Мариса Мейър
Синдер (23)

Глава двайсет и трета

Каи заби нокти в колената си, когато скандирането на протестиращите замря. Торин се обърна към него. Израженията и на двамата отразяваха изненадата им, но Торин пръв смогна да я прикрие. Кралицата успя да усмири тълпата твърде лесно, а Каи се беше надявал на поне мъничко съпротива от гражданите.

Той преглътна и върна хладнокръвието на лицето си.

— Това е доста полезна хитрост — изрече Сибил, която седеше на ръба на кушетката край холографския огън. — Особено срещу непокорните граждани, каквито на Луна никога не търпим.

— Казвали са ми, че когато гражданите са непокорни, за това обикновено има причина — отвърна Каи. Торин му хвърли предупредителен поглед, но той продължи. — А внушението не изглежда съвсем като най-правилното решение.

Сибил изискано скръсти ръце в скута си.

— „Правилно“ е толкова субективно понятие. Решение е ефективно и срещу това едва ли можете да възразите.

Левана връхлетя обратно в салона със стиснати юмруци. Пулсът на Каи се ускори, когато свирепият й поглед падна върху му. Присъствието й го караше да се чувства, като че ли стои в затворена стая, в която кислородът бързо се изчерпва.

— Изглежда — изрече тя, като изговаряше внимателно всяка дума, — че престъпвате член 17 от Междупланетното споразумение от 54г. д.е.

Каи положи всички усилия да остане спокоен пред обвиненията й, но не можа да спре потрепването, което се появи над дясното му око.

— Боя се, че не помня наизуст цялото Междупланетно споразумение. Вероятно вие бихте ми припомнили въпросната точка?

Тя пое бавно дъх през разперените ноздри. И дори тогава въпреки цялата омраза и гняв, които разкривяваха чертите й, тя беше поразително красива.

— В член 17 се посочва, че нито една от страните по споразумението не бива съзнателно да приютява или защитава бегълци от Луна.

— Бегълци от Луна? — Каи хвърли поглед към Торин, но лицето на съветника стоеше безизразно. — Какво ви кара да мислите, че приютяваме бегълци от Луна?

— Това, че току-що видях един на двора сред онези безочливи протестиращи. Това не бива да се допуска.

Каи се изправи и скръсти ръце на гърди.

— За първи път чувам, че в страната ми пребивават лунитяни. Разбира се, изключвам тук присъстващите.

— Което ме навежда на мисълта, че също като баща ви и вие си затваряте очите пред проблема.

— Как бих могъл да си затварям очите пред нещо, за което дори не съм чувал?

Торин се покашля.

— С цялото си уважение, Ваше Величество, мога да ви уверя, че ние осъществяваме контрол над всички космически кораби, които пристигат или напускат Републиката. Макар да не отричаме възможността известен брой лунитяни да са влезли незаконно, без да са били засечени от радарите, имате думата ми, че правим всичко, което е по силите ни, да спазваме Междупланетното споразумение. Освен това, дори някой беглец от Луна да се е заселил в Републиката, изглежда невероятно той да рискува да бъде открит, като участва в протест, знаейки, че и вие ще сте тук. Може би сте се подвели.

Очите на кралицата светнаха със стаен гняв.

— Веднага познавам, когато видя някой от моите и точно сега зад стените на града има един. — Тя посочи с пръст към балкона. — Искам да я откриете и да ми я предадете.

— Аха — отвърна Каи, — в град от два милиона и половина души, това ще е нищо и никаква работа. Само да намеря къде съм си оставил специалния детектор за лунитяни и веднага се залавям на работа.

Левана вдигна нагоре глава и макар той да беше по-висок от нея, погледна над носа си надолу към Каи.

— Млади ми принце, нали не искате да изпитате търпението ми с вашия сарказъм?

Той стисна зъби.

— Ако вие не сте в състояние да я заловите, тогава ще изпратя един отряд от моите стражи на Земята. Те ще я намерят.

— Няма да се наложи — намеси се Торин. — Извиняваме се, че се усъмнихме във вас, Ваше Величество. Твърдо сме решени да изпълним своята част от споразумението. Моля дайте ни време да се подготвим за коронацията и фестивала, а щом възможностите ни позволят, ще започнем незабавно издирване на бегълците.

