Мариса Мейър
Синдер (31)

Глава трийсет и първа

Пътят до дома беше дълъг, нетърпеливи да се приготвят за бала, Адри и Пърл си бяха тръгнали от пазара без нея. Това отпърво донесе облекчение на Синдер, но след като извървя повече от километър с импровизираните патерици, които се забиваха в мишниците й, и чантата, която се блъскаше в хълбока й, тя взе да проклина мащехата си на всяка крачка.

Не че бързаше да се прибере у дома. Не можеше да си представи с какво ще помага на Пърл за приготовленията й, но не се съмняваше, че ще бъде нещо мъчително. Последната вечер в робство. Последната.

Думите я тласнаха напред.

Когато най-накрая се добра до етажа, намери коридорите необичайно притихнали. Всички или бяха отишли на фестивала, или се приготвяха за бала. Виковете, които обикновено се чуваха зад вратите, бяха сменени от момичешки кикот.

Синдер пъхна патериците под разранените си мишници и тръгна покрай стената, която я отведе до вратата. Апартаментът изглеждаше пуст, когато влезе, но тя дочу скърцането на пода някъде навътре, докато Адри и Пърл ходеха из стаите си. Като се надяваше вечерта да мине, без да срещне нито една от двете, Синдер закуцука към тясната си стаичка и затвори вратата след себе си. Тъкмо се канеше да започне да опакова багажа си, когато някой почука.

Тя въздъхна и отвори. Пърл стоеше в коридора, облечена в златната рокля, цяла в коприна и перли, а колието й се спускаше точно толкова, колкото Адри беше поискала.

— По-бавно не можа ли да се прибереш? — попита тя. — Излизаме веднага щом свърши коронацията.

— Щях по-бързо да се прибера, ако някой не ми беше задигнал крака.

Пърл пламна за миг, после стъпи в коридора и се завъртя, а полите около глезените й се издигнаха.

— Какво ще кажеш, Синдер? Принцът ще ме забележи ли с тази рокля?

Синдер едва се удържа да не залепи кирливите си ръце върху роклята. Вместо това, тя свали ръкавиците и ги тикна в джоба си.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Всъщност, да. Исках да чуя мнението ти. — Пърл дръпна нагоре полите си и отдолу, върху малки й крачета, се показаха две различни обувки. На левия крак имаше малък кадифен ботуш с цвета на прясно мляко, който пристягаше глезена й. А на десния — златен сандал с блестящи панделки и миниатюрни висулки във формата на сърчица. — Като си толкова близка с принца, реших да те питам кои пантофки според теб ще му харесат повече — златните или белите?

Синдер се престори на замислена.

— Ботушките правят глезените ти дебели.

Пърл се изсмя.

— Металната обшивка прави твоя глезен дебел. Просто те е яд, защото имам толкова прекрасни крака. — Тя въздъхна с мнимо съчувствие. Жалко, че никога няма да изпиташ това удоволствие.

— Толкова се радвам, че си намерила поне една част от тялото ти, която е красива.

Пърл отметна коса със самодоволна усмивка на лицето. Знаеше, че подигравката на Синдер е неоснователна, а Синдер се ядоса, защото подлата нападка не й достави никаква радост.

— Подготвих разговора си с принц Каи — уведоми я Пърл. — Естествено, мисля да му кажа всичко. — Тя се залюля, така че роклята й улови светлината. — Първо ще му кажа всичко за твоите грозни метални крайници и какъв срам берем с теб заради това, че са направили такова отвратително същество от тебе. И ще се уверя, че той напълно разбира колко по-привлекателна съм аз!

Синдер се подпря на касата на вратата.

— Ех, Пърл, да бях научила по-рано за това твое увлеченийце! Знаеш ли, че преди Пеони да почине, аз успях да получа обещанието на Негово Височество, че тази вечер ще танцува с нея. Можеше да попитам и за теб, но предполагам, че вече е твърде късно. Ех, че жалко!

Лицето на Пърл пламна.

— Не смей дори да произнасяш името й! — рече тя с дрезгав шепот.

Синдер примигна.

— На Пеони ли?

Гневът в очите на Пърл стана все по-наситен, измествайки детинските нападки.

