Мариса Мейър
Синдер (34)

Глава трийсет и четвърта

Температурата в балмата зала скочи, когато стотиците лица се завъртяха към Синдер.

Вероятно само след миг всички щяха да се отвърнат с безразличие от нея, ако не бяха открили, че личният гост на императора е момиче с мокра коса и пръски от кал по ръба на измачканата и сребърна рокля. Но при тези обстоятелства, погледите се поспряха, заковали Синдер на върха на стълбището. Краката й — всеки различен — стояха на площадката залепнали, сякаш около тях имаше засъхнал цимент.

Тя погледна Каи, който беше зинал в почуда.

Цяла вечер я беше очаквал. Беше запазил място за нея като негов личен гост. Представяше си колко се разкайва за решението си сега.

До него лицето на Пърл гореше под светлината на полилеите. Синдер погледна сестра си, Адри, видя безмълвното им унижение и си напомни да диша.

За нея всичко вече беше свършило.

Пърл сигурно беше казала на Каи, че е киборг.

Скоро и кралица Левана ще я види и ще разбере, че е лунитянка. Ще я отведат, може би ще я убият. Не можеше вече нищо да направи.

Но бе поела риска. Беше взела решението да дойде.

Няма да си пропилее шанса.

Тя изправи рамене. Повдигна брадичка.

Прибра широките копринени поли, спря поглед върху Каи и тръгна бавно надолу по стълбите.

Очите му се смекчиха, сякаш беше развеселен такъв дрипав изглед човек може да очаква само от прочут механик.

Тих шепот развълнува множеството, когато токчето на Синдер удари мраморния под с премерена точност, и морето от рокли започна да се премества встрани. Жените шепнеха зад ръцете си. Мъжете проточваха вратове, за да дочуят приглушените приказки.

Дори слугите, вдигнали нависоко подносите с деликатеси в ръце, бяха спрели, за да я видят. Облаци от аромат на чесън и джинджифил се виеха около тях и стомахът на Синдер се сгърчи. Изведнъж разбра колко е изгладняла. От всичките приготовления за бягството не й остана много време да се нахрани. И заедно с тревогата сега й прилоша. Тя не обърна внимание на това, опита се да бъде силна, но с всяка крачка неспокойствието в изопнатите и мускули растеше. Пулсът барабанеше в главата й.

Всяко око я оглеждаше, присмиваше й се. Всяка глава се извръщаше и шепнеше — слуховете вече бяха тръгнали. Ушите на Синдер пищяха, улавяха откъслечни разговори — Личен гост ли? Но коя е тя? И какво е това по роклята й? — но след това Синдер нагласи звуковия си интерфейс и така заглуши думите.

За първи път в живота си беше доволна, че не може да се изчервява.

Устните на Каи се свиха и макар че все така имаше озадачен вид, не изглеждаше нито ядосан, нито отвратен. Синдер преглътна. Когато се приближи, ръцете й взеха да горят да обвият тялото й, да покрият окаляната смачкана рокля с петна от дъжд, но тя не им позволи. Би било напразно, а и Каи пет пари не даваше за роклята й.

Вероятно той просто се мъчеше да определи каква част от нея беше от метал и силикон.

И въпреки че очите й смъдяха и паниката задръстваше полезрението й с предупреждения и предпазни мерки, тя държеше главата си високо вдигната.

Не беше нейна вината, че той я беше харесал.

Не беше нейна вината, че е киборг.

Няма да се извинява.

Тя съсредоточи вниманието си върху ходенето — една глуха крачка след друга, докато навалицата се разтваряше пред нея, а после се затваряше по дирите й.

И тъкмо да стигне до императора, една фигура се изтласка от навалицата право на пътя й. Синдер се вкамени, спряна от убийствения поглед на мащехата си.

Слисана, тя примигна, докато реалността се препъна в застиналия миг тишина. Беше забравила, че Адри и Пърл също са там.

Зачервени на петна бузи се показваха под прозрачния бял грим на Адри, а гърдите й се повдигаха под скромното деколте на кимоното. Обърканият сподавен смях стихна и изтласка въпросите назад към онези, които не виждаха какво става, но можеха несъмнено да усетят растящото напрежение в залата.

