Линдзи Келк
Аз обичам Холивуд (14)

Четиринайсета глава

След като ми напълни ваната, премахна всички остри ръбове от пътя ми и метна един удобно безобиден тоалет на леглото, Джени напусна стаята ми с довода, че трябвало да звънне на Теса за някаква среща този следобед. Ала аз останах с неясното подозрение, че целта й е да излезе и да открие, след което да набие и убие Джо. За щастие, точно в момента в главата ми се въртяха твърде много мисли, за да успея да асимилирам всичките — Джеймс, Алекс, Мери и — не на последно място — първата ми пиянска забивка за една нощ, която се оказа толкова безумно фантастична, че не си спомнях абсолютно нищо от нея, а обектът й се оказа потънал вдън земя. Съблякох се и захвърлих тениската и дънките си директно в коша. Нямах никакво желание да си държа спомени от случилото се.

Ваната се оказа успокояващо топла и едва не ми секна дъхът, докато се зачервявах като рак под водата. Започнах да дишам бавно и още по-бавно да спускам тялото си надолу и постепенно изгарящата горещина се превърна в блажена топлина. Извадих ръка от водата и огледах аленото си тяло под нея, различаващо се драстично от бледата част над водата. И това беше максималното интелектуално заключение, което бях в състояние да направя.

След третия неуспешен опит да завъртя студения кран с левия си крак осъзнах, че настойчивото чуруликане от стаята ми е моят телефон. Оставих го да си звъни, докато накрая не си дадох сметка, че който и да звънеше, нямаше да се откаже толкова лесно. Измъкнах се от ваната и зашляпах през стаята, за да проверя кой толкова отчаяно държи да се свърже с мен. Две пропуснати повиквания — две от Мери, едно от някакъв непознат номер. Но никакви съобщения. И преди да успея да огледам по-внимателно непознатия номер, телефонът в ръката ми пак започна да вибрира. Отново Мери.

— Здравей, Мери — изрекох. Рано или късно трябваше да гризна дръвцето, така че защо не и докато си стоях чисто гола и капех.

— Защо, по дяволите, не отговаряш на хотелския си телефон? — изрева тя. Погледнах към въпросния виновник — слушалката му висеше унило край леглото. Очевидно жертва на моята страстна нощ. — Или на десетте хиляди имейла, които ти изпратих?

— Извинявай — промърморих и се озърнах за чантата си. Да не би да съм я взела с мен в бара? — Просто имах лоша нощ. — Единственото, което копнеех да попитам, бе дали съм уволнена или не, но като че ли повече се страхувах, че тя ще каже „да“.

— Имала си лоша нощ ли? Да не би ти да си била в конферентен разговор до единайсет часа с издателите, за да се опиташ да ги убедиш да задържат с историята за твоя Джеймс Джейкъбс?! Убедени са, че новината ще гръмне дори преди планираното от нас публикуване следващата седмица! Кажи ми, че си го заковала за нас, моля те!

— Е, съмнявам се, че ще хукне да се хвали за мен някъде другаде, нали? — промърморих и се огледах за нещо, което бих могла да си хвърля на гърба. Климатиците в хотел „Холивуд“ не бяха особено доброжелателни към голите тела.

— Анджела, ти май нищо не разбираш! — продължи Мери. — Когато човек вземе подобно решение, обикновено не разполага с много време, за да извлече дивиденти от него. Последното, което искаме, е той да си промени решението или — и това е още по-лошо — да реши, че е толкова щастлив, че вече целият свят знае, че е гей, че да хукне из града с един бог знае кого, преди новината да гръмне!

Замръзнах така, както си бях — на четири крака, опитвайки се да отворя с една ръка чекмеджето под гардероба.

— Какво?!

— Какво искаш да кажеш с това „какво“? — Мери безсъмнено звучеше не по-малко объркана от мен самата. — Моля те, кажи ми, че вече си резервирала при него час за ново интервю!

— Ново интервю ли?

— С Джеймс и неговия приятел?

Приседнах на колене и промърморих:

— Ти знаеш?

— Разбира се, че зная. Хей, добре ли си? Да не би да си пила? — Тук вече започна да говори много бавно. — Вчера разговарях с Джеймс. Та именно той ми каза, че всичко било вече организирано, че ти ще направиш интервюто по този повод и че той иска да го пуснем още в тазседмичния брой на „Икона“! Анджела, искам интервюто не по-късно от утре! Фотосесията ще я оставим за неделя, но за теб не е необходимо да оставаш там само за това. Освен това ми трябваш обратно тук! Хайде, кажи ми, че ще се справиш!

