Мариса Мейър
Синдер (35)

Глава трийсет и пета

Синдер погледна нагоре към мъжа, а връзката в мрежовата база данни я информира, че това е Кон Торин, кралският съветник.

— Време ли? — попита тя, като се извърна отново към Каи. — За какво?

Каи се взря в нея — наполовина извиняващ се, наполовина уплашен. Коремът й се сви. Време да се реши съдбата на Източната Република.

— Не — изсъска тя. — Каи, не можете…

— Ваше Величество — рече Кон Торин, все така, без да благоволи да погледне Синдер в очите. — Дадох ви свобода, но е време да сложим край на това. Ставате за смях.

Каи сведе поглед, а сетне затвори очи. Потърка челото си.

— Дайте ми минутка. Трябва ми една минута да помисля.

— Нямаме нито минута. Повтаряли сме това толкова пъти…

— Разполагаме с нова информация — каза Каи с рязък тон. Лицето на Кон Торин потъмня и той хвърли подозрителен поглед върху Синдер. Тя изтръпна от неодобрителния сърдит поглед — за първи път това беше омраза, насочена към нея, не защото беше киборг, а защото беше нормално момиче, което не заслужаваше вниманието на императора.

За първи път тя не можеше да не се съгласи.

Дори разбирането да се бе изписало на лицето й, съветникът не му обърна никакво внимание.

— Ваше Величество. С цялото ми уважение, но вече не можете да си позволите лукса да бъдете тийнейджър, който чезне от любов. Вие имате дълг към хората си и трябва да го изпълните.

Каи отпусна ръка и срещна погледа на Кон Торин. Очите му бяха празни.

— Знам — рече той. — Ще направя, каквото е най-добро за тях.

Синдер събра в две ръце полите на роклята си — надеждата все още беше жива у нея. Той беше разбрал предупрежденията й. Той разбираше грешката, която ще направи, ако се съгласи да се ожени за Левана. Беше успяла.

Но тогава той се обърна към нея и надеждата се разби на парчета, когато тя видя безпомощността изрязана в дълбоките линии на челото му.

— Благодаря за предупреждението, Синдер. Поне няма да тръгна слепешката натам.

Тя поклати глава.

— Каи. Не бива!

— Нямам избор. Тя има армия, която може да ни унищожи. Лекарство, от което се нуждаем… трябва да рискувам.

Синдер се олюля назад, сякаш думите му нанесоха удара, от който той я беше предпазил по-рано. Той ще се ожени за кралица Левана.

Кралица Левана ще стане императрица.

— Съжалявам, Синдер.

Както и Синдер, той беше съкрушен, но докато нейното тяло натежа и се вцепени, Каи намери сили да се обърне с вдигната глава и да тръгне към платформата в далечния край на салона, откъдето щеше да обяви пред гостите решението си.

Тя ровеше усилено в ума си — трябваше да стори нещо, за да промени волята му. Но какво?

Той знаеше, че Левана ще започне война, независимо от всичко. Знаеше, че Левана вероятно ще опита да го убие след сватбата. Вероятно беше узнал за по-жестоките и зли деяния, извършени от нея, но това нищо не променяше. Той някак оставаше толкова наивен, та вярваше, че от съюза ще излезе повече добро, отколкото зло. Той нямаше да спре събитията.

Другият човек, който единствен имаше властта да спре брачния съюз, беше кралицата.

Сякаш юмрук сви сърцето на Синдер.

Преди да осъзнае какво върши, тя се спусна след Каи, Хвана го за ръката и го обърна към себе си.

Без да се подвоуми, Синдер обви ръце около врата му и го целуна.

Каи се вкамени. Тялото му беше вдървено до нейното като на андроид, но устните му бяха меки и топли. Синдер възнамеряваше да го целуне набързо, но се оказа, че се позабави. Топли тръпки преминаха по тялото й, изненадващи и страховити, но не неприятни, и нахлуха като електричество в жиците й. Този път те не я събориха. Този път не я заплашиха да я изгорят отвътре навън.

Отчаянието й се стопи и за кратък миг скритите мотиви изчезнаха. Тя го целуваше не по друга причина, а защото искаше. И искаше той да разбере това.

