не забеляза синята камионетка, паркирана малко по-надолу на улицата. Нито хората в нея, които изслушаха целия разговор с партньорите му.

 

 

Лимузината се движеше почти безшумно из улиците на Манхатън. Директорът Гордън наблюдаваше потока от хора по „Таймс скуеър“, докато заместникът му кротко седеше до него и не помръдваше. Армингър се чувстваше уморен и силно ядосан. Харесваше му да се отдава на работата си, но времето, което посвети на този проект, до момента не даваше никакви ефективни резултати. Джейкъбс го нямаше на този свят едва от няколко дни, но той така и не можеше да разбере какво се случва около него. Липсата на информация и очевидната незаинтересованост на шефа му засилваше още повече раздразнението му.

— Защо мислиш, че го е направил той?

— Изглежда логично и очевидно — отвърна Армингър с едва прикрито снизхождение. — В деня след обира Мърчант излита с първия полет за Германия. На следващия ден подписва единият наследник. Намерил е нещо в онази къща. Сигурно е било много важно за него, щом се осмели да застреля ченге и да избяга.

— Какви са доказателствата?

— Доказателствата няма да представляват проблем. Той е единственият заподозрян.

Гордън се намръщи и отново се загледа в улиците на Бродуей през тъмното стъкло на лимузината.

— Време е да го потърсим, Артър.

— Той все още не е отговорил на обажданията ни. Сякаш във всяко негово действие има нотка на виновност.

Колата заобиколи Федерал плаза и се насочи към входа на паркинга. Взеха асансьора за втория етаж и влязоха в кабинета на заместник-директора. Армингър отиде до машината за кафе и си поръча едно.

— Нещо интересно в къщата? — попита Гордън.

Армингър издуха парата от повърхността на кафето.

— Не успях да намеря. Мърчант е обърнал всичко с главата наопаки предната нощ. Ако…

Интеркомът го прекъсна.

— В момента съм с директора Гордън, Карол.

— Съжалявам, сър. Мистър Ник Мърчант ви очаква на първа линия…

Гледаха се един друг в продължение на три секунди, преди Армингър да отговори.

— Ще поема линията, благодаря ти.

Той седна на мястото си зад бюрото. Гордън сложи слушалките на ушите си и кимна, че е готов. С единия пръст натисна бутона на примигващата лампичка.

— Тук е заместник-директорът Едмънд Армингър.

— Ник Мърчант…

И двамата вдигнаха вежди многозначително един към друг. Армингър навлажни с език долната си устна.

— Винаги ли трябва да те затрупат с телефонни обаждания, за да ти се привлече вниманието, Мърчант? Съжалявам за клиентите ти, ако това е случаят.

— Какво искате от мен?

— Нищо чак толкова важно. Настояваме да се откажете от разследването си по случая Джералд Реймънд Джейкъбс. Не се ровете около него, изобщо не се занимавайте. Това е въпрос от федерално значение и ви препоръчвам да стоите настрана.

Мъжът от другата страна на линията мълчеше. Чуваше се някакъв шум като от улично движение. По-късно щяха да подложат лентата на анализ.

— Защо искате от мен да се откажа?

— Мистър Джейкъбс е имал много тесни връзки с ФБР. Опасявам се, че това е всичко, което може би трябва да знаете.

— А какво ще стане, ако не се откажа от случая?

— Тогава мога да ви уверя, че тепърва ще имате проблеми. Длъжен съм да ви предупредя, че в момента ФБР води разследване за опит за убийство на полицай от Хъдсън, както и за проникване с взлом в къщата на Джейкъбс. Доколкото знам, списъкът със заподозрените лица е доста кратък.

— Почакайте малко. Опит за убийство ли? Това пък какво означава?

— Знаете много добре за какво говоря…

— Не знам абсолютно нищо за никакъв опит за убийство!

— Разбира се, че знаете, Мърчант. В това не се съмнявам. Щом предварителното следствие си свърши работата, ще съберем всички необходими доказателства, за да бъде заведено дело срещу най-сериозния и единствен заподозрян.

По линията настъпи дълга и неловка пауза, преди да се чуе отново гласът на Ник.

— Сър, не знам какво се е случило с полицая, но още сега искам да ви заявя, че не съм стрелял по никого. Ще ви предложа сделка — ще ви помогна, но само ако и вие ми помогнете. Искам да ми кажете кой, за бога, е бил този Джейкъбс. Искам да знам още защо някой се опитва да ме убие. Предполагам, че всичко това са парченца от един и същи пъзел.