— Той ти е казал? — седях и се кокорех аз напълно замаяна. — Казал ти е всичко?

— Да, каза ми, че предпочита да целува момчета, а не момичета, ако това имаш предвид.

Изведнъж стаята под мен сякаш се разтресе и аз автоматично се стрелнах под леглото, след което надникнах като ужасена котка, за да проверя дали Великият разум вече не поглъща Лос Анджелис.

— Анджела, това не е игра! — изтъкна Мери. — И ако смяташ, че издателите не искаха да пращаме теб за първоначалното интервю, не можеш да си представиш какво им е мнението за теб във връзка с това сега! Така че до утре на обяд бележките по статията ти да са в имейла ми! Което ще рече — един следобед твое време. А след това искам и твоя милост обратно при мен! А до понеделник ще трябва да предадем цялата история, защото трябва да излезе във вторник. Сиси вече резервира полета ти за неделя следобед.

— Направо не знам какво да кажа — промърморих и се вторачих в прозореца. Не, не в хълмовете отвъд — само в прозореца. — Наистина не знам.

— По-добре вече започни да работиш върху самата статия за понеделник сутрин! — отсече шефката ми. — Искам те в офиса си точно в девет сутринта!

* * *

Затворих телефона и постепенно започнах да идвам на себе си. Това, разбира се, ме накара веднага да си сложа бикини и една тениска, след което се облегнах на таблата на леглото и опънах крака пред мен. Значи Джеймс се е обадил на Мери. И й е признал. И е обещал, че ще даде интервю. Свих крака и усетих опъването в прасците си.

И защо тогава не ми се е обадил, за да ми каже? Протегнах ръка назад и хванах слушалката на хотелския телефон.

— Здравейте, обажда се Анджела Кларк от стая шестстотин и осем… Има ли някакви съобщения за мен?

Чух запъхтяното момиче от рецепцията да трака върху клавиатурата. След което изрече:

— Добро утро, госпожице Кларк. Наистина има съобщения за вас, при това доста. Да изпратя ли някого да ви ги донесе или да ви ги изчета сега?

Замислих се за момент.

— Бихте ли ми ги изпратили? — изрекох. — Много благодаря.

Като че ли изчитането им на глас не е особено добра идея. Изправих се бавно на крака и се опитах да си придам по-приличен вид. Майка ми би припаднала, ако знаеше, че отварям вратата в… ами… във вид като този. По същата логика, поради която преди заминаване за по-дълго изчистваше цялата къща от тавана до мазето — в случай че през нея наминат крадци. И така, косата на опашка, зъбите измити доста набързо и, естествено, не особено старателно, леко мацване със спирала и гланц за устни. Тъкмо се чудех какво подходящо да добавя за краката си към крайно неподходящата тениска и розови бикини, когато на вратата се почука. По дяволите! В този хотел били много бързи!

— Влез! — провикнах се откъм гардероба, но вместо да чуя познатото прищракване на ключалката и отварянето на вратата, чух ново почукване. Е, добре, значи просто ще се наложи да ми видят бикините. Отново. След като си спомних, че вече и без това половината хотел ме беше видял по бельо, какво толкова, че ще ме види и пиколото?!

И отворих вратата.

— Здравей!

Не беше пиколото. Беше Алекс.

— Наясно съм, че в Лос Анджелис ходят облечени малко по-леко, отколкото в Ню Йорк, но чак пък толкова, Анджела! — изрече той, свали чифт бели слушалки от ушите си и поклати глава.

Аз се хванах за вратата от страх, че може да падна. Това наистина беше той.

— Може ли да вляза? — попита. Дългият му черен бретон падна върху уморените му очи. Аз кимнах и се отдръпнах, като разтворих вратата още по-широко, за да направя място за него и сака му. — Аха, значи вече успя да обърнеш стаята с главата надолу!

Аз отново кимнах, но все така продължавах да стискам вратата. Това наистина беше той. Застанал пред мен, в моята хотелска стая, с измачканите си до безбожие дънки, зелената като имел тениска и ожулените си стари маратонки, изглеждащ толкова не на мястото си в Лос Анджелис, че мозъкът ми отказваше да постави образа му на фона на прозореца и изгледа към хълма със знака на Холивуд.

— Анджела, кажи нещо, моля те! — изрече той след още една минута мълчание. — Или поне затвори вратата!

