Майкъл Крайтън
Пиратски ширини (4)

4.

— С цялото ми уважение, сър Джеймс, трябва да призная, че нищо не можеше да ме подготви за шока от пристигането ми в това пристанище. — Мистър Робърт Хаклет, слаб, млад и нервен, крачеше напред-назад из стаята. Съпругата му — стройна, смугла, приличаща на чужденка жена — седеше сковано на един стол и не сваляше очи от губернатора.

Сър Джеймс седеше зад бюрото си. Болният му крак бе положен на възглавничка и пулсираше мъчително, но той се опитваше да запази търпение.

— Съвсем естествено очаквах да намеря в столицата на кралската колония Ямайка в Новия свят — продължи Хаклет — някакво подобие на християнски ред и благопристойно поведение. Или най-малкото някакво свидетелство за ограничаване на отрепките и негодяите, които се държат както си искат. Господи, та докато пътувахме в откритата карета по улиците на Порт Роял — ако изобщо могат да бъдат наречени улици — някакъв пиян селяк започна да кълне жена ми и я разстрои неимоверно.

— Ужасно — с въздишка рече Алмънт.

Емили Хаклет кимна мълчаливо. Имаше своеобразна красота — беше от онези жени, които допадаха на крал Чарлз. Сър Джеймс можеше да се досети как мистър Хаклет е станал такъв фаворит в двора, че да получи потенциално доходоносния пост на секретар на губернатора на Ямайка. Несъмнено Емили Хаклет бе усетила натиска на кралския корем върху себе си, при това неведнъж.

Губернаторът въздъхна.

— И освен това — продължи Хаклет, — за наш най-голям ужас навсякъде видяхме леки жени, които се скитаха полуголи или крещяха от прозорците, както и повръщащи по улиците пияници, обирджии и пирати, вдигащи врява и вилнеещи на всеки ъгъл, и…

— Пирати? — остро го прекъсна Алмънт.

— Точно така, мога да нарека онези морски главорези единствено пирати.

— В Порт Роял няма пирати — заяви Алмънт.

Гласът на губернатора бе твърд. Той изгледа сурово новия си секретар и прокле страстите на Веселия монарх, благодарение на които се бе сдобил с този надут глупак за помощник. Ясно беше, че Хаклет изобщо няма да му е от полза.

— В тази колония няма пирати — повтори Алмънт. — И ако намерите доказателства, че някой тук е пират, той ще бъде надлежно осъден и обесен. Такъв е законът на Короната и той се спазва стриктно.

Хаклет го изгледа изумено.

— Сър Джеймс, заяждате се за незначителни подробности в изказа, докато истината може да се види на всяка улица и във всяка сграда на града.

— Истината може да се види на бесилото на Хай стрийт, където и в момента бризът полюшва един пират — каза Алмънт. — Ако бяхте слезли на сушата по-рано, можехте сам да видите обесването. — Въздъхна отново. — Сядайте. И си затваряйте устата, освен ако не желаете да промените мнението ми и да докажете, че сте по-голям идиот, отколкото вече изглеждате.

Мистър Хаклет пребледня. Явно не беше свикнал с подобни недвусмислени изявления. Седна бързо на стола до жена си, а тя докосна успокояващо ръката му — прочувствен жест от една от многобройните любовници на краля.

Сър Алмънт стана и се намръщи заради болката, която прониза крака му. Наведе се над бюрото си.

— Мистър Хаклет — рече той, — Короната ме е натоварила със задачата да разширя колония Ямайка и да се грижа за благосъстоянието й. Позволете да ви обясня някои факти, имащи отношение към изпълняването на тези задължения. Първо, ние сме малък и слаб аванпост на Англия насред испански територии. Напълно наясно съм — тежко заяви той, — че в двора е модно да се претендира, че Негово Величество има здрави позиции в Новия свят. Истината обаче е доста по-различна. Всички владения на Короната се свеждат до три миниатюрни колонии — Сейнт Китс, Барбадос и Ямайка. Всичко останало е на Филип. Тези територии все още си остават испански. В тукашните води няма да откриете английски военни кораби. Никъде по сушата няма английски гарнизони. В същото време тук има дузина първокласни испански кораби в пълна бойна готовност, както и няколко хиляди испански войници, настанени в над петнайсет от по-важните селища. Крал Чарлз в своята мъдрост желае да задържи колониите си, но не е склонен да плаща цената за защитата им срещу евентуално нападение.

Хаклет се взираше в него все така блед.

— Аз съм натоварен да защитавам тази колония. Как мога да направя това? Естествено, като привлека способни да държат оръжие хора. Авантюристите и каперите са единственият достъпен ми източник и затова внимавам да им осигурявам подслон и уют. Можете да смятате тази сган за противна, но Ямайка би била гола и уязвима без тях.

— Сър Джеймс…

— Млъкнете — прекъсна го Алмънт. — Освен това имам второ задължение, а именно — да разширя колония Ямайка. В двора е модно да се предлага да развиваме земеделие и фермерство. В същото време вече две години не са ни изпращани никакви фермери. Земята е лоша и неплодородна. Местните са враждебно настроени. Тогава как да разширя колонията и да увелича нейното население и богатство? Чрез търговия. Златото и стоките за една процъфтяваща търговия се осигуряват от каперски рейдове срещу испански кораби и селища. В крайна сметка те пълнят ковчезите на краля, а доколкото имам информация, този факт не буди недоволството на Негово Величество.

— Сър Джеймс…

— И на последно място — продължи Алмънт, — на последно място имам неизказания дълг да лиша двора на Филип от колкото се може повече богатство. Това също се смята за достойна цел от Негово Величество. Особено като се има предвид, че голяма част от златото, което не достига Кадис, се озовава в Лондон. Именно затова каперството се подкрепя открито. Но не и пиратството, мистър Хаклет. И това не е просто заяждане за незначителни подробности в изказа.

— Но, сър Джеймс…

— Суровите факти за колонията не допускат възражения — заяви Алмънт, отново се настани зад бюрото си и постави болния си крак върху възглавничката. — Можете да размишлявате колкото желаете върху това, което ви казах, и да разберете — а съм сигурен, че ще разберете — че говоря от позицията на опита в тези въпроси. Бъдете така добър да дойдете на вечеря с капитан Мортън. Междувременно съм сигурен, че имате много работа по настаняването ви тук.

Ясно беше, че срещата е приключила. Хаклет и съпругата му станаха. Секретарят се поклони леко и сковано.

— Сър Джеймс.

— Мистър Хаклет. Мисис Хаклет.

Двамата се оттеглиха и адютантът затвори вратата след тях. Алмънт разтърка очи.

— Мили боже! — въздъхна той и поклати глава.

— Желаете ли да си починете, Ваше Превъзходителство? — попита Джон.

— Да — отвърна Алмънт. — Желая да си почина.

Стана от бюрото и тръгна по коридора към покоите си. Докато минаваше покрай една стая, чу плясък на вода във вана и женски кикот. Погледна към Джон.

— Къпят слугинята — обясни икономът.

Алмънт изсумтя.

— Желаете ли да я прегледате по-късно?

— Да, по-късно — отвърна Алмънт.

Погледна Джон и за момент му стана смешно. Икономът несъмнено още бе уплашен от обвинението в магьосничество. „Страховете на простите хора са толкова силни и глупави“, помисли си губернаторът.