— За какво говорите?

— Говоря за една бомба, поставена пред вратата на дома ми миналата вечер. Извадих невероятен късмет да не попадна пръв на нея, но моята секретарка, уви, нямаше този късмет. А, и преди да съм забравил, има още един малък инцидент: двама типове се опитаха да ме направят на решето тази сутрин. Направете ми една услуга, сър. Купете си сутрешното издание на „Сан Франциско кроникъл“ и прочетете заглавната страница. И после ми кажете — не ви ли се струва, че някой все пак иска да убие мен.

Армингър поклати глава към Гордън, но той само го изгледа смаяно.

— Не знам нищо за това, Мърчант. Но мога да ви уверя, че от нас няма да получите никаква информация относно мистър Джейкъбс. Единственото, което ни интересува, е да прекратите разследването си. Това е възможно най-простото решение на проблема.

— А, да, простичко решение. Не мога да повярвам, че не съм се сетил за него по-рано. Просто да се върна вкъщи — ако имах дом — и да си легна спокойно, като забравя за всичко това, така ли? Предполагам, че трябва да напиша също една бележка и да я оставя на вратата, та да предупредя всеки, решил да ме убива, че не е нужно да ме притеснява повече. Защото — виж ти — изведнъж съм изтрил от съзнанието си стария Джералд Джейкъбс. Тогава вие, момчета, спокойно ще дойдете да ме арестувате с обвинение в някакво си убийство, с което всъщност нямам нищо общо. Да, сър, това е страхотно решение, как успяхте да се сетите за него? Мога ли да ви кажа и аз нещо?

— Давайте.

— Нямам и най-бегла представа кой и защо се опита да ме убие миналата вечер. Не съм сигурен, че ще ме остави на мира, ако се откажа от този случай. По дяволите, та за тях аз вече знам прекалено много. Колкото и да искам да се оттегля, просто вече не мога да го направя. Ако опитам да се върна към предишния си начин на живот, или ще ме застрелят, или ще отида в затвора.

— Значи да разбирам, че няма да ни съдействате, така ли?

— Да съдействам на вас означава да се оставя да ме убият като куче. Ако искате да ми помогнете да разбера какво всъщност става, бъдете така добри да ме уведомите. В противен случай ми остават само две възможности, сър. Да намеря убиеца на моята секретарка и да намеря начин самият аз да остана жив. Ако това включва откриването на каквото и да било за мистър Джейкъбс, бъдете сигурни, че няма да се поколебая и ще го направя. Изобщо не ми пука за дребнавите ви тайни, пука ми за моя собствен живот.

— Мърчант, само ще си докарате още по-големи неприятности на главата, като…

— Този разговор очевидно не води доникъде. По-добре се свържете с полицията. Може би тогава ще проумеете в какво положение съм изпаднал в момента.

Линията от другата страна прекъсна. Армингър задържа слушалката за момент в ръка, преди да я остави на мястото й. Гордън свали слушалките си и ги остави на бюрото. После двамата се спогледаха.

— Изглежда, че той е взел решението за себе си — каза Гордън.

Реакцията на Армингър беше мигновена.

— Ще го притиснем много силно. Не можем да го оставим да си развява коня по такъв начин.

— Искам да говоря с полицията, преди да сме взели каквото и да било решение. Трябва да разбера всичко за историята с бомбата. — Директорът Гордън се изправи и се почеса непохватно по гърба. — Уморих се от цялата тази работа, Едмънд. Ще летя обратно до Вашингтон и те уверявам, че няма да си тръгна оттам, докато не получа конкретни отговори. Време е да се обърнем направо към извора.

 

 

Лексус се движеше много бавно между работилниците и складовете, докато Крейгън не откри адреса на Пие, номер 11. Зави надясно и паркира до брега, точно срещу посивелия прибой на Ийст ривър. В далечината се открояваха върховете на Бруклин Хайтс. Там купи и любимата си къща преди две години. Другите две бяха във Флорида и Аспен, но към Ню Йорк хранеше особено сантиментално чувство и винаги го считаше за своя истински дом. Това място беше свързано най-много с работата му, а през последните няколко месеца тя никак не вървеше.