Ръката на Адри се стрелна напред и стисна в юмрук полите на Синдер. Тя разтърси плата.

— Откъде взе това? — изсъска тя с нисък глас, сякаш се боеше да не направи по-голяма сцена и от Синдер.

Синдер отстъпи назад със стиснати устни и издърпа роклята от мащехата си.

— Ико запази роклята. Пеони не би имала нищо против.

Пърл ахна зад майка си и с две ръце запуши уста. Синдер я погледна и видя, че Пърл с ужас гледа в краката й.

Синдер потрепери. Представи си как всички виждаха металния й крак. Накрая Пърл посочи натам и изпищя:

— Ботите ми! Това са моите боти! На краката й!

Адри присви очи.

— Ти, малка крадло! Как смееш да идваш тук и да правиш семейството ни за смях! — пръстите й щръкнаха над рамото на Синдер в посока към парадното стълбище. — Заповядвам ти веднага да си тръгнеш, преди още повече да ме изложиш.

— Няма — отвърна Синдер със стиснати юмруци. — Аз имам право да съм тук, колкото и вие.

— Какво? Ти?! — Адри започна да повишава глас. — Но ти не си нищо повече от… — тя замлъкна и дори сега показа неохота да издаде срамната тайна за доведената си дъщеря. Тя вдигна ръка над рамото си с равна длан.

Тълпата ахна, Синдер се сепна, но удар не последва.

До мащехата й стоеше Каи, здраво увил с ръката си китката на Адри. Тя се обърна към него с лице, кипнало от гняв, но изражението й бързо се стопи.

Отдръпна се назад и заекна:

— Ваше Величество!

— Достатъчно — рече той с вежлив, но строг глас и я пусна. Адри направи жалък реверанс и закланя с глава.

— Толкова съжалявам, Ваше Величество. Емоциите ми, темперамента ми, това момиче… Толкова съжалявам, че прекъсна… тя е под моя опека, не би било редно да е тук…

— Разбира се, че е редно. — В думите му имаше безгрижност, като че ли вярваше, че присъствието му стигаше да разсее враждебността на Адри.

Той насочи поглед към Синдер.

— Тя е мой личен гост.

Той се озърна, погледът му мина над главите на слисаната публика, към сцената, където симфоничният оркестър бе замлъкнал.

— Тази вечер ще празнуваме и ще се забавляваме — каза той високо. — Моля, нека танците продължат.

Оркестърът започна, отначало неуверено, докато музиката отново изпълни балната зала. Синдер не помнеше кога бяха спрели, но слухът й все така беше притъпен за растящия край нея шум.

Каи пак гледаше нея. Тя преглътна и усети, че трепери от гняв, от ужас, от чувството, че е уловена в кафявите му очи. Умът й беше празен и не беше сигурна кое искаше повече — да му благодари или да се извърне и да продължи да крещи на мащехата си, но той не я остави да направи нито едно от двете.

Каи се пресегна, улови я за ръката и преди тя да се усети какво става, той я беше взел в ръцете си, отскубвайки я от мащехата и доведената й сестра.

Те танцуваха.

Сърцето й се блъскаше. Тя откъсна очи от Каи и погледна над рамото му.

Само те двамата танцуваха.

Той също беше забелязал, защото ръката му полетя за миг от кръста й и подкани с жест зяпналата тълпа народ. Тонът му беше хем насърчителен, хем властен:

— Моля, вие сте мои гости. Насладете се на музиката.

Тези, които стояха най-близо, размениха неловки погледи със своите партньори и скоро кръгът се изпълни със суматоха от поли и опашки на фракове. Синдер се осмели да надзърне към мястото, на което бяха оставили Адри и Пърл — и двете стояха насред движещата се маса от хора и гледаха как Каи ловко отвежда Синдер все по-надалеч и по-надалеч от тях.

Като се покашля, Каи промърмори:

— Изобщо не знаеш как да танцуваш, нали?

Синдер го погледна, а умът й все така се въртеше.

— Аз съм механик!