Отскубнах пръстите си от дървото и оставих вратата сама да се затвори с трясък. Ала не бях в състояние да направя и крачка напред. Ами ако го докосна и той вземе, че се изпари? Ами ако кажа нещо не както трябва и той завинаги си отиде?

— Окей, едно по едно — кимна Алекс и остави сака си на масата до моя лаптоп. — Първо трябва да използвам тоалетната, а след това може би ще поговорим?

И тръгна към мен, но не успях изобщо да разгадая изражението, с което се вмъкна в банята. Едно беше сигурно — изглеждаше много изморен. Изморен, защото току-що беше слязъл от самолета и очевидно изобщо не беше спал. И определено доста нещастен.

Когато вратата на банята отново се отвори, аз си стоях все там, застинала на първоначалното място. Алекс погледна към мен, погледна към купчината бутилки, които Джени беше преместила от пода в коша за боклук, а после обратно към мен. Лицето му беше влажно и леко розовеещо от наплискването с топла вода, а няколко дълги кичура коса се бяха залепили за бузите му. Вдигнах ръка, за да ги отметна, но Алекс веднага я хвана и я постави на бузата си.

— Здрасти — изрече нежно.

— Здрасти — отвърнах.

— Ако трябва, да изляза, а после отново да вляза?

Поклатих бавно глава. Да, той наистина беше тук. Докосвах го и той си стоеше все още тук.

— Много съжалявам за всички онези неща, които казах по телефона — промърмори той и прехапа долната си устна. — Аз… не знам… уплаших се…

— Няма проблеми — изфъфлих. Ръката му беше толкова гореща.

— Напротив, има. — Зелените му очи бяха толкова кръвясали, че едва издържах да ги гледам. Знаех, че той и в нормално състояние не е от онези, които обичат да спят много. — Дори не се опитах да те чуя какво ми казваш. Дори не направих опит!

— Няма проблеми — повторих. И може би беше точно така, но това беше преди да се изчукам с бармана.

— Анджела, престани да повтаряш, че няма проблеми. Защото не е така! — Той ме придърпа нежно към себе си. — След като говорихме, седях и гледах втренчено телефона сигурно три часа. Нямах никакво право да казвам онова, което казах!

— Това… така де, можеше да се обадиш — изрекох болезнено осъзнавайки, че 1) аз изглеждах като парцал и, 2) стаята ми вонеше на алкохол. — Защо не се обади? Защо не ми вдигна телефона, когато те търсих?

— Реших, че един подобен романтичен жест ще бъде далеч по-добре — промърмори Алекс и грабна и другата ми ръка, за да ми попречи непрекъснато да придърпвам надолу тениската си. — Освен това, след като говорихме и видях снимките ти по интернет, хвърлих телефона през прозореца. Което превърна обаждането ми в малко трудничка задача.

— Ясно — отговорих.

— Знам, че сигурно все още ми се сърдиш — продължи той. — Но ми позволи да обясня. Както и да ти кажа, че последните десет часа прекарах в репетиране на обяснението, така че позволи ми да го изрека, а след като приключа, ако искаш, ще си тръгна. Става ли?

— А ти искаш ли да си тръгнеш? — Не бях сигурна в каква паралелна вселена съм попаднала, където Алекс си мислеше, че неспособността ми да подредя едно изречение се дължи на факта, че му се сърдя. Да, бях сърдита, дори по-скоро бясна — обаче само на себе си.

— Окей. Та последния път, когато говорихме, аз се държах като пълен глупак, но това се дължеше единствено на моята налудничава ревност. Знам, че ти никога няма да… знаеш. Винаги съм го знаел. Ти не си нито бившата ми, нито… ами… мен. — Опита се да ме издърпа напред в стаята, но аз не помръдвах. — Обаче в главата ми беше пълен хаос. Сигурно защото не исках да идваш в Лос Анджелис.

— Можеше да ми го кажеш, преди да тръгна — промърморих, идвайки на себе си. Усетих, че и силата на краката ми се възвръща, защото позволих да бъда придърпана навътре в стаята. — Можеше също така да дойдеш с мен!

— Тогава не смятах, че трябва. И тъй като между нас всичко отново беше тръгнало на бързи обороти, реших, че няколко дена раздяла ще ни се отрази добре. Но стана ясно, че съм грешал.

— Напълно вярно — прошепнах.

Алекс започна бавно да отстъпва назад към леглото. Леглото, което все още беше в пълен хаос от онова, което се беше случило в него тази нощ с Джо.