Крейгън погледна часовника си и зачака. Неговата роля в историята около Джейкъбс постоянно се увеличаваше, но не се оплакваше от дребнавости. Възнаграждението също нарастваше пропорционално, без кой знае какви големи трудности. За парите, които му предложиха, сериозно би се замислил дали не е време да излезе в пенсия, ако имаше такава възможност. Беше едва на четирийсет и девет години, с осакатена ръка и цяла дузина метални парченца, закърпили сърцето му на различни места. Имаше операция с байпас. Осъзнаваше много добре ограничените си възможности за избор. Но и заниманието да си шеф на другите си имаше своето очарование.

След десет минути иззад ъгъла на един склад се появи лимузината, която се изравни с него и спря. Задната врата се отвори още преди гумите да са изсвистели от рязко набитите спирачки. Филип Симко бе облечен с официални панталони, дълго манто с копчета до земята, а ръкавелите му бяха в цвят ярко бургундско. Никаква вратовръзка. Крейгън мразеше да изпълнява нарежданията на този малък, арогантен пънкар. Той свали страничното стъкло и запали цигара, докато чакаше Симко да се приближи.

— Твоите момчета наистина се издъниха, Крейгън. Какво се случи?

Крейгън усети как кръвта се качва в главата му. За пари или не, нямаше нужда този дребен недорасъл пръдльо да му чете конско. Усмихна се и изпусна облак дим от ъгълчето на устата си.

— Добро утро и на теб.

— Убили сте невинна жена.

— Случват се инциденти, младши. И аз съм загубил свои хора.

— Не можеш да набъркваш и невинни хора, Крейгън. Не може така.

— Това беше проклетата му секретарка. Колко пък невинна е била тя?

— Такива работи да не се повтарят. Плаща ти се прекалено много, за да не допускаш грешки.

Крейгън се загледа отвъд реката и леко се подсмихна. За всяка грешка си имаше прошка.

— Схващам накъде биеш, доволен ли си? Предполагам, че не ме докара тук, за да ми четеш сега конско.

Симко се огледа. Вятърът се усилваше и прическата му започваше да не прилича на себе си.

— Мога ли да седна при теб?

Крейгън кимна неопределено и отново дръпна силно от цигарата. Сега щеше да му покаже на тоя смахнат пънкар! Симко влезе в колата и веднага се закашля неудържимо.

— Промяна на плановете от днес. Още двама трябва да бъдат включени в списъка.

— За същите пари?

— За същите пари. Сега обаче задачата ти е много по-лесна.

— Други детективчета?

— Не те засяга какви са. Довечера ще получиш цялата необходима информация. Трябва да се свърши много бързо тази работа. Колко бързо можеш да мобилизираш хората си?

— А ти колко бързо можеш да им платиш?

— Веднага щом си свършат работата. Имаш ли някакъв опит в издирването на изчезнали лица?

Крейгън се намръщи.

— Не мога да се похваля с такъв опит. Това не означава, че не се уча доста бързо. Мърчант все още ли е в полезрението ти?

— Той е единият. След миналата вечер сигурно добре се е покрил, но все някога ще си подаде носа от дупката. И тогава ти трябва да го намериш.

— Ще се постарая.

— Не се старай, Крейгън — свърши си работата по-добре. Трябва да го намериш.

— Слушай, младши, този пич е частен детектив и може да се усети, когато някой е по петите му. Сигурно знае всички номера, за да се скрие. Гарантирам ти, че не седи някъде наоколо в очакване на куршум в главата като ония тъпи банкери.

Симко се разбесня.

— Дори не ми споменавай повече за тях. Никога! — Отне му известно време, за да се поуспокои. — Трябва да откриете Мърчант до сряда. Ако сте толкова добри, колкото претендирате, не би трябвало да ви затрудни.

Крейгън смачка нервно цигарата в пепелника и облиза остатъка по зъбите си.

— Ами онези две клечки от Лос Анджелис?

— За тях няма промяна. Трябва да си доста добре мотивиран, Крейгън, като се има предвид колко ти плащаме за това. Имаш ли все още хора в Сан Франциско?

— Да.

— Тогава да са на крак, докато ние пристигнем там още днес. Ще се наложи да стигнат догоре за няколко часа.

— Къде на север?

— Ще разбереш много скоро. Просто се погрижи да са в готовност за тръгване всеки момент.