Осъзна колко силно желае Каи да отвърне на целувката й, едва когато стана ясно, че той няма да го направи.

Синдер се откъсна. Ръцете й останаха на раменете му, докато тя не спираше да трепери от първичната енергия у нея.

Каи беше зяпнал с отворена уста и макар че интуитивната реакция на Синдер беше да отстъпи и да се извини горещо, тя преглътна думите.

— Може би — каза тя, като изпитваше гласа си, преди да го повиши достатъчно, че всички да я чуят. — Може би кралицата няма да приеме предложението ви, щом узнае, че сте влюбен в мен?

Веждите на Каи се повдигнаха още по-нависоко.

— Как…?

До него съветника му пое шумно въздух, а през тълпата — преминаха вълни от възклицания и шумолене. Синдер си помисли, че музиката отново е спряла — музикантите бяха станали и се опитваха да видят какво се случваше.

Ненадейно сред неловката тишина се разля жизнерадостен кикот.

Звукът, макар изпълнен с очарованието на детски смях, прати хлад по гърба на Синдер.

Тя свали ръце от врата на Каи и бавно се обърна. Гостите също проследиха звука, извръщайки се дружно като кукли на конци.

И там беше кралица Левана.

Тя стоеше облегната на една от колоните към градината и държеше в едната си ръка златен бокал с вино, а пръстите на другата притискаха усмихнатите и червени устни.

Тялото й беше съвършено. Ако беше изваяна от същия камък като колоната, позата и едва ли щеше да е по-застинала. Тя носеше рокля в светъл, но наситен син цвят, която блестеше вероятно с диаманти, но те съвсем отчетливо оставяха впечатлението, че са звезди по безкрайно лятно небе.

Освен кралицата на прага стоеше един лунен страж с червена коса, изправена от челото нагоре като пламъка на свещ. Мъж и жена в отличителни униформи на кралски чародеи стояха наблизо в очакване на заповеди от господарката си. Всички те бяха поразително красиви и за разлика от кралицата, тяхната красота не беше илюзия. Синдер се чудеше дали това не бе изискване, за да служиш при лунната кралица, или тя беше единствената лунитянка в галактиката, която не се беше родила с красиви очи и безупречна кожа.

— Колко очарователно наивно — рече кралицата и смехът й отново се разля. — Вие сигурно не разбирате моята култура. На Луна ние гледаме на моногамията като на старомодна сантименталност. Та какво ме е грижа, че бъдещият ми съпруг е влюбен в друга… — тя спря, а черните й очи обхванаха с поглед роклята на Синдер — жена?

Ужасът сграбчи Синдер за гърлото, когато очите на кралицата я пронизаха цялата. Кралицата знаеше, че тя е лунитянка. Можеше да усети това.

— Онова, което ме притеснява — продължи кралица Левана, гласът й нежна приспивна песен, която се изостри от следващите думи — е, че моят годеник се е влюбил в незначителен щит. Греша ли?

Чародеите кимнаха в съгласие с очи, вторачени в Синдер.

— Със сигурност мирише като тях — обади се жената.

Синдер набърчи нос. Според доктор Ърланд тя всъщност не беше щит и се запита дали жената не подхвърли обидата, само за да я направи за смях. А може би беше подушила бензиновите изпарения от колата.

Изведнъж нет линкът разпозна жената и Синдер забрави обидата. Това беше дипломатът, който от седмици беше на посещение в Нов Пекин и чиято снимка показваха по всички новинарски емисии, макар че не й беше обърнала много внимание.

Сибил Мира, главна чародейка на лунната кралица.

„Господарката Сибил“, беше казало момичето по директната връзка. Това беше жената, накарала момичето да направи шпионското оборудване, това беше жената, поставила чипа в Нанси.

Синдер опита да се успокои, изненадана, че контролният панел не беше дал накъсо от всичкия адреналин, който се въртеше във вените й. Какво не би дала за някакво оръжие, с което да се защити — дори най-малката отвертчица — всичко друго, само не и този безполезен крак и тънките копринени ръкавици.

Каи остави Синдер и тръгна към кралицата.

— Ваше Величество, извинявам се за това прекъсване — каза той — Синдер успя да улови думите му, защото адаптира звуковия интерфейс. — Но нека не правим сцена пред гостите ми.