— И сигурно точно затова не вдигах телефона. — Той плъзна ръце нагоре по моите и ги постави на раменете ми. — Исках да си докажа, че ти не ми липсваш. Че няма да се разпадна без теб. Трагична работа, нали?

— Много трагична.

— Оказа се, че и за това съм грешал, затова от този момент нататък съм залепен за теб. Стига все още да ме искаш, разбира се!

— Естествено, че те искам! — промълвих и една малка сълза се промъкна надолу по бузата ми. — Но все още има неща, за които трябва да поговорим, които трябва да ти обясня. Не е толкова лесно, колкото…

— Ще бъде точно толкова лесно, колкото ние го направим. — Все така поставил ръце на раменете ми, Алекс ме придърпа силно към себе си и аз се стоварих върху гърдите му. Ухаеше на сън и на дезодоранта, който стоеше на прозореца в банята му. — Не е необходимо да ми обясняваш нищо! Ти вече ми каза, че с този тип не се е случило нищо и аз просто трябваше да ти повярвам. И никога да не ти задавам излишни въпроси. Толкова съжалявам! Но сега вече съм тук и искам да поправя грешките си! Само ми кажи какво да направя!

Никога през живота си не се бях чувствала толкова гадно. Ето го него тук, този красив мъж, който беше прелетял хиляди километри, за да се извини, че е повярвал на снимки, които целият шибан свят, в това число и майка ми, приемаха за божие откровение. Беше тук, за да ми каже, че не им вярва, че той е този, който е допуснал грешка, и сега се опитваше да ме придърпа в едно легло, което съвсем доскоро беше съдържало един гол барман и една огромна глупачка, тоест мен.

— Анджела, добре ли си? — прошепна той и вдигна мокрото ми от сълзи лице в ръцете си. — Знам, че нещата няма да могат веднага да станат такива, каквито бяха. И не очаквам веднага да ми простиш. Единственото, което искам да знам, е, че по-нататък ще можеш да го направиш.

— Аз… не мога да повярвам, че си тук — смотолевих. — Не мога да повярвам, че си тук!

— Няма къде другаде да бъда — прошепна той, опря чело о моето и сълзите ми намокриха бузите му. — Значи това са щастливи сълзи, задето съм тук, а не тъжни сълзи, защото ме мразиш?

— Аз не те мразя! Ти би трябвало да ме мразиш — простенах. Трябваше да му кажа. Едно беше да държа тази тайна за себе си, когато си мислех, че нещата между нас са приключили, и съвсем друго — да го лъжа в очите, когато човекът беше прелетял цялата страна, за да ме види. — Много съжалявам, Алекс!

— Млъкни за малко! — Устните му се плъзнаха по бузите ми и изпиха с целувки следите от сълзи. — Винаги прекаляваш с приказките.

И без да мисля, аз вдигнах лице към него и впих устни в неговите — солени от сълзите ми и изсушени от полета. Не знаех как нещо, което ме караше напълно да се разтапям, би могло едновременно да ми причинява такива неприятни изтръпвания в стомаха.

Алекс ме дръпна върху себе си на леглото. Аз непохватно го обкрачих. Устните му омекнаха, когато се насочиха към шията ми, а после и към ключицата под тениската ми. Позволих му да ме придърпа още по-близо до себе си и да бутне назад върху възглавницата, като междувременно се стараех да се концентрирам върху полузатворените му очи, накъсаното му дишане. Но всеки път, когато се опитвах да се отпусна, веднага усещах Джо в леглото до нас.

— Алекс, не мога — простенах и хванах ръката му, преди да е стигнал твърде надолу. — Извинявай. Налага се да си изясня едно нещо, а после трябва да поговорим.

Той отметна косата от очите ми и тихо въздъхна.

— Извинявай! Не трябваше да бързам толкова. — Изправи се и приседна на ръба на леглото ми. Отпусна глава в ръце и прошепна: — Искаш да си тръгна ли?

— Не, за бога! — Изстрелях се като стрела и веднага обвих ръце около врата му. Ами ако си тръгне и никога повече не се върне? — Просто не мога да го направя. Засега. Но ще останеш ли при мен?

— Никога повече няма да те напусна, освен ако ти не ме помолиш. — Отпусна се назад и отново ме целуна. Дълбоко и страстно. — Имаш ли задачи за днес?