Той повдигна вежди подигравателно.

— Повярвай, това не ми убягна. Това грес ли е по ръкавиците, които ти подарих?

Ужасно засрамена, тя хвърли поглед към техните сплетени пръсти и към черните петна по белите копринени ръкавици. Преди да може да се извини, тя усети как той я отблъсна леко и я завъртя. Тя ахна, почувствала се за миг лека като пеперуда, но после стъпи на малкото киборгско стъпало, олюля се и падна обратно в прегръдките му.

Каи се усмихна, изправи я отново, но не се пошегува с това.

— Значи, това е мащеха ти.

— Законният настойник.

— Да, грешката е моя. Истинско съкровище е.

Синдер се изсмя и тялото й започна да се отпуска. Без сетивност в стъпалото беше като че танцува с желязно гюле, запоено на глезена й. Кракът започваше да я боли от тежестта му, но тя устоя на порива да закуцука. Представи си вечно грациозната Пърл в нейната бална рокля и обувки на токчета и накара тялото си да се подчини на образа в главата й.

То запомняше стъпките на танца и всяко следващо движение ставаше по-плавно от предишното, докато накрая се почувства сякаш знае какво прави. Разбира се, нежният натиск от ръката на Каи върху кръста й не й причиняваше болка.

— Съжалявам за случилото се — рече тя. — За нея и за доведената ми сестра. Няма да повярвате, но те смятат, че аз съм срам за тях! — Каза го като шега, но не можеше да не анализира отговора му, като се подготвяше за часа, в който щеше да попита дали това е истина.

Дали наистина е киборг.

Тогава усмивката му започна да се разпада и тя разбра, че часът е ударил твърде рано, и отчаяно й се прииска да върне думите си назад. Искаше й се да продължат вечно да се преструват, че тайната й е в безопасност. И той не знае нищо.

И все още иска тя да бъде негов личен гост.

— Защо не ми каза? — попита Каи с нисък глас, макар че шумът от смеха и потропващи токчета беше изпълнил въздуха край тях.

Синдер отвори уста, но думите заседнаха на гърлото й. Искаше да отрече твърденията на Пърл, да я нарече лъжкиня.

Но какво ще спечели от това? Нови лъжи. Ново предателство. Металните й пръсти, коравият, безмилостен затвор на ръката й, стегнаха рамото му. Той не трепна — просто чакаше.

Тя искаше да изпита облекчение сега, когато между тях нямаше повече тайни.

Но това също не беше съвсем вярно. Той все още не знаеше, че тя е лунитянка.

Тя отвори уста, без да знае какво ще каже, докато слабите й думи не стигнаха до нея.

— Не знаех как.

— Аз щях да разбера.

Той се приближи, почти незабележимо, и Синдер усети как лакътят й пропълзява нагоре по рамото му невъобразимо естествено. Той не се отдръпна. Не потрепери, нито се изопна.

Той знае и при все това не изпитва отвращение? И пак би я докосвал? Дори някак немислимо, той може би още я харесваше?

Помисли си, че ако можеше, би заплакала.

Пръстите й колебливо се навиха около косата на врата му и тя усети, че трепери, уверена, че всеки миг ще я отблъсне от себе си. Но той не го направи. Не се отдръпна. Не направи гримаса.

Той отвори устни едва и Синдер си каза, че може би не е единствената, която имаше проблеми с дишането.

— Просто — подхвана тя и прокара език по устните си, — не обичам да говоря за това. Не съм казала на никого, който… който…

— Който не я е познавал?

Думите на Синдер се изпариха. Нея?

Пръстите й се сковаха. Тя ги измъкна от косата му и положи дланта си върху рамото му.

Настойчивостта в погледа му се разтопи в съчувствие.

— Разбирам защо не си казала нищо. Но сега се чувствам такъв егоист. — Той раздвижи устни — челото му повдигнато виновно. — Знам, че трябваше да се досетя, след като ти ми каза, че е болна, но с коронацията и посещението на кралица Левана, и бала, просто… просто забравих. Знам, че това ме прави най-големият глупак на света и трябваше да разбера, че сестра ти е била… и защо не отговаряше на съобщенията ми. Сега вече всичко се изясни. — Той я притегли към себе си. Тя можеше да облегне глава на рамото му, но не го направи. Тялото й отново се беше сковало, а стъпките от танца бяха забравени. — Иска ми се да ми беше казала.