— Знам, че ти си я убила. Всички знаят, че вината е твоя! Синдер зяпна, смутена от неочакваната промяна, последвала хлапашките хвалби.

— Това не е вярно. Аз не съм боледувала.

— Ти си виновна, че тя е отишла на бунището. Там се е заразила.

Синдер отвори уста, но така и остана.

— Ако не беше ти, тази вечер тя щеше да отиде на бала, затова не се преструвай, че би направила нещо за нея. Най-доброто, което можеше да направиш за Пеони, беше да я оставиш намира. Тогава тя сигурно още щеше да е жива. — Очите на Пърл се пълнеха със сълзи. — А ти се опитваш да си дадеш вид, че те е било грижа за нея, като че ли е била твоя сестра, и това не е честно. Тя беше болна, а ти… ти си се срещала с принца и си се опитвала да привлечеш вниманието му, когато си знаела какво изпитва тя към него. Противно е!

Синдер сви ръце, за да се защити.

— Знам, че не го вярваш, но аз наистина обичах Пеони. Още я обичам.

Пърл подсмръкна шумно веднъж, сякаш за да спре плача, преди да я е завладял.

— Права си. Не ти вярвам. Ти си лъжкиня и крадла и освен за теб самата, за друг не те е грижа. — Тя спря. — И ще гледам принцът да научи това.

Вратата към стаята на Адри се отвори и тя излезе, облечена в бяло и цикламено кимоно, обшито с елегантни жерави.

— За какво се препирате, вие двете? Пърл, готова ли си да тръгваме? — с проницателно око тя огледа дъщеря си, като се опитваше да реши дали нещо не се нуждае от доизпипване.

— Не мога да повярвам, че отивате на бала — каза Синдер. — Какво ще си помислят хората, когато все още сте в траур? — Тя знаеше, че не бива да бърка в тази рана, че забележката й не беше справедлива — беше чула през тънките стени и двете да плачат, но нямаше настроение да прояви справедливост. Ако можеше да избира, тя пак не би отишла на бала. Не и без Пеони.

Адри я изгледа със студените си очи и строгите си устни.

— Коронацията започва — изрече тя. — Иди да измиеш кораба. Искам да изглежда като нов.

Синдер се зарадва, че няма да се наложи да изгледа коронацията с тях и без да спори, взе патериците и тръгна към изхода.

Последната вечер!

Когато се добра до асансьора, тя включи нет линка си и отреди на церемонията по коронацията едно ъгълче в полезрението си. Същинската част все още не беше започнала. Върволица от правителствени лица влизаше в двореца, залят от море от камери и журналисти.

Тя взе една кофа и сапун от мазето и закуца към гаража като слушаше с половин ухо говорителя, който обясняваше символиката на различните елементи от коронацията. Бродерията по одеждите на Каи, дизайнът на гербовете, които ще се издигнат, когато положи клетва, броят на ударите с гонг, които ще проехтят, когато се възкачи на подиума, всички многовековни обичаи, събрани в едно от културите, които заедно образуваха Републиката.

Новините непрестанно превключваха между фестивала в центъра на града и някой и друг кадър от подготовката на Каи. Именно те откъсваха вниманието на Синдер от кофата със сапунената вода. Представяше си, че е с него в двореца, а не в този мрачен, студен гараж. Ето го Каи — здрависва се с неизвестни пратеници. Сега поздравява тълпата. Опитва се да разговаря насаме със своя съветник. Обръща се към нея, усмихва й се, щастлив, че е до него.

Кратките мигове, в които го зърваше, донасяха на сърцето й утеха, не болка. Те й напомняха, че далеч по-важни събития стават по света и жаждата за свобода на Синдер, подигравките на Пърл, капризите на Адри и дори флирта на Каи с нея нямаха място на тази картина.

Източната Република коронясваше своя нов император. Целият свят гледаше днес.

Дрехите на Каи съчетаваха старите и новите традиции. По мандаринската му яка бяха избродирани гургулици — символ на мира и любовта. Върху среднощно синия плащ на раменете му бяха избродирани шест сребърни звезди, които символизираха мира и единството на шестте земни царства, и още дузина хризантеми, които обозначаваха дванайсетте провинции на Републиката и тяхното благоденствие под неговото управление.

