Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лунни хроники (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cinder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
tanima (2013)

Издание:

Мариса Мейър. Синдер

Американска. Първо издание

ИК „Егмонт-България“, София, 2013

Редактор: Елена Михова

ISBN: 978-954-27-0962-6

История

  1. — Добавяне

Глава трийсет и осма

Белият стерилен въздух между Синдер и доктор Ърланд се изпълни с тишина. Тя изпълни и замъглената глава на Синдер. Объркването не напускаше лицето й.

— Какво?

Докторът сложи ръката си върху тази на Синдер.

— Вие сте принцеса Селена.

Тя се отдръпна от него.

— Аз не… Какво?

— Знам. Изглежда невероятно.

— Не, изглежда… това е невъзможно. Защо ви е да се шегувате с това?

Той се усмихна кротко и отново я потупа по ръката. И тогава Синдер разбра, че всичко пред полезрението й беше чисто. Оранжевата светлинка я нямаше.

Дъхът й секна. Погледът й падна върху жиците, които се подаваха от глезена й.

— Знам, че ще ви трябва време да го приемете — рече докторът, — и ми се искаше да можех да съм с вас да ви помагам. Но и това ще стане. Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, когато дойдете в Африка. Сега най-важно е да разберете защо не можете да позволите Левана да ви отведе. Вие единствена можете да детронирате кралицата. Разбирате ли ме?

Тя поклати глава замаяна.

— Принцесо…

— Не ме наричайте така!

Доктор Ърланд мачкаше шапката в скута си.

— Добре. Госпожице Лин, чуйте ме. Издирвам ви от толкова много години. На Луна познавах мъжа, който ви донесе на Земята и ви направи операцията. Аз го проследих в опит да ви открия, но той вече беше почнал да губи разсъдъка си. От него можах да науча единствено, че сте някъде тук, в Републиката. Знаех, че търся киборг, тийнейджърка. При все това толкова често ми се струваше, че аз самият ще загубя разума си, преди да ви открия. Преди да съм ви казал истината. И тогава неочаквано вие се появихте в лабораторията ми. Чудо!

Синдер вдигна ръка да го спре.

— Защо? Защо са направили киборг от мене?

— Защото тялото ви е пострадало твърде много от пожара — отвърна той, сякаш отговорът беше очевиден. — Нямало е как да спасят крайниците ви. Удивително е, че изобщо сте оцелели и че през всичките тези години сте успели да останете скрита…

— Спрете. Спрете. — Синдер раздвижи пръстите на изкуствената си ръка. После обви с нея пръстите на чисто новата протеза, която докторът й бе донесъл. Очите й огледаха килията. Дишаше напрегнато. Внезапно й прилоша и тя затвори очи.

Тя беше…

Тя беше…

— Жребият — прошепна тя. — Организирали сте тегленето, за да ме намерите. Киборг… в Източната Република.

Доктор Ърланд се раздвижи. Когато Синдер се осмели да го погледне, очите му бяха пълни с вина.

— Всички трябва да правим жертви, но не спрем ли Левана…

Синдер пусна новата протеза и запуши уши. После зарови лицето в коленете си. Жребият. Всички тези киборги. И толкова много хора живееха с убеждението, че това е правилното решение. По-добре те, а не хората. Научният проект си е научен проект.

А той просто е искал да я открие.

— Синдер?

— Ще повърна.

Доктор Ърланд я хвана за рамото, но тя се измъкна от ръката му.

— Случилото се не е по твоя вина — рече той. — А и аз вече те открих. Може да започнем да оправяме нещата.

— Как да ги оправя? Левана ще ме убие!

Като се задъхваше, Синдер вдигна глава.

— Чакайте. Тя знае ли?

Но паметта й първа даде отговора — на върха на стълбите Левана стоеше уплашена. Гневна! Тя отново скри лицето си. — О, звезди мои, тя знае.

— Синдер, твоето обаяние е единствено по рода си, както и на кралица Чанари. Левана веднага би разбрала коя си, макар че се съмнявам някой друг да се е досетил. А и тя ще се постарае това да остане в тайна, колкото се може по-задълго. И разбира се не ще губи време да те убие. Сигурен съм, че дори в този момент планират отпътуването си.

Устата на Синдер пресъхна.

— Погледнете ме, Синдер.

Тя се подчини. И макар че очите на доктора бяха смайващо сини и пълни със съжаление и утешение, тя някак знаеше, че той не прави нищо, за да манипулира съзнанието й. Това беше просто един стар човек, решен да свали кралица Левана от трона.

Един стар човек, който някак беше възложил на нея всичките си надежди.

— Каи знае ли? — прошепна тя.

Доктор Ърланд поклати глава с тъга.

— Не мога да разговарям с него, докато Левана е тук, а това не е нещо, което бих му пратил със съобщение. Тя ще те отведе, преди да съм успял да се срещна с него. А и той какво би могъл да стори?

— Ако знаеше, той щеше да ме освободи.

— И да рискува Левана да насочи гнева си към страната му? Тя ще намери начин да те убие, и то много преди да видиш лъч надежда за връщането си на трона. Каи би бил глупак, ако вземе такова прибързано решение без предварителен план.

— Но той заслужава да научи. Той издирваше принцесата. Той издирваше…

— Вас много хора са ви издирвали. Но да ви намери и да ви върне на трона — това са две много различни цели. Аз отдавна планирам този момент. Аз мога да ви помогна.

