Йожен Сю
Скитникът евреин (177)

LIX глава
Любовта на Фарингея

Читателят си спомня, че когато Джалма научи за предателството на Фарингея му предложи приятелството си, с което по същество прощаваше на метиса.

Слугата, който се отличаваше с ум и способност, да се приспособява към възникналата ситуация, бе успял за кратко време да убеди княза, че се е разкаял и че ще му бъде верен. От този момент нататък Джалма нямаше никакво основание да не се доверява на Фарингея. Последният също бе сменил тактиката и повече никога не отвори дума за госпожица Кардовил, а внимателно изчакваше господарят му сам да сподели някоя тайна.

През последните дни метисът изглеждаше угрижен и натъжен. Джалма няколко пъти го пита за причините, но Фарингея учтиво отклоняваше разговора, като горещо благодареше на своя господар за проявената загриженост.

Събитията, за които сега ще стане дума, се развиваха към обед в малката къща на улица „Клиши“, в която живееше Джалма.

Този ден князът не беше посещавал Адриана. Госпожица Кардовил го бе помолила за този ден, в който искаше да направи някои приготовления за тяхната сватба. Разбира се обществото не биваше да разбере за условията, които двамата бяха приели.

Затова часовете се струваха на Джалма безкрайно дълги. Той лежеше на един диван с ръце върху лицето, замислен за нещо свое.

Неочаквано в стаята влезе Фарингея, без да почука, както бе прието.

Джалма се обърна бързо и като видя пребледнялото лице на метиса, разтревожено попита:

— Какво ти е, Фарингея?

— Много ми е тежко, светли княже — след кратко колебание отвърна Фарингея.

Джалма го изгледа внимателно и убедил се в тревогата, обзела неговия слуга го подкани:

— Говори спокойно. Споделената мъка е по-поносима. Можеш да ми се довериш, защото съм ти приятел.

— Нещастната любов, отхвърлената любов едва ли могат да бъдат излекувани. За тях остават само сълзите…

— За каква излъгана и нещастна любов говориш? — изненада се Джалма.

— За своята любов, княже — отговори метисът мрачно.

— За своята любов ли? — още повече се учуди Джалма, който бе свикнал да приема слугата като един здрав мъж, с мрачно лице и затворен характер, а не като човек, който може да се влюби.

— Светли княже, когато преди време ми казахте, че нещастието ме прави зъл, аз открих в тези думи някакво страшно тайнство. Истина е, че ви бях предал и това ми тежеше. Но по-страшно стана, когато се влюбих в едно младо и красиво момиче, което пък предаде мен. Това нейно предателство, тази изневяра ме сразиха…

Като забеляза удивлението на княза метисът продължи с тон, който подсказваше, че се срамува от думите си:

— Не ми се присмивайте, княже, че правя това признание пред вас. Но аз не съм забравил, че ме нарекохте мен, вашия слуга, приятел, затова се осмелих да споделя…

— Благодаря ти за доверието — утеши го князът — и бъди сигурен, че няма да ти се присмея, а напротив, ще се опитам да ти помогна според възможностите си.

— Изневярата заслужава презрение! — продължи Фарингея. — Всеки има право да те сочи с пръст и да ти се надсмива. В тази страна изневярата предизвиква насмешки и презрение…

— А ти уверен ли си в това предателство? — попита кротко Джалма. — Освен това, позволи ми, като твой приятел да ти споделя и аз нещо. Преди няколко дена аз също си бях помислил, че моята любима не ме обича. Ако бях повярвал на това, какво щеше да стане? След това се оказа, че нищо подобно не е имало.

— Иска ми се да повярвам на думите ви, княже, но нямам основание да кажа същото за моя случай. Лошото е, че съм се объркал и затова се обръщам към вас, за съвет.

— Откъде идват твоите подозрения?

— От студенината, която така често сменя доброто й отношение към мен. Освен това, все намира някакви причини да ме изпрати или дори да не ме приеме. Знаете ли, княже, тя разсъждава върху любовта, което е явно доказателство, че не ме обича.

— Напротив, дори може би те обича повече, отколкото ти предполагаш, щом разсъждава за чувствата и вълненията си.