Левана присви очи към Каи.

— И занапред ли смятате да позволявате на съветника ви да взима решения вместо вас?

— Не — отвърна Каи със студена усмивка. — Рано или късно ще имам жена, която да се грижи за това.

Погледът на кралица Левана се смекчи, а Каи едва преглътна следващите си думи: и това няма да сте вие.

— Добре — съгласи се Левана, обърна се и се настани до чародейката си. Един лунен цикъл след коронацията ви ще очаквам да ми я доставите на Луна, заедно с всеки друг беглец в страната ви.

— Добре — съгласи се Каи, като се надяваше дотогава Левана да е забравила този разговор. Лунитяни в Нов Пекин — по абсурдно нещо не беше чувал в живота си.

По лицето на Левана не остана и следа от доскорошния й гняв и изтеклите минути приличаха на сън. Тя кръстоса крака така, че цепката на фината й рокля разкри ивица млечнобяла кожа. Каи стисна челюсти и погледна през прозореца. Не знаеше дали му се повдига, или е на път да се изчерви.

— Като стана дума за коронацията ви — подхвана кралицата, — донесох ви подарък.

— Колко мило — с престорена сериозност изрече той.

— Да. Колебаех се дали да не го оставя за големия ден, но реших, че може да създаде грешно впечатление, ако го задържа.

Каи изгледа кралицата, без да може да скрие любопитството си.

— Така ли?

Тя сведе глава и по гърдите й се спусна каскада от кестеняви къдрици. Протегна пръсти към своя втори чародей, мъжът в червената дреха. От ръкава си той измъкна шишенце, не по-голямо от малкото пръстче на Каи, и го сложи в дланта на Левана.

— Искам да знаете — пророни Левана, — че живо се интересувам от благополучието на Републиката. Да наблюдавам вашата битка с летумозиса за мен беше жестоко.

Каи заби нокти в дланите си.

— Вие сигурно не знаете, но аз разполагам с екип от учени, които вече от няколко години са се посветили на изучаването на болестта, и изглежда, че най-сетне откриха лекарство.

В главата на Каи нахлу кръв.

— Какво?

Левана хвана шишенцето с два пръста и му го подаде.

— Това ще стигне за лечението на един възрастен мъж — изрече тя и цъкна с език — Ужасно късно, нали?

Светът се завъртя. Пръстите на Каи изгаряха от непреодолимо желание да се протегнат и да я стиснат за гушата, докато накрая ръцете му не почнаха цели да се тресат.

— Хайде — рече Левана с настойчива нежност в погледа. — Вземете го.

Каи сграбчи шишенцето от нея.

— От кога разполагате с лекарството?

Кралицата повдигна вежди.

— Едва няколко часа преди отпътуването ми беше потвърдено, че лекарството наистина действа.

Тя лъжеше. Дори не се опитваше да скрие факта, че лъже.

Вещица.

— Ваше Височество — произнесе с тих глас Торин и стисна с твърдата си ръка рамото на Каи. Отначало нежно, после по-силно — предупредително. Пулсът на Каи започна да прецежда мислите за убийство. Но не съвсем.

Левана скръсти ръце в скута си.

— Това шишенце е вашият подарък. Надявам се, млади ми принце, че то ще ви е от помощ. Мисля, че е в интерес и на двама ни да избавим планетата ви от болестта. До края на месеца моите учени могат да приготвят хиляди от тези дози. Но такова начинание, наред с работата и ресурсите вложени в него в продължение на шест години, постави страната ми пред сериозно изпитание и затова съм сигурна, че ще разберете нуждата от компенсация. Това изисква по-нататъшни преговори.

Гърдите на Каи се свиха.

— Вие бихте задържали лекарството? И то когато толкова много хора умират?

Въпросът беше глупав. Тя вече беше го задържала достатъчно дълго. Какво значение имаше за нея, ако междувременно все повече земляни заболяват?

— Имате много да учите за политиката. Мисля, че скоро ще откриете скъпи принце, че всичко опира до това да взимаш, но и да даваш.