Погледът й прехвърли рамото му и се зарея в нищото.

— Да, знам — прошепна тя. — Трябваше да ти кажа.

Чувстваше се сякаш всички изкуствени части се притискаха една в друга и я мачкаха отвътре.

Каи не знаеше.

Но да бъде захвърлена обратно в затвора на потайността, веднъж изпитала приятното усещане, че той я приема, беше дори по-непоносимо от това да го мами.

— Каи — продума тя, като се отърси от тъгата, която я заплашваше да я връхлети. Отдръпна се назад, връщайки приемливото разстояние за непознати помежду им — или поне за механик, танцуващ с императора. За първи път Каи изпусна стъпка, докато очите му примигваха от изненада. Тя отпъди вината, която дращеше по гърлото й.

— Дойдох тук, за да ви кажа нещо. Важно е. — Тя се огледа да се увери, че никой не може да ги чуе. И макар че улови няколко завистливи и навъсени погледи, прицелени в нея, наблизо нямаше никой, който да ги подслуша сред музиката, а и лунната кралица също не се виждаше. — Чуйте ме. Не може да се ожените за Левана. Без значение какво иска, без значение с какво ви заплашва.

При споменаването на кралицата Каи почервеня.

— Не те разбирам.

— Тя не иска единствено Републиката. Тя и така ще започне война срещу Земята. За нея това да стане императрица на страната е просто подготовка на почвата.

Негов ред беше да огледа наоколо, като едновременно с това измени уплашеното изражение на лицето си с хладно безразличие, макар че отблизо Синдер виждаше тревогата в очите му.

— И това не е всичко. Тя знае за Нанси… за онова, което Нанси е открила. Тя знае, че сте опитвали да откриете принцеса Селена, откраднала е информацията, събрана от вас, и сега е по следите й. Нейните хора я издирват… ако вече не са я намерили.

Каи погледна обратно към нея с широко отворени очи.

— А вие знаете — продължи тя, без да му позволи да я прекъсне, — вие знаете, че кралицата няма да ви прости, задето сте опитали да намерите принцесата. — Тя преглътна. — Каи, щом се ожените за нея и тя получи, каквото иска… тя ще ви убие.

Цветът се отцеди от лицето му.

— Откъде си научила всичко това?

Тя пое дъх, изтощена от изливането на цялата информация, сякаш беше запазила достатъчно енергия да стигне само дотук.

— ДИР КОМ-а, който открих в Нанси. Там беше това момиче, програмистът… ах. Сложно е. — Тя се поколеба, като си мислеше, че щом й се удаде възможност, трябва да даде чипа на Каи. Той може да успее да измъкне повече информация от момичето. Но в бързината да тръгне за бала, беше тикнала чипа в отделението на крака си. Коремът й се обърна. Да го извади сега, означаваше да се разкрие пред Каи и пред всички наоколо.

Тя пое дъх и отпъди нарастващото отчаяние. Нима да спаси собствената си гордост, беше по-важно за нея?

— Може ли да отидем някъде? — попита тя. — Където няма хора? Всичко ще ви кажа.

Той хвърли поглед наоколо. В своя танц те бяха изминали цялата дължина на балната зала и сега стояха пред две масивни врати, които водеха към кралските градини. Отвъд стъпалата една плачеща върба беше наведена от поройния дъжд, а свенливото езеро почти преливаше. Тежкият ромон на дъжда идваше на вълни и давеше почти напълно шума от оркестъра.

— В градините? — попита той, но преди да успее да мръдне, една сянка падна отгоре им. Синдер вдигна очи и видя мрачното изражение на някакъв кралски чиновник, който гледаше Каи с толкова стиснати устни, че бяха почнали да побеляват. Той не я удостои с внимание.

— Ваше Величество — рече той с изопнато лице. — Време е.