Синдер го зяпна. Паниката я стискаше за гърлото.

— Да ме върнете на трона?

Докторът се покашля.

— Разбирам, че сте объркана и уплашена. Не мислете твърде много. От вас искам само да намерите как да избягате от затвора. Знам, че можете да го напраните. После елате в Африка. Аз ще ви напътствам за останалото. Моля ви. Не можем да оставим Левана да спечели.

Тя мълчеше, без да може да разбере какво се иска от нея. Наследник? Принцеса?

Тя поклати глава.

— Не, не мога. Не мога да бъда кралица, нито принцеса, нито… Аз съм никой. Аз съм киборг!

Доктор Ърланд сключи ръце.

Синдер, ако не ми позволите да ви помогна, тогава тя вече е спечелила, нали? Скоро кралица Левана ще ви отведе. Ще намери начин да се ожени за Каи и да стане императрица. Ще поведе война срещу Земния съюз и ще я спечели не се съмнявам. Мнозина ще загинат, а останалите ще станат роби като нас на Луната. Тъжна съдба, но необратима, ако вие откажете да приемете коя сте в действителност.

— Това не е честно! Не може да стоварвате всичко това отгоре ми и да очаквате да направя нещо!

— Не, госпожице Лин, от вас очаквам само да избягате от този затвор и да дойдете при мен в Африка.

Тя го погледна със зинала уста, докато думите постепенно проникнаха в ума й.

Да избяга от затвора.

Да отиде в Африка.

От неговите уста звучеше почти като детска игра.

Докторът сигурно беше видял някаква промяна на лицето й, защото отново я потупа по ръката и се изправи с пъшкане. Старите му кокали все повече остаряваха.

— Вярвам във вас — рече той и почука тихо на вратата. — И все едно дали го знае в този миг или не, Каи също вярва във вас.

Вратата на килията се отвори. Доктор Ърланд надигна шапката си за довиждане и тръгна.

Синдер изчака, докато стъпките се изгубят по коридора, а после трепереща падна на колене и запуши ушите си с ръце. Мозъкът й сваляше информацията толкова бързо, че тя не успяваше да я сортира: стари статии за изчезването на принцесата, интервюта с теоретици на конспирацията, снимки от опожарените останки на детската стая, в която бяха открили следи от изгорялата й плът. Дати. Статистика. Текстът от коронацията на Левана, когато се възкачва на трона като първи наследник на короната.

Рожденият ден на принцеса Селена. 21 декември 109г. д.е. Беше почти с цял месец по-малка, а дори не знаеше. Малък, незначителен факт. И все пак за миг той устави у нея ясното усещане, че вече не знае коя е, нито коя трябва да бъде.

И тогава се появи жребият на киборгите. Имената на всички избрани се завъртяха пред очите й, заедно със снимките, идентификационните номера, рождените дати, датите на смъртта им. Обявена почетно заради жертвата им за доброто на Републиката.

Тя чу тиктакане в главата си.

Синдер дишаше на пресекулки, докато информацията заливаше мозъка й. Паника свиваше стомаха й. В устата й се надигна горчилка и я изгори, когато я преглътна обратно.

Кралица Левана ще дойде за нея и тя ще бъде екзекутирана. Такава беше съдбата й. Тя се беше примирила с нея. Беше се подготвила за нея. Но не беше готова да бъде наследник. Нито кралица, нито спасител, нито герой.

Толкова лесно щеше да бъде да се остави по течението. Толкова трудно щеше да бъде да се бори.

И сред цялата объркана информация, която бръмчеше в главата й, мислите й се върнаха пак към тишината на онзи миг, застинат във времето.

Безгрижната усмивка на Каи на пазара.

Синдер се сви на топка и прекъсна нет линка.

Шумът спря. Снимките и филмите изчезнаха в мрак.

Ако тя не опита да спре Левана, тогава какво ще се случи с Каи?

И въпреки че опита да блокира въпроса, той продължи да я трови като ехо в мислите й.

Може би доктор Ърланд имаше право. Може би трябваше да избяга. Може би трябваше да опита.

Тя напипа протезите в скута си и ги гушна в ръце. Вдигна глава и погледна към прозорчето във вратата на килията. Пазачът така и не го беше затворил.

Леко парене протече по гръбнака й. Ново, необикновено електричество струеше под кожата й и й казваше, че вече не е само киборг. Сега беше лунитянка. Можеше да накара хората да виждат неща, които не са пред очите им. Да усещат неща, които не бива да усещат. Да извършват неща, които не са искали да извършат.

Тя можеше да избере каква да бъде. Можеше да стане, каквато пожелае.

Мисълта едновременно я отврати и уплаши, но решителността й помогна да запази спокойствие. Когато пазачът се върне, тя ще е готова.

Щом ръцете й спряха да треперят, тя извади ножчето от покрития с титан пръст и придвижи острието до китката си. Там, където се беше опитала да извади чипа си, за да не могат да я проследят, прорезът все още не беше зараснал. Този път тя не се поколеба.

Скоро целият свят щеше да я търси. Лин Синдер.

Осакатен киборг с липсващ крак.

Лунитянка с открадната самоличност.

Механик, който нямаше нито при кого, нито къде да се приюти.

Но всички щяха да търсят един призрак.

Край