На платформата до Каи стоеше кралският съветник. Първите редове сред публиката бяха заети от правителствени служители от всички министерства и чиновници от всяка провинция. Но очите на Синдер неизменно, отново и отново, се връщаха към Каи, без да могат да се отлепят от него.

Тогава по една от пътеките слезе малък антураж — последните, които заеха местата си, бяха кралица Левана с двамата си чародеи. Кралицата носеше изящен бял воал, който стигаше до лактите и прикриваше лицето й, и така й придаваше вид повече на призрак, отколкото на гост на императора.

Синдер потрепери. Мислеше си, че за първи път лунитяни присъстват на коронацията в Републиката. Но наместо това да й вдъхне надежда за бъдещето, гледката изпълни Синдер с безпокойство. Високомерната поза на Левана издаваше, че тя, повече от всеки друг жител на земята, принадлежи на това място. Сякаш предстоеше нейната коронация.

Кралицата и антуражът й седнаха на запазените за тях места на първия ред. Всички наоколо им напразно се помъчиха да скрият неприязънта си от близостта с нея.

Синдер извади подгизналата кърпа от кофата и като вложи страховете си в работата, изтърка кораба на Адри до фин блясък.

Коронацията започна с гръм от барабани.

Принц Каи коленичи върху платформата, застлана с коприна, а край него се заточи бавна процесия от мъже и жени, всеки от които слагаше на врата му лента, медальон или скъпоценен камък. Това бяха символични дарове за дълъг живот, мъдрост, доброта, щедрост, търпение, радост. Когато всички огърлици бяха закачени, камерата показа лицето на Каи отблизо. Той изглеждаше удивително спокоен, със сведени очи, но високо вдигната глава.

Както повеляваше обичаят, представител на едно от останалите пет земни кралства беше избран да извърши коронацията в знак, че другите страни ще почитат и уважават правото на новия владетел да управлява. Бяха избрали Бромстад, министър — председателя на Европейската федерация — висок рус мъж с широки рамене. Синдер винаги беше смятала, че той прилича повече на фермер, отколкото на политик. Бромстад държеше старинен свитък от хартия. Върху него бяха записани всички обещания, които Каи даваше пред народа си като император.

Министър — председателят стисна с ръце двата края на свитъка и прочете тържествените обети. Каи повтаряше след него.

— Тържествено се заклевам да управлявам народите на Източната Република според законите и обичаите, положени от поколения владетели — редеше той. — Ще използвам отредената ми власт, за да подкрепям справедливостта, да бъда милостив, да почитам неотменните права на всички народи, да уважавам мира между нациите, да управлявам с доброта и търпение и да търся мъдростта и съветите на моите съветници и братя. Всичко това аз обещавам да правя днес и през идните дни на моето управление пред всички свидетели на Земята и небето.

Сърцето на Синдер се издуваше, докато тя търкаше багажника. Никога не беше виждала Каи толкова сериозен и красив. Тя малко се тревожеше за него, защото знаеше колко развълнуван се чувства, но в този момент той не беше принцът, донесъл счупения андроид на пазара. Не беше и принцът, който почти я целуна в асансьора.

Той беше императорът.

Министър — председателят Бромстад вдигна брадичка.

— Каито, обявявам ви за император на Източната Република. Да живее Негово Имперско Величество.

Тълпата избухна в аплодисменти и въодушевени викове „Да живее императорът!“, когато Каи се обърна с лице към народа си.

Беше невъзможно да се каже дали по-високото положение го прави щастлив. Той стоеше на подиума със сдържан поглед и стегнати устни, а наоколо му тълпата шумно аплодираше.

След един дълъг миг, в който собственото му спокойствие се сблъска с урагана от възхвала, на сцената беше донесена трибуна за първото обръщение на императора. Множеството притихна.

За миг Каи застана с безизразно лице, загледан в края на платформата, стиснал с пръсти трибуната от двете страни.

