Джефри Арчър
Опасно наследство (22)

Двадесет и втора глава

Кремъл, Москва 19 юни 1966

Леонид Илич Брежнев влезе в стаята толкова бързо, че останалите четирима от Съвета по отбраната едва успяха да станат. Лицата им бяха както винаги мрачни и непоколебими — за разлика от западните политици, които се държаха така само при публичните си изяви.

Генералният секретар зае мястото си начело на масата и кимна на колегите си да седнат.

За последен път вътрешният кворум на Съвета по отбраната се беше събирал така спешно само за един час по молба на Хрушчов, който се бе надявал да получи подкрепа за авантюрата в Куба. Брежнев никога нямаше да забрави как предшественикът му избухна в сълзи, без да може да се овладее, защото го принудиха да нареди на съветските кораби да се върнат. От този момент Брежнев знаеше, че е въпрос само на време той да наследи Хрушчов като лидер на комунистическия свят.

Сега обаче той нямаше намерение да избухва в плач. От дясната му страна седеше маршал Малиновски, министър на отбраната; вляво — Андрей Громико, младият външен министър. След това идваше началникът на Генералния щаб — маршал Захаров и до него Заборски. Дори от начина, по който бяха седнали, бе очевидно, че Брежнев е недоволен от председателя на КГБ.

Той вдигна очи и се вгледа в голямата картина в маслени бои, на която бе изобразен Ленин по време на един от първите военни паради на Червения площад. Откакто тази картина бе изчезнала от Третяковската галерия през 1950 година, никой друг не я беше виждал, освен членовете на Политбюро.

„Само ако Ленин бе разбрал, че иконата е фалшификат“ — разсъждаваше Брежнев… И все пак, въпреки че в миналото бе традиция за руснаците да обвиняват мъртвите за всеки неуспех, Брежнев знаеше, че Владимир Илич Ленин не подлежи на критика. Трябваше да си намери изкупителна жертва измежду живите. Погледът му се спря на Заборски.

— Вашият доклад, другарю председател.

Заборски взе една папка, въпреки че знаеше съдържанието й почти наизуст.

— Планът за откриването на царската икона бе изпълнен образцово — започна той. — Англичанинът Адам Скот бе заловен и по-късно… „разпитан“ лично от другаря доктор Ставински в нашето посолство в Париж, но не ни насочи къде можем да намерим иконата. Стана ясно, че той е професионален агент на Запада. След три часа разпитът бил прекъснат за малко. Точно по това време затворникът успял да избяга.

— Успял — натърти Брежнев.

Точно както бе учил и подчинените си през годините, председателят на КГБ не направи опит да отговори.

— Нима не осъзнавате — продължи генералният секретар, — че в ръцете ни беше възможността да превърнем в наша база за ракети с малък обсег територията, която американците използват за своята система за ранно предупреждение? Ако си бяхме върнали иконата, щеше да е възможно да разположим тези ракети по граница, която е само на осемстотин километра от Сиатъл и на две хиляди километра от Чикаго. Така не само щяхме да обезсмислим тяхната система за ранно предупреждение, но в голяма степен щяхме да увеличим възможностите си да засечем каквато и да е вражеска ракета, докато те щяха да са все още на хиляди километри от най-близката ни граница.

Федералният секретар изчака, за да види дали председателят на КГБ ще предложи някакви други обяснения, но Заборски беше забил поглед в масата пред себе си. Брежнев продължи почти шепнешком:

— И нямаше да се наложи да жертваме нито един живот, нито една ракета, танк, дори нито един куршум — защото всичко това си е наше по закон. Но ако в следващите тридесет и шест часа не успеем да открием Царската икона, никога повече няма да ни се удаде подобен шанс. Ще загубим единствената си възможност да махнем една от звездите на американското знаме.

Външният министър Громико изчака, докато се увери, че Брежнев е завършил изказването си, и се обади:

— Ако мога да запитам, другарю председател, защо е било позволено на майор Романов да продължи участието си в такава важна операция, щом е заподозрян в убийството на… — Той погледна към документите пред себе си — … сътрудничката Петрова?

— Защото, когато се изправих пред тази ситуация — отговори Заборски, като най-после вдигна очи, — ми оставаха само седем дни до крайния срок, тоест утре, и по моя преценка нямаше никой друг, който да заеме мястото на Романов в този момент…

На вратата се почука боязливо. По всички лица се изписа изненада. Министърът на отбраната беше дал специални нареждания никой да не ги безпокои.

— Влез — извика Брежнев.

Огромната врата се открехна и се появи един секретар: държеше тънък лист хартия, който трепереше и издаваше нервността му. Министърът на отбраната му махна да влезе, тъй като Брежнев не си направи труда да се обърне и да види кой е. Секретарят се приближи бързо, постави телекса на масата, обърна се и излезе почти тичешком.

Брежнев отвори бавно очилата си с рамка от черупка на костенурка и взе съобщението. Прочете телеграмата и погледна към насядалите, които чакаха с нетърпение.

— Изглежда, че един англичанин е оставил икона в Лувъра и пак си я взел тази сутрин.

Лицето на Заборски остана сякаш без кръв.

Четиримата министри около масата заговориха едновременно, но Брежнев вдигна огромната си десница. Незабавно се възцари тишина.

— Възнамерявам да доизградя плановете си върху предположението, че все още ние първи ще хванем англичанина.

Брежнев се обърна към външния си министър.

— Предупредете посланиците ни в западните страни да са готови да осведомят външните министри на съответните страни за пълните последствия от признаването на промените според договора. След това инструктирайте Анатолий Добринин във Вашингтон да поиска официална среща с държавния секретар, определена за понеделник. Същевременно искам да се уреди по-нататък среща между нашия представител в Обединените нации и У Тан.

Громико кимна, а Брежнев насочи вниманието си към началника на Генералния щаб.

— Погрижете се нашите стратегически сили във всички зони да бъдат поставени в състояние на готовност едновременно с обявяването на дипломатическата ни инициатива.

Малиновски се усмихна. Най-накрая генералният секретар се обърна към председателя на КГБ.

— Имаме ли все още запазено рекламно място в главните западни вестници?

— Да, другарю генерален секретар — отговори Заборски. — Но не съм сигурен дали ще отпечатат съобщенията във вида, приготвен от вас.

— Тогава плати на всички предварително — каза Брежнев. — Малко са тези издатели на Запад, които ще откажат цяла рекламна страница, щом парите за нея са вече в банката.

— Но ако не намерим иконата… — започна председателят на КГБ.

— Тогава последното ви задължение като председател на Държавна сигурност ще бъде да оттеглите всички реклами — каза генералният секретар на Комунистическата партия.