Тъмно сивите очи на кралицата блеснаха на топлата светлина в салона.

— Вие и без моята помощ изглеждате удивително способен да направите сцена. — Тя нацупи устни игриво. — О, скъпи, струва ми се, че вашето непостоянство ме нарани повече, отколкото си мислех. Вярвах, че аз ще бъда ваш личен гост тази вечер.

Очите й отново погалиха лицето на Синдер.

— Не може да мислите, че тя е по-красива от мен. — Тя прокара пръст по брадичката на Каи. — Скъпи, вие се изчервихте.

Каи отблъсна ръката й, но преди да успее да отговори, Левана се извърна към Синдер и лицето й се изпълни с отвращение.

— Как ти е името, дете?

Синдер преглътна болезнено и едва успя да произнесе името си.

— Синдер.

— Синдер! — Снизходителен смях. — Колко подходящо. Пепел. Прах. Мръсотия!

— Достатъчно… — понечи да каже Каи, но Левана мина като бриз край него, а искрящата й рокля се полюшваше на хълбоците й. Тя вдигна високо чашата с вино, като че се канеше да поздрави принца за приятната вечер.

— Кажи ми, Синдер — рече тя, — от кой беден младеж на Земята си откраднала името си?

Ръката на Синдер стисна копринената ръкавица и плътта, която покриваше идентификационния чип на китката й, все още леко разранена от резката, направена по-рано. Тежест се настани в корема й.

Кралицата изсумтя.

— Вие, щитове — каза тя, а гласът й се извиси над множеството. — Мислите се за много умни. Крадете чипове от някой мъртъв землянин. Успявате да се промъкнете в системата на правителството. Мислите си, че минавате за хора, че може да живеете тук без никакви последици. Глупаци!

Синдер стисна зъби. Искаше да обясни, че не помни някога да е била друго, освен жител на Земята и киборг. Но пред кого да се зашити?

Не и пред кралицата. Не и пред Каи… Каи, който поглеждаше ту нея, ту кралицата и се мъчеше от думите на Левана да сглоби картината в главата си.

Кралицата се обърна отново към императора.

— Не просто приютявате лунитяни, но и палувате с тях. Разочаровате ме, Ваше Величество. — Тя цъкна с език. — Фактът, че това момиче живее във вашите владения, доказва, че сте в нарушение на Междупланетното споразумение. Император Каито, аз приемам много сериозно безочливото пренебрегване на този закон. Всъщност, то дори може да даде основание за започване на военни действия. Настоявам предателят да бъде задържан и върнат незабавно на Луна. Хиацинт?

Втори лунен страж излезе от множеството, също толкова красив като другите лунитяни, с дълга руса коса и сериозни, бледосини очи. Без предупреждение той хвана Синдер за китките и ги изви отзад. Тя извика, а погледът й диво се обърна към насъбраната публика, сред която се надигнаха разтревожени писъци.

— Спрете! — Каи се спусна към Синдер и я улови за лакътя. Дръпна я към себе си, тя се препъна, но стражът не отпусна хватката.

Той дръпна обратно Синдер и ръката й, хлъзгава от коприната на ръкавицата, се откъсна от ръцете на Каи. Тя се озова плътно залепена до лунитянина. Гърдите му зад нея бяха яки. В главата й бръмчеше слаб шум, подобно на статично електричество.

Магията, осъзна тя. Биоелектричеството бръмчеше вътре в него. Дали всички успяваха да го чуят от толкова близо или това беше поредният знак за пробуждането на дарбата й?

— Пуснете я! — призова Каи кралицата. — Това е нелепо. Тя не е беглец — та тя дори не е лунитянка. Тя е само един механик!

Левана изви тънката си вежда. Искрящите й очи подминаха Каи и се вторачиха в Синдер с поглед едновременно красив и зъл.

В гръбнака на Синдер топлината растеше постепенно и все повече се нажежаваше. Страхуваше се от припадъка. Болката ще дойде, тя ще рухне и ще бъде безполезна.

— Е, Синдер? — каза кралица Левана, докато въртеше бледото вино. — Май не си казала всичко на твоите господари. Ще отречеш ли твърдението ми?