Прехвърлих набързо списъка в главата си: да се свържа с Джеймс, да се уговорим за интервюто, да открия Джени, да удуша Джо и да избродирам златна буква „П“ за прелюбодейка върху всичките си дрехи. Нищо, което да не може да почака.

— Точно сега не. Не може ли просто да полежим тук заедно?

Алекс кимна, целуна връхчето на носа ми, изхлузи маратонките си и се намърда в леглото. Аз безмълвно се изтегнах до него, притиснах се до гърдите му и преплетох крака в неговите. Стиснах здраво ръката, с която той ме прегърна, и се заслушах в равномерното му дишане. Дъхът му топлеше тила ми и все повече се забавяше. Само след няколко минути той вече беше дълбоко заспал, обаче аз просто не можех да затворя очи, без да видя пред себе си голия гръб на Джо.

Божичко, какво направих?!

* * *

След като се уверих, че няма опасност да се събудя от моя сън или по-скоро кошмар и да разбера, че през последните двайсет и четири часа леглото ми е било съвсем празно и не е пострадало от еднократни забивки, аз се измъкнах от прегръдката на Алекс и извадих едни стари дънки. Изнесох се колкото ми беше възможно по-тихо в банята и се вторачих в телефона си. С кого да говоря първо? И какво да кажа на когото и да било от тях? Но по-добре просто да се обадя, отколкото да си седя на тоалетната и да съзерцавам мобилния си телефон — което в крайна сметка не беше и особено хигиенично.

— Питах се кога ли ще се обадиш. — Джеймс изобщо не звучеше така щастливо, както се надявах да го заваря. — Станала си малко късничко, а?

— Няма да повярваш, но из моя офис се носи мълвата, че си гей — отбелязах и опънах крака върху загрятата поставка за кърпи. Ох, много горещо! — Шокиращо, нали?

— Много смешно — смънка той. Може би банята не беше най-подходящото място за провеждане на разговор по мобилния телефон. — Е, кога ще дойдеш да приключваме с това? Защото аз наистина държа да ми се махне от главата.

— О, много благодаря! — дочух в далечината зад него гласа на Блейк. — Много се радвам да разбера, че толкова се вълнуваш от предстоящото събитие!

— Млъквай! — контрира го Джеймс, но в гласа му долових усмивка. — Окей, сериозно. Доколкото схванах от твоята ужасяваща редакторка, работата била май леко спешна.

— Да, и аз така разбрах — отвърнах и притиснах пръстите на краката си о студените плочки на пода. — Няколко пъти ми повтори относно спешността на въпроса. Единственият проблем е, че Алекс току-що пристигна при мен и аз някак си не мога да го оставя веднага. — Може би пропуснах да добавя, че ако го оставя сам дори за миг в моята стая, нищо чудно да открие някакви странични доказателства, че снощи съм се чукала с бармана.

— О, значи се е появил? Да се извини ли?

— Ъхъм.

— Някакви диаманти, придружаващи извинението?

— Не. — Не можех да си представя да се чувствам по-зле, отколкото се почувствах при появата му, но сега си дадох сметка, че ако имаше и диаманти, това вече щеше да прелее чашата. — Нещата са малко пообъркани при мен. Виж какво, трябва да предам черновата утре до обяд, така че в девет ще бъде ли добре? Това ще ни предостави два часа за разговор, след което ще имам още един час да го подредя.

— Наистина ли си толкова добър писател или просто си твърде нетърпелива да се видиш с твоя човек, че не можеш да го оставиш? — попита Джеймс. — Да знаеш, че очаквам честен отговор от теб — нали аз самият ще ти дам такъв в интервюто!

— О, значи в крайна сметка го правиш заради нея, така ли? — Това беше отново Блейк.

— Него трябва ли да го водя на интервюто? — попита Джеймс. — Направо е нетърпим, откакто се съгласих на тази работа. Но все още има време да си променя решението, нали?

— Не, няма! — побързах да кажа аз. — Значи ще го направим в твоя хотел?

— Няма проблеми. Тук открай време се вихрят най-пикантните скандали! — Чух поместване, а после изкискване. — Извинявай, обаче Блейк започва да се паникьосва, че аз организирам нещо съвсем сам. Хайде, чупка оттук! Нали трябваше да организираш фотосесията, а не да подслушваш разговора ми? Но трябва да кажа, госпожице Кларк, че малко ми е криво, дето вие няма да бъдете на снимките.

— О, вече бях на достатъчно снимки с теб! — отвърнах усмихнато. — Значи утре до девет, а?

