Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лунни хроники (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cinder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
tanima (2013)

Издание:

Мариса Мейър. Синдер

Американска. Първо издание

ИК „Егмонт-България“, София, 2013

Редактор: Елена Михова

ISBN: 978-954-27-0962-6

История

  1. — Добавяне

Книга втора

Вечерта, когато беше изнемощяла от работа, те отнесоха леглото й и тя трябваше да легне до огнището сред пепелта.

Глава девета

— Носителите са прехвърлени успешно — обяви Ли, — всички реакции изглеждат нормални. Кръвното налягане се стабилизира. Утре около 01:00 часа сутринта очакваме да започне втория стадий — той сключи ръце и се завъртя в стола с лице към доктор Ърланд и Фатин. — С други думи можем да се приберем и да подремнем, а?

Доктор Ърланд изсумтя презрително. Плъзна пръст по екрана пред него и бавно завъртя холографското изображение на пациентката. Двайсет мънички зелени светлинки мигаха в кръвта й и без да бързат, се разпространяваха във вените й. И преди беше виждал същото, десетки пъти. Всъщност, нещо друго в нея беше привлякло вниманието му.

— Виждали ли сте такова нещо досега? — попита Фатин до рамото му. — Само продажбата на контролния панел ще стигне за едно цяло семейство.

Доктор Ърланд опита да я погледне с безразличие, но това трудно му се удаде, тъй като му се наложи да килне глава назад и да погледне нагоре към нея. С ръмжене той рязко се обърна отново към холограмата. Докосна горната част на сияещия гръбнак, точно на свръзката между два метални прешлена, и увеличи изображението. Малката сянка сега изглеждаше доста солидна, доста симетрична.

Фатин скръсти ръце и се приведе напред.

— Какво е това?

— И аз не знам — Ърланд завъртя изображението, за да може да го види по-добре.

— Прилича на чип — обади се Ли и отиде при тях.

— На гръбнака й? — учуди се Фатин. — За какво й е там?

— Само казвам на какво прилича. А може да са объркали нещо с прешлените и да се е наложило наново да ги спояват или нещо такова.

— Това май не е просто запояване — Фатин посочи с пръст. — Тук се вижда отвори, като че е включено в… — тя се поколеба.

И двамата се обърнаха към доктор Ърланд, чиито очи следваха малка зелена точица, току-що показала се в обсега на холографа.

— Същинска зла зелена светулка — измърмори той на себе си.

— Докторе — Фатин го откъсна от изображението, — защо ще й е чип, който е включен в нервната система?

Той прочисти гърло.

— Възможно е — той извади чифт очила от горния джоб на престилката и ги сложи на носа си, — нервната система на момичето да е била увредена при някаква травма.

— В катастрофа с кораб? — обади се Ли.

— Нараняванията на гръбнака бяха доста чести преди компютърната навигация да бъде въведена — доктор Ърланд драсна с нокът по екрана, за да се върне към цялото тяло. Той присви очи под очилата, докато пръстите му пърхаха над изображението.

— Какво търсите? — попита Фатин.

Докторът отпусна ръка и хвърли поглед към неподвижното момиче от другата страна на прозореца.

— Нещо липсва.

Белегът около китката. Матовият блясък на изкуствения й крак. Греста по върховете на пръстите.

— Какво? — припряно рече Ли. — Какво липсва?

Доктор Ърланд приближи прозореца и сложи потната си длан на плота. — Една малка зелена светулка.

Зад гърба му Ли и Фатин се спогледаха и после пак се върнаха към холографа. Започнаха да броят, той наум, тя на глас, но щом стигна дванайсет, Фатин ахна и спря.

— Един току-що изчезна — каза тя и посочи едно празно място върху дясното бедро на момичето. — Един микроб, беше точно тука, гледах право към него, а сега го няма.

Докато се взираха, още две точици примигнаха и изчезнаха, като изгорели крушки.

Ли грабна портскрийна си от бюрото и взе трескаво да бие с пръсти по екрана.

— Имунната й система направо побесня.

Доктор Ърланд се приведе над микрофона.

— Дроид, моля вземете още една кръвна проба. По-бързо.

Като чу гласа му, момичето сепнато се извърна.

Фатин приближи доктора до прозореца.

— Още не сме й дали антидота.

— Не сме.

— Тогава как…

Доктор Ърланд захапа силно палец, за да укроти пристъпа на световъртеж.

— Трябва да отида да взема първата кръвна проба — той вървеше заднешком, сякаш се боеше да откъсне поглед от момичето киборг. — Когато всички микроби изчезнат, наредете да я отведат в четвърта стая.

— Четвърта не е пригодена за пациенти под карантина — възрази Ли.

— Вярно. Но тя няма да е опасна — доктор Ърланд щракна с пръсти вече в коридора. — И може да се погрижите дроидът да я отвърже.

— Да я… — лицето на Фатин се сгърчи нерешително. — Мислите ли, че идеята е добра? Напи помните — нападнала е мед-дроидите?

Ли скръсти ръце.

— Фатин има право. Аз със сигурност не искам да срещна юмрука й, ако се разгневи.

— В такъв случай няма от какво да се тревожите — отвърна докторът. — Ще се срещна с нея насаме.