Йожен Сю
Скитникът евреин (156)

XXXVIII глава
Спомени

Няколко дена след онази злополучна вечер, когато господин Харди попадна под влиянието на Родин и неговите способности да внушава и бе откаран извън Париж, се бяха случили и някои други неща.

Откакто бе пристигнал в Париж, маршал Симон живееше с двете си дъщери в една къща на улица „Тримата братя“.

Преди да въведем читателя в това скромно жилище, длъжни сме да припомним някои неща.

В деня, когато изгоря фабриката на господин Харди, маршал Симон бе дошъл, за да се срещне с баща си. Той искаше да се посъветва с него относно тъжното настроение, което от ден на ден все повече завладяваше двете му дъщери. Нека не забравяме, че маршал Симон дълбоко почиташе паметта на императора. Той го смяташе за герой и се прекланяше пред неговите подвизи. Но това не бе всичко. Един ден, това бе отдавна, императорът в изблик на добри чувства към маршала, го заведе при люлката на заспалия римски цар, показа му изключителната красота на детето и му рече: „Стари мой приятелю, закълни се, че ще служиш на сина, както служи и на бащата“.

Маршал Симон се закле и устоя на клетвата. По време на реставрацията той оглави едно военно съзаклятие в името на Наполеон II и се опита, макар и неуспешно, да вдигне един конен полк, който бе под командването на маркиз д’Егрини. Предаден, след яростен двубой с бъдещия йезуит, маршалът успя в Полша и по този начин избягна смъртното наказание. Не е необходимо да изреждаме отново обстоятелства, които по-късно отведоха маршала от Полша в Индия, а след това го върнаха отново в Париж. През това време, верни негови другари се бяха постарали и успели по време на юлските събития да възвърнат неговата титла и чин, които той бе заслужил при Ватерлоо.

Като се върна в Париж, след принудителното заточение, маршал Симон не можа дълго да се радва на дъщерите си, защото научи за смъртта на тяхната майка, която той силно обичаше. До последната минута той бе вярвал, че ще я завари жива в Париж, затова мъката му бе ужасна.

Не след дълго в живота му се намеси Родин и това още повече го обърка. Благодарение на тайните интриги на преподобния отец в римския двор, един от неговите хора, човек способен и предан, се бе явил веднъж при него със следното съобщение:

— Синът на императора умира, жертва на страха, който все още вдъхва името на Наполеон в Европа. Само вие, маршал Симон, можете да го измъкнете от тази бавна смърт, защото сте един от най-верните приятели на императора. Притежавам документи, които ще ви помогнат тайно да се споразумеете с едно лице във Виена. То от своя страна ще помогне за тайното изчезване на царя. С една дума, става въпрос за организирано бягство на Наполеон II от Австрия, където той умира бавно, тровен от тамошната атмосфера. Начинанието е опасно, но ако вие, маршал Симон се заемете с него, успехът може да бъде гарантиран. Всички още помнят вашата смелост, когато през 1815 година събирахте съзаклятници, за да помогнете на Наполеон II.

Всички във Франция по онова време знаеха за бавната смърт на Наполеон II във Виенския двор. Някои дори твърдяха, че свещениците възпитават сина, криейки от него всички заслуги на баща му, неговите славни подвизи. Час по час, ден след ден, те потъпквали всяка негова проява на самостоятелност, като по този начин му отреждали безрадостно бъдеще.

Не е трудно да се досетим, че като верен привърженик на Наполеон, бащата на Роза и Бланка не чака дълго да бъде увещаван. Той смяташе, че е задължен да помогне на Наполеон II.

За да провери истинността на документите, които му представи пратеника на Родин, маршал Симон изпрати преписка до един стар свой другар, изпратен още на времето с някаква мисия във Виена. Документите бяха потвърдени, което отново постави маршал Симон в деликатно положение. За да се наеме с реализацията на смелия план, той трябваше отново да се раздели с любимите си дъщери. Именно по този повод той бе решил да се посъветва с баща си. Точно тогава старият работник, убеден републиканец, бе тежко ранен при запалването на фабриката на господин Харди. Макар и умиращ, той не преставаше да се вълнува от грижите на сина си и успя да изрече своята последна заръка: „Сине мой, ти си натоварен с важна мисия. Ако искаш да изпълниш последната ми воля, не се колебай…“

За нещастие, старият работник бе изгубил много кръв и когато произнасяше тези думи, гласът му бе толкова отслабнал, че не се чуваше. По този начин маршал Симон остана все така объркан, като вътрешно бе убеден, че баща му е против един от двата пътя, по които можеше да поеме…

Накратко казано, той се измъчваше, че не е успял да чуе последните думи на баща си, които може би го съветваха да остане верен на чувствата към дъщерите си и да се откаже от смелото начинание. Или пък обратното, посъветвал го е да се заеме с изпълнението на клетвата, която преди години бе дал на Наполеон.

Това колебание, което се подсилваше от трагичната смърт на баща му, издъхнал в ръцете му, както и смъртта на жена му в лагерите в Сибир, грижата за двете му дъщери Роза и Бланка измъчваха маршал Симон.

Но когато госпожица Кардовил събра своите родственици, за да ги предпази от коварните планове на техните неприятели, между нея и двете сестри спонтанно възникна нежно приятелство, което сякаш за момент успокои маршала. За жалост този период се оказа твърде кратък…