Слепоочията му пулсираха тежко. Знаеше, че лицето му е станало червено, че яростта му помагаше на нея в играта й, но пет пари не даваше. Как смее да използва лекарството като разменна монета в политическия пазарлък? Как смее?

Ненадейно Сибил се изправи.

— Имаме посетител.

Като изпусна затаен дъх, Каи проследи погледа на Сибил към вратата, щастлив да откъсне поглед от кралицата и ахна:

— Нанси!

Сензорът на Нанси светна.

— Ваше Височество, простете за прекъсването.

Каи поклати глава и се опита да се отърси от изненадата си.

— Как… Кога…?

— Съзнанието ми беше възстановено преди един час и четиридесет и седем минути — отвърна андроидът. — И сега се явявам на служба. Позволете да изкажа съболезнованията си за преждевременната загуба на император Рикан. Новината разби сърцето ми.

Каи чу как кралицата изпръхтя насмешливо зад гърба му.

— Мисълта, че купчина метал може да има чувства, е направо обидна. Отпратете това чудовище.

Каи нацупи устни — пред себе си имаше голям избор от думи, с които да определи нейната безчувственост, но вместо това се обърна към Торин:

— Наистина, нека освободя Нейно Величество от присъствието на това чудовище и да се погрижа то да се върне към активното си състояние.

Той вече очакваше укор от Торин заради жалкия план за бягство, но Торин беше твърде облекчен, че спорът е приключил. Каи забеляза, че е пребледнял и се запита колко усилия ли беше коствало на него самия да овладее гнева си.

— Разбира се. Нейно Величество може би желае да направи една обиколка на градините?

Каи погледна с омраза кралица Левана и удари петите си една в друга.

— Благодаря за милия подарък — рече той с кратък поклон.

— Удоволствието е изцяло мое, ваше височество.

Каи напусна стаята с Нанси до себе си. Когато стигнаха главния коридор, от гърлото на Каи се изтръгна вик и той удари с юмрук близката стена, после се отпусна върху й, притиснал чело към нея.

Когато укроти дишането си, той се обърна и неочаквано му се прииска да заплаче — от гняв, от отчаяние, от облекчение. Нанси се беше завърнала.

— Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.

— Да, така изглежда, Ваше Височество.

Каи затвори очи.

— Дори не знаеш. Изминалите дни. Бях сигурен, че издирването ни е изгубено.

— Всички записи са непокътнати, Ваше Височество.

— Добре. Трябва незабавно да продължим работата си — сега повече от всякога това е от съдбовно значение.

Той се мъчеше да не даде израз на паниката, която го дереше с нокти отвътре. До коронацията оставаха девет дни. Кралица Левана беше пристигнала на Земята преди по-малко от денонощие и вече беше обърнала преговорите с главата надолу. Какви ли тайни щеше да разкрие още преди коронацията му, когато ролята да пази страната си наистина щеше да се стовари върху него?

Главата му пулсираше от болка. Ненавиждаше я заради това, което е, заради това, което бе сторила, заради начина, по който беше превърнала страданието на Земята в политическа игра.

Но сметките й бяха криви, като очакваше от него да се превърне в нейна марионетка. Докато можеше, той нямаше да й се подчинява — по всички възможни начини. Ще намери принцеса Селена. Доктор Ърланд ще направи същото лекарство. Дори няма да танцува с Левана на глупавия бал — стига да може: да върви по дяволите дипломацията.

Щом си спомни бала, буреносните облаци внезапно се разнесоха от мислите на Каи. Той отвори едно око и надзърна надолу към андроида.

— Защо механикът не е с теб?

— С мен е — отвърна Нанси. — Оставих я да чака вън пред двореца. Не я допуснаха да влезе без официален пропуск.

— Пред двореца ли? Още ли е там?

— Предполагам, че да, Ваше Височество.

Каи стисна шишенцето в джоба си.

— Сигурно нищо не е споменала за бала? Дали не е променила решението си, да речем?

— Никакъв бал не спомена.

— Да. Така. — Той преглътна, извади ръка от джоба и я отри в панталона си. Изведнъж осъзна колко много се бе разгорещил заради потискания си гняв. — Много се надявам все пак да го е споменала.