— Така казват всички жени — възрази метисът с мрачна ирония, като отправи проницателен поглед към Джалма — или поне така твърдят онези, които не обичат. За влюбените жени, всяка дума на техния любим е заповед. Останалите просто хитруват. Нали любовта е сляпа, как може върху нея да се разсъждава, да се търсят корените и причините за нея. Или обичаш, или не. Освен, ако не ти доставя удоволствие терзанието на другия, който истински обича… „Днес ще бъда твоя, защото така ми харесва, а утре ще видим…“ — това е девизът на тези, които не обичат истински, а превръщат любовта в някаква теория.

От тези думи настроението на Джалма постепенно спадаше. Той неволно си припомняше разговора с Адриана, в който тя изложи своите схващания за любовта. Тогава той ги бе намерил за понятни, но сега сякаш някакво колебание го обземаше. Той бе честолюбив млад мъж, израсъл в друга обстановка, където хората се ръководеха главно от чувствата и страстите си. Трудно му бе да разбере, че една жена може да постави над любовта си някакви други интереси. В същото време той си спомняше аргументите на Адриана и веднага му олекваше. Затова побърза да успокои метиса:

— Мъката те заблуждава. Само тези причини не са достатъчни да се съмняваш в искреността на отношенията на своята любима.

— Дано сте прав, княже — отвърна слугата, но след кратко колебание продължи, — но все не мога да проумея, как е възможно неща като чест, себелюбие, деликатност и добросъвестност да се поставят по-високо от любовта. Ако истински си завладян от чувствата си, как можеш да преценяваш и степенуваш по важност кое, къде да бъде?

— Заблуждаваш се, приятелю. Колкото е по-влюбена една жена, толкова по-достойна и целомъдрена е тя.

Вместо отговор метисът изпъшка и лицето му се сви от мъка. Джалма се притесни и внимателно го хвана за ръката:

— Успокой се и послушай гласа на приятелството. Кажи, какво толкова те измъчва още?

— Много е ужасно, княже…

— Все пак, ние сме мъже, приятели сме…

— Не знам дали ще постъпя правилно, но повече не мога да издържам… Затова ще споделя докрай терзанията си. Тази жена е поканила тази вечер в къщата си този, когото предпочита пред мен!

— Откъде си разбрал това?

— Каза ми един непознат човек, който явно ме е съжалил.

— Ами ако те е излъгал?

— Но той ми представи доказателства за думите си.

— Какви са тези доказателства?

— Да ме заведе тази вечер на мястото на срещата.

— И какво отговори ти на това?

— Нищо, княже, защото бях много объркан. Затова дойдох да се посъветвам с вас.

Метисът отново въздъхна тежко, след което се изсмя злъчно:

— Съвет! От камата си трябваше да потърся съвет! Тя щеше да ми каже: „Кръв!“

Понякога такива настроения много лесно завладяват хората. В този момент и Джалма си припомни разговора с княгиня Сен Дизие и настръхна. Това трая само един миг, защото той си спомни достойното и хладнокръвно поведение на Адриана по време на обвиненията, че до спалнята и са намерили Агрикол Балдуин.

Той се обърна към Фарингея и му заговори сериозно:

— Слушай, аз ти предложих моето приятелство, затова ще действаме по законите на приятелството. За съмненията си не бива да търсиш съвет от камата, а от приятеля си. На тази среща, която щяла да ти докаже изневярата, трябва да се отиде.

— Разбира се!

— Но няма да отидеш сам!

— Какво искате да кажете с това, княже? Кой друг ще бъде с мен?

— Аз.

— Вие?!

— За да мога да те спра да не извършиш евентуално престъпление. Чувството на гняв е силно и човек лесно се заслепява…

— Но точно това чувство ни дава правото да отмъстим!

— Фарингея, този ден е свободен за мен. Разбери ме правилно: или няма да отидеш на срещата, или ще отидем двамата.

Метисът коленичи и хвана ръката на княза. Първо я долепи до челото си, а след това я целуна.

— Княже, бихте ли проявили докрай своето великодушие и да ми простите.

— Какво трябва да ти прощавам?

— Преди да дойда при вас за съвет, аз бях решил да ви помоля да дойдете с мен, но не смеех да заговоря пръв за това.

Джалма му помогна да се изправи и сърдечно го потупа по рамото:

— Няма нищо лошо в това, че съм предугадил желанието ти. Решението ми да дойда с теб приеми като доказателство за приятелството ми към теб. Ако се окажа прав, ще разбереш, че не си лъган от любимата си…

Когато се стъмни метисът и Джалма излязоха от къщата, загърнати в дълги дрехи и се качиха в една карета. Фарингея каза на кочияша да ги откара в къщата на Света Гълъба.