— Окей — съгласи се той. — И, да! Анджела, много съжалявам за случилото се! Надявам се, че в крайна сметка всичко ще се нареди добре! И за двама ни!

Когато завърших разговора, се опитах да се усмихна, радостна от повторното събиране на Джеймс и Блейк. Обаче все още бях малко ядосана, защото си знаех, че ако онези снимки на мен и Джеймс не бяха плъзнали из интернет, аз никога нямаше да завърша в леглото с Джо. Реших да направя пауза между двата разговора, която използвах за измиване на ръцете и нанасяне на овлажнител — тук кожата ми беше станала суха като шкурка. Намазах се с дебел пласт крем и се вторачих в отражението си в огледалото.

Не изглеждах никак различно след тази странна забивка за една нощ, тогава защо се чувствах толкова различно? Същите сини очи, същата светлокестенява коса, същите „не особено лоши, но със сигурност понасящи една хубава скъпа процедура зъби, ако някога стана супер богата“. Само да можех да си спомня точно какво стана, може би тогава щях да престана да си представям най-лошото. Освен ако точно това е било най-лошото, а съзнанието ми просто се опитва да предпази и малкото ми останало чувство за самоуважение. И колкото и да се опитвах да стоваря цялата вина върху Джеймс и снимките, както и върху Джо, който се е възползвал от мен, най-лошото бе, че за случилото се не можех да обвиня никого другиго, освен себе си. Затова се налагаше да се оправя с този проблем сама. Е, с малко помощ от Джени, разбира се.

Набрах мобилния й и веднага бях свързана с гласовата поща. Да знаете, че ако някога това момиче вдигне телефона си лично, това вероятно ще бъде краят на света. „Здрасти, Джени, аз съм. Не знам къде си, но сега наистина трябва да говоря с теб! Алекс току-що се появи — тук е, в стаята ми и аз не знам какво да правя. Ужасно съм изплашена за… цялата ситуация. Помощ! Моля те!“

— Хей! — изрече Алекс, подавайки глава през вратата. — Добре ли си?

— Мислех, че си заспал — извиках и побързах да изтрия петната от овлажнителя от лицето си. — Просто оправям някои неща.

— Хубаво. Не е необходимо да ми се отчиташ. — Протегна се, хвана се за горната страна на касата и тениската му се вдигна, за да разкрие стегнатите му бледи мускули. Добре че се държах за мивката. — Да знаеш, че биологичният ми часовник е тотално объркан и затова сега умирам от глад. Ти гладна ли си?

— Даже много — отбелязах и си дадох сметка, че не си спомням кога за последен път съм яла. — Искаш ли да излезем?

Алекс пусна касата на вратата и пристъпи предпазливо в банята. Усмихна се и изтри някакви остатъци от овлажнител от бузите ми, с което ме накара да се изчервя като домат.

— А ти искаш ли?

— Не особено — поклатих глава.

— Аз също. — Съблече тениската си и разкопча колана си. — Но имам спешна нужда от душ. Ти ще дойдеш ли при мен?

Сведох очи към пода. Защо трябва да усложнява толкова много нещата? Болезненото чувство в стомаха ми се превърна в пърхащи пеперудки. И преди да успея да кажа каквото и да било, Алекс вече беше пред мен и ме целуваше толкова страстно, че ме остави без дъх. А когато ме подхвана под мишниците и ме вдигна на мивката, аз инстинктивно обвих крака около кръста му и му върнах целувката. Вероятно това беше най-добрият начин да си прочистя главата. Или поне ми се струваше като добра идея. Не че имам право да използвам случая като индикатор за добри идеи — предвид досегашния си опит, разбира се.

Осъзнах, че съм натиснала някакъв кран едва когато стряскаща струя леденостудена вода се спусна по гърба ми. Но пък бях толкова заета да помагам на Алекс да ме лишава от тениската ми, че изобщо не ми пукаше. И вместо да се обърна и да спра водата, аз зарових пръсти в косата му — точно каквото исках да направя още от мига, в който бе прекрачил прага на хотелската ми стая. После се хванах здраво за врата му, а Алекс се заклати назад, дръпна ме от мивката и се блъсна в поставката за кърпи.

— Това добре ли е? — издиша тежко той между две целувки, от които коленете ми омекнаха. Дотолкова, че достигането до пода в най-скоро време беше единственото разрешение на проблема.

— А аз си мислех, че аз съм тази, която говори прекалено много — промърморих и го дръпнах към себе си върху студените твърди плочки.