— За мен е чест — започна той, — че коронацията ми съвпада с нашия най-почитан празник. Преди сто двайсет и шест години беше сложен край на кошмара и разрухата на Четвъртата световна война и началото на Източната Република. Тя израсна от обединението на много народи, много култури, много идеали. Тя беше скрепена от една-единствена трайна вяра, че всички заедно, като един народ, сме силни. Ние притежаваме способността да се обичаме един друг, без оглед на различията ни, да си помагаме, без оглед на слабостите ни. Ние избрахме мира пред войната, живота пред смъртта. Ние избрахме да издигнем един човек, който да бъде наш владетел, да ни води, да ни насърчава — не да управлява, а да служи. — Той замлъкна.

Синдер откъсна вниманието си от ретина — дисплея толкова, че да огледа набързо кораба. Прекалено тъмно беше, за да каже дали беше свършила сносна работа, но вече беше изгубила интерес към съвършенството.

Все пак остана доволна и като пусна мокрия парцал в кофата, се облегна на циментовата стена зад редицата от паркирани кораби и насочи цялото си внимание към малкия екран.

— Аз съм прапраправнук на първия император на Републиката — продължи Каи. — От неговото управление до днес светът се е променил. Ние сме изправени пред нови грижи, пред нови страдания. Макар че вече сто двайсет и шест години хората на Земята не воюват един срещу друг, днес ние водим нова битка. Баща ми се сражаваше срещу летумозиса, чумата, която опустошава планетата ни повече от десетилетие. Тази болест донесе смърт и страдание пред праговете ни. Добрите хора на Републиката и всички наши земни братя изгубиха приятели, близки, любими, съседи. И наред с тези загуби ние се изправяме пред загуби в търговията, спад в икономиката, по-лоши условия на живот. Много хора живеят без храна, защото няма достатъчно фермери, които да обработват земята. Много хора живеят без топлина, защото енергийните ни доставки намаляват. Това е войната, пред която сме изправени днес. Това е войната, на която баща ми беше решен да сложи край и аз дадох обет да поема по този път. Заедно ние ще открием лек за болестта. Ще я надвием. И ще върнем страната си към някогашното й величие.

Публиката аплодира, но Каи не даде знак, че думите го радват. Изражението му беше примирено, мрачно.

— Би било наивно от моя страна — каза той, когато публиката притихна, — да подмина втория конфликт. Също толкова смъртоносен.

Тълпата зашумоля. Синдер облегна глава на студената стена.

— Сигурен съм всички знаете, че от много поколения отношенията между съюзническите нации на Земята и Луна са обтегнати. Както съм сигурен, знаете също, че владетелката на Луна, Нейно Величество кралица Левана, ни удостои със своето присъствие през изминалата седмица. Това е първата лунна владетелка, която стъпва на Земята след почти век, и нейното присъствие дава надежда, че бързо приближава времето на истински мир между нас.

Екранът се премести и показа кралица Левана на първия ред. Млечнобелите й ръце бяха скромно сключени в скута й, като че засрамена от признанието. Синдер се съмняваше, че беше заблудила някого.

— Баща ми прекара последните години от живота си в разговори с Нейно Величество с надеждата да постигнат съюз. Той не доживя да види резултата от тези преговори, но аз съм решен неговите усилия да живеят и занапред чрез мен. Вярно е, че по този път към мира е имало препятствия. Вярно е, че сме срещали затруднения да намерим общ език с Луна, да намерим решение, което ще удовлетвори и двете страни. Но аз не губя надежда, че можем да намерим решение. — Той пое глътка въздух, после спря с отворени устни. Погледът му падна върху трибуната. Пръстите му се сключиха около ръбовете й.

Синдер се приведе напред, като че можеше да види по-добре принца, докато той се бореше със следващите си думи.

— Аз ще… — Той отново спря, изправи се, и впери очи в някаква далечна, невидима точка. — Аз ще направя, какво е необходимо, за да осигуря благосъстоянието на страната си. Аз ще направя, каквото е необходимо, за да ви запазя невредими. Това е моето обещание.

Той отлепи ръце от трибуната и слезе, преди тълпата да се опомни и да го аплодира, оставяйки зад себе си няколко загрижени, но учтиви ръкопляскания.

Сърцето на Синдер я сви, когато камерата показа отново за миг лунитяните на първия ред. Воалът на кралицата прикриваше арогантността й, но самодоволните усмивки на двамата й придружители не можеха да се сбъркат. Те вярваха, че са спечелили.