Каи се обърна към нея и тя почувства отчаянието му, без да може да го погледне в очите. Съсредоточи поглед върху кралицата — челюстта я болеше от омраза.

Доволна беше, че нямаше сълзи, които да издадат унижението й. Доволна беше, че нямаше кръв по страните, която да издаде гнева й. Доволна беше, че имаше едно нещо, което омразното й тяло на киборг умееше, докато тя стискаше разбитото си достойнство. Тя насочи поглед към кралицата.

Ретина — дисплеят й изпадна в паника, когато отбеляза повишените нива на адреналин и ускорения й пулс. Предупредителните съобщения се сменяха пред очите й, но тя ги отпъди с удивително спокойствие.

— Ако не ме бяха довели на Земята — рече тя, — аз щях да бъда роб под ваша власт. Няма да се извинявам за бягството си.

С ъгълчето на окото си тя видя как лицето на Каи посърна, а очите му се разшириха пред неопровержимата истина. Беше ухажвал лунитянка.

Един вик отекна от разтрепераната тълпа. Низ от възклицания, меко тупване. Адри беше припаднала.

Синдер пое дъх и изправи раменете си.

— Аз не искам извинения — рече Левана и се усмихна дяволски. — Просто искам да видя прегрешенията в живота ти поправени. Бързо и сигурно.

— Вие искате да ме видите мъртва.

— Ах колко е умна само! Да, точно така. И не само теб, но всички като теб. Вие щитовете, сте заплаха за културата, опасност за нашето идеално общество.

— Защото не можете да промиете мозъците ни и да ни накарате да ви боготворим като всички останали?

Устните на кралицата се опънаха — твърди като хоросан върху лицето й. Гласът й се снижи и хлад повея над залата. Внезапен порив на дъжд зад гърба й разтърси прозорците.

— Това не е само заради моя народ, но и заради всички земляни. Вие, щитове, сте мор. — Тя спря, а в очите й отново се появи предишната лекота, сякаш бе на път да се засмее. — И то съвсем буквално.

— Моята кралица — обади се тъмнокосата жена, — има предвид вашата така наречена синя треска, която сее смърт сред гражданите ви. Както, разбира се, и сред вашето собствено кралско семейство… нека император Рикан почива в…

— Това какво общо има? — попита Каи.

Жената затъкна ръце в издутите ръкави на дрехата си с цвят на слонова кост.

— Нима вашите изключителни учени все още не са стигнали до това заключение? Много от ненадарените лунитяни са преносители на летумозис. Те са го донесли на Земята. И продължават да го разнасят, както изглежда, без да ги е грижа за живота, който отнемат.

Синдер поклати глава.

— Не — рече тя. Каи се обърна към нея и несъзнателно отстъпи крачка назад. Тя поклати глава още по-рязко. — Те не знаят какво правят. Как биха могли да знаят? И естествено, че учените са го разбрали. Но какво друго да сторят, освен да опитат да открият лекарство?

Кралицата се изсмя остро.

— Невежеството е твоята защита? Колко банално. Сигурно виждаш истината, че трябва да умреш. Толкова по-добре щеше да бъде за всички, ако беше умряла.

— И за ваше сведение — извика Синдер, — аз не съм щит.

Кралицата се усмихна самодоволно, без да й повярва.

— Достатъчно — намеси се Каи. — Не ме е грижа къде е родена. Синдер е гражданин на Републиката. Аз няма да я задържа.

Левана не откъсваше поглед от Синдер.

— Да давате убежище на бегълци е повод за война, млади императоре. Това ви е известно.

Видимостта на Синдер се премрежи, когато ретината й изсипа в полезрението някаква безсмислена диаграма. Тя стисна очи, проклинайки. Сега не беше време за мозъчни неизправности.

— Но може би — каза кралицата, — бихме могли да постигнем компромис.

Синдер отвори очи. Тъмният слой стоеше, но обърканата диаграма я нямаше. Тя върна вниманието си на кралицата точно навреме, за да улови жестоката извивка на устните й.

— Това момиче изглежда вярва, че вие я обичате, и ето ви възможност да го докажете. — Тя кокетно спусна мигли. — Е, кажете ми, ваше величество, готов ли сте